четвъртък, 23 февруари 2012 г.

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение • Огледалната Вселена Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 7


Днес СЕ ПОЛАГАТ неимоверни усилия да бъдем отказани от зада­ването на въпроси за живота и смъртта.
Защо сме тук? Какъв е смисълът на живота?
Наставляват ни, че подобни питанки са напълно безсмислени. И така, ден подир ден постепенно изгубваме усещането за това, колко е хубаво да си жив.
Целта за написването на тази книга е усещането, че нещо ценно е застрашено от окончателно задушаване, в резултат на което днес ние сме по-малко живи, отколкото сме били някога.
Убеждението ми е, че ако погледнем към фундаменталните ос­нови на човешкото съществуване от по-различен ъгъл, може би ще успеем да прозрем, че науката всъщност не знае чак толкова, колко­то твърди, че знае, тъй като й се изплъзва най-важното - дълбините и върховете на човешкия опит.
В следващата глава ще се видим през съзнанието на посветени­те от древността и ще разгледаме света от тяхната гледна точка. Ще си припомним мъдростите на познанието, което днес сме забрави­ли, и ще прозрем, че от неговата перспектива дори и онези неща, които съвременната наука ни подтиква да разглеждаме като най-верни, солидни и истински, са всъщност просто въпрос на интерп­ретация, една своеобразна и причудлива игра на светлината.
Разходка из лесовете на древността
Светът през очите на древните
Затворете очи и си представете бюро - красиво бюро, бюрото, на което бихте искали да работите. Колко голямо би било то? От какво дърво би било направено? Каква форма би имало? Боядисано, полирано или голо? Елементи от дърворезба? Някакви други харак­теристики? Представете си го колкото ви е възможно по-ярко.
А сега погледнете към истинското си бюро.
За кое от тях можете да бъдете сигурни, че знаете истината?
За кое от състоянията можете да се чувствате по-убедени - за съдържанието на мислите си или за обектите, които регистрирате чрез сетивата си? Кое е по-реално - мисълта или материята?
Дебатът, породен от тези и други подобни въпроси, стои в осно­вата на цялата човешка философия.
Днес повечето от нас биха избрали по-скоро материята и пред­метите, отколкото мисълта и идеите. Склонни сме да възприемаме физическите предмети като мерило за реалността. За разлика от нас обаче Платон определя идеите като „нещата, които са истински". В света на древността като вечни истини и неща, в които винаги мо­жем да бъдем сигурни, се възприемат обектите на човешката ми­съл, а другите, извън нас - като несвойствени, преходни и повърх­ностни. Най-същественото обаче е, че някога хората са вярвали в една Вселена, в която мисълта предхожда материята, но не защото са претеглили внимателно философските аргументи „за" и „против" и са стигнали до обосновано решение, а защото са гледали на света като материя, произляза от съзнанието.
Докато нашите мисли са бледи и неясни в сравнение с впечатле­нията, получавани от сетивата, при древните е било точно обратно­то. Хората от онази епоха не са имали особено силна връзка с пред­метите. За тях те не са били така ярко очертани и разграничими, както са за нас.
Ако се вгледате в изображение на дърво от стените на някой древен храм, няма начин да не забележите, че художникът не се е заглеждал много в дърветата, за да провери как клоните се свързват с дънера. Защото в древността никой не е гледал на дървото по на­чина, по който го гледаме ние.

И докато продължаваме да се опитваме да заковем тази мисъл в съзнанието си, тя от своя страна продължава да се гърчи насам-натам. Самият акт на наблюдението й я променя, предизвиква реакции, често противоречиви. Постоянството не е присъщо състояние на ми­сълта. Тя е непрестанно изменчива, живо същество, което при никак­ви обстоятелства не би могло да се идентифицира веднъж завинаги с мъртва буква от който и да е език. Точно поради тази причина Шопенхауер - поредният привърженик на мистичната философия - казва, че „щом се опитаме да облечем дадена мисъл в думи, тя престава да бъде истина". Словото по никакъв начин не е в състояние да предаде или улови многоизмерността на даден образ или чувство.
В тъмната страна и на най-обикновената и прозаична мисъл проблясват цели измерения светлина. Мъдрите мъже и жени на древния свят са знаели много добре как да работят с тези измерения, поради което в течение на хилядолетията са успели да създадат и усъвър­шенстват образите, изпълняващи точно тези функции. Както ни учат мистичните школи, най-ранната история на света се разкрива пред очите ни в поредица от образи именно от този тип.
Преди да се спрем на тези могъщи и призоваващи силите обра­зи, бих искал да подканя читателя да вземе участие в още едно уп­ражнение по въображение - да си представи как би възприел света човекът на древността, кандидат за посвещаване в някоя от мистич­ните школи. Разбира се, от гледна точка на съвременната наука по­добно възприятие на света е плачевно илюзорно, но по-нататък в тази книга ще се запознаваме с все повече и повече доказателства как великите мъже и жени от миналото съвсем целенасочено са кул­тивирали у себе си това древно състояние на съзнанието.
Ще се запознаем с тяхното убеждение, че този поглед към света им е помагал да виждат нещата такива, каквито са, да прозират на­чина, по който върви светът - поглед, който в определено отноше­ние превъзхожда модерния светоглед. Благодарение на всичко това те са успели да върнат в „реалния свят" прозрения, променили хода на историята, и са го сторили не само чрез вдъхновяващи образци на изкуството и литературата, а и чрез някои от най-великите науч­ни открития.
"Aпокрифната история на света"





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.