събота, 11 юни 2016 г.

V. ПРЕДПОСТАВКА: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ОТРИЦАНИЕТО (Робърт Монро)

Заедно с животните и всички живи същества ние споделяме обща команда — да се върнем назад към зачатието. Тя заема мястото на всеки друг инстинкт. Заповедта, незаличимо врязана в нашето същество, е: ОЦЕЛЯВАЙ!
Тази действена сила е създала страховата бариера, която трябва да бъде преодоляна, преди отделянето по своя воля да се случи. Защото едно преживяване извън тялото твърде много прилича на смърт, което може да бъде наречено — последен провал да се придържаме към тази заповед.
За да задоволим нагона за оцеляване, ние се храним. Често ядем насила, защото това е един начин да откликнем на главната заповед, когато сме заплашени от нещо, различно от глада. Ние превеждаме командата в натрупване и защита на материалната собственост. Този нагон да възпроизвеждаме отговаря на командата по друг начин. Всяка опасност към личността извиква на повърхността автоматичните защитни механизми или отказ. Познатото — „Бори се или бягай“ — е физическата реакция на печата на оцеляването. Оцеляването, като най-главна заповед, означава предпазване от смърт по всякакъв възможен начин.
Отрицанието е в това, че принципната идеалистична представа на човека, благородните добродетели, великите дела — всички те имат като основа отказа и/или отхвърлянето на тази главна заповед. Човекът, който дава другиму своя хляб, който осигурява семейството си с цената на своята ранна смърт, който отдава себе си на обществото и държавата, без каквато и да е лична облага, който отчаяно се нагърбва с трудности и вероятно посвещава живота си на другите, е извършил Истинското.
Ето защо, вършейки тъкмо това, което трябва да се прави — най-уважаваното човешко дело, най-божественото според нашите стандарти, той директно осквернява главната Божа заповед за цялата природа. При това, за да му бъде опростен грехът, не е възможно да постигне Второто състояние, без подчинение и/или зависимост на най-основните форми на инстинкта за самосъхранение.
Дезоксирибонуклеинова киселина, твоите кабели май са се кръстосали.
От тези основни предпоставки възникнаха хиляди вторични като мехури, изскачащи от най-старата маса под органичната баластра на океанското дъно. Преминавайки през всеки слой на утаечни недоразумения, те проникват нагоре към светлината. Дали не е по-добре да изгорим доказателството, да го отхвърлим? Или с помощта на целия съществуващ потенциал да направим опит за разширяване на пътя?
С последното се появява и следната възможност: през 2025 година едно момче от Място I натиска бутона на уред, приличащ на портативно радио. Аз долавям Сигнала и му обръщам внимание.
— Здравей, синко — поздравявам го с топлота и моят праправнук ми се усмихва в отговор.

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.