четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Науката

  Може да се гадае на ръка, на кафе, може да се предсказва по разположението на планетите, но за всичко това трябва да се знаят съответните езици. И не само значението на отделните символи-елементи /да речем, Марс е агресия, шестицата е път/, но и правилата за съединяване на тези елементи в изречения, а изреченията - в текст. И ако първото ниво /значението на символите/, по принцип е общодостъпно, то следващите умения - от думите да се направи изречение и да се разбере смисълът на текста, - вече са езотерични умения, тоест — достъпни са за малцина избрани, свързани с широки канали за връзка със съответните егрегори.
  Ето защо истинските гадатели и прорицатели са твърде малко, а онези, които съществуват, са принудени да скриват голяма част от достъпната им информация или да я предават в мъгляв вид. Проблемът е в това, че информацията за бъдещето /както и информацията за устройството на света/ е огромна сила. Тя трябва да бъде съобщавана само на хора с достатъчно високо духовно равнище и винаги носи печат на

секретност. Нарушаването на това изискване има сериозни кармични последици. /Малцина се намират на такова равнище, че точната дата на смъртта им не би помрачила оставащия им живот/. Печатът на секретност работи двойно: веднъж той ограничава достъпната за гадателя информация, и втори път ограничава гадателя в предаване на информация на конкретни лица или групи.
  В първия случай хиромантът вижда такова разположение на линии и хълмчета по ръката, чието разгадаване не е по силите му. Той не може да примири видимите противоречия в информацията и да състави ясна картина. Ако той е измамник, ще затвори очи за половината знаци и ще даде произволно тълкувание. Почтеният гадател няма да си позволи подобно нещо, ще се откаже да гадае, казвайки, че нищо не вижда.
  Аналогична е ситуацията с изповедта. Изповедникът в момента на самата изповед трябва да бъде на по-високо духовно равнище от изповядващия се. Във втория случай гадателят, получавайки информация, чувства, че цялата информация не трябва да бъде предадена. Той ще избере онази част, която е най-нужна за еволюционния растеж на човека. Но трябва да знаем, че на гадателя му се дава доста
повече, за да може сам да подбере онова, което смята за най-съществено. Тук действува принципът, съгласно който никога не трябва да се разкриват повече от десет процента от онова, което знаеш. С еволюционния растеж този процент
намалява, докато, както е казал Лао Дзъ: "Говорещият не знае, знаещият не говори". /
"Дао Дъ Дзин" 2:56/
  В наши дни хиромантията или гадаенето на кафе не са на особена почит. Малцина се обръщат към астролози, за да решат свои духовни проблеми. Причината е в пониженото равнище на окултните науки, обусловена не само от намаления интерес към тях, но и от общата диференциация на науките. Диференциацията като виждане на подробностите е една от фазите на познавателния процес. Следващата фаза е интеграцията, моментът на синтез на частите в нов единен модел на света. Светът не е устроен като мрежа с многочислени, свързани една с друга части, а като холограма. Всяка негова част е модел на цялото и съдържа информация, по която цялото напълно може да бъде възстановено. Ако намерим ключа, по рисунките
върху пеперудените крила можем да прочетем историята на Пуническите войни. Затова опитите да разделим сферите на познание, да диференцираме науките, водят до крайно ограниченост и несъвършенство на знанието. А то, в своята същност, е синтетично.
  Съвременната наука отдавна се е загубила в гората на конкретното знание и се опитва да открие онова растение, дърво или тревичка, което ще й достави познанието за света и тя ще го обяви за венец на познанието. В гората на познанието всяка тревичка е направена така, както и самата гора, и е свързана с всички останали растения и животни.
  Започвайки от XVIII век, та до наши дни, в естествените науки като основа се използват формално-логическото мислене и математическите модели. Но те описват или твърдо обусловени, или стохастически процеси, лошо моделиращи закона за творчеството А той се реализира чрез закона за свободната воля на всяка частичка на Вселената. И без математическите знания е ясно, че случайността е едно, а творчеството - съвсем друго. Затова математиката в нейния съвременен вид не може да служи за фундамент на синтетичното учение. Тя по-скоро е един от езиците, незаменим, но твърде груб инструмент за познание.
  В основата на методологията на "научния" подход за залегнали два фундаментални принципа: общозначимост и повторяемост. Една научна концепция става общозначима тогава, когато всички я разбират еднакво. Повторяемостта означава, че при съхранени условия за експеримент резултатът винаги е един и същ. До определен момент в развитието на науката двата принципа са били приемливи. Но след известна експанзия, изтъняване и уточнение на теориите и експериментите, се разбра, че и от общозначимостта, и от повторяемостта ще се наложи — тайно или явно - да се откажем. От една страна, както добре знае всеки преподавател във ВУЗ, сложната теория бива възприемана от студентите по различни начини; от друга страна - точно повторение на условията на експеримента е невъзможно. Причината е там, че Абсолютът никога не се повтаря. А онова, което възприемаме като случайност, е или проявление на неизвестни все още закони, или резултат от нечий творчески акт.
  По този начин науката в определени моменти започва да се докосва до мистиката, подчертавайки неповторимостта на индивидуалния опит. А основа на този индивидуален опит е директното възприемане на информация от тънките светове, тоест — мистичното откровение, което е противоположно на експеримента. Много водещи съвременни физици признават: "Аз не търся общ физически закон, от който логично да произтекат останалите! Аз изследвам явленията в дадена област и искам да намеря онова уравнение, описващо резултатите от всички експерименти, а какво ще ми хрумне - не е важно, стига то да показва същото, каквото показва и експериментът!" В тази постановка е поразително това, че никой не се вълнува откъде ще дойде онова уравнение. Иначе казано, физиците охотно се възползват от методите на мистиката, но си затварят очите за това! И колкото повече се развиват естествените науки, толкова повече се доближават до мистиката, тъй като известните природни закони всъщност са най-твърдия вид карма. Но дори и този вид карма с времето се изживява, отслабва, видоизменя се и допуска творчество, макар и в минимални граници.
  От друга страна, слабостта на окултните науки се заключава в това, че те твърде малко използват естествени и точни методи. И прекалено акцентират върху индивидуалния подход и откровението в чист вид, отхвърляйки дедуктивния метод и
експеримента. Що се отнася до религията, то тя отдавна е отхвърлила всички видове наука. Схоластиката и теологията на средните векове напълно са отричали експеримента като средство за познание.
  Резюмирайки тази кратка екскурзия в историята на науката, трябва да се отбележи следното: Всяка наука е длъжна сама да определи какво е съотношението между
рационалните и мистичните начала. Тя трябва да приеме методите на индикацията и редукцията. Определяща роля в решаването на тези проблеми играе равнището на
свобода на волята в системите, описвани от дадената наука. Освен това, у всяка наука трябва да има раздел, занимаващ се с философията на дадената наука и със синтеза на нейните направления в единно цяло. В наши дни подобна дейност не е на почит. По отношение на познанието за света човечеството много прилича на алчен гъбар, който събира гъби в безкрайна гора и не може да се спре, макар че отдавна усеща, че умира от умора и глад, а торбата му е препълнена. Но той не е в състояние да седне, да си почине, а после да запали огън и да си свари гъбена супа!
  Целта на всяко познание е изработването на символичен език, на който егрегорът да може да ни предава енергийна информация. Материализмът твърди, че тънките светове не съществуват и че всички символи са празни, зад тях не стои реално съдържание. В този трактат, напротив, се твърди, че символът оживява само тогава, когато се превърне в проводник на реални енергийни потоци, идващи от тънките светове. По този начин цел на науката е не създаването на адекватни модели на фрагменти от реалността, а разработка на символен език. На него егрегорът ще може да предава на човек или на група хора информация, необходима за тяхното еволюционно развитие. Не по-малко важно е и егрегорът да получава обратна информация от дадения човек или група хора. Но езикът се създава от поредица от текстове, а езикът на науката — от нейни модели, които сами по себе си играят ролята на учебни упражнения. И колкото е по-високо е еволюционното равнище на дадения човек, толкова повече му е нужен гъвкав и подробен език за общуване с тънките светове. Но самото общуване винаги прилича повече на гадаене, отколкото на строг логически анализ и дедуктивен извод, независимо какъв език бихме използвали. 

Aвесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.