вторник, 26 април 2016 г.

Симетрията на смъртта

Още от древността хората се опитват по различни начини да надникнат в бъдещето и да узнаят колко им е отредено да живеят. Някои се обръщат към картите, други ходят при екстрасенси, хироманти, астролози и други майстори на окултните науки. Само че никой от тях не може да даде 100 процентови прогнози. Затова информацията, че е разкрита "Формулата на смъртта" става претендент за истинска сензация...

Професор Евгений Черносвитов от години колекционира посмъртни маски на велики личности, които му дават възможност да направи изумително откритие - след смъртта лицата на хората стават абсолютно симетрични. След като установява симетрията в посмъртните маски, професорът решава да провери догадките си на фотографии на обикновени хора. За целта поставя двустранно огледало по централната ос на снимката, така че то да дели изображението наполовина по вертикала. Така се вижда лице, съставено от две десни и от две леви половини (на снимката и в огледалото).
Оказва се, че тази "мозайка" значително се отличава от оригинала. Налице е и разлика между "дясното" и "лявото" лице. След като повтаря експеримента със снимки на един и същи човек, направени в различни периоди от живота му, Черносвитов вижда определена тенденция.
Ако лицата на младите и здравите хора имат добре изразена асиметрия, то с възрастта тя се изглажда, като измененията настъпват в геометрична прогресия. Колкото е по-близо кончината на човека, толкова по-симетрично става лицето му. Професорът уверява, че въз основа на тези наблюдения той извежда формула, позволяваща да се изчисли точната продължителност на живота на всекиго, но я пази в тайна.

Докато работи като съдебномедицински експерт, Черносвитов има възможност да се увери в правотата на своята теория на практика. Той вижда тела със съвършено здрави органи, а причината за смъртта е неясна. Или напротив - при аутопсията се установява, че човекът едва ли не приживе е изгнил и след няколко години би трябвало да си отиде от живота, но не умира от болестта, а просто идва неговия час.
На пръв поглед това изглежда като поредната куха сензация, но някои реални събития ни карат да повярваме във "формулата на смъртта".
Веднъж професорът чете лекция за служители в една от алтайските колонии. Слушателите увлечено експериментират със своите фотографии и огледало. След лекцията при него идва един от пазачите. Младежът е разтревожен и объркан. Оказва се, че лицето му е идеално симетрично. След като проверява още веднъж снимката на пазача, Черносвитов разбира, че той не греши. Опитва се да утеши някак младия мъж, като му казва, че всичко това е една теория.
Професорът си тръгва, а след няколко часа му съобщават, че щом пазачът е излязъл от залата след края на лекцията, е нападнат от един от затворниците, който го ранява смъртоносно с нож. Формулата сработва!
Ако човекът умира от болест и лицето му преди смъртта става симетрично, това може да се обясни в известна степен от гледна точка на физиологията. Но случаят с пазача показва, че формулата работи независимо дали смъртта е закономерна или случайна. Значи симетрията е индикатор за всякаква смърт. Излиза, че съдбата на човека е предопределена?
Известно е, че полукълбата на главния мозък изпълняват определени функции. Така например лявото отговаря за поведението и "гледа" в бъдещето, прогнозирайки последствията от дадена постъпка. А дясното, отговарящо за емоциите и чувствата, търси в миналото пътищата за решаването на проблемите, анализирайки аналогични ситуации, случили се някога с конкретния индивид. Според професора настоящето се намира точно по средата.
Именно миналото и бъдещето се отразяват върху двете страни на човешкото лице. В едното има повече от преживяното, а в другото - повече надежди за бъдещето. От тук идва и асиметрията. А когато човек умира, различията изчезват, той завинаги остава в настощето и отива в "по-добрия свят" с "единно" лице, което се отразява в симетричната посмъртна маска.
Като че всичко е от просто по-просто: разполагайки със снимки на различна възраст, всеки може да определи датата на своята смърт. В действителност обаче не е така. Самата формула съществува, но все още няма компютърни програми, които да извършват правилните изчисления. Черносвитов обаче твърди, че ръчно формулата работи на 100 процента.
Впрочем не е известно какви социални последствия да очакваме, ако всеки може да узнае за колко години е програмиран организма му. Защото у повечето хора подобна перспектива предизвиква панически ужас и може да превърне остатъка от живота им в истински кошмар в очакване на смъртта. Но информацията за жизнения запас може да е полезна за лекарите при назначаване на лечение на тежкоболни пациенти.
Много ясновидци, гадатели, екстрасенси в предсказването на бъдещето използват умението си да улавят особеностите в асиметрията у хората. Има талантливи художници портретисти, които могат да изобразят човека такъв, какъвто ще бъде след няколко години. Те не знаят за "формулата на смъртта", но по някаква причина отказват да рисуват някои кандидати за портрети, обяснявайки им, че "не ги виждат на тази възраст"...
Затова пък колекцията на Евгений Черносвитов и свързаното с нея откритие му позволяват да направи някои много интересни изводи. Например при старателно изучаване на посмъртните маски на велики хора той установява, че само Суворов и Достоевски са били действително мъртви, когато е направен отпечатъкът на лицето им - останалите се намирали в стадий на клинична смърт. Професорът смята, че през тази фаза преминава почти всеки, когато се намира между битието и небитието, преосмисля своя път и се прощава със земния си живот. И ако върху лицето на покойника застива изражение на умиротвореност, той е удовлетворен от изминатия житейски път.
Както всяка непотвърдена от науката теория и "формулата на смъртта" има привърженици и противници. Лекарите и учените имат свое обяснение на феномена на асиметрията.
Докторът на техническите и психологическите науки акад. Ануашвили въз основа на своя опит твърди, че хората невинаги се раждат с асиметрично лице и имат всички шансове да придобият асиметрия на старини по някаква причина - например възпаление на троичния нерв или след инсулт, когато се нарушава балансът в тонуса на мускулите от едната страна. А пропорциите на лицето могат да се променят в зависимост от наследствеността и условията на живот.
Практически същото казва и проф. д-р на биологическите науки Александър Дубров: "Стареенето на организма е свързано с биоритмите, със скоростта на протичане на обменните процеси, с продължителността на живота на различните клетки (на кръвта, лимфата, хормоните, епителната и костната тъкан и т.н.). А те, на свой ред, зависят от различията в дейността на лявото и дясното мозъчно полукълбо. В тази асиметрия според мен се крие отговорът на загадката, която открива проф. Черносвитов. Щом се променя или изчезва присъщата на човека морфологическа асиметрия, настъпват деградация и смърт".
Независимо от всичко "формулата на смъртта" предизвиква огромен интерес. Може би тя би трябвало да бъде наречена "теория на маските". Всеки от нас се ражда без маска. Ние я слагаме едва при първите проблясъци на самосъзнание - т.е. на втората година от живота си. А след това започваме да сменяме маските си в зависимост от емоциите, настроенията и други обстоятелства. Когато съзнанието затихне, смъртта сваля всичко това от човешкото лице. Остава само една маска - посмъртната, изразяваща според Черносвитов духовната симетричност...

По материали от "Феномен"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.