понеделник, 13 юни 2016 г.

Страданието и колективната душа на вида

Страданието е скритата причина за много човешки постъпки. Ерих Фром твърди, че "раздялата предизвиква страдание; тя определено е източник на страдание. Раздялата означава изолация, при която няма възможност да използваме човешките си заложби. Чувството, че си отделен, че липсва сплотяващата сила на любовта, предизвиква срам. Раздялата предизвиква едновременно срам и болка. Следователно най-силната необходимост на човека е да превъзмогне раздялата и да излезе от затвора на своята самота".
Изниква въпросът: защо съществува такъв срам от изолацията? Изолация от какво? Оюевидно тази необходимост за единение съответства на връзката с колективната душа, т.е. с централния компютър. Всеки опит или вероятност за раздяла чрез външно или вътрешно влияние предизвиква ужас и именно такъв ужас преживява "животното-човек", когато го заплашва отделяне от стадото.
Тези разсъждения ни помагат да разберем размера на болестта, от която страда хомо сапиенс. Той не само че не желае да бъде човек, но изпитва дълбока болка, когато го заплашва отдалечаване от животинското му състояние. По тази причина страдащият хомо сапиенс е изобретил някои трикове - безплодни и изкуствени решения, чрез които временно да притъпи дълбокия си страх. Фром описва следните опити да се избяга от състоянието на откъснатост:

1. Оргиастично състояние

Чрез оргии индивидът постига преходно състояние на превъзбуда, по време на което външният свят изчезва заедно с вътрешното чувство за изолираност. "Оргията" може да се предизвика чрез наркотици, някои обреди, алкохол и сексуални преживявания. Такова средство са обредите на първобитните племена, но същото средство се използва и в по-цивилизованите държави при религиозните ритуали - индивидът изживява сливане с групата и божеството, което опрощава греховете му и възнаграждава вярващия със "състояние на благодат".
Алкохолът и наркотиците предизвикват бурно, но краткотрайно усещане за единство с хората и със света, но това оргиастично състояние е последвано от още по-силна самота и страдания.

2. Приспособяване към групата

Това е съюз, при който отделното същество до голяма степен изчезва, а резултатът е принадлежност към стадото. Индивидът се спасява от изолацията, а следователно от самотата и страха в такава степен, в каквато се отъждествява с ближните си и възприема техните идеи, модели на поведение и обичаи, без да мисли или да се колебае.
Но за това се заплаща и висока цена, защото тук се намесват свободата и индивидуалността. Освен това, както посочва Фром, обединението чрез конформизъм не е бурно или насилствено. То е спокойно, продиктувано от навика и по тази причина понякога не е достатъчно, за да облекчи болката от самотата, като тогава се появява необходимостта от оргиастични наслади. Фром счита, че стадният конформизъм има само едно предимство - той е постоянен, а не спазмодичен, тъй като индивидът се приучава към модел на конформизъм на три-четири годишна възраст и от този момент нататък не губи връзка със стадото. Той дори предвкусва собственото си погребение като последното общественозначимо събитие и остава стриктно в рамките на този модел.

3. Творческа дейност

При всеки вид творческа работа творецът се обединява с материала си, който представлява външният свят. В творческия процес човек се слива със света. Но единството, постигнато чрез творчество не е междуличностно и затова, както посочихме и в горните точки, дава само частичниотговори на проблема за съяествуването. Пълно решение може да се постигне чрез междуличностно обединение - сливане с друг човек чрез любовта.

4. Сливане чрез любов

Такова пълно решение може да се постигне само когато има истинска любов, а не страстна или симбиотична връзка. При страстната връзка лицето е роб на страстта си и "действията" му на практика са "пасивни", защото двигател е принудата и лицето е обект, а не извършител на действието. Симбиотична връзка има, когато двете страни са зависими една от друга и взаимно "се поглъщат". Това е форма на паразитизъм или вампиризъм. Връзката чрез любов е валидна само когато съществува зряла любов, т.е. съюз, който позволява и поддържа индивидуализма.

От проникновеното описание на Фром виждаме, че основната движеща сила в живота на хомо сапиенс, дълбокото страдание, се основава на страха, че ще се освободи от централния компютър. Читателят може сам да анализира всички аспекти на социалната психология, използвайки като ключ познанията си за колективната душа на хомо сапиенс. Независимо дали става въпрос за любов, политика, война, морал, справедливост или несправедливост - всичко може да бъде анализирано, ако предварително знаем тайната на централния компютър.
На това място много читатели ще бъдат озадачени, тъй като може би са си представяли повече "магия", тайнственост и окултизъм. Може би желанието им е било да разкрият фантастични тайни с едно просто "абракадабра" или да постигнат ясновидство чрез отваряне на трето око. Търпение! Най-припряните и най-повърхностните най-малко виждат! Само онзи, който усеща, че голямата истина е скрита в простите неща, ще успее да проникне под повърхността. Хората винаги търсят сложното, вярвайки, че сложността и истината са тъждествени. Дълбокият анализ ни показва, че е много по-трудно да забележим простото, отколкото сложното. Простото е толкова непривлекателно, че никой не си дава труд да го изследва, нито се старае да проникне под повърхността. Все пак истината се съдържа в простите неща и затова се казва, че "е написана в отворената книга на природата". Тя е "пръсната" навсякъде и никой не я забелязва. По-трудно е "да се познае онова, което вече знаем", отколкото нещо, за което нямаме представа. Вече известното не заслужава внимание, пък и е помрачено от предразсъдъци.
Именно поради тази причина интелектът е заровен сред купища маловажни и безполезни неща и така пренебрегва истинското съкровище, което може би е скрито в него.
Тайната на окултизма и магията се състои в разбирането на онова, което всеки знае, но никой не разбира. Ето защо простолюдието се лута без път и без посока, мъчейки се да открие тайнствени учители в Индия, да придобие странни парапсихологични способности, да намери необикновени скрити ръкописи, съдържащи "магически тайни".
Думата "окултизъм" не означава неизвестно познание, а учение за онова, което е скрито поради човешката глупост, снобизъм, повърхностност, фантазии и отсъствие на състоянието на висша съзнателност. По тази причина, много често, тъй като липсва "абракадабра", ученикът се чувства излъган, защото е очаквал "магия". Но каква е общата представа за магията? Магията е храна за надеждите на мързеливите, които вярват, че е достатъчно да научат няколко трика или да придобият някои "способности", за да бъдат изпълнени - по чудо - всичките им желания. С други думи те си представят магическото изкуство като произволно упражняване на някакви способности по правилата на някаква процедура, при което светът и природата се подчиняват на желанията и прищявките на магьосника. Тук трябва да ги разочароваме, тъй като във вселената няма произволни неща, а ако имаше, това би причинило гибелта на космоса. Хората не обичат да полагат усилия и затова "лесната магия" е необикновено привлекателна за непредпазливите. Ако перефразираме думите на Хермес Трисмегист: "Както е горе, така е и долу", можем да твърдим, че придобиването на нещо физическо или материално предполага труд, време и усилия. Все пак не трябва да забравяме, че усилието е свързано със значимостта на преследваната цел, а ние не познаваме по-висока и по-благородна цел от това да се превърнеш в истинско човешко същество с висши духовни способности.
Много хора отъждествяват магията с парапсихологически дарби и мислят, че най-важната цел на окултизма е да развива пси-способности. Тази грешка е естествена, поради пълната липса на познания за окултизма, при който духовните цели не са временни или относителни, а безкрайни, вечни и абсолютни, надвхърлящи материята, историческото време, живота и смъртта.

Джон Бейнс - "Звездният човек"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.