сряда, 4 ноември 2015 г.

Властта върху съзнанието на младежта е основен фактор за контрол над света

  И така, Човешките търсения са “укрити” като битийни категории зад “завесата на всекидневието” и са станали рутинен фрагмент в театъра на медиите и социалните политики. Те са редуцирани до случки и новини, до количествени измерения, до изпитания на нови лекарства, до грижи за тялото, до психоаналитични козметики за душата и пр.
   Съвременната, съвсем адекватно и умишлено изфабрикувана действителност, определяна по толкова различни начини, разхлабва рамката на ценностите, въвежда в състояние на морална неопределеност, в смислова непрозрачност. Фигурите, които поръчителстват за смисъла, стават все по-проблематични, слабо ефективни. Нещо повече! Самото питане за смисъла става излишно, не-стоящо (или присъстващо странно) в контекста на даден разговор/живот!!! Във времето на западащата индивидуалност индивидът остава беззащитен пред агресивната тривиализация и профанизация. Нека припомним какво е тривиално и какво профанно. Тривиалното е това, което е износено, но затова пък е удобно. Тривиалното ни чака на трите пътя на желанията и ни предлага насищане чрез избор на едно-и-същото. Профанно е онова, което е присъщо на човешкото, без връзка с божественото. “Профан” е неукият човек, но и човекът, който не е в състояние да повдигне погледа си нагоре. Профанен е животът, който като щраус се е заровил в самия себе си и не е способен да осмисли принципната си беззащитност. Профанен е в момента човекът.
   С Човешкия Дух е същото – неговото съществуване е възможно тогава, когато е налице ангажимент към въпросите на живота, към картите на земното, но и към тези на небесното, предимно, още повече във времената на предстоящия квантов скок.
Ще приведа само един пример на типична съвременна екзистенциална редукция, която се нуждае от обяснение. Нека го наречем условно ефект на комикса. Комиксът е максимално изчистен откъм “отклоняващи се” подробности, той действа на принципа на веригата – картинката се сменя от друга картинка, като целта е да се осигури придвижването на действието и поддържането на “интригата”. Комиксът отрежда на думите специфична илюстративна роля, те са изображение “плюс”. Много от хората живеят живота си по този комиксов начин – изчистване на посланието чрез прекарването му през семпли жанрови и идентификационни матрици (лостовете на Системата). Програмиране за тривиален и много, много профанен живот, излизането от чиито рамки са анатемосани от Матрицата и праволинейно моделирания социален егрегор.
   Изначалната искра, която не е пометена от родителско-изготвеното разбиране за света и респективно Вселената, е напълно доунищожена от институциите, наречени “образователни”. Всъщност, както повечето от вас се досещат, те са анти-образователни и довеждат до създаването на същества, мислещи и държащи се по гореописаните схема. Напълно масонско-обслужващи, училищата и университетите не могат да научат “бъдещето на Земята” (децата) на нищо друго, освен на това как да спомогнат за планетарното заробване. Едни духовно осакатени институции, които си играят със съзнанието на “вярно и невярно” – какво ТРЯБВА да постигнем в този живот и какво НЕ ТРЯБВА (тук се включва в различни моменти пулсираща червена сирена, която вие: “Забраненоооо!!!”). За да можем да направим правилна принципна преценка на образованието изобщо и на неговото развитие в отделните страни и по света като цяло, отново ще трябва да погледнем зад кулисите на световната история и да разберем целите на тези, които стоят в сянка. Ще започна моя коментар с този материал, публикуван от Образователен фонд “Рокфелер” още през 1904 г. за хората от американските села – “...ние имаме на разположение неограничени възможности и хората се поддават с безусловно покорство на нашите моделиращи ги ръце... Ние няма да се опитваме да правим от техните деца философи, образовани хора или учени… актьори, редактори, поети...” Властта върху съзнанието на младежта е основен фактор за контрол над света. Както и Хитлер е казал – “Който притежава младежта, притежава бъдещето.”
   А животът може да бъде изказан на толкова и различни езици, но ние обикновено не знаем това и умираме в нищетата и немотата на битовите си тавтологии, които са създадени именно от невъзможността на “образователната” система да създава светове в съзнанието на младите хора, освен наличния. Отдаването на силата тук е главният проблем. Най-важното нещо за едно слово (в света на Матрицата), е способността му да разполага с някакъв ресурс от авторитет. В случая авторитетът е налице и той е не някой друг, а професорът с 3 докторски титли, който преди малко излиза от братската ложа и който казва, че кактусът е по-добрият вариант пред тоалетната хартия. И студентите ползват кактус вместо тоалетна хартия. Много красноречив модел за това кое се излага за истина и кое Е ИстинаТА. Според какви . Между това, което трябва според СИСТЕМАТА, и това, което ТРЯБВА според вашия вътрешен компас. Който няма самосъзнание, се поддава. Който има самосъзнание, не се поддава. А който успее да постигне баланс между двата модела, е мъдър. Балансът е впрягане на егрегора в полза на балансьора. Това е сложно и трудно постижимо. И важи за всяка една сфера на Матрицата. Не само на образованието. Човек с извън-матрично мислене не подлежи на егрегора на Системата в нейния груб смисъл. Той започва да служи на други егрегори. В резултат матричните думи се носят и се блъскат все повече и повече в една непоносима какофония, която събудилият се вече не желае да слуша и не може да управлява. Няма ги – изчезнали са вече онези точки на говоренето, които са можели да събудят любопитството и да предизвикат питането “Кой съм, къде съм, защо съм!?” в неговия матрично-егрегориален смисъл, където Системата привидно задава тези въпроси, непринадлежащи на нея. Не че няма думи, напротив, но те вече не притежават възможността да обединяват смисъла и да го разпределят ефективно в света на човешката смисленост, чийто свят е почти покосен от Апокалипсиса... Това е белег за Пробуждане. Когато инструментариумът от думи, които ви заобикалят посредством съществата около вас, вече не може да ви служи по същия начин, както допреди това, то вие най-вероятно по един или друг начин сте преминали в друга сфера на съзнание. Хубавото е, че можете да си служите и със стария език, и с новия, който тепърва ще усвоите, но просто той (старият) вече няма да стига до вас по същия начин и със същата сила, както преди. Най-важното – той вече няма влияние над вас. А това вече е много. Защото, независимо дали е осъзната или не, сред важните цели на човека в живота е не просто да представи света на самия себе си, но и да го “снабди” с някакви обяснения. Това в Матрицата няма да се случи. Няма да се случи и със стария език. При една редуцирана публичност, при пълното дезинтегриране на човешките и духовните общности (както е това днес) самият “Човек” става проблематичен като обществено присъствие и функция. Островчетата на Човечност могат все още да съществуват, но не съществува “карта”, която може да ги събере в единното пространство на някакво същностно предизвикателство. Човечността (във всякаква форма) става все повече част от един видим и невидим музей, който някои са длъжни да посещават, за да легитимират своята културност. Тя се превърна в протеза на престижността, но не и в орган на жизнеността. В този случай някой от читателите ще каже “Ето ме!”, не защото е верен на някаква своя ангажираност към човешкото, а защото е конформистично убеден в значимостта на това “занимание” – да си Човек! Което в случая не е лошо. Картата на “традиционната духовност” засега води и родители, и деца до вратите на училищата, които не могат да дадат абсолютно никакво езотерично разбиране за естеството на света. Разбиране, върху което се гради всичко, и разбиране, от което материалистичната наука може само да се учи с векове, ако започне още веднага, в този момент! Изправени сме пред една от най-съществените характеристики на съвременната цивилизация – отчуждаването от опита в тривиализираните телевизионни разкази и вестникарски тълкувателни схеми. Образованието е като вестника и новините по телевизията – това е нищо повече от официалното становище за нещата. Това, което реално Е, и това, което реално СЕ СЛУЧВА, не достига до нас през лекционната зала. Позволява ти се да мислиш, но само в определена посока! Търсенето в този смисъл е операция, твърде нежелана от Тъмнината. То е изместване и разместване на всекидневната идентичност, попадане в състояние на “не-себе си” (всъщност “себе си”, може би повече от всякога!). Задаването на въпроси е преотстъпване и доверяване в другия свят, обръщане към неизвестното, отказ от пряко даденото “ето ме!”. За сега прохождащите (а и не само) трябва да се каже и това – задаването на въпроси “разлага” актуално-наличния свят и е в състояние да ни го представи такъв, какъвто непосредствено не ни е достъпен. В този ред на мисли, четенето на подобна не-конвенционална литература е осветяване на притъмненото, на необходени от мисълта и въображението зони. То ни надарява със свят, като подкрепя плахите ни интуиции, че границите на действителното са отместени далеч отвъд предела на видимото. Да познаваш и да мислиш, не означава да достигаш до безусловно сигурна истина, а да разговаряш с несигурността. Докато целия модел не се смени, несигурността, ще е нашият спътник към бездната. Системата на образование е ориентирана изключително към лявото полукълбо. Целта е човек да не може да излезе от блатото на материята и да остане неин роб. Образованието не трябва да те прави ДРЕСИРАНА МАЙМУНА, както това става сега, а да те научи да мислиш самостоятелно!

"Наръчник за извън-матрично и не-егрегориално мислене и живот"
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.