събота, 5 март 2016 г.

Илюзията за свободата

Една от най-силните илюзии на хомо сапиенс е илюзията за свободната воля.
Често възражение срещу казаното е доводът, че "каквото и да стане, индивидът постъпва така, както желае", а тази свобода показва, че не е подвластен на никакви сили извън него. За да докаже тази свобода, младият човек въстава против правилата на поведение, наложени от обществото, вярвайки, че демонстрира независимостта си, но всъщност не прави нищо друго освен да се подчинява на собствените си подсъзнателни импулси.
Свободата има много лица, затова говорим за лична или персонална свобода, обществена свобода, социална свобода, свобода на действието, словото и мисълта, морална свобода и икономическа свобода. В ежедневието ни става дума за "икономическо заробване", за еманципация на жената или за потискане на низшите класи от висшите, за подлагане на страх и болка, зависимост от властите, подчинено положение на младите в свят, създаден от възрастните и много други понятия, които е безмислено да изреждаме.
Индивидът вярва в личната си независимост поради факта, че нищо не му пречи и стига да иска във всеки момент може да разкъса със сила оковите, които го заробват. Може, ако пожелае, да напусне потискащата го работа и да заживее като скитник от подаянията на другите. Или може да изостави толкова трудното следване и да си потърси работа или друг начин да се издържа. Ако си послужи с някое от тези средства, за да постигне "свободата", индивидът знае, че ще трябва да заплати, но счита, че това е ниска цена, за да прави онова, което иска. Читателят би могъл да използва един лесен тест за тази привидна независимост, като си представи, че може по своя свободна воля веднъж завинаги да захвърли тази книга. Всички тези разсъждения подсказват, че хомо сапиенс притежава сила - можем да я наречем "способност да върши неща" - с която изключително много се гордее. Съзнанието, интелигентността, волята и свободата са 4-те съставни части в митологичната представа на човешката раса, която смята тези дарби за "свещено учение", определящо човешката същност и нито за миг не се съмнява, че наистина ги притежава.
Дотолкова, доколкото индивидът е изпълнен с илюзии за себе си и живота си, духовното му реализиране става невъзможно и се превръща в красив сън на човек с добри намерения. Светът е пълен с миражи от този вид, а те в крайна сметка не са нищо повече от механизми, които хората използват, за да избегнат тревожещата ги действителност. Няма по-подходящо поле от езотеризма за пораждането на всякакъв вид фантазии в умовете на онези, които искат да отвърнат поглед от грубата действителност, защото като се изправи срещу действителността, индивидът е принуден да извърши най-различни жертви и усилия, за да постигне целлта си, а това определено е трудно и изтощително.
Много по-лесно за ленивия е да мечтае без каквито и да е усилия и риск, защото в сънищата всичко е възможно и няма никаква опасност от мъчителни, конфликтни или болезнени ситуации. За тези хора окултизмът е истински "Сезам, отвори се", който им позволява да се упояват с илюзия за съвършенство и духовно развитие, съществуващи само в тяхното въображение и стимулирани от подсъзнателни желания и страхове.
Търсачът на езотерични доктрини най-често желае да намери идеологическа система, която оправдава собствените му недостатъци и стимулира тайните му мечти, въпреки че този план може да е абсурден или очевидно необективен и детински.
Можем да твърдим, че хомо сапиенс разбира само онова, което желае да разбере или което му е удобно, като изцяло отхвърля всичко, което противоречи на заложените в мозъка му правила и навиците на живот и поведение. Обективният, свободен от предразсъдъци анализ изисква гъвкав и открит характер, за да не се ограничаваме и да не отхвърляме без буден и дълбок процес на размисъл предмета на изследване.
Все пак, колкото и да се стреми индивидът, той няма да успее, ако има прекалено високо мнение за себе си или за собствената си интелигентност и познания. Достатъчно е да се смята за много интелигентен, културен и мъдър, та да си позволи да мисли безпристрастно и ще се ограничи с повърхностно изучаване на идеите, като много често взема от тях само емоционалното или символичното съдържание. Суетата и гордостта са двете "превръзки", които закриват очите на хомо сапиенс и му пречат да види очевидното за будния, безпристрастен и обективен наблюдател.
Символично можем да представим личността на хомо сапиенс като надут балон - състояние, което го принуждава да се издига във въздуха в търсене на по-висши сфери, но само по отношение на височината над земята. От облаците той разсъждава върху света и си мисли, че е най-мъдрото и най-съвършеното създание. За нещастие, докато е в това безтегловно състояние, той ще остане и съвсем отдалечен от всекидневната житейска действителност. Първото нещо, което трябва да направи захваналият се с херметизма и окултизма, е да стъпи здраво на земята и да се заеме, колкото и да е болезнено, с "изпускане на въздуха", докато не стигне реално ниво и то възможно най-ниското, защото единствена отправна точка може да бъде само нулата. Ако не е започнал от нула, това ще е фалстарт и следователно - безрезултатен. Както вече изтъкнахме, индивидът трябва да "осъзнае величината на невежеството си", защото само пълното смирение, произтичащо от този опит, може да го отведе, чрез силен размисъл и достатъчно бдителност, до психологическите състояния, посредством които да разбере същността на херметизма и огромното значение на съответните истини. Именно по тази причина се стремим да накараме индивида да се види такъв, какъвто е, а не такъв, за какъвто се мисли. Той не трябва да възприема тези понятия със сляпата вяра на религиозния човек. Тъкмо обратното, те трябва безброй пъти да се пресеят през ситото на спокойния, обективен размисъл в състояние на усилена бдителност.

Джон Бейнс - "Звездният човек"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.