петък, 19 април 2013 г.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 13


Силата на кармичния рапорт
Кармичната връзка е съществен фактор при възник­ването на астрална пъпна връв. От нея човек се освобож­дава най-трудно, понеже сега вече не става дума за пре­даване на актуални мисли и чувства, а за моментен проблясък на кармична информация. Веднъж Марчело ми заяви: „Отгоре ми се даде, че отново ще имаш сериозна нужда от мен." Той не успя да назове нищо конкретно или да опише някакъв образ. Изплаших се, защото за бе­да и аз смътно усещах, че в това има нещо вярно.
Опитвах се да си представя различни кризисни ситуа­ции, в които би ми потрябвала помощта му. Естествено, старанията ми само още повече укрепваха досадната пъпна връв. По-късно наистина се установи, че тя е съ­ществувала някога в предишен живот. Тогава Марчело ми е бил наистина нужен, но не и днес, а вече бих казала - и занапред.
Що се отнася до моята потребност от него, той по принцип имаше право. Аз също долавях нещо подобно. Но понеже не владееше добре медиумните си способно­сти, се бе заблудил за времето.
Информации от друго ниво, несъвместимо с нашите представи за време, не бива да ни се предават безогледно без прецизна проверка. Това предизвиква само обърква­не и нито помага, нито е приятно. Но прозвучалото ми като заплаха внушение на Марчело ми послужи за повод да потърся кармичните корени на връзката помежду ни. Инстинктивно усещах, че сама не бих успяла да се изба­вя от него, като разруша всички мостове в сегашния ни живот. Оживотворената за пореден път кармична връзка би продължила да си съществува; аз щях само да я из­тласкам, но не и да я прекъсна.
Карма означава причина. Карма са призраците на неотстранените мисли и чувства. Все едно дали се отна­сят до някоя минала инкарнация или пък са символна метафора на собственото ни несъзнавано. Така или ина­че винаги се активират неотработени съдържания, които запълват значително пространство от настоящето. Пора­ди това кармичната връзка е изключително мощна; не й трябва време да се разгърне отново, защото се задейства веднага в целия си диапазон.
В случаите на кармичен рапорт пъпната връв представлява нещо като спяща връзка между двете души, която „се събужда” при физическата среща в настоящото пре­раждане. Когато емоционалното напрежение е голямо, може да се прибегне до регресивна терапия при опитен специалист или човек сам трябва да се занимае с прера­ботването на собствената си карма, с вникването в нейни­те съдържания и тяхното отстраняване. Само така може да се постигне прекъсване на кармичната пъпна връв. На­товарената със силна амбиция за доминиране връзка между мен и Марчело е била подновявана в продължение на много животи и дообогатявана с нови брутални аспек­ти. Така че в хода на нашите отношения неведнъж бях принудена да се конфронтирам с кармата си. Аз лично ус­пях да се добера до съответните кармични епизоди и да се освободя от влиянието им, тъй като от години навлизам в състояние на транс в лабиринта на подсъзнанието си.
Дълбоката релаксация и смелостта да се изложим на подсъзнателните си импулси позволява да се докоснем до непонятните си чувства (които по принцип не са нищо друго освен много стара енергийна форма в аурата). Ко­гато кармичната енергия достигне прага на съзнанието, вече не е трудно да ги изкараме на бял свят. Не бива оба­че да си мислим, че ще бъдем само в ролята на психична „видеолента". Емоциите са истински и моята препоръка към хората, които се страхуват да надникнат в своето подсъзнание, е е никакъв случай да не си правят сами то­зи експеримент. Предупрежденията на инстинктите не­пременно трябва да се вземат под внимание!
Настоятелно ви съветвам преди всеки транс, всяка ме­дитация, всяко - най-общо казано - навлизане навътре, да подновявате ауричната си защита, като я визуализира­те (вижте главата „Енергийна работа и защита"). Бих ис­кала всички терапевти, които прилагат подобни техники, да вземат думите ми присърце и неотстъпно да се съобразяват с тях. Неведнъж съм виждала „незавърнали се в себе си" хора след пътуване в подсъзнанието, незаземени или дори прилепили по някой астрален „паразит", въз­ползвал се от отворената им аура.
Време е и психолозите, много от които все още не проявяват достатъчно разбиране за духовните взаимо­връзки, да забележат, че някои от лечебните методи из­веждат пациентите далеч извън пределите на собствено­то им подсъзнание, в области, където съществуват авто­номни същества, нямащи нищо общо с човека. А не всички от тези същества са добронамерени лечители или подпомагащи терапията архетипове. Въпрос на отговор­ност е да обърнем внимание на защитата и изчистването на аурата, както и на доброто заземяване.
След като „се оградите", помолете своя висш Аз да ви води. Той ще се погрижи в съзнанието ви да постъпва са­мо онова, което можете да понесете и трябва да знаете, за да разберете причината за едни или други свои чув­ства. Отпуснете се, седнали или легнали удобно (с прав гръбначен стълб!), дишайте спокойно и бавно, дълбоко, и регистрирайте появилото се в тялото ви усещане. По­канете го да ви се покаже. В момента, в който кармичният спомен се откъсне от пределите на подсъзнанието, пред вътрешния ви взор могат да се появят образи или цели сцени, както и телесни усещания, миризми или шу­мове. Понякога резултатът е само дълбока вътрешна си­гурност за кармичния произход на обстоятелствата.
Щом изпод повърхността на съзнанието ни започнат да напират мъчителни спомени, ние инстинктивно ги блъс­ваме обратно в подпраговата тъмница. Съпротивата сре­щу преследващите ни образи отнема много енергия, коя­то би могла да се оползотвори по друг начин. Това пораж­да силно вътрешно напрежение. Ето защо си струва да от­делите необходимото време и сили, за да изкарате изтла­сканите чувства навън и да се освободите от тях.
Този процес включва тяхното повторно изживяване. Той не е лек, а и не винаги е приятен. Тъй като на свет­ло излизат обикновено не любовни сцени, а най-често страх, болка, скръб и т. н., към работа с подсъзнанието се пристъпва само когато е действително необходимо. Склонните към авантюри изследователи на кармата по-добре да гледат исторически филми и просто да си пред­ставят, че са Клеопатра или Хенри VIII. Няма такова не­що като бегъл поглед в бездната, а може да се окаже, че някой не притежава нито силата, нито способностите да преработи онова, което му се открива.
Когато се заех със своите минали съдържания, аз съ­вестно си записвах всички взаимовръзки и осъзнати фак­ти. Както и сънищата, които като правило се появяват през активната фаза на разбутването на пластовете. От тях след време произтича едно по-задълбочено разбира­не за модела на собствената душа и вие навярно ще на­мерите обяснение за начините на поведение, чиито при­чини винаги са били загадка за вас.
След като изживеете кармично обусловените чувства и образи, осъзнайте, че всички те вече не принадлежат към настоящето. Убедете се, че сте напълно будни, а съз­нанието ви е здраво закотвено в тялото. Заземете се, ка­то например хапнете нещичко (бавно и осъзнато) и, ко­ето е много важно: направете нещо добро за себе си.
Пътуванията във времето за изучаване на кармата са твърде изтощителни.
Позволете си няколкочасова почивка! Седнете под някое дърво сред природата. Послушайте хубава, нежна музика. Вземете си вана с успокояващи масла и се нас­лаждавайте на това, че сте напълно Тук и Сега.
Докато бях с Марчело, аз през цялото време бях някак си абсолютно сигурна, че странните чувства, които ме обземаха, принадлежат на друго време. Ясно усещах, че този рапорт не е от вчера и днес, и това ми даваше кураж да сложа край на връзката, без да се колебая. За нищо на света не исках да провокирам реално повторение на ис­торията помежду ни.
Не можех да разчитам на помощта на Марчело, поне­же той не се самонаблюдаваше ни най-малко, нито пък осъзнаваше поведението си. Егото му го караше да власт­ва над другите (значи и над мен), като използва психиче­ските си способности, и аз не бях в състояние да му вну­ша, че с енергиите не се борави безотговорно. В това от­ношение при него явно нищо не се бе променило от ве­кове насам. Когато открих кога и как сме се срещали и преживях отново някогашните емоции, осъществих отде­лянето по начин, подобен на изложения в главата за освобождаване от нежелани енергийни връзки.
Астралната пъпна връв беше толкова силна, защото беше възникнала за пръв път по време на една интензив­на до боготворене любов, прекъснала поради ранната смърт на мъжа. Вдовицата, която тогава бях аз, не може­ше да даде воля на скръбта си и да освободи душата на своя любим. В транса си видях ридаещи жени-оплаквачки, срещу които стоях като вкаменена. Сцената носеше силен емоционален заряд. След като излязох от това със­тояние, което ми бе позволило да надникна в моето подсъзнание, допуснах до себе си всичко описано още веднъж и поставих липсващото парченце в мозайката на житието си. А то беше: неизживяната скръб. Тя ме изпълни полека-лека и тогава самата аз се превърнах в оплаквачка на един несъществуващ (в този ми живот) покойник и на една изгубена любов, която също не бе от сега.
Наблюдавах се колебливо отстрани, като поддържах ума си буден, но дълбоко в себе си не се съмнявах, че са­мо повторното цялостно вчувстване в някогашната си­туация ще ми позволи да се отърся от нея. След като на­ваксах пропуснатото, отдавайки се на скръбта, освободих Марчело абсолютно съзнателно, отделих се от него в на­стоящето и промених съответната част от душевната си структура. Така стана възможно окончателното отстра­няване на тази кармична връзка. Марчело вече нямаше достъп до душата ми и на досадния психо-енергиен ра­порт бе сложен край.
Прави впечатление, че доста хора успяват да иденти­фицират силната кармична връзка. Причината се крие във факта, че днес мнозина приемат идеята за завръща­нето на душата. Но не е изключено да е и в това, че кармичната връзка е по-интензивна и многостранна от астралната пъпна връв с некармичен произход. Две души биха могли да се срещат в продължение на много живо­ти и да разиграват своята тема в множество варианти, така че отличителният знак да присъства в най-различ­ни делнични ситуации. Той именно ни кара да се чувства­ме странно близки с някой абсолютно чужд човек, който ни се струва отдавнашен познат.
Белязаната от страст и влюбеност симбиоза обаче не гарантира появата на прекрасна любовна двойка в бъде­що въплъщение. Тя може да премине в друг вид роднин­ски отношения. От астралната пъпна връв може да се ро­ди ситуация майка-дете или прекалената задушевност да се обърне в отхвърляне и дистанцираност. Понякога въ­просът за силата/безсилието се поставя толкова остро, че единият убива другия. Отдавнашният кармичен рапорт съдържа обикновено най-разнообразни аспекти на тема­та за властта; душите са се борили една с друга по много различни начини. Ето защо кармичната среща често из­глежда многопластова. Някои от изплувалите спомени и чувства са крайно плашещи, други свидетелстват за лю­бов и страст. Произтичащото от тях хипнотично привли­чане и отблъскване затруднява съзнателното освобожда­ване от обвързаността.
Кармичният рапорт често се възприема като принуда, дори като предопределеност свише или някаква външна сила, която диктува нещата. Тази „предопределеност" обаче не е от Бог, а е причинена от самия човек. На Бог Му е все едно кого обичаме. Той никога не би ни заста­вил да правим каквото и да е. Усещането за насилие в случая идва от астралната пъпна връв, която като енер­гийна форма е била натоварена в миналото неизвестно с какво, а сега изплува от глъбините на душата и - както вече бе споменато - води напълно самостоятелен живот и иска да се възпроизвежда.
В този момент би следвало да осъзнаем, че определе­ни чувства и копнежи принадлежат на друг живот и на друго време. И като ги сравним с реалността, с онова, ко­ето желаем, от което наистина се нуждаем, да се запита­ме дават ли ни нещо и какво? Силната воля е най-ефек­тивното средство в борбата срещу старите призраци.
Кармичните съдържания винаги са някаква отживе­лица, а тя няма място в нашия днешен ден, освен ако не сме забравили нещо важно. Защото това нещо може да ни преследва настойчиво също както необходимостта да освободим някой починал или пък да преодолеем старо чувство за вина, гняв, желание за мъст, несбъдната лю­бов и т. н. Ако в сегашния си живот се срещнем с обекта на тези някогашни чувства, ние се впускаме да наваксва­ме пропуснатото. Иска ни се да изживеем неосъществе­ната тогава любов, да навредим на врага си или да сто­рим някому добро, за да изкупим вина. Вместо да се замислим кое да допуснем в своето настояще и кое - не. Защото само то е от значение! Кармата ни не бива да властва над нас и над здравия ни човешки разум, нито пък да ни служи за извинение. Ние и само ние носим от­говорност за действията си.
Някои двойки гледат на вече доказаната в отноше­нията им кармична връзка като гаранция за добри отно­шения, други пък използват думата „карма", за да обяс­нят пламналите помежду им чувства („Ние имаме обща карма" или пък „Той/тя ми, е кармата"). Което значи, че погледът е обърнат към миналото. Точно повторение на събитията естествено не е възможно, тъй като душите са се придвижили напред във времето, израснали са, както Земята и Космосът междувременно също са се промени­ли. Общият фон е друг. Тоест - изключено е срещата да се осъществи при предишните обстоятелства, дори и когато детайли като например силни чувства (с които не сме се разделили тогава) се появят отново. Повторното свързване се случва само ако душата е изостанала в раз­витието си тъкмо в този конкретен аспект. Тогава непре­работената карма се превръща в препъникамък за ис­тинската, дълбока връзка в сегашния момент, доколкото очакванията или опасенията от миналото ни пречат да възприемем другия такъв, какъвто е сега.
Спомнете си моята история: в едно минало преражда­не не съм се примирила със смъртта на съпруга си, което ще рече, че душата ми не е надраснала статуса на скър­бящата, привързана към покойния си мъж вдовица. Ако съм приела и преработила загубата, моята душа е щяла да навлезе в ново измерение. Аз обаче съм отнесла в гро­ба тези силни чувства и съм продължила да държа на тях в търсене на ... на какво всъщност? На същия човек? Привидно - да. Но не той е можел да ме излекува, а са­мо изживяването на скръбта; тогава натрапливата кар­мична връзка е щяла да бъде прекъсната.
Благодарение на това, че услужих на онази вдовица в мен със сегашното си тяло, за да пролее сълзите си, „изо­станалата" част от душата ми също успя да се интегрира в настоящето. Така тя „бе актуализирана" и спрялото й развитие - наваксано. Значи липсвал ми е не човекът, а силните емоции, които съм потиснала тогава. Този път аз съвсем целенасочено търсих техния корен и колкото и истински и интензивни да бяха, осъзнах, че са ненавре­менни и следователно не хармонираха с желанията ми в този живот. Като вникнах в кармичните взаимовръзки, можах да остана вярна на себе си. Яснотата на моите це­ли не ми позволи да обслужвам егото на Марчело и да добавя ново съдържание към старите причини. Навярно бях срещнала този мъж само за да възстановя целостта на душата си и да излекувам още един аспект от карма­та си. Макар срещата да бе съпроводена с много големи трудности, аз все пак съм безкрайно благодарна за про­зренията, с които ме дари. Вероятно и на вас ви се е случвало някога нещо подобно и след това сте се питали за ползата от изпитания гняв? Ето защо давам материал за размисъл: всяка връзка по принцип е само огледало на нашия вътрешен свят, на собствената ни душа и - както е отвътре, така е и отвън.
В този смисъл силата на кармичния рапорт се равня­ва на силата на собствената ни душа да се развива и да се издигне над овехтелите си представи и самоограничения. Все едно дали тълкувате явилите ви се образи като карма или като метафори на вашето подсъзнание, вие лич­но сте ги създали по своя воля и по своя воля можете да ги отстраните. Погледнато от такава перспектива, вие вече не сте подвластни на кармата, а се отнасяте съзна­телно към нея и имате шанса и да я избегнете.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.