Психотронни тайни : табу за непросветените

Месец след смъртта на писателя Иван Ефремов – на 5 ноември 1972 г. жилището му е обискирано. Агентите на тайните служби търсят нещо с аргумента, че не всичко е изяснено около гибелта на прочутия автор на фантастичния роман „Мъглявината Андромеда“. В действителност секретните отдели проверяват връзката му с извънземни цивилизации. Има сериозно подозрение, че писателят е извънземен.

В същото време интересът към психотрониката и паранормалното в целия свят се засилва. Съветският Комитет за държавна безопасност създава закрити програми с гриф „Строго секретно“. Номер едно в зоната на интереса им са НЛО и хора с нестандартни способности.
Делото „Ефремов“ набъбва до 70 тома. Няколко години преди тези събития по екраните се прожектира филмът „Мъглявината Андромеда“. Въпреки че е създаван далеч преди ерата на компютърните специални ефекти, филмът е изпълнен със странни предмети. Например шефът на космическата станция разполага със съвременен ноутбук. В КГБ сериозно се замислят дали Ефремов просто е измислил сюжета на „Мъглявината Андромеда“ или пък той му е познат от други светове? На тези и други въпроси за самоличността на писателя и присъствието му на Земята, се надяват да намерят някакви отговори при обиска след смъртта му.

Извън всяка логика

Епизодът с писателя е само песъчинка в морето от събития. Тези епизоди са разсекретени след половин век. Дмитрий Фонарьов, в миналото охрана на президента Горбачов, ветеран от 9-то управление на КГБ, днес признава, че феномените са се водели на специален отчет. През 70-80-те години в страната се случват странни неща. Видни политически фигури скачат от високи етажи, други умират внезапно, трети, до вчера абсолютно здрави, се разболяват смъртоносно или полудяват внезапно.
Агентите на специалните служби са шокирани и от редица случаи, които никога не са могли да бъдат обяснени логически. Например, през многостепенната охрана на един конгрес се промъкват хора без документи. Те преминават съвсем свободно и в този момент охраната сякаш е ослепяла. Това е напълно невъзможно, но е факт.
По-нататък, тези невидими за охраната, но иначе съвсем в плът и кръв хора са арестувани, но освободени, защото не са извършили никакво престъпление. През 2001 г. същото се повтаря и на инаугурацията на американския президент Джордж Буш младши. Сюжетът за невидимия е излъчен по СиЕнЕн и предизвиква паника. По-късно се изяснява, че същия човек е преминал съвесем свободно и през охраната при инаугурацията на Клинтън. „Охраната не ме вижда, защото не искам“ – обяснява феноменът. Невидимите са доста и се появяват в различни части на планетата, но информацията за тях се цензурира.

Екстрасенси ръководят страната

Според експерта по история на специалните служби Валерий Малеванов интересът към феноменалното започва още в руската история. В по-нови времена Сталин нарежда специализирано изучаване на паранормалните явления. Той се заобикаля с екстрасенси. Без феноменалната Наталия Лвова той не решава нито един въпрос. През 1939 г. му е представен знаменитият Волф Месинг, на чието мнение и съвети държи особено.
Според някои документи Месинг е само прикритие на истинските кремълски оракули. Съществуват и специални разузнавателни школи, подбиращи деца с екстрасензорни способности. До 50-те години тази програма е въведена от физиолога Леонид Василиев, ученик на знаменития професор Чижевски, открил влиянието на Слънцето и Луната върху тълпите и техниката.
Сред първите знаменити екстрасенси е Алан Чумак, чиито сеанси, както и на Кашпировски се ретланслират по телевизията. Чумак многократно открива само по карта местоположението на престъпници, работи дистанционно върху различни обекти, лекува от разстояние.
Разкриването на най-знаменития шпионин в съветската история Дмитрий Поляков също е заслуга на феномени. През 1985 г. по цяла Европа започват да се провалят съветски шпиони. За обучението на всеки от разкритите и арестувани агенти са похарчени по около 10 мнл. Долара. Никой не знае кой ги предава на западните служби. На съветското разузнаване му трябват три години, докато вербува шефа на руския отдел на ЦРУ Олдридж Еймс. Той посочва като потенциални предатели неколцина генерали от ГРУ, но му липсва по-точна информация, достатъчна, за да бъдат обвинени.
Тогава екстрасенсите посочват генерал-майор Поляков, който след четвърт век работа за ЦРУ вече се е пенсионирал. Поляков е идеен противник на СССР и не работи за пари. Военният съд му дава смъртна присъда. За това колко високо ценен е Поляков говори факта, че президентът Рейгън лично моли Горбачов за помилването му, но му е отказано.

Секретната програма за НЛО

Повод за засиления интерес към странните обекти в небето става съобщение на пилот от 1978 г. НЛО активно му е пречело да приземи самолета си при кацане на летището във Внуково.
Подобна история докладва и екип граничари от Ленинград. Събитията са нещо повече от съвпадения. От този момент летците и капитаните на кораби трябва да съобщават веднага за странни обекти около тях. Постепенно се натрупва база данни, особено за случаите, които си остават необясними. Няма никакво съмнение, че НЛО не са от Земята. Те са събрани в началото на 80-те в „Синя папка на КГБ“. Вероятно е направена аналогия с американския проект „Синя книга“, който е събирал описания на НЛО свидетели.

Мерлин и Джуна

Астрологът на щат, наричан още Мерлин, се казва Георгий Рогозин, пророчествата му се сбъдват и президентът Елцин иска да го вижда постоянно около себе си. На 5 ноември 1996 г. Елцин претърпява сърдечна операция. Никой не вярва, че ще оцелее. Състоянието му е критично. Оперира го знаменития американски хирург Майкъл Дебейки. Но Елцин е спасен всъщност от Джуна.


Джуна


Мерлин (Георгий Рогозин)

Тя и военният космооператор полковник Савенков извеждат душата на президента от тялото в космоса на височина 100 км и остават с нея, докато трае операцията. След приключването й връщат душата обратно. Няколко дни по-късно Джуна получава званието генерал-полковник от медицинските служби.
Някои учени критикуват и осмиват постиженията на екстрасенсите. Специалистите по история на психотрониката, сами участници във фантастични събития, им отговарят, че те не знаят много факти, тъй като тези факти не са предназначени за широката публика. И преди, и сега, всъщност завинаги, психотронните тайни на малцината феномени – и в Русия, и по света, ще си останат табу за непросветените. Отричането на феноменалните способности е печално и нелепо, това е факт, чиито коментар е излишен.

По материали от Интернет