четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Самосъзнанието на етноса. Тълпата

   Самосъзнанието на етноса
  Това е един от най-проблематичните въпроси. Колкото са повече групите, толкова по-трудно се управляват и толкова по-трудно е да се проумее какво става вътре в тях. Затова рационализацията на различните членове на етноса не винаги е сполучлива.
Често се наблюдават две противоположни тенденции, свойствени на всяко развитие. От една страна, за да съществува даденият етнос, трябва да има определена структура на управление, чрез която се преодолява заложеното в етноса хаотично начало. На народа не трябва да му се дава излишна "воля", както са се изразявали по-рано, иначе на белия свят ще изплуват леност, анархия, пиянство, анархизъм. От друга страна, твърде голяма жестокост в системата на управление води до диктатура. Това е разбираемо за всички членове на етноса. Но въпреки това неговото самосъзнание спира дотук: онова, което трябва да се предприеме в конкретния момент, обикновено предизвиква сериозни разногласия.
   Самосъзнанието на етноса е прилично на самосъзнанието на малко дете, което току-що е казало "аз". То е толкова ненадеждно, че поведението му се определя от
подсъзнанието. Съдбата на етноса, съответно, напълно се определя от неговия егрегор, а изразът "волята на народа" трябва да се разбира като "подсъзнателната воля на народа" или още по-точно - като "волята на егрегора".
   Не трябва да се заблуждаваме: етническият егрегор е егрегор от високо равнище, затова той рядко действува сам. Обикновено той поражда много подегрегори, които
управляват етноса. Само когато етносът е заплашен от смъртоносна опасност, неговият егрегор се включва непосредствено и чувството за национално самосъзнание се проявява в пълна степен в етноса. Народът наистина усеща своето единство и връзката с егрегора си. За човек, израснал в мирни времена в голям и богат егрегор, е трудно да си представи това усещане.
   Етническото самосъзнание достига до етническия егрегор само чрез пряк контакт.
Никакви посредници и учители не могат да заставят даден човек да усети принадлежността си към своя народ. Гласът на Родината звучи или в сърцето - или никъде.
   Обратната страна на националното самосъзнание е национализмът.
Национализмът се състои в служене на най-твърдите и експанзионистични тенденции на егрегора. Обикновено се смята, че между национализма на малките етноси и шовинизма на големите има разлика, но всъщност това е едно и също явление. Национализмът е проява на експанзията на егрегора, когато бива използвана енергетика, дисхармонична за обкръжението му. Тогава липсва всякакъв стремеж за сътрудничество - тоест, за съгласуване на основните енергийни честоти. Подобно поведение е пряко свързано с ниското еволюционно равнище на егрегора и с неумението му да създава добри отношения с околните егрегори. Едва когато той се научи на това, ще престанат да текат мътните вълни на национализма. Най -трудно се преодолява национализмът, изразяващ се във формата на ненавист към съседен етнос и заплашващ го с пълно унищожение. Геноцидът е най-тежкото
кармично престъпление и онзи етнос, който го извърши, рязко понижава своето еволюционно равнище. Много дълго такъв етнос ще изпитва последствията от твърдата агресия на своя егрегор.
   Опасността се крие в това, че ненавистта, която нападателният егрегор предизвиква у поробения етнос, оказва силно въздействие върху нападателния егрегор, проявявайки се в тънките светове като директна агресия. И защитавайки се от нея, егрегорът започва да се развива инволютивно, тоест — да понижава честотата на своите вибрации, което води до кристализация. Така неговото еволюционно развитие ще бъде спряно за дълго и ще протича дисхармонично. Съдбата на такъв етнос е трагична така, както е трагична съдбата на всички черни учители на човечеството. И своя дял в тази трагедия внася всеки, който, чувайки в душата си националистическия глас на етническия егрегор, не го изскубне из корен, а потъва в сладки мечти: "Колко сме добри, красиви и умни, а колко тъпи, мръсни и лениви са онези, другите!"
Понякога се наблюдава и хармонична смърт на етническия егрегор, която външно се изразява в асимилация на етноса, изпълнил своята кармична задача. Разбира се,
асимилацията не е гибел в резултат на физическо унищожение, макар че от много членове на етноса тя се възприема точно така. Може да възникнат и националистически тенденции във вид на стари форми на живот. Но тъй като в тях отдавна липсва истинско съдържание, тоест не протича енергиен поток от егрегора, в най-добрия случай се получава карикатура на светините на предците. А в най-лошия - вълни от черна омраза към целия свят.
   Но за да бъде призната смъртта на даден етнически егрегор - тоест асимилацията, е необходима голяма широта на съзнанието или слабост на националното самосъзнание. И това е типично за новите поколения, което хвърля в отчаяние техните бащи.

           Тълпата
   Всеки егрегор се намира едновременно на няколко стъпала на еволюционната стълба. Той излъчва енергийни потоци на честоти, много по-ниски от водещата честота.
   Проводници на тези потоци е така наречената тълпа -термин, влязъл в употреба през XIX век и доста добре отразяващ същността на това явление. Отношението към тълпата е напълно определено - тя е заклеймена с позор и презрение, но малцина са онези, които имат мъжество да си признаят: "и аз съм част от тълпата!" Всъщност тълпата е черен учител на своя егрегор и ако не се храни с неговата енергия, би загинала.
   Тълпата е склонна да паразитира върху енергийните потоци на егрегора, тоест - храни се с неговата енергия, без да му дава нещо. Друга нейна черта е опошляването или профанацията, тоест — понижаване на нивото на енергетиката до равнище, удобно за нейното усвояване. Това, на пръв поглед невинно занимание, в действителност символизира принципа на инволюцията, доколкото еволюционният път представлява повишаване на равнището на енергийните потоци.
   Всеки човек, включил се в даден енергиен поток с високи вибрации, застава пред следния избор: или да се промени той самият, ставайки по-извисен, по-добър, по-чист и възприемайки потока адекватно, или, без да се променя, да направи опит да трансформира енергийния поток, снижавайки го до своето равнище. Трети вариант да останете непроменени - и вие, и енергийният поток, е невъзможен, тъй като вибрациите на потока са непоносими за човека и са отровни за психиката му. Ако липсва промяна, човек или ще умре, или ще бъде принуден да се изключи от енергийния поток. Така проститутките, за които понякога са се женили дворянските потомци, бързо започвали да скучаят и да тъгуват по предишния си живот.Естествено, те в крайна сметка се връщали обратно в домовете с червени фенери, където ги очаквала достъпна за тях енергетика. И наистина, по-добре е честно да служиш на своя егрегор, отколкото да се преструваш, че служиш на друг.
   Тълпата предлага на егрегора голямо изкушение, което някога са наричали "да почиваш на лаврите си". С други думи, това е съблазънта да използваш енергията само за собствено удоволствие, а не за своя еволюционен растеж. Любимият лозунг на тълпата - "да удовлетворим своите нарастващи потребности!" — представлява точно това. Но тази съблазън не трябва да се схваща само в материален план: ръстът на потребностите на тълпата точно съответствува на броя на каналите, открити за дадената човешка група. На човек, зает с еволюционна работа, изобщо няма да му хрумне да се бори за повишаване на своите потребности. При него винаги се променят характерът на работата и  условията на труд, но и двете биват определяни от егрегора и от кармата, и не подлежат на обсъждане. Що се отнася до необходимите потребности, човек не трябва да се безпокои за тях, тъй като те се формират и задоволяват от егрегора.
"Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?"
/"Евангелие от Матея, 6:26"/.
    Фактическата роля, която тълпата играе във всеки етнос, е важен признак за фазата на неговото развитие. Няколко примера:
1. Отчуждение
Това е схващането на Александър Пушкин. При това съществуват две начала: творецът, олицетворяващ висшето, и тълпата — низшето начало, което се стреми да
подчини висшето и да го профанира.Тази позиция е неприемлива, тъй като игнорира наличието на низше във висшето, и определяйки всичко или като черно, или като бяло, силно ограничава ролята на тълпата като учител.
2. Издигане
В този случай усилията на групата са насочени към насилствено издигане еволюционното равнище на тълпата, за което тя още не е готова. Това всъщност представлява опит за обновяване на полуразрушен дом чрез боядисване. Тълпата е плът от плътта на егрегора и тя се трансформира, повишавайки своето еволюционно равнище, но едновременно с неговия еволюционен растеж.
3. Отъждествяване
Това е крайната степен на предишните схващания, когато етносът отъждествява себе си с тълпата. В такива случаи на висшите прояви започва да се гледа през очите на
тълпата, в резултат на което висшите енергийни канали се профанират и биват затворени. А общото равнище на егрегора се понижава.
4. Игнориране
Схващането се заключава в това, че етносът предприема нужните мерки, за да пресече антиобществените постъпки на тълпата, но не се интересува от останалите й действия, правейки се, че те не съществуват. Това схващане е твърде опасно, тъй като в случая тълпата поема ролята на черен учител и се появяват реални шансове тя полека-лека да изпълни целия етнос. А накрая - и да го подчини. Тълпата, както и всеки черен учител, се нуждае от най-внимателно изучаване. Най-активните й тенденции трябва да бъдат уловени - и то не само на нейното собствено равнище, а и на всички нива на дадения егрегор, включително и най-високите.
Проблемът е там, че профанацията, тоест -снижаването на вибрационните честоти на енергийните потоци и проникването им до плътните слоеве на тънкия свят, е неотменен природен закон. Идеята винаги е по-висша от своето материално въплъщение; последователите винаги опростяват теориите на своите учители; поклонниците изтриват от земното лице своите кумири; идеите, овладени от масите, се отчуждават от самите себе си... Целта на егрегора е да отслаби този ефект и то на всички равнища, започвайки от най-високите нива. Ученият трябва да пише своите трудове така, че те да не могат да бъдат представяни в една страничка, а знаменитостите не трябва да дават интервюта на повърхностни журналисти. Читателят сигурно ще се запита какво ще правим без реферативни списания или къде се е срещал задълбочен журналист? Очевидно, нашият век е наплодил черни учители и техни последователи.

Авесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.