ХОЛОГРАФСКО ОБЯСНЕНИЕ НА ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ПРАГА НА СМЪРТТА

Някои изследователи на ППС отбелязват, че холографският модел ни предоставя начин да разберем тези преживявания. Един от тези учени е д-р Кенет Ринг, професор по психология в университета на Кънектикът и един от първите изследователи на ППС, които използват статистически анализ и стандартизирани техники за интервюиране при изучаването на феномена. В публикуваната си през 1980 г. книга Живот в смъртта Ринг отделя много време за отстояване на едно холографско обяснение на ППС. Казано направо, той смята, че ППС са също пътешествия в по-честотните аспекти на реалността.

Ринг основава своето заключение върху многобройни убедително холографски аспекти на ППС. Един от тях е склонността на хората с такива преживявания да описват света отвъд като област, изградена от „светлина", „по-висши вибрации" или „честоти". Някои обозначават небесната музика, която често съпровожда такива преживявания, като по-скоро „комбинация от вибрации", отколкото от реални звуци - наблюдения, които според Ринг доказват, че актът на умиране включва преместване на съзнанието от обичайния свят на явленията в една по-холографска реалност на чистите честоти. Тези хора също често казват, че сферата, в която попадат, е изпълнена със светлина, която е по-бляскава от всичко, което те са виждали на земята, но въпреки нейната неизмерима интензивност тя не уврежда очите - характеристики, които според Ринг са още едно доказателство за честотните аспекти на отвъдния свят.

Друг признак, който Ринг смята за безусловно холографски, са описанията на времето и пространството в задгробното царство. Една от най-обичайно докладваните характеристики на отвъдния свят е, че това е едно измерение, в което времето и пространството престават да съществуват. „Аз се озовах в едно пространство, в един период, бих казал, където всяко пространство и време беше анулирано, обезсилено", тромаво и несръчно се опитва да опише преживяното един от озовалите се на прага на смъртта. „Трябва да е било извън времето и пространството. Трябва да е било, защото... не би могло да бъде вкарано в някакво време", казва друг. Като се има предвид, че времето и пространството са изчезнали и мястото няма никакво значение в едно царство на честотите, именно това бихме очаквали да открием, ако ППС се случват в едно холографско състояние на съзнанието, казва Ринг.

Ако областта на прага на смъртта е дори още по-подобна на честоти, отколкото нашето собствено равнище на реалността, защо изглежда, че тя все пак има някаква структура изобщо? Предвид на това, че и ИТП, и ППС предлагат изобилни данни, че умът може да съществува независимо от мозъка, Ринг смята, че не е твърде пресилено да приемем, че той също функционира холографски. Така, когато умът е в „по-високите" честоти на измерението на прага на смъртта, той продължава да прави онова, което умее да върши най-добре - да превежда тези честоти в свят на явления. Или както го казва Ринг: „Смятам, че това е област, която е създавана от взаимодействащи мисловни структури. Тези структури или „мислоформи" се съчетават, за да породят картини, точно както интерфериращите вълни образуват картини върху една холографска фотоплака. И точно както холографският образ изглежда да бъде напълно реален, когато се освети от лазерен лъч, така образите, създавани от взаимодействащите мислоформи изглеждат реални."

 Ринг не е сам в своите размишления. В програмната реч за годишното събрание през 1989 г. на Международната асоциация за изследване на преживяванията на прага на смъртта д-р Елизабет У. Фенске, клиничен психолог на частна практика във Филаделфия, заявява, че тя също смята ППС за пътешествия в една холографска област на по-високи честоти. Тя е съгласна с хипотезата на Ринг, че пейзажите, цветята, физическите структури и т. н. на отвъдното измерение са оформени от взаимодействащи (или интерфериращи) мисловни картини. „Аз мисля, че ние сме стигнали до точката в изследванията на ППС, в която е трудно да се направи разлика между мисъл и светлина. В преживяванията на прага на смъртта мисълта изглежда да бъде светлина", отбелязва тя.

"Холографската вселена" Майкъл Толбът