понеделник, 31 май 2010 г.

Всемирната хармония - инж. Петьо Христов (част 2)

3. Развитие на Първичната сила

Както вече споменахме, тъй като до този момент не съществува Нищо, големината на Първичната сила е единица – 1 , по простата причина, че всичко последвало се съизмерва с нея. Това е началото на битието. Но всяко съществувание е невъзможно без своята противоположност (знаем, че цялото се състои от противоположности, че проявеното действие има равно и противоположно на него противодействие, че хармонията се ражда от аналогията на контрастите). Така мигновено с появата на Първичната сила – 1 , тя създава своята противоположност –нулата – 0, или кръг, чиито диаметър е с големина единица. Обръщам внимание, че диаметърът на този кръг е равен на Първичната сила, тя се е “огледала” около себе си. В Кабала е казано : “Бог пожела да се види и се огледа около себе си”. Това е изходното начало от проявлението на Първичната сила, но за да има по-сетнешно развитие, е необходимо време. Ето защо описаният кръг или противоположността на единицата – 1 , нулата – 0 , е всъщност изначалното Време. Както ще се убедим, то е различно от човешката представа за време. И досега то се разглежда като следствие на движението, но от Закона на Единството произтича, че то е възникнало и е съществувало преди движението. По-късно от времето произлиза материята, а тя е носител на движението.
В илюстрацията за философското значение на 1 и 0 навсякъде в Индия се срещат скулптурни изображения на мъжкото и женското начало, наречени лингам и йони. Единицата символизира мъжкото начало, кръгът женското и се говори за тях като първични начала. По същия начин в древен Египет Единицата или Началото е символизирано с Джет (стълб). Той е бил почитан и издиган като паметник.
Изследвайки формата на първичните сили, древните индийци са ги изобразили графично в така наречената азбука девенагари. По-късно арабите копират първите десет сили и започват да ги употребяват за практически нужди като числа, такива каквито познаваме днес и ние. Това са Първичните сили от 1 до 9, а десетата , която е 0, я отъждествяваме с физическата величина време.
По начина на тяхното създаване Първичните сили (от 1 до 9), от първото ниво на Всемира, по форма са подобни на числата, такива, каквито ги знаем днес, а големината на тези сили отговаря на големината на числата. Според Питагор “числата са корените на нещата и върху тях е основана Вселената”.
При споменатото вече непрекъснато преминаване от линейна в кръгова конфигурация, изначалната Първична сила 1 (правата линия), се “оглежда”, образно казано завърта своя диаметър и се преобразува в 0 (в кръга), във времето. Оплодена вече от времето, Първичната сила отново се преобразува, при което поражда силата – 2 и силата – 3.
Един от най-известните кабалисти Агрип казва : “Eдиницата е причина за всичко, но единицата светлина може да остане светлина без сянка ; единицата глас – без ехо. Едно е причина несравнима; числото – това е хармония, а без хармония нищо не е възможно; на единицата е необходимо съзидание и нейната потребност от действие я кара самата тя да се повтори ; тя се разделя или умножава, за да се получи две”.
Забележително е, че отговорът на основния философски въпрос на Битието : “Кое е първичното – кокошката или яйцето ?” , се съдържа в следното изложение. Създадената от Изначалната идея Първична сила 1 (едно), поражда силите две – 2, и три – 3 (кокошката и яйцето), които във времето 0 непрекъснато преминават една в друга. Следователно в надбитийната сърцевина на всичко е идеята, която се “сгъстява”, поражда времето и се развива в него, а кокошката и яйцето са нейни следствия. Това е и основа на Закона за единството. С нашите сетива ние не можем да обозрем идеята, а наблюдаваме само нейното следствие като проявление на “кокошка” или “яйце’. Което и от тях да вземем, в един момент то се явява причина, а в следващия ще бъде следствие. Или те в различните моменти от времето изявяват различните си противоречиви части, от които са съставени. Този “парадокс” се повтаря многократно в развитието на Първичната сила, ето защо ще го нарека – “ефектът на кокошката и яйцето от първи вид”.
Времето – 0, навсякъде се явява като огледало. Наблюдавайки процеса на Преобразуване между кокошката и яйцето, ние винаги го виждаме “огледан” във времето. То поставя своя отпечатък от противоречивите си части в самия процес на това преобразуване, което сътворява познатото от нас многообразие в природата.
Говорейки за “ефекта на кокошката и яйцето”, веднага възниква и другият основен въпрос – за количеството и качеството. Кокошката има своите количествени и качествени характеристики, яйцето също. Непрекъснатото преминаване на кокошкатаи яйцето едно в друго води и до непрестанното преобразуване на количествените и качествените им характеристики. Разбира се, кокошката тук е философско понятие, в действителност тя се проявява в своята двойственост – кокошка и петел, която е външна. Яйцето има своята вътрешна двойственост. Външно то винаги е едно и също, но се излюпва или кокошка, или петел. Петелът и кокошката, разгледани самостоятелно, може да се оприличат и като 1 – лингам, и 0 – йони. От това произлиза принципът, залегнал във всички основни религии – “каквото е горе, това е и долу”.
Дотук разгледахме появата и развитието на силите 1, 2 и 3. Тези три сили са взаимно свързани и ние ги възприемаме като една троица. Но описаният процес се повтаря многократно на различните нива на Всемира.
В следващата част от изложението ще въведа понятията “огледало” и “оглеждане” на силите, понеже, освен че са метафори, тези понятия изразяват процеса на преобразуване най-точно. Защото в огледалния образ системата остава същата, но нейните елементи имат нови количесвени и качествени характеристики. В огледалото например лявото става дясно, а в огледала със специфични свойства (с крива повърхност) образът може да бъде увеличен или намален.
И тъй Първичната сила 1 се преобразува в 0 и така се създава първото огледало време. Но силите 1, 2 и 3 (или първата троица) се “оглеждат” в едно ново огледало, наречено светове. В резултат на това оглеждане или преобразуване се появяват силите 4, 5 и 6, или втората троица. Новото огледало светове е с едноначална или кръгова конфигурация и тъй като е третото по ред на създаване, неговата големина е три. Или световете имат големина три, т.е. огледалото светове е три пъти по-голямо от огледалото време. Колкото и да звучи парадоксално, времето не е безкрайно.
При следващото преобразувание или “оглеждане” и огледалото време се преобразува спрямо огледалото светове в огледалото пространство. Огледалото пространство има линейна или двуначална конфигурация.
За да определим големината на огледалото пространство, трябва да преброим броя на съществуващите огледала дотук и да прибавим единица. Кои са те ? Първото е времето. Второто се намира между силите 2 и 3. Третото е светове. Четвъртото е между силите 4 и 5. Петото е между силите 5 и 6. Така големината на огледалото пространство е шест, или е шест пъти по-голямо от огледалото време и 2 пъти по-голямо от огледалото светове. Тук вече забелязваме, че броят на създадените сили отговаря на големината на огледалото, възникнало в този момент.
Появилото се вече пространство “оглежда”или преобразува втората троица или силите 4, 5 и 6 в силите 7, 8 и 9. Това е третата троица от сили. При следващо преобразуване или “оглеждане” по познатия начин огледалото светове се преобразува спрямо огледалото пространство в огледалото явления. Големината на това огледало се определя от броя на огледалата дотук плюс едно, а видяхме, че той съответства и на броя на създадените сили. Големината на огледалото явления е девет.
В огледалото явления се оглежда третата троица или силите 7, 8 и 9. Появяват се силите 10, 11 и 12.
Силата 10 обаче е съставена от силата 1 и огледалото 0 – времето. Силата 10 всъщност е една нова сила 1, която по основни характеристики е подобна на Първичната сила 1, но след като тя вече се е развила. Резултатът от това “сгъстяване” на Първичната сила създава явлението Звук. А 0 е едно ново огледало или ново,колкото и да е парадоксално, различно от изначалното време. Ще си послужа със следния наивен пример – мъжът и жената се преобразуват в своето дете, което вече си има неговото, различно от тяхното време.
Тази сила 10, или новите 1 и 0 започват процеса на “оглеждане” или преобразуване, като повтарят всичко описано дотук и начеват да развиват следващото, по-вътрешно ниво на Всемира.
Това решава един много дискутиран проблем, който досега няма отговор : как времето и пространството се преобразуват едно в друго ? Не само, че то е възможно, но се осъществява непрекъснато – времето се преобразува в пространство спрямо световете. А пространството се преобразува в ново време спрямо явленията. Понятията пространство, светове и явления ще бъдат пояснени в раздела “Ключове”.
Тук се дефинира и едно преобразуване, за което никой не се е сетил – преобразуването на световете в явления. Световете се преобразуват в явления спрямо пространството. Явленията се преобразуват в нови светове спрямо новото време. Така се осъществява непрекъснатото обновление на всички нива на развитие. Тези два основни вида преобразувания, пространство-време и светове-явления, водят еволюцията по строго определен път.
Изначалната идея сама по себе си е възхитително проста, но тя носи у себе си структурното и смислово познание за цялото последвало развитие на Мирозданието. Отново наивният пример, който мога да предложа едосещането на биолозите да възстановят целия организъм по генетичната информация на всяка, макар и маловажна периферна клетка. “Сгъстена”, оплодена от своето развитие Изначалната идея е “бременна” с механизма на последвалото си осъществяване – преминаването си в Първична сила 1, която от своя страна, разполагайки се във времето 0, довежда до възникването на пространството, а между тях – до появата на световете и явленията.
Сега ще разгледаме ефекта на кокошката и яйцето от втори вид. При този ефект от първи вид имаме общо три сили, идеята – 1 , кокошката и яйцето – 2 и 3. В ефекта от втори вид идеята е качествено и количествено обогатена, тя съдържа в себе си вече силите 1, 2 и 3 (първата троица) като нещо неотделимо и единно, а кокошката и яйцето се явяват силите 4, 5, 6 и 7, 8, 9 (втората и третата троици). Така достигаме до постулативния философски извод , че при развитие на Първичната сила навътре в себе си, идеята се усложнява и разширява навън в своите проявления.
Спряхме се на първия етап или цикъл от развитието на Първичната сила. След четирикратно преобразуване Силата 1 естествено премина в силата 10 – този процес се нарича трансформация и е известен на физиката. Преобразуване и трансформиране са два различни процеса и те често се бъркат един с друг. При трансформирането Първичната сила запазва същността си, а се изменя само нейната големина. Всяко трансформиране трябва да се разгледа като четирикратно преобразуване. Спомнете си основополагащия принцип – “каквото е горе, това е и долу” или това, което се случва в Мирозданието с развитието на Първичната сила, се повтаря и в най-обикновения трансформатор. Трансформирането е изследвано във физиката, но никъде този процес не е описан в неговата същност като следствие от четирикратно преобразуване.
Достигнахме до създаването на сила 10, която представлява една нова 1-ца или нова Първична сила, която спрямо големината на изначалната Първична сила 1 е изгубила 0.1 от стойността си. Така тя се е трансформирала, има ново огледало време и в своето развитие образува следващото, по-вътрешно ниво на Всемира. Новосъздадената сила 1 повтаря вече описания процес на трансформация чрез четирикратно преобразуване. В продължаващото и последващо развитие навътре се получава трета сила 1 със своето ново време 0, която спрямо големината на изначалната Първична сила 1 е загубила вече 0.2 от стойността си.
Процесът на трансформация се повтаря общо 9 пъти, докато последната сила 1 добие крайна стойност 0.1. Така едно от друго се сътворяват деветте нива на Всемира, след което завършва цялостното развитие на изначалната Първична сила навътре в себе си. При това движение навътре Първичната сила се осъществява и ние възприемаме материализираното й проявление в световете и явленията.
Първият етап от развитието на първичната сила определя най-външната обвивка на Всемира. Това означава, че Всемирът е ограничен. Невъзможно е за нашето съзнание да обозре това ограничение, защото самите сили са нематериални. Много е трудно да се даде форма на нематериален обект, но най-вероятната форма на Всемира е яйцевидната.
Първите три нива от развитието на Всемира са нематериални. Следващите три нива са материални и са преобразувани от предходните. Последните три нива са материални и преобразувани от вторите три нива или общо 9-те нива на Всемира са съставени от три отделни троици, които съществуват едновременно.
Сега ще разгледаме “ефекта на кокошката и яйцето” от трети вид. При ефекта от първи вид имаме общо три сили, идеята – 1, кокошката и яйцето – 2 и 3. В ефекта от втори вид идеята е качествено и количествено обогатена, тя съдържа в себе си вече силите 1, 2 и 3 (първа троица) като нещо неотделимо и единно, а кокошката и яйцето се явяват силите 4, 5, 6 и 7, 8, 9 (втора и трета троици). При ефекта от трети вид идеята е вече първите три нива на Всемира (1-во, 2-ро , 3-то), а кокошката и яйцето са 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо, 9-то нива на Всемира. Тук наистина идеята се е саморазгърнала и самоосъществила докрай, в своята завършена Цялост. Един и същ творящ “механизъм”, повтарящ се на различни нива, създава цялото многообразие и сложност на собственото си Битие.

4. Кръстът – промисъл като съществена част от развитието на Първичната сила

Паралелно с преобразуването на силите се създават 4-те рамена на един кръст. Нарекъл съм го Кръст-промисъл, защото в него наблюдаваме проявлението, “материализацията” на тези Сили. Четирите му рамене по реда на създаване са – време, светове, пространство и явления. Тъй като всяко преобразуване трябва да се извърши спрямо нещо, то рамената на този Кръст-промисъл изпълняват тази задължителна функция и могат да бъдат сравнени със свойствата на вече описаните полупрозрачни огледала. Той не само преобразува Силите, но ги пречупва и отразява. Така самият Кръст-промисъл всъщност е едновременно и следствие, и причина. За да продължи да се развива Силата, тя трябва да има спрямо какво да се преобразува, пречупва и отразява. Това – спрямо какво – се явява именно Кръстът-промисъл. Неговото първо рамо е следствие от преобразуването на Първичната сила 1 и е равно на нея по стойност 1 (спомнете си как линейно проявена единица се явява диаметъра на 0 ). Или първото рамо на Кръста-промисъл е 0, едно “огледало”. Всяко от неговите четири рамена ние трябва да мислим като реално съществуващи огледала, а това са – времето, световете, пространството и явленията. За силите, които се развиват между раменете на Кръста-промисъл, ние нямаме сетива да ги възприемем.
Времето и пространството са в единствено число, докато световете и явленията са в множествено. Това показва единствеността на време и пространство и множествеността на световете и явленията....

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.