неделя, 25 януари 2015 г.

Къде съществуват нашите мисли физически?



мисълВ продължение на векове философите са дискутирали връзката между разума и материята, след това в споровете се включила съвременната физика
Тук са описани няколко версии, издигащи теории за това, в каква физическа форма могат да се намират нашите мисли.
Ноосфера в интернет
Пиер Теяр дьо Шарден, френски палеонтолог, теолог и философ, описал „ноосферата“ в първата половина на ХХ век. Той предсказал, че на бъдещия стадий на човешкото развитие ще се появи мембрана, която ще обгръща целия свят и ще съдържа нашите колективни мисли и опит.
В произведението си „Човешкият феномен“ той пише: „Това не е някакъв огромен организъм, роден с крайници, нервна система, сензорни органи и памет. Тялото на това огромно живо същество ще се появи, за да реализира стремежите, зародили се у мислещите същества, притежаващи ново съзнание.“
Мнозина виждат сходство между ноосферата на Дьо Шарден и интернет. Може ли да се смята интернет за реалност, където съществува нашето колективно съзнание?
Мислите съществуват в друго измерение
Бърнър Кар, професор по математика и астрономия от лондонския университет „Куин Мери“, казва, че нашето съзнание взаимодейства с други измерения. Алберт Айнщайн е твърдял, че съществуват четири измерения. От гледна точка на Айнщайн пространството и времето са неделими.


Кар смята, че нашите осезателни органи виждат само триизмерна Вселена, макар че трябва да съществуват поне четири измерения. Какво съществува във висшите измерения, нашите органи за възприятие не могат да усетят. От негова гледна точка подобни измерения трябва да имат нещо като пространство за своето съществуване.

„Единственото нефизическо нещо във Вселената, с което сме запознати, е менталната сфера. Съществуването на паранормални явления навежда на мисълта, че мислите могат да съществуват в своего рода пространство“, казва Кар.
Нашите мисли надхвърлят времето
Д-р Дийн Радин е провел изследване, сочещо, че нашите мисли могат да оказват влияние върху физическата реалност, но не върху настоящето или бъдещето, както можем да си помислим. „Има вероятност нашите мисли да влияят на реалността в нашето минало“, казва той.
Радин е ръководител на изследователски екип в Института за абстрактни науки – неправителствена организация, създадена от астронавта от „Аполо 14“ Едгар Мичъл за изучаване на съзнанието. Радин също е гостуващ лектор в Катедрата по психология на университета в Сонома, преподава в Принстънския университет и участва в няколко научни групи в Силициевата долина.
Той изучавал човешката способност за влияние върху физическата реалност с помощта на генератор на случайни числа. Радин не е единственият учен, който е използвал генератора за опити по взаимодействие между разума и материята. Но уникалността на неговите опити се състои в това, че той изучавал способността на бъдещото намерение да повлияе върху миналото.
Повечето опити с генератор на случайни числа се провеждали по стандартния модел „причината определя следствието“. Човек определя идея и тя трябва да повлияе на бъдещия резултат. Радин променил експеримента и решил да провери идеята, че бъдещото намерение може да повлияе на миналите резултати.
Той открил, че „наблюдаваните резултати са по-добре моделирани, когато процесът протича в обратен режим във времето от бъдещите „цели“, отколкото при по-сложния процес напред във времето, в посока към тези цели – се казва в изследването му,публикувано в Journal of Scientific Exploration през 2006 г. – Някои форми на взаимодействие между разума и материята по-добре се съгласуват с обратното „движение“ от бъдещето, отколкото следствения „тласък“ от настоящето.
Обширна сфера между частиците
Уилям Тилър, почетен професор от Станфордския университет, е издигнал хипотеза, че нашите мисли оказват физическо въздействие върху „материя от ново ниво, която, по всяка вероятност, съществува във физическия вакуум (празно пространство между фундаменталните електрически частици, които изграждат нашите атоми и молекули).
Според Тилър тази невидима материя може да се фиксира, но само когато тя встъпва във взаимодействие с обичайната материя, поддаваща се на измерване. Вероятно това взаимодействие се активира от човешкото намерение и това дава основание да се предполага, че нашите мисли физически съществуват в тази сфера.
инфо: http://megavselena.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.