неделя, 5 юни 2016 г.

IV. ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МЯСТО II (Робърт Монро)

Тази реалност е теория с неприемливи пропорции за човешкото съзнание. Въпреки че всички експерименти неизбежно посочват това заключение.
Не е трудно да се разпознае Място II като предмет на човешките мечти и съзерцания през вековете. Нито е трудно да се разберат разнообразните образци, които му се приписват в безбройните опити да се преведе това огромно непознато нещо към приемливи условия. От настоящото доказателство може наистина да бъде едновременно и рай, и ад, точно както и сегашната ни околна среда. Най-важният фактор изглежда е това, че огромна част от Място II в действителност не е нито едното, нито другото.
От досегашните опити не е известно дали всеки, който умре, автоматично „отива“ в Място II. Също не съществува и доказателствен материал, който да установи, че човешкото присъствие в Място II е постоянно. Възможно е да е като вихровите токове на Фуко или като водовъртеж — ние постепенно губим енергия и се запиляваме към Място II след напускане на Място I (Тук-Сега). Възможно е резултатът от този процес да ни дари с признанието за безсмъртие. Може би надживяваме гроба, но не завинаги. Вероятно колкото е по-здрава структурата на индивида, толкова по-дълъг ще бъде „животът“ в това различно състояние на съществуване. Така може би се надживяват едновременно и действителността, и илюзията.
Обхватът на Място II изглежда безграничен. При така приетите условия не изглежда възможно да съществуват способи за измерване на дълбочината и ширината на това странно, познато място. Движението от област към област е твърде мигновено, за да позволи някакви приблизителни оценки или да бъде видяна някаква относителна космическа позиция на една област спрямо друга. Доколкото е възможно, бъдете сигурни, че не съществува никакво взаимоотношение или връзка между областите в Място II и тази материална вселена. Те могат да си съвпадат място по място, а може и да не е така. Сигурно е, че това нематериално царство няма за свой център Земята, на която живеем. По-скоро изглежда, че една много малка част обвива нашия физически свят и това е нашето „входно пристанище“.
На този етап вярвам, че е невъзможно за човешкото съзнание да приеме напълно реалността на Място II. Все едно да накарате компютър да работи по аналог, за който той не е програмиран. Съзнанието, така както сме го усъвършенствали до днес, не е готово за този начин на сравнение и приемане. С това не искам да кажа, че такъв начин на мислене не е предстоящ. Чрез усъвършенстване на сегашната и бъдещата скромна техника съзнанието може дотолкова да се задълбочи или разшири, че да приеме тази действителност.
От друга страна съм съвсем сигурен, че подсъзнанието, свръхсъзнанието и безсъзнанието, суперазът и душата — или както и да наречем нашето нематериално несъзнание — е много добре запознато като цяло с Място II. Доколко това познание въздейства върху нашата съзнателна мисъл, е решено от най-тачените ни философи. Мнозина допускат, че то доминира над действията ни в будно състояние. Записите на експериментите поддържат това. Ние сме господари сами на себе си, но не и на съзнателно равнище. Действията ни в Място II могат да имат силно съвпадение с ежедневните ни дейности, напълно неразгадани от самото съзнание.
Литературата разполага със стотици страници с експериментални записки, отнасящи се до посещения в Място II. Повечето от тях са извън възможностите за превод към начина на мислене в Място I. Несъмнено повечето от тях също имат нещо общо с тази част, която привлича тази персонална същност (харесването привлича харесване), която е точно частица от цялото.

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.