неделя, 14 април 2013 г.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 12


Разпределение на властта в отношенията
Астралната пъпна връв винаги води до неравнопоставеност и конкурентно поведение. Една връзка, прия­телство или други отношенията, в които двамата партньори по никакъв начин не се опитват да властват един над друг, се осъществява с участието на сърдечната или гърлената чакра, или пък - на разблокирания слънчев сплит.
Това ще рече, че благодарение на развитието и осъз­наването на личността, стремежът й към доминиране се е трансформирал от неизменна форма на властване над хора и ситуации в положителна форма на себевладеене (владеене на собственото его и подсъзнание).
Господар на себе си е онзи човек, който знае мястото си във вселената и се самонаблюдава и изучава. Но тук се включва и една духовна компонента. Господар на себе си е и онзи човек, който се оставя на Бог или на косми­ческия порядък да го ръководи и съществува скромно сред останалите частички на Цялото. Ето защо той е по-спокоен и не изпитва необходимост да си осигурява пре­вес, като властва над другите. Освен това се чувства ду­ховно закрилян сред вселената и приема кръговрата, съ­стоящ се от възникване и разпадане. Такъв човек общу­ва посредством слънчевия си сплит отговорно, с любов и със съчувствие към всички хора.
Блокираният слънчев сплит се стреми да властва и контролира. Той действа безогледно, воден от чист его­изъм и желанието да се налага. В този контекст е умест­на древната мъдрост, че всеки, който не е господар на себе си, предпочита да стане господар на волята на съсе­да си!
Словесно това се изразява в отстояването на собствената безусловна правота. Страстно се брани единствена­та истина - онази именно, която служи на собственото благо. Гледната точка на другия почти няма значение. Човекът се върти само около себе си.
Така слънчевият сплит се превръща в бариера за енергийния поток по продължение на гръбначния стълб, свързващ една с друга всички чакри. Следователно сек­суалната емоционална жизнена енергия не може да се из­качи до сърдечната и до по-горните чакри, а се събира в центъра на властта. Такъв човек подменя любовта с над­мощието, като това е определящо за начина, по който общува, но прави невъзможно преживяването на по-дъл­боки чувства. Сексуалността се проявява единствено за задоволяване на чисто физиологичните потребности. Тя или дегенерира до средство за доминиране над останали­те или пък всички отношения подсъзнателно се сексуализират. Сексуалността и чувствата се възприемат като две отделни неща, които не могат да бъдат изпитвани ед­новременно и съответно биват държани настрана едно от друго с идеята, че съществуват две партньорства - едно сексуално и едно чисто платоническо. Сексуалното удо­волствие често е неразривно свързано с усещанията за сила/безсилие; затова вълненията на сърцето се обличат в думи. Безкрайните монолози, чийто обект са емоциите, възпрепятстват действителното преживяване на собстве­ната спонтанност.
На този стадий съпринадлежност се постига не благодарение на искрената любов, а на астралната пъпна връв. Всеки от обвързаните е своего рода мост в енергийния кръговрат, тъй като е отражение и на двете - на сексуал­ната вещественост и на емоционалността, и така създава връзка между сакралната и сърдечната си чакра. Едва тогава, посредством другия, те са в състояние изобщо да възприемат собствените си чувства. Това ги изправя пред дилемата на зависимост от партньора, защото ако пъп­ната връв се прекъсне, блокираният слънчев сплит ще послужи отново за бариера и те отново ще са болезнено изолираният сърцето, тоест - от своя чувствен свят. По тази причина всяко „посегателство" върху астралната пъпна връв е обременено със страх от загуба.
Това обяснява защо истинската любов (към ближния) може да бъде резултат единствено от любовта към самия себе си или с други думи - от свободното протичане на енергията от първата и от сакралната чакра към собственото сърце. Само тогава човекът постига вътрешен мир и е искрено отворен към себе си и към ближните си. Превъзнасяната „голяма любов" най-често е пропита от също толкова голям егоизъм. Отначало, в стихията на страстта, това почти никога не се осъзнава; когато обаче бъде инсталирана пъпната връв, партньорите започват по някакъв начин „да се задушават" и в повечето случаи единият прави опит да се дистанцира, което пък другият усеща като непоносимо отдалечаване и отхвърляне.
Така се създава един омагьосан кръг, който непре­станно се разширява, докато накрая се скъса. Вследствие на това астралната връзка често бива разрушена силом и без съзнателното участие на въображението. Отваря се астрална рана, която много скоро се запушва с подходящ заместител. Или пък след раздялата бившите партньори възобновяват пъпната връв, което води до редуването на раздели и събирания в отношенията на някои двойки.
Рана в аурата може да възникне и при хора, които се отделят рязко от семейството си - или поради разрив вследствие на скандал, или в случай на смърт. Тогава те се привързват към „заместник-родители".
За да се установи наличието на астрална пъпна връв, човек би трябвало да си отговори на следните въпроси:
•    Как участниците употребяват властта?
•    Доколко са егоистични?
•    В каква степен са нарцистични? Или по-добре: какво си въобразяват за себе си и за своята голяма любов?
•    Как е разпределена властта във връзката? Опитва ли се единият да властва над другия (или го правят и два­мата), пък било то и само в отделни сфери?
•    Конкурират ли се двамата помежду си? Чувства ли се единият по принцип по-слаб от другия (по-грозен, по-некадърен, по-незначителен и т. н.)?
•    Зачитат ли се личните граници и различия или се усе­щат като причиняващи дисхармония и като лична обида?
•    Какво е отношението на хората към родителите им (към бившите им партньори)? Таят ли непреодолима омраза и/или нежелание да им простят за неща, кои­то са се случили някога?
Позиция от рода на: „Родителите са виновни за всич­ко! Ако те се бяха държали с мен по друг начин, днес щях да съм далеч по-добре" свидетелства за вкопчване в ми­налото. Или пък съществува силно, несъответстващо на реалността идеализиране на хората от доброто старо вре­ме? („Имах най-прекрасното детство и най-милите роди­тели, които винаги правеха за мен и невъзможното. Не съм преживял нищо лошо и никога не съм бил нещастен. Ах, де да бях отново дете!")
И в двата случая и на омраза, и на идеализиране - най-често съществува неразградена връзка в астралната сфера. Личното царство на емоциите също се намира в астралното ниво. Силните, дълготрайни чувства към някого винаги образуват съответната енергийна форма и така ни обвързват с адресата.
Хора, които не са се отделили астрално от родители­те си или от предишните си партньори след физическото прекратяване на отношенията си с тях, продължават да не са сами по себе си, независимо от възрастта си. Те все още не са излезли от обсега на астралната симбиоза и за­това са доста склонни към образуване на нова. Отдалеча­ването в пространството или във времето не променя нищо.
Дори и смъртта на единия обвързан не води до авто­матично освобождаване от пъпната връв. В астрала ча­совниците се движат различно от часовниците във физи­ческата реалност, а разстоянията не съответстват на зем­ните. Съпоставени с представите ни за време и простран­ство, валидни за нашата планетарна биосфера, астрално-то време и астралното пространство са почти вечни.
Въпросът за неразрешените астрални връзки, продъл­жаващи да съществуват и след изчерпването на предишни близки (родствени) отношения е много важен. Те често подкопават всяко ново познанство още в самото му начало. Ако разглеждаме една такава връзка като живо енергийно създание (чието съдържание представлява съвсем определен психически модел или система), ще се убедим, че това създание ще иска да живее и да се въз­произвежда и в по-нататъшния ни живот. То може дори да ни принуди да възстановим някогашната, носила ни страдание структура на отношенията.
Астралната пъпна връв от отдавна приключили отно­шения с родители или с партньор като нищо може да проектира стария модел върху новата любов и да се пре­върне в неин реален убиец. Уникалността на другия човек дори няма шанс да бъде забелязана, тъй като пъп­ната връв управлява случващото се. Тя „преслушва" но­вия партньор/ новата партньорка за използваеми и неиз­ползваеми структури и целенасочено свързва нишките, отговарящи на проекциите от миналото.
Тъй като в останалия от старата енергийна форма фрагмент са запаметени и всички натрупани негативни преживявания, несбъднати желания, рани и т. н., сега, след поредното свързване, те биват подхранени с енергия и съживени. Именно затова още след зараждането на връзката усещаме да изплува вече познат ни проблем, който обаче впоследствие - ако цялата ситуация бъде об­съдена откровено - се оказва несъществуващ. А работата е там, че партньорът Б по погрешка се взема за партньо­ра А (или за лошия/добрия родител). Колкото по-силно човек е привързан към фрагмента, толкова по-голямо ще бъде влиянието на последния върху бъдещата близост.
Ето защо е желателно старата връзка напълно да се прекрати, преди да е положено началото на следващата. Понякога астралните фрагменти (отцепени, изтласкани в подсъзнанието чувства) биват разградени в рамките на новата връзка, ако имаме шанса да се натъкнем на парт­ньор, упорито съпротивляващ се на опитите ни за астрал­но скачване, така че да нямаме друг изход, освен да про­меним вижданията си и да се решим на равнопоставени отношения. Тогава остатъците от астралната пъпна връв изсъхват и излиняват, докато изчезнат напълно.
Истински изчистената от астрални фрагменти няко­гашна емоционална връзка се познава по това, че не е подвластна на силни емоции, които я забулват като обла­ци. Това не означава, че преставаш да обичаш съответ­ния човек или че ставаш безразличен. А означава само, че сега любовта идва направо от сърцето - извора и на всички останали чувства, които се проявяват спокойно и се подхранват от взаимно приемане и уважение. Ако то­зи процес приключи успешно, омразата или желанието за мъст отпадат и правят място на прошката, взаимното зачитане и респективно - спазването на границите на другия.
И тъй, много важно е какво говори човек за минали­те си отношения, като тяхното статукво в настоящето е без значение. Погрешно е да се смята, че ако мъжът спо­менава с неприязън бившата си съпруга и ругае често по неин адрес, тя не представлява опасност за сегашния му съюз. Разбира се, може да няма сила, която е в състояние да го върне при нея. Но може пък и все още да е зависим и да е движен от емоции като омраза и гняв.
Обърнете внимание: неговите емоции! Той е този, който трябва да ги преработи в себе си и да постигне освобождение, дори някогашната му партньорка от своя страна да не иска да му го позволи. Една астрална връзка не функционира без резонанс.
Когато единият от двамата е бил последователен и е приел раздялата, като се е освободил, а другият не е, те едва ли ще съумеят да се държат непринудено, срещнат ли се случайно. Сякаш енергийната форма на пъпната връв още плава в пространството, затова всеки от тях на­вярно ще каже, че е по-добре да не се виждат, инак тя ка­то нищо ще се активира отново. Както ще стане дума по-късно, ако само единият полага усилия, постигането на дистанция и пълното отпадане на пъпната връв ще отнеме повече време.
Не трансформираме ли старата връзка, бившият ни партньор може дори и без да желае или осъзнава да се превърне в своего рода призрак и да продължи да ни съ­пътства. Този призрак или по-точно енергийната форма на старата пъпна връв се усеща впрочем доста отчетли­во. Напълно човешко е новата ни любима/новият ни лю­бим да влязат в нашия тон и да ругаят заедно с нас бив­шата или бившия, смятайки, че така постигат някакво разграничаване. Обаче става тъкмо обратното! Чувства­та се обострят и енергийната форма бива снабдена с емо­ционална храна.
Понеже пъпната връв още си съществува, на астрално ниво се образува емоционален триъгълник. Най-често новите партньори се опитват да олицетворят положител­ната част на проекцията (доброто и красивото), а нега­тивната част се отпраща към предишните.
Те пък олицетворяват противника и същевременно са база за сравнение („С теб сега всичко ще бъде различно и много по-добро"). Такъв е механизмът, гарантиращ повторението на астралния рапорт, а с това - и оцелява­нето на астралната пъпна връв. Интересното е, че омразата и идеализирането се намират в тясна взаимовръзка. Те са амбивалентни противоречия, числящи се към един и същ тематичен кръг. Ако рапортът е изпълнен с омра­за към вече преживяното, положителната енергия (оно­ва, което някога сигурно е било добро, инак е нямало да има любовни отношения) се изтегля от пъпната връв и се проектира върху настоящето. Проекцията на негатив­ното остава при бившия партньор. Значи астралната пъпна връв се разделя на две части: една добра и една ло­ша, белязана от някогашната близост с майката, бащата, любимите.
Добрата (новата любов) бива идеализирана, на нея й се позволява да бъде само добра и отговаряща единстве­но на положителните желания на партньора. Обикновено проекцията на всичко положително винаги се призе­мява при новия човек, понеже нали за в бъдеще нещата трябва да изглеждат различно. Лошата (старата любов) се превръща в омразен враг и за известно време бива на­товарена с всичко негативно, но тежко и горко на добра­та, когато вече не ще бъде в състояние да играе ролята си и престане да е обект на идеализиране. Тогава лоша­та току-виж се появила отново!
Не че тя ще се възроди, но проектираните върху нея съдържания, тоест - онези проблематични енергийни части на пъпна връв, които сме смятали за отдавна из­чезнали, изникват досущ изпратени ни покорни духове.
Случаят е аналогичен и когато призракът е идеализи­раната стара любов. Ето че позитивното се проектира единствено върху нея и човек остава с тъжното убежде­ние, че никой не е на висотата на изгубения идеал.
Жалко, защото така той сам се лишава от перспекти­вата да изживее нещо ново и не преработва проектирано­то от него самия. То ще продължи да бъде препятствие, с което омагьосаният кръг ще се затвори, затвърждавайки усещането, че друга освен тази специалната връзка е наистина невъзможна.
Аз споделям може би трудно смилаемото за някои мнение, че нашето холистично съзнание постоянно твори енергийни форми на всички нива, като по такъв начин трайно се възпроизвежда. Това според мен е безсмъртие­то, тъй като този процес не завършва със смъртта. Про­странството, обозначавано от нас най-общо като физичес­ка реалност, е само една от неизброимите сфери, към ко­ито принадлежи нашият висш Аз. Жизнените и еволюци­онните процеси на тази планета са само частичка от съв­купния космически организъм. Но човешкото ни съзна­ние отразява прецизно космическата холограма. В също­то това време ни дава възможност да депонираме в астралното пространство например (а и в душата си) важни енергийни съставки от висшия си Аз. Тези „квартиранти" са енергийни форми с различна интензивност, способни да водят повече или по-малко същностен собствен живот. Следователно, когато са заредени със силни емоции, те наистина трябва да се разглеждат като живи същества, с които може да се взаимодейства, в смисъл - да се комуни­кира, и които в екстремни случаи се автономизират.
Астралната пъпна връв обикновено влияе на човека силно и против волята му, макар той самият да я е създал. Тъй като целта й е да властва над другите, то тя ще се опита да властва и над него. Тогава човекът се оказва потърпевш от собствената си склонност да се разпореж­да и манипулира.
Ревността и недоверието също са проблеми на астралната пъпна връв. Един стопроцентов властнически тип рядко би се задоволил с малкото пръстче или с ръката, която му се подава. Той ще посегне към другия със сила (също и психо-енергийно), стремейки се да го погълне без остатък. Уви, трябва да кажа, че изпитващият подоб­ни чувства изобщо не е способен на чиста човешка любов. Неговото разбиране за нея винаги ще предполага вкопчване, претенции и собственическо отношение към партньора. Обсебването и манията за доминиране не е любов, но често бива вземана за такава.
Този тип хора, които бих нарекла екстремисти, се ин­тересуват на първо място от себе си, а не от взаимността във връзката си. Колкото по-трагични са причините за конкретния поведенчески модел, толкова по-настойчиво бих ви уговаряла да не си правите терапевтични експери­менти. Срещала съм предимно жени, които мислеха, че с любвеобилно отношение (много често и саможертвено) могат да променят човек с подобни характеристики. Най-лошото е, че той изобщо не е в състояние да усети любовта ви, понеже, както вече описах по-горе, е изоли­ран от сърдечната чакра и искрените си чувства и обърква властването и зависимостта с любов. Обаче който бива привлечен от него, по принцип има заложен в себе си същия модел! Подобното привлича подобно и така ця­лото укрепва, още повече.   
Една връзка не може да замести на страдащия нито терапията, нито самопознанието, но може да се отрази положително на работата му над себе си. Във всеки слу­чай е изключително важно да очертаете границите си спрямо онзи, който ви ревнува и иска да ви обсеби, но без да го предавате като човек и изоставяте или пък да се отвръщате от него след някоя кавга. Просто не му позволявайте да ви въвлича в присъщите му крайни състояния и двамата ще спечелите много. Сигурна съм, че описаните в настоящата книга методи за енергийно освобождаване ще ви послужат.
С времето ревнивецът може би ще се научи да общу­ва и чувства със сърцето си. Първата крачка за измъква­не от неувереността, която лежи в основата на ревност­та, минава през истинското приемане на самия себе си. Ако се обичате, поривът да доминирате и притежавате в бъдеще няма да ви пришпорва.
Не забравяйте обаче, че този процес може да трае го­дини, ако не и цял живот. Кой знае колко столетия душа­та е възпроизвеждала все същия модел? Така че той не може да бъде отхвърлен от днес за утре и ако вашият спътник се преобразява, вие също ще растете и ще се развивате, понеже всяка промяна у единия или другия повдига отношенията ви на ново ниво, което тепърва ще трябва да се затвърждава. Няма никакво съмнение, че за всичко това е необходимо голямо търпение.
Сред властолюбивите и обсебващи хора има такива, които осигуряват с пъпна връв всичките си приятелства и връзки. Зад нея стоят панически страх от загуба и стремеж към контролиране и потискане на другите. Минало­то на тези хора е изпълнено с емоционални загуби, довели ги още в ранното им детство до извода, че животът няма да им предложи нищо кой знае колко приятно. И сега те се противят на естествения процес на зараждане и разпад (не само в любовта), като трескаво се вкопчват във всичко по пътя си и искат да го задържат. Човеците, пък и въобще живите същества, се задушават под товара на подобни претенции, ето защо болезнените раздели се повтарят една след друга - любимите се оттеглят, преди да бъдат обсебени, или пък отношенията претърпяват срив поради липсата на каквато и да било дистанция. Мо­делът може да е заседнал толкова надълбоко, че радост­та да е винаги съпроводена с болка, а приятелството - със страх от загуба, и всеки слънчев ден да се посреща с ми­сълта, че утре най-вероятно пак ще вали.
Тези хора са като сомнамбули и създават енергийни връзки някак си машинално, тъй като им се струва, че пъпната връв им дава (макар и измамна) власт над дру­гия. Те не се стремят непременно да го потискат, а като прилепват към него несъзнателно, се застраховат от евентуална загуба. Едно е сигурно - че са изолирани от сърцето си, не вярват в любовта, не вярват, че са достойни да бъдат обичани.
По принцип това е съпротива срещу ритъма на живо­та, включващ раждането и отмирането на всичко сътво­рено. Тя не може да бъде преодоляна без обръщане към духовното и без помиряване с Божественото. Обикнове­но в такива души дреме огромен гняв срещу Бог и света, понеже дълбоко в себе си са убедени, че Бог или някой друг им е виновен за претърпените загуби.
Склонността им да дават воля на гнева си също може да премине в рапорт, ако стигат до сблъсък и крамоли с астрално привързаните към тях. Вредата за връзката е голяма, но в повечето случаи настъпват и нови кармични усложнения. Инстинктивното отдръпване и дистанци­ране на обкръжението се изживява болезнено. Хората, чиято душа съдържа модела „Винаги трябва да си добър", като правило също имат афинитет да се свързват астрално. Те страдат под давлението на собствения си порив към върхови постижения и перфекционизъм и за да го компенсират, оказват давление върху другите. Това е отдушник за високите им изисквания, които обаче не отпадат по този начин.
Зад споменатите модели често се крие нежелание за конфронтация и страх от конфликти, които се възприе­мат като причина за разрив. Хората от този тип вярват, че ако са добри, тоест - ако отговарят на очакванията на средата си, ще отпаднат всички поводи за конфликти и те ще заживеят в безкрайна хармония и любов с ближни­те си (романтичната представа на астралния близнак).
Нищо не ги плаши толкова, колкото възможността да отстояват собствените си позиции, когато останалите са на различно мнение. След като известно време изкарат криво-ляво така, идва моментът да осъзнаят, че угаждай­ки винаги само на другите, се отдалечават от себе си и от собствените си потребности. Липсата на самочувствие и увереност ги подвеждат да се свързват с хора, които тайно им се възхищават и ги идеализират.
В този случай отново прозира стремеж да се властва - да се властва над чуждите желания, понеже ако те съвпа­дат с представите на страдащия, ще се възцари най-пре­красна хармония. Ето как астралната пъпна връв при­крива бягството от истинската конфронтация в междучовешките отношения и се превръща в инструмент за целе­насочено манипулиране.
В един по-краен вариант различността на другия бива игнорирана във всекидневието, а той - подложен на не­прекъсната обработка, докато спре да показва от какво се нуждае. Така неговите потребности вече не са фактор, смущаващ илюзията за хармония (с което обаче и другият без да иска вътрешно се е съгласил). Никой не би предположил, че тази на пръв поглед толкова спокойна и хармо­нична връзка е твърдина на интензивно упражняване на власт. Манипулаторът е усвоил умението да играе със скрити карти и то - в зависимост от характера и степента на притворството - може да стигне до груба лъжливост, ако той, което също не е изключено, все пак вече не се е примирил, че няма да получи мечтаното партньорство.
Хората, които не_се_чувстват обичани или смятат, че постоянно трябва да извършват нещо особено, за да бъдат обичани, също са податливи на астрална симбиоза. Те са винаги   склонни да правят повече от очакваното добро и отдават голямо значение на това да са необходи на другите, като направо разцъфтяват, когато срещ­нат „нещастни и слаби". В тяхно лице се натъкваме на синдрома на спасителя и помощника или пък на героя в ролята на супермен/супергърл. Всички те биха били „безработни", ако никой не се нуждаеше от услугите им.
Така беше и с Марчело, който със своите уж лечител­ски психически способности безразборно „благославя­ше" минаващите край него, без да са го молили. Сигурно ще си помислите, че е правел само добро. Но откъде е можел да знае дали, да речем, онази красива жена до све­тофара тъкмо в този момент изпитва потребност от не­говия енергиен подарък (който не беше нищо друго ос­вен проекция на желанието на самия Марчело да получи от другите благословено внимание!)
Преди да предават космическа енергия, сериозните лечители най-често питат наред с пациента и редица дру­ги инстанции - духовните му водачи, висшия Аз, висши­те същества и т. н., за да установят правилно и в съответ­ствие с Божествения порядък ли ще постъпят. Само он­зи, който добре познава този порядък, има правото да за­почне. Но не би ли следвало това да е самият Бог?
В една обичайна връзка или приятелство много рядко се случва единият от двата полюса изведнъж да се извиси до Бог. Могат обаче да се появят родителски структури, при което доминиращият винаги е наясно какво е добро за другия, от рода на: „Облечи си жилетка, студено ти е." То­зи начин на изразяване, подсказващ наличието на рапорт, дава ефект и ни оставя с впечатлението, че единият човек е вътре в другия. Той произтича от преноса, осъществяван чрез астралната пъпна връв, а ние вече знаем, че наисти­на става дума за смесване на Аз и Ти, тъй като по нея се предават от душа на душа най-съкровени неща и чувства. Посочените примери не обозначават установени чо­вешки типове, а начини на поведение, характерни за един повече, за друг - по-малко. Общият знаменател обаче е маниакалното вкопчване в другия.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.