неделя, 3 ноември 2013 г.

Революциите. Идеологията

 Смяната на държавната власт е необичайно съблазнителен момент за изследователя, тъй като поражда надежда да се надникне в глъбините на националната история, за да се проумее нейният смисъл. В същото време революциите съвсем не символизират решителен скок напред в еволюционното равнище на етноса /скокове тук са възможни само назад!/. Революциите означават само, че предишната държавна структура не е изпълнила своята кармична задача и затова нейното умиране е дисхармонично. А това означава, на първо място, морета от кръв и сълзи.
  Ликвидирането на старата държавна власт не е лесна задача. За тази цел етническият егрегор създава специален революционен подегрегор и съответно "племе" от революционери - пасионарии, абсолютно послушни на своя егрегор. А това означава, че те са лишени от всякаква друга етика, освен от революционна. Патосът на революцията е в разрушаване на старата схема и затова като емоционална доминанта в душите на революционерите егрегорът запалва ненавист. Ненавист към стария режим, към враговете на революцията и въобще към всички, които не са с тях.
Егрегорът на революцията, провеждайки подготвителна работа, чието външно изражение се явява обедняването, войната, масовият глад, влиза в активна фаза от своето съществувание -групата на революционерите взема властта. Настъпва кратка, но интензивна схватка между революционния егрегор и останките от старата държава, в която или революцията побеждава, или бива задушена. След това настъпва фаза, в която революционният егрегор умира, защото е изпълнил своята кармична задача. За "племето" на революционерите това е най-неприятният период, тъй като те загубват източника си на енергия - егрегорът им е умрял и те са вече ненужни. Трябва или да изчезнат, или да се преквалифицират. А пред етноса застават неотложни задачи: трябва да бъдат ликвидирани вълните на хаоса и да се изгради нова държавна система - стопанска,

политическа, административна. И точно тук става ясно какво е еволюционното равнище на етноса.
  Обикновено революция пламва тогава, когато еволюционното равнище на държавата се оказва по-ниско от равнището на етноса. Но има случаи, когато еволюционното равнище на държавата се оказва доста над равнището на етноса и
тогава се оказва много трудно да се обуздае хаотичното етническо начало. Такъв е случаят с Октомврийската революция в 1917 г. в Русия. Петър Първи е ориентирал руските управляващи към Европа и това е донесло горчиви плодове за руския етнос. Русия се оказала твърде изостанала за такъв начин на управление. Революцията през 1917 г. поставила всичко на място, а ужасните последствия от революционния терор и от сталинизма са били разплатата за онези двеста години илюзорен еволюционен растеж. През тези два века дворянството е живяло откъснато от руския народ и е било по-близо до европейския егрегор, отколкото до своя народ. Така руското дворянство не е изпълнило своите кармични задължения пред народа си.

Идеологията
  Държавната идеология не е наука. Тя не е и философия. Целта на философията е познанието за законите на битието, а целта на държавната идеология е да възпитава лоялни граждани -слуги на държавния егрегор. Затова идеологията не е задължена да бъде логична и вътрешно непротиворечива. Но задължително е да бъде проста, разбираема за всички и да дава отговори-заклинания на всички въпроси. Отговорите
може да са напълно безсмислени, но трябва да носят такава енергетика, която да угаси високите вибрации и да свали човека до равнището на държавния егрегор.
Държавната идеология е моралът на държавния егрегор. По нея може да се съди за етиката на егрегора. При това не трябва да се забравя, че тя в голяма степен засяга въпроси, важни на живот и смърт за държавата и затова е силно военизирана: на война като на война.
  Колкото по-твърда е структурата на държавната власт, толкова по-широка е сферата на влияние на идеологията, и толкова по-твърдо са структурирани всички егрегори на етноса. За някои от тях /например егрегорите на изкуствата/ твърдата
структура на държавния егрегор се оказва смъртоносна: те напълно кристализират и творчеството се превръща в пропаганда. Важното е, че този период става не постепенно, а изведнъж. Но в повечето случаи еволюционните равнища на държавния егрегор и на егрегора на съответния етнос са в съответствие. И идеологията на държавната власт в някакъв вид изразява убежденията и очакванията на дадения народ.
  Слабостта на идеологията е в това, че тя се изразява във видими, материални форми. Външно активните исторически периоди, когато трябва да се действува, се редуват с глухи периоди, когато трябва да се размишлява. Идеологията става все по-скучна и откровено реакционна. Лесно е да бъдат издигани като идеали видимите неща - героизъм, подвиг, трудолюбие /на фона на техните видими резултати/ или святост /на фона на изцеления, пророчества и други чудеса/. Но в епохи на скрито духовно развитие нищо подобно не може да бъде предложено. Мислите на затворника са известни само на неговия егрегор. Обществото не знае нищо за тях. Друга работа е, когато след сто или двеста години тези мисли се върнат обратно към вече подготвения етнос и се превърнат в силата, която ще предизвика неговото развитие.

Авесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.