Диалог с другия свят - част 2

 "Мога да изкрещя на целия свят!"

   След тази пролетна вечер в мазето Клаус Шрайбер станал запален за възможността да се свърже със "същества" от други сфери на живот. Експериментите започва с обикновен касетофон. Шрайбер първоначално е бил объркан, докато изслушвайки касетите отличава гласа на починалата своя дъщеря - Карин, която нарича себе си "Kaринхeн", както в детството я наричал баща й. "Това е добре, аз живея", казва тя. Нейната майка Гертруда също може да се чуе на записа. "Всички живеят тук", казала веднъж. Паранормалните гласове при Клаус Шрайбер са подобни на съобщения, каквито са хиляди по целия свят : те са кратки, често несвързани думи, за непознати имат предимно банално съдържание. Скърбящите роднини на починалия го познават по добре определени изрази и клишета, че става дума за контакт с техните мъртви близки. Така например, Клаус Шрайбер бил наречен от своите "мъртви роднини" "Kлейсхен" или на аахенски диалект "Клесе." Ето няколко примера от над сто духовни гласа, които Шрайбер събрал в своя архив.

   Изказвания на дъщеря му Карин:

"Карин и Клаус. Добре. Добре, както никога досега! "
"Ние сме електрическо въплъщение ".
"Карин имаше отравяне на кръвта. А лекарите са твърде глупави. "

   В последното изречение Карин очевидно загатва причината за нейната смърт, инфекция на кръвта, което клиничните специалисти не са имали време да открият и това довело в крайна сметка до бавна смърт

   Починалият на 22 г. син Роберт също си спомня за неговата смърт. Роберт казва:

"Защото вече не можех да дишам! "
"От мен скочиха домашните чехли ..."

   Когато Роберт бил намерен мъртъв, чехлите са лежали на няколко метра от тялото.

   Имаше и позовавания на липсващи по време на контакта приятели:

"Алфонс следва да се стреми повече с отбора си. Той работи на пълен капацитет ... "
"Алфонс е народен социалист ..."
"Ние всички отиваме там ..."

   Който чака тържествени послания от предполагаемите небесните сфери, е разочарован от на моменти груб хумор на "неземните събеседници". Така например, Шрайбер дълго се опитва да осъществи контакт с баща си Роберт, който починал през 1963. Когато Клаус повярвал, че най-накрая може да чуе баща си на лентата, той го помолил да даде някои по-ясни доказателства. Получава грубо формулиран отговор:

"Мога да изкрещя на целия свят!"

   Минута по-късно бащата казал успокоително:

“Ти, Клаус, ще получиш после котлет. Направо от огъня”.

   Различните "методи на записване" са обяснени в обширна специална литература. Освен това в Германия има работни групи, винаги готови да запознаят заинтересовани с методите на работата на изследователите на гласове. Интересното е, че група за самопомощ на родителите, чиито деца са починали внезапно, също използват този метод. Често това е единствената терапия, за да преживеят смъртта на детето. Клаус Шрайбер използва за "записите" основно т.нар. вълна на Юргeнсон. Той поставя късовълнов приемник така, че говорителят може да предава само шум или понякога гласове на чужд език. Тогава той включва магнетофона за запис. Микрофонът приема само шум, идващ от говорителя. Шрайбер същевременно говори със своите "чудати приятели", дори ги нарича по име и ги моли да отговорят. В много случаи е даже доста трудно да се мисли за мъртвите.

   След около 20 минути Шрайбер прослушва лентата и описва паранормалните гласове, ако има такива, на втора касета. Ако не е успял да намери гласове, той често пуска по-бавно или дори превърта лентата.

   За да се избегне погрешно тълкуване чрез замяна на трезвата оценка на действителността с желаната, Шрайбер копира изявленията три пъти подред. Само в случай, ако няколко души, неприсъствали на записа идентифицират гласове, Шрайбер запазва материала в архивите. До май 1984 г. той вече е имал колекция от стотици добре разбрани съобщения. 

   След като Шрайбер се фокусира върху заниманията с "трансцеденталните явления", се променил неговия кръг от приятели. "В допълнение, тези гласове са толкова реални, колкото сме ние, обяснява той. Материалните и нематериалните светове се различават единствено по различните плоскости на трептенията. Ако даден кораб плава в морето, може след известно време да не го видите, защото той изчезва зад хоризонта. Въпреки това, той продължава да съществува. Никой няма да отрече съществуването на радиовълни. Те са наоколо, на нас само ни трябва апаратура, за да ги чуваме. Или къде са звездите през деня? Те съществуват. Но не можем да ги видим, защото слънцето грее по-ярко, отколкото тях. Същото е и с духовните същества. Те са наоколо. Ние не можем да се докоснем до тях но ние можем да ги чуем ! ". Шрайбер не е станал религиозен мистик и не се е замислял особено за църквата. "Бог не е само в храма, казва той. Той се открива навсякъде, където се търси! ". Един есенен ден през 1986 г. Клаус Шрайбер бил потърсен от Катарина К., една жена на възраст от 51 г., също живеела в Аахен. Тя била болна от левкемия и знаела, че няма да живее дълго. Шрайбер й разказал за работата си с гласовете и Катарина е напуснала дома му успокоена. "Аз дори имах чувството, че тя се интересува от тези експерименти, за да се опита да ги направи сама ", казва Шрайбер. 

   Когато скоро след нейната смърт опечалените съпруг и син позвънили на вратата на Шрайбер, и двамата са скептични. И все пак се вкопчили в тази надежда, да получат "знак за живот" от починалата. Когато Шрайбер пуснал оборудването си, а скоро след това започва да прослушва касетата, прозвучал разпознаваем глас: "Това е Катарина". Две години след първите "записи" Шрайбер получава паранормалното съобщение "Tелевизия". Дъщеря му Карин е по-точна: "Ще дойдем чрез телевизията." Други експериментатори, също по това време отново и отново чували думите "телевизия", "Tелевизор", "екран".

   От лятната си къща в Швеция се отзовал доайенът на изследователите на "гласове" Фридрих Юргенсoн със съобщение, че не е далече времето, когато мъртвите могат да бъдат не само чуваеми, но и видими. Клаус Шрайбер след тази вест седял пред екрана и внимателно следил дали ще се появят в текущата програма за миг образите на който и да е от неговите духовни приятели. Той преглеждал свободните честотни канали в търсене на паранормални визуални сигнали и прекарвал цялата нощ пред трептящия екран. Напълно изтощен, той се обърнал чрез "записа" към невидимия събеседник. Това отново била дъщерята Карин, която най-накрая изрекла нужната дума "Видeo". Клаус Шрайбер купил малък видеомагнетофон и малка видеокасета...

                  Програма от друг свят?

   В къщата на Шрайбер върху рафтовете стоят няколко книги, а вестниците той просто разглежда. Радиото и телевизията са му необходими за изпращане и получаване на съобщения. Шрайбер е един от хората, които се вслушвали в себе си. Той наистина не знае какво значи думата "медитация", но се занимава с този вид на самопознанието всяка минута от живота си. За много хора той станал чудак.

   “Такава сложна структура, като нашето тяло не може след смъртта си толкова лесно да се разложи, без да остави следи. Не може да е случайно, че точно аз съм Клаус Шрайбер. И кой изобщо е този "аз"?"

   На своя въпрос Клаус Шрайбер в църквата не е получил задоволителен отговор . Заниманията с гласове му отворили вратата към друга реалност. Дори ако тези твърдения на пръв поглед са банални и лишени от всякаква философска стойност. За Шрайбер е важен факта, че те са налице.

   Сигурно моите починали близки не са в някакъв рай, не прекарват пръсти по струни на арфа, и не ядат манна. Те са сред нас, в друго ниво на вибрациите, в собствения си, неземен духовен свят, казва той. Шрайбер в действителност отдавна е в стадия, където вече не се нуждае от допълнителни доказателства за по-нататъшния живот на духа. Вече не се нуждая от гласовете на лента, за да говоря с моите покойници. Но аз бях винаги самоук и обичах да измайсторя нещо, и връзката с други нива на съзнание за мен е предизвикателство, казва той.

   И така той фиксирал видеокамерата върху статив в студиото си в мазето на къщата, свързал видеокасетофона и систематично метър по метър заснел тази стая. Напълно е възможно духовете просто да са седяли невидими в големия стол, да са вървяли по стените или да са висели от тавана. Но независимо колко често Шрайбер преглеждал заснетите кадри , той винаги фиксирал само стола, тавана и голите стени. Никакви следи от паранормални явления на екрана.

   Чрез своя касетофон той зачакал техническа помощ от Отвъд. И веднъж той наистина чул женски глас, който казал думата "огледало". Шрайбер сега вярва, че мъртвата му дъщеря Карин му дала този съвет, който в началото не е знаел как да се тълкува. Той мислил в напрежение за това какво може да означава.

   Огледалото? Би могло да е само огледалното отражение , което може да се получи, ако камерата се насочи към екрана, казва Шрайбер. Камерата снима в известен смисъл сама по себе си и възпроизвежда изображението на матовия тв екран , който отново снима ставащата все по-малка камера. Този ефект съвременния американски физик Дъглас Р. Хoфщетер описва като свързан със самия себе си екран и като една парабола към безкрайност "Това са няколко едно в друго вложени копия на телевизионния екран, които стават все по-малки и по-малки ..." В зависимост от местоположението на камерата възниква намаляващ в перспектива коридор, изплуват спирали и пулсиращи галактики. Клаус Шрайбер със своята апаратура става създател на въртящ се изкуствен свят.

   Той напразно търсел своите духовни приятели. Дните минавали. Той се качвал до горния етаж само за обяд и следобедна дрямка. Често до късно през нощта седял пред своите апарати. Очите му регистрирали смътни силуети, формите на екрана започвали да придобиват лица. Но винаги, когато Шрайбер преглеждал контролно видеолентата, току-що видените фигури се оказват творби на фантазията на претрупания мозък на Шрайбер. Веднъж Шрайбер изключил монитора и се опитал да използва касетофона, за да осъществи контакт с гласовете. Неизвестните събеседници сякаш чакали този момент, и той чул призива : " Клаус, ние ще дойдем за телевизора" и "Ние ще дойдем за видео". Шрайбер все още пази аудио касета в своя архив със следните твърдения:

"Видео техника".
"Клаус, запиши на видео.
"Ние сме тук. Покажи видеото по телевизията. "
"Празен канал.

   Нищо не се случило. После из мъглявината на телевизионните изображения се сформирала кълбовидна структура с голяма красота. Шрайбер нарича това място "червената планета". Същата вечер отново дошло съобщение чрез гласа от касетата. "Това не е цвета!"

   Шрайбер бил уверен, че може да познае в него дъщеря си Карин. По-късно същият глас казал нещо по-специфично. "Аз няма да идвам в цвят, а в черно и бяло, в противен случай няма да ни познаеш!"

   "Така ме водеха моите духовни приятели , като малко дете, което се учи да ходи. Стъпка по стъпка и напредъка е налице, а аз бях сигурен, че някой ден ще успея!" Шрайбер поставил камерата и телевизора да работят в черно-бял режим.

   В един зимен ден станал пробив. На екрана се появява малка бяла точка, която не се променя. Чрез касетофон Шрайбер получава указание . "Сега трябва да опиташ!" Шрайбер казва, че в слабата светлина трептене за частица от секундата е възможно да се направи разграничение на изображението. Отново идва указание от касетофона: "Спри кадъра". Шрайбер превърта назад видеолентата, натиска бутона "стоп". Той съвсем ясно отличава портрет на жена. Същият ден Клаус Шрайбер закупува втори видеокасетофон. Той е пенсионер и е трудно да направи такава покупка . Но той се нуждае от това оборудване, за да копира отново и отново този кадър и да получи най-накрая едно и също изображение, наблюдавано в течение на минута. Това е Карин. Ясно различава чертите на лицето на своята дъщеря, която умира на 18-годишна възраст. Облечена е очевидно в черна блуза и бяла пола и гледа , леко наклонила главата си над лявото рамо. Картината не се движи. В края на краищата, тя изплува на видеото за много кратко време. Клаус Шрайбер плаче. Той е получил сигнал от друг свят. Със собствените си очи той може да се види, че любимата му дъщеря не е изчезнала във всичко поглъщащата вечност. Карин е първият човек в света, който според Шрайбер дошъл от непознатия свят отвъд и става видим на екрана.

                   Рози през зимата

   Клаус Шрайбер се е научил междувременно да овладява и други паранормални явления, които се случват наоколо. Когато към края на ноември 1985 етнологът д-р Валтер Франк по телевизионния канал RTL PLUS в програмата "Невероятни истории" показва начин да се "огъват лъжици", Шрайбер лесно извил в къщи почти всички домашни прибори. Ножове, вилици и лъжици са били в ръцете му като каучук. Накрая, той свалил подковата от стената, която била сложена там за щастие. Без усилие той успява да събере двата края.

   Този експеримент, представен в телевизията като ефекта на психoкинезата трябвало да обясни на публиката, че след подходящо обучение по медитация може със силата на мислите си да въздействаме върху материята .

   На пети декември 1985 г. Шрайбер получил на касета отчетливо съобщение от дъщеря си Карин "Татко, погледни през прозореца. Има подарък за теб от мен! "Шрайбер и съпругата му Агнес отишли в градината. На розовия храст разцъфнало красиво тъмночервено цвете. Съседите и приятелите са били свидетели на това ботаническо чудо. На втория ден от Коледа, изведнъж цветът увехнал. И друг инцидент Клаус Шрайбер не може наистина да си обясни. Веднъж, по време на експериментите си с видео камери, правейки запис върху лента, той е бил инструктиран "Използване на" Стоп! " Неговият видеоaпарат има такъв клавиш позволяващ разглеждане на отделни кадри. Недостатък на това е, че след кратък период от време кадърът се ", преобръщал".

   А преди това, в навечерието на Коледа през 1985 г., Клаус Шрайбер отива до бараката в двора, където държал градински инструменти. Той видял, че на масата лежи щепсел , така наречения компютърен стабилизатор, който бил препоръчан от "отвъдните" събеседници като изключвател. Кой е донесъл този детайл в бараката е все още неясно.

   Щастливо събитие за Шрайбер е срещата с един инженер от Аахен - Мартин Венцел, който отначало наблюдавал процесите в мазето на къщата му с голямо недоверие . Професионалният кoмпютърджия обаче бързо разбрал, че тези явления са технически необясними. От този момент Венцел подкрепя новия си приятел не само със съвети. Те заедно измайсторили допълнителни детайли за подобряване приемането на паранормални образи и гласове. Карин Шрайбер, мъртвата дъщеря, се превръща в посредник, даващ добри съвети и насърчаващ по-нататъшната работа. Шрайбер казва: "Аз съм уверен, че благодарение на Карин почти всичките ми мъртви роднини в крайна сметка станаха видими на екрана."

   Така се появило изображение на първата му съпруга Гертруда Шрайбер, която през 1960 г. след раждането на Карин умира от емболия. Появила се майката на Шрайбер, която починала на 81-годишна възраст. Във видео кадъра тя седи , свивайки краката на една пейка, сложила очилата си, и се показва като около 60-годишна жена. Клаус Шрайбер казал: "Разбира се, нашите починали близки не изглеждат в другия свят така, както те се представят на видеокадрите. Те са духове, лишени от материални тела. Аз предполагам, че те вземат с тях в другия свят своето астрално тяло, с което ние тук. на земята също сме заобиколени. Астралното тяло е обвивка за нашето съзнание, за нашата неизменна душа . За да можем да видим и чуем своите мъртви роднини, те проектират глас и образ върху лентата с помощта на енергията си. Те формират при това техните портрети такива, както те са изглеждали в живота ". С помощта на такова възможно обяснение на този феномен Шрайбер формулира заключение, което са склонни да използват спиритуалистите и езотериците: Другият свят е една проекция на духа. Всеки човек, който" отива на другата страна ", сам създава своя нова сфера на съзнанието.

   След майката на Шрайбер се появил и баща му Роберт Шрайбер, който починал през 1963 , на възраст 65 години и който първоначално е явно против видeоконтакти. На записа Клаус слушал отново и отново отговора: "Аз по-добре да се включа на звуковата пътечка ! " Точно обратното, смеещ се представя Роберт Шрайбер младши, който починал при трагични обстоятелства, когато е бил на 21. Сестрата на Шрайбер Мария Боутен също се появила, след като нейния паранормален глас уведомил : "Аз ще дойда при теб Клаус, на екрана."Нейният съпруг Хенрих Боутен се появил след известно време. След смъртта на съпругата му Мария той се самоубил , защото този човек, сериозно ранен по време на войната, станал напълно безпомощен. Той е видян на видеокадрите в три различни пози. На един кадър той изглежда дори си показва езика.

   Скоро Клаус Шрaйбер чува на своите ленти посланието им: "Тези изображения са за всички". Шрaйбер снима от екрана хора, които идват от други нива на съзнание. На ежегодно провежданите в Базел дни на Пи Ес Ай - международно събитие за тези, които се интересуват от парапсихология, ние можем да видим тези първи снимки. Три дни по-късно предадохме репортаж за Дните на Пи Ес Ай и показахме за пръв път по света снимки, направени по паранормален начин. След една седмица аз, заедно с колегите си в продължение на две седмици в мазето на дома в Аахен наблюдавах експериментите на Клаус Шрайбер. Той ни предложи чрез оборудването си да осъществим контакт с нашите мъртви приятели или роднини. Безуспешно.

   Но се видя ясно мъртвата дъщеря Карин Шрайбер. Изплуваха и други лица, но те са непознати за присъстващите. Нашият опит да записваме на аудио касета също не даде резултат. Междувременно таблоидите публикуваха статия, озаглавена "Мъртвите се показват по телевизията.". Журналистите призовават Шрайбер "на бис" да покани наскоро починалия актьор Волфганг Кийлинг на телевизионния екран, така да се каже, на директно предаване от света на мъртвите. Опитът да се записва на магнетофонна лента носи доста странно изявление: "Аз живея в това легло и мечтая. Елате утре, Клаус! "
   В действителност, на следващия ден в долния десен ъгъл на екрана се появява глава, която прилича на актьора Кийлинг. По искане на редакцията на един вестник, бившата негова съпруга Гизела Юлен помолила непознатия за нея Клаус Шрайбер да узнае в отвъдния свят какво се е случило между Кийлинг и Юлен на Коледа през 1954. Според съобщението на Клаус Шрайбер, отговорът действително дошъл и влиза толкова надълбоко в интимната сфера на двойката, че той не иска да направи този отговор достъпен за обществеността. През февруари 1986 г., Шрайбер демонстрира в пряко предаване от цикъла "Необикновени истории" от студиото в Люксембург своите методи и показва получените паранормални записи.

   По време на предаването Шрайбер моли зрителите, които се интересуват и са надарени с медиумни способности , да повторят неговите експерименти, с цел тези занимания да не са привилегия само на един човек. Шрaйбер разказва: "Аз настройвам камерата на разстояние от два или три метра от екрана. След това свързвам телевизора към изхода на видеокасетофона със свръхвисока честота (UHF), така че когато презаписвам филма да получа добро изображение. Записът следва да бъде само в черно-бяла версия, за да не са замъглени контурите. После свързвам камерата към видеокасетофона, чрез въвеждане на точка за свързване намествам камерата към екрана и включвам записващо видео!". Шрайбер не е говорил нито веднъж за атмосферата, която трябва да преобладава при този експеримент. Окултистите трябва да са разочаровани, че не е било предложено да се палят свещи или да се изпълни стаята с миризмата на тамян. "Въпреки това работата не е пълна без задължителна настройка на експериментатора и неговата изпълнена с любов готовност да посрещне починалия с искрен интерес", обяснява физикът професор Ернст Сeнковски, който присъства на предаването. Шрайбер продължава: "Mоят свързан телевизор работи по време на опита до известна степен като монитор. Камерата трябва да е насочена направо към екрана на телевизора, тя вижда на екрана в огледалното отражение само себе си. Сега включвам видеокасетофона на запис, при което трябва обектива на камерата да е насочен към монитора. Помещението не трябва да бъде прекалено тъмно. Обратно, добре дошла е излъчваната светлина, идваща от противоположната посока, като например флуоресцентните лампи, които се поставят зад телевизора. Тогава аз търпеливо гледам празния екран и чакам за промяна. Ако има отблясъци или мимолетни светли петна, отбелязвам показанията на лентата. При гледане след това мога да открия, че това е мястото! "

   Ако при възпроизвеждането Шрайбер забележи поява на глас или "паранормални изображения", той пренася тези фрагменти на второто видео и задръжа натиснат "стоп кадър" на първото видео и получава заснетия кадър от записа си с различна продължителност. Тогава този материал се презаписва на трето видео и след това се преглежда чрез включването на всеки отделен кадър. Понякога това отнема няколко дни, докато не стане възможно получаването на паранормалното изображение. За срок от пет минути следва да се получат 7500 отделни кадри. При това филмът и оборудването много се износват . 

   Шрайбер обяснява: "Дори ако можех да предизвикам тези изображения несъзнателно със силата на мисълта ми, това все пак остава феномен!". Срещу такова психoкинетично тълкуване той изтъква аргумента, че на кадрите се появяват и лица на хора, които той никога не е виждал преди. Опонентите му представят контрааргумент: лицата на хора като Волфганг Кийлинг, Роми Шнайдер, Курт Юргенс или Лудвиг Втори той все пак пази в подсъзнанието си.

   Шрайбер твърди, че получава не само изображенията на тези лица, но също така и придружаващи ги гласове на касетата. Той смята за напълно абсурдни аргументите, че е под силното влияние на скръбта и поради това в сенките на екрана той се опитва да познае лицата на своите близки. В крайна сметка, всеки може да идентифицира тези ясни изображения и сравни паранормалните портрети със снимки, които бяха правени с моето семейство по време на техния живот, казва Шрайбер. Последното възражение на опонентите на Шрайбер е един аргумент, че при получаване на т.нар. паранормални кадри се говори за свръхестествен обхват на действие на телевизионните предаватели, как би могъл да ги гледа всеки, който превключва телевизора си на празен канал, и след това в "снега" от тeлекадрите изведнъж може да види как има движещи се сенки.

   Шрайбер казва: "Изображенията, които аз получавам са неподвижни. Както на снимките. Силуетите не се движат. Ако е било свръхестествен обхват на действие, тогава би трябвало да има постоянен процес на движение! ". Едно изключение обаче остава неспоменато. При първата поява на мъртвата дъщеря Карин можело да се види процеса на развитие : тя движи лявата си ръка, накланя главата си леко и прави ясно видимо обръщане. Междувременно американското списание «Weekly World News» под заглавие «Мъртви духове се появяват по телевизията» публикува подробна статия за феномена от Аахен, различни германски списания също открояват работата на Шрайбер. Проф. Ханс Бендер от института на съюзните науки във Фрайбург е бил със своите сътрудници в студиото в Аахен. Той също така поискал от Шрайбер да му дава занапред материали, но казал, че "извънземния произход" на тези видеокадри е "недоказуем и неубедителен". Въпреки това, той подчертава, че не вижда и най-малък намек за преднамерена измама.

Из книгата на Райнер Холбе "Картини от царството на мъртвите"