четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Самосъзнание

  Самосъзнанието на интелигенцията е един от най-болните въпроси.          
Интелигенцията може да се оприличи с "главата" на етноса и затова върху нея ляга отговорността за неговата съдба. Обаче в действителност не е така. Съдбата на етноса се определя от етническия егрегор, чийто подчинен подегрегор е егрегорът на интелигенцията. На интелигенцията й идват онези мисли, които й изпраща егрегорът и върши онези действия, които той й нареди. А малкото свободна воля изобщо не се отнася до такива съществени въпроси като съдбата на етноса или начините на държавно управление.
  За да осигурява езикови средства за различните слоеве на етноса, егрегорът на интелигенцията е принуден да работи на всички енергийни честоти на етническия егрегор. И то така, че по еволюционно равнище той изобщо не се отличава от него. Казано на всекидневен език, интелигенцията стои нито по-високо, нито по-ниско от своя народ.
  Въпросът за това какво трябва да прави интелигенцията винаги е актуален, тъй като нейното самосъзнание е прекалено незначително, за да играе съществена роля в съдбата на етноса. Тази съдба на практика винаги се определя от съответния егрегор.
  Но това се отнася за колективното съзнание на интелигенцията като цяло, а не за индивидуалното съзнание на някои интелигенти. Проблемът за служенето на народа и за принадлежността на интелигенцията към самия народ се е обсъждал достатъчно много. Големият национален писател пише, използвайки широк канал, предоставен му от етническия егрегор. И неговият труд е символично въплъщение на народното творчество. Но той може да се окаже достъпен само за тесни творчески кръгове. Макар че в него става дума за народния живот и е изразен народният дух. От друга страна, интелигенцията служи на народа тогава, когато добросъвестно изпълнява възложеното й от егрегора, макар на народа изобщо да не са му ясни нейните творби. Творбите се трансформират от етническия егрегор, а той се опитва да развива народностното съзнание. Така, например, се появяват поколения, стоящи на по-високо еволюционно равнище.
  Другият въпрос, изключително съществен за самосъзнанието на интелигенцията, е въпросът за нейното отношение с държавата. От една страна държавният егрегор
подтиска високите енергийни вибрации на егрегора на интелигенцията, ограничавайки неговото хаотично творческо начало. От друга страна, егрегорът на интелигенцията влива в държавния егрегор енергиен поток, осигуряващ му необходимата промяна. Този поток тече на твърде ниски честоти, но все пак те са по-високи от онези, на които работи държавният егрегор. И поради това държавният егрегор гледа скептично на висшите вибрации на егрегора на интелигенцията. Причината за това е, че тези висши вибрации създават общ хаос в етноса, а освен това, попадайки в държавния егрегор, го отслабват отвътре.
  Като цяло може да се каже, че интелигенцията притежава два основни комплекса: комплексът за вина пред народа и комплексът за обида от държавата. И едното, и
другото са изкривени рационализации, свързани с неизпълнени изисквания, предявявяни към егрегора на интелигенцията от страна на етническия и държавния егрегори. Интелигенцията като цяло не е длъжна да отива при народа, нито да събаря държавния строй, ако, разбира се, не е получила указания за това от своя егрегор. 

Авесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.