неделя, 4 януари 2015 г.

Под 'похлупака' на извънземния разум - В. Ажажа (част 2)

В началото на развитието на човечеството мисловната система е била една: мислене, насочено към истинно светоразбиране. Поради това логическата и духовната съставляващи на процеса на мисленето са били неразривно свързани. По онова време не е имало разделение на религия, философия и наука. Това е била единна система за постигане на Истината на Светоустройството. Ето защо още преди пет хиляди години египетските жреци са били истински интегратори на знанията на човечеството от онова време. След като създава такава система на мислене, човечеството навлиза в ерата на Натрупване на знания. (Периодът от 4400 до 2200 г. пр. н. е.)
По-нататък системата за добиране до Истината се разчленява на логична и мистична (духовна). С това разчленение е свързано началото на ерата на Загуба на знанието. (Периодът от 2200 г пр. н. е. до Рождество Христово.)
По-нататък разчленението се засилва - логичното и духовното мислене влизат в противоречие. Науката изцяло се базира на логичната система, религията - на духовната система на мислене, което води до антагонизъм между наука и религия. Следва началото на ерата на Войнстващото невежество на човечеството. (Периодът от Рождество Христово до днешни дни.) Днес човечеството живее в завършващата фаза на Войнстващото невежество. В основата на интелекта на съвременния човек е заложено логическото мислене. За придобиване на познания той трябва да изучи десетки науки, да прочете стотици книги, изразходвайки огромни психически, физически и интелектуални сили, губейки десетки години от живота си, изразходвайки големи материални средства. А египетският жрец в качеството си на духовно високоразвит човек, който притежава способността за моменталното озарение (което се извършва на информационно-енергетично ниво, но не и на физическо), е можел да получи за един миг много повече знания, отколкото един съвременен учен за цял живот. При това знанията човек ги получава в такъв обем и в такава яснота, че няма нито съмнения, нито потребност от някакви допълнителни обмисляния и физически експерименти.
Всички велики открития са били направени като акт на озарение на гениалните учени от нашата планета.
По силата на войнстващата бездуховност (войнстващото невежество) на съвременния човек Истината е скрита от нас от Вселенския Разум. Точно него още в древността човечеството е наричало Бог. Разбираемо е, че тази дума не се вписва много в речниковия запас на съвременния човек, но не става дума за наименования, а за същност. За вярващия това е Бог, за материалиста това е Вселенският Разум - Управляващото Ядро във Вселената. Благодарение на това, че ГО има, във Вселената съществува глобален ред. Тя се изгражда и развива в съответствие със законите на Мирозданието под постоянното управление на Вселенския Разум. В противен случай щеше да съществува хаос - безпорядък в началото на процеса и разрушение в края. Това, че в нощното небе ние виждаме хаотично пръснати звезди, а не подредена структура, също е следствие на пространственото положение на нашата планета във Вселената. Нашата Галактика се намира в периферията на Вселената, а Слънчевата ни система - в периферията на Галактиката. Затова нито ъгълът на нашето полезрение, нито разрешаващата способност на окото и телескопите ни позволяват да разгледаме правилните шестоъгълници в нощното небе. Но това не означава, че ги няма. То свидетелства единствено за това, че наблюдателната астрономия също така се занимава не с друго, а със следствията.
В книгата на американския астрофизик Джоузеф Силк „Големият Взрив" (М., Мир, 1982 г.) особено впечатление прави една голяма снимка на Вселената. Тя е използвана от астрономите като карта за изчисляване на Галактиките в струпванията по степента на светимост (бледост) на всяко петно върху снимката.
На нея много добре се вижда структурата на „пчелните пити", не е възможно да не бъде забелязана, макар че никой от изследователите не й обръща внимание. Този факт свидетелства за това, че светогледът на учения е определящ за резултатите (в изводите) на научната му работа.
Трябва да кажем няколко думи по повод на водещата съвременна теория за образуването на Вселената-Теорията за Големия Взрив. Във възникването на тази хипотеза няма нищо чудно. Ако отворите началото на книгата „Големият Взрив", написана от професора по физика в Тексаския университет Д. Маша, ще намерите един абзац, в който пише: „...поражда се потребност от книги, които биха дали отговор на въпроси, възникнали при опита на непосветените да схванат тази странна Вселена, в която ние сме се появили по случайност." А самият Джоузеф Силк пише в предисловието: „...десетки милиарди галактики, подобни на нашата, са разхвърляни из цялата видима Вселена." Тоест галактиките са разхвърляни хаотично из цялата Вселена и непрекъснато се отдалечават една от друга. Следователно това би могло да бъде предизвикано само от изначален Голям Взрив - това е основната логическа препратка към създаването на тази теория.
Вселената притежава глобално изградена информационно-eнергетична структура на пчелни пити и продължава да ги съгражда по строго определен начин.
Допускането на възможността за създаване на глобален ред във Вселената чрез взрив е все едно да се допусне възможността за изработване на космически кораб посредством взрив на авиационен завод.
Като продължение ще формулираме следните три тезиса:
1) Планетата Земя е жив организъм, който представлява система от разноматериални слоеве, светове, обединени от информационен слой и управляеми от слоя на съзнанието на планетата. 2) Ако при кооперирането на множеството материални образувания в общност се достигне техният критичен брой, над тази общност се създава единно информационно-енергетично поле - общественото съзнание.
3) Всяко материално образувание във Вселената има своя програма за създаване и развитие. А сега ще разгледаме всичко подред. Нашата планета има многослойна разноматериална структура и се състои от слой на съзнание, информационен, енергетичен и физически слой. Физическият е слой на твърдата материалност, в който ние живеем.
Енергетическият слой е енергетичната сфера на нашата планета, посредством която се осъществява енергетичното взаимодействие на Земята с Вселената и с всяко същество, което живее на Земята.
За по-голяма яснота ще разгледаме примери от живота в природни условия на добре известните ни общности (материални образувания) на пчелите, мравките, птиците.
Откъде пчелата знае фигурите на своя танц, когато показва на другите пчели на кое място е намерила хубава медоносна ливади Откъде знае, че шестоъгълникът е най-оптималната пространствена структура, както що се отнася до геометрията, така и що се отнася до здравината и якостта?
Защо голямото (с много пчели) семейство работи много сговорно, а малкото семейство има лоша организация на работа, а пък съвсем малкото - загива?
Ами животът на големите мравуняци? Мравунякът е много сложно инженерно съоръжение, което притежава сложна вентилационна система и сложна система на пътните артерии, които осигуряват постоянна температура в центъра на мравуняка през цялата година. Но най-вече поразява доведената до пълен синхрон дейност на мравките.
Всяка есен наблюдаваме отлитащите на юг ята птици и се ражда въпросът: защо ежегодно ятата съдържат едно и също количество птици? При което броят на жеравите в ятото е един, на дивите патици - друг, а пък скорците летят събрани по много на едно място или както е разпространено да се казва - като „облак".
Непосредствено преди отлитането враните „се скупчват" в огромно ято. То се издига във въздуха, образува плътен диск с диаметър 200-300 м и започва да изпълнява фигури от висшия пилотаж. Ятото от няколко хиляди птици абсолютно синхронно, практически мигновено изпълнява такива пируети, че може с часове да се любуваш на това зрелище. При това звуковите или визуалните сигнали по принцип не биха могли да осигурят такава бързина в действията на ятото.
Сега можем да отговорим на тези въпроси. Само една пчела не може да строи живота и да оцелее, както не могат и сто, и хиляда. Необходим е критичен брой пчели в рояка (критичен брой взаимодействия), след което над рояка се създава единно информационно-енергетично поле - съзнание. То превръща пчелния рояк във високо организирано семейство. Това съзнание установява връзка със съзнанието на планетата и получава цялата необходима информация, свързана с организацията на живота на пчелното семейство. То установява връзка с всяка пчела и превръща пчелния рояк в общност (материално образувание с високо ниво организация).
Само една мравка никога няма да построи мравуняк, няма да построят нито сто, нито хиляда мравки. Необходим е критичен брой мравки (критичен брой на взаимодействията), след което над мравуняка се създава единно информационно-енергетично поле - съзнание на мравуняка, което осъществява връзка със съзнанието на планетата. От една страна, съзнанието на мравуняка получава цялата необходима архитектурна и инженерна информация, информацията за жизненото осигуряване на мравуняка и неговата защита. От друга страна, то установява връзка с всяка мравка и управлява всичките процеси в мравуняка.
Точно по същия начин една птица сама не може да отлети на юг, нито пък две или десет. Необходим е критичен брой птици (критичен брой взаимодействия), когато над ятото се създава единно информационно-енергетично поле - съзнанието на ятото, което осъществява връзка със съзнанието на планетата и получава цялата необходима информация, свързана с навигацията на полета и осигуряването на живота на ятото при прелитането. Фигурите от висшия пилотаж са дело на съзнанието на ятото. То формира от него единен абсолютно управляем организъм и проверява резултатите от своята работа на практика, като подава сигнали за някакво действие едновременно на всички птици от ятото.
Точно по същия начин е необходим критичен брой живи същества - хора в човечеството на Земята, животни, птици, насекоми, растения, при което - в огромно многообразие, за да се образува над планетата единно информационно-енергетично поле - съзнанието на планетата, което осигурява връзка със съзнанието на Вселената и със съзнанието на всяко живо същество на Земята.
Анализът показва, че няма нежива материя - цялата материя е жива. Материята е форма, която е приела енергията съгласно информацията, тоест съгласно програмата за създаване и развитие на даденото материално образувание.

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/256-ajaja

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.