Човешката етика

Етиката се усложнява с повишаване на еволюционния ръст на човека и със задълбочаване на връзката му с егрегорите. В това отношение трябва да различаваме два типа ситуации. Първата, когато човек не е включен към никакъв егрегор и постоянно се мята ту към един, ту към друг. В такива случаи е невъзможно да се изработи някаква етика, тъй като изискванията към неговото поведение от различните егрегори във всяка ситуация са различни.  Също така различни са поощренията и наказанията,  които му налагат егрегорите. Такъв човек никога не може да се ориентира в онова, което се случва с него. Втория тип ситуации е ситуация на дълбоко служене на даден егрегор и също поставя човек пред проблема на избора.  Но в случая егрегорът дава на човека голяма реализационна власт и към него тече енергия по широк канал за връзка. Особено важно е,  че на човек му е предоставена възможността сам да се разпорежда с тази енергия в процеса на решаване на дадена задача.  Така егрегорът предоставя на човек собствена инициатива за творчество.

В дадения случай грешките се заплащат твърде скъпо -  от нас,  от егрегора и от еволюцията. Затова отговорността е голяма. Но в замяна на това на нас ни се предоставя информационен канал,  чрез който при необходимост можем да се обръщаме към егрегора.

Попадайки в трудна и неясна ситуация, човек може да задава въпроси: какво означават това или онова в дадения случай? И по отворения информационен канал в главата му ще се появяват отговори. Анализирайки ги, човек ще проумее какво се случва и ще може да определи поведението си. Но пропускателната способност на информационния канал обикновено е такава,  че егрегорът не може да отговори абсолютно точно на най-често поставяния въпрос: "Как трябва да постъпя в дадена ситуация?" Ето защо той дава само най-общо указание.  Затова пък на конкретните въпроси,  уточняващи ставащото,  егрегорът дава и конкретни отговори, формулирани в думи. Трябва да се има предвид, че при наличие на силна връзка между егрегора и дадения човек,  егрегорът винаги може точно да каже какво трябва да се направи.  Но това става само в изключително важни случаи,  когато цената на грешката би била твърде голяма.  А в случай на крайна необходимост егрегорът е в състояние да отключи съзнанието на човека и той да действува като марионетка.  В други ситуации егрегорът се нуждае от човешка инициатива и творчество. Затова той не е склонен да дава точен и пълен анализ, а още по-малко - еднозначни съвети за поведение!

Трябва да се подчертае, че ако се държим неетично по отношение на егрегора, тоест - не изпълняваме неговите изисквания, той може да ни затвори каналите за връзка и да

ни изтласка на по-ниско равнище на служене. А понякога може и дори да се откаже от нашите услуги. Много по-лесно е да си развалим отношенията с егрегора, отколкото да

ги настроим. Ето типичен пример.

Млад човек дочува силен зов - у него се появява силно желание да рисува с маслени бои. И той, за радост на близките, започва да се занимава с живопис. Но става така, че

не го приемат в Художествената академия и той избира друга професия, занимавайки се с изкуство само в свободното време. И ето че в един прекрасен ден Сатаната, служейки си с ректора на Художествената академия, подшушва на нашия герой: "Слушай, я зарежи тая скучна работа и се отдай на изкуството! Ще усвоиш техниката и вместо да рисуваш от

време на време, ще можеш по цял ден да се занимаваш с рисуване!"

И се случват удивителни събития. Изведнъж техниката започва да противоречи на индивидуалното творческо начало. Но каква вреда може да има за един художник, ако се научи да използва полутоновете и перспективата? Май никаква! Е, да, но тук се е намесил художественият егрегор,  който е поставил забрана: "Ти може да наблюдаваш всички тези подробности - тон, полутон, контури и прочее, но аз искам от теб да рисуваш само онова, което е важно за мен! И то в онзи стил, който аз ти посочвам!"

Така любителят, превърнал се в професионалист, се сблъсква с нуждата от развитие на своята техника, тоест - от разширяване на канала за връзка със своя егрегор. Но и това не е всичко.  Художникът се сблъсква и с изискването да промени начина си на изразяване.  Което означава,  че трябва да се включи към егрегора,  съответствуващ на професионалната организация Съюз на художниците. А този егрегор винаги е строг и рaботи на ниски енергийни честоти.  Той обслужва административната йерархия при тоталитарния вариант,  или  "народа"  при демократичния вариант.  И в двата случая

енергийната честота на потоците се оказва на по-ниско ниво отпреди. В резултат на това човек започва да се държи неетично към художествения егрегор.  И в крайна сметка, първият егрегор го изключва от своя канал за връзка.  А към професионалния егрегор той все още не е включен,  тъй като това изисква известно насилие над себе си.  И за художника възниква тягостна ситуация: четката го отблъсква, вместо познатият полет на мисълта,  настъпва черната тежест на баналното.  Висшите канали към егрегора на художественото творчество са затворени. Но все пак трябва да се живее и художникът зарязва своя роден егрегор,  ставайки роб на професионалния.  Обаче полека-лека оригиналността му изчезва и той се превръща в един от многото занаятчии, рисуващи в някакъв общоприет стил.

Aвесалом Подводни