петък, 10 юни 2016 г.

Какво представляват духовете?


Мистерията на духовете, призраците, привиденията и други свръхестествени субекти е толкова стара, колкото и самото човечество. Гостите от други светове (пространства, измерения) от доста време са били герои в мистични теми, като се започне с Библията и се завърши с трагедиите на Шекспир.

Създаден е дори специален жанр на "истории с привидения", който ясно се откроява сред всичките паранормални явления. Това е разбираемо, тъй като става въпрос за смъртта, за трансцендентното съществуване след нея, за смъртните и безсмъртните души, т.е. за всичко, което винаги е вълнувало хората.

В самата идея за съществуването на покойника като безплътен дух мнозина намират утеха - кой ли не иска да вярва, че любимия човек продължава друг, но все пак живот! Да се вярва, че не всичко свършва със земния живот и няма тъмнината и забрава, а някакво друго, макар и неразбираемо битие.

Още повече, че тази вяра е винаги подкрепяна от опита на много хора и от доказателствата за появата на някои призрачни същества не отнякъде си, а "оттам".

Ако се следват теориите на Карл Юнг, парапсихологията счита духовете като продукт както на съзнателната, така и на безсъзнателната активност на човешкия ум, индивидуален или колективен. Едновременно с това, Юнг прави ясно разграничение между понятията "привидение" и "видение".

Видението не е обвързано с място и обикновено е с конкретна цел: да съобщи за смъртта на любим човек, да предупреди за опасностите, да достави молба за помощ. Видението винаги е "хуманно", то не плаши. Но привидението е нещо, което не е от този свят. При среща с него човек  чувства гробовен студ, а сърцето се сковава от ужас.

И ако видението носи някаква частица от живота, то привидението е просто движеща се обвивка. Най-плашещото в такъв фантом е неговото подчинение на някакви неясни цели: движен не от частица от човешката психика, а от някаква непонятна, и затова още по-плашеща "идея-фикс".

Изследването на привиденията почти винаги е проблематично - отчасти защото няма общоприето определение за тях. Някои смятат за привидения духовете на мъртвите, които по някаква причина са се "загубили" по пътя към другия свят. Други са убедени, че привиденията са един вид телепатични същности, проектирани в реалния свят от собственото ни въображение. Други пък смятат, че привиденията са полтъргайсти, заседнали между два свята - реалния и духовния.

Разбира се, това са само версии и да се разсъждава за това - все едно да  се говори за различни видове феи, джуджета и дракони. Или пък този въпрос: ако привиденията са душите на хората, защо те се появяват облечени, защо те са с такива ежедневни, чисто земни неща, като шапки, костюми, рокли и бижута? Въпроси достатъчно, а отговори - съвсем малко.

Ако става дума за мъртъв, то неговото привидение е човек, който след смъртта все още се държи в материалния свят и е винаги близо до него в своето етерно тяло. Причините за това състояние са различни. Много често, хората просто отказват да приемат факта на смъртта си (или не се усещат за това при внезапната смърт), и продължават да живеят в нормалната за тях обстановка, сякаш нищо не се е случило.

В други случаи, те не могат да свикнат с мисълта за раздялата с предмети, събития и навици, придружавали го по време на техния живот. Само в редки случаи мъртвецът осъзнава какво се е случило и желае да промени ситуацията, но не знае как да го направи, и е в очакване на нещо или някого.

Много от съобщенията са пряко свързани с явяването на души на живи хора. Свидетелят в даден момент вижда привидение на роднина или приятел, който е в беда или умира. Самият този човек може да бъде доста далеч. Такива призраци обикновено се появяват само веднъж.

Много често можете да намерите споменаване на факта, че призраците се появяват за изпълнение на някаква задача, която не са успели да извършат през живота, като например да направят въздаяние, а може би дори и да накажат за смъртта си. Ако е така, може да се предположи, че някои призраци са надарени с разум и интелект. Това, от своя страна, дава право да се говори за нетленност на човешкия дух.

Разбира се, духовете не винаги се стремят да отмъстят. Напротив, те често влизат в контакт с живите, за да утешат близките или поправят някаква несправедливост. Например, те могат да върнат открадната вещ на нейния собственик. В допълнение, фантомът може да се появи, за да предупреди за опасност. Освен това, както казват свидетели, той предпочита да предаде съобщението чрез жестове.

Скритите съкровища или пари по време на живота не позволяват на душата да намери покой. Така често починалият човек се появява на земята под формата на привидение, за да посочи някакъв тайник или съкровище. Лошите дела, извършени сред хората, също не са благоприятни за постигане на покой, така че може духовете да се върнат към "живия" свят, за да компенсират собствената си вина.

Човешката реакция на появата на духовете до голяма степен зависи от тяхното поведение и облика им. Има случаи, когато човек избягва с крясъци от неясно видение, дори когато то е било в образа на любимата му, но починала майка. Духовете рядко се държат като същности, които се опитват да достигнат до нас от другия свят. Те понякога просто стоят или се задържат близо до очевидеца, без да демонстрират и най-малкото желание да кажат нещо или да му се покажат.

Мълчаливостта на някои духове сякаш провокира някои изследователи да им залепят етикета на безжизнени парчета или замразени, мъртви образи, генерирани от съзнанието. Все пак, това не е така, тъй като разнообразието на тяхното поведение е достатъчно голямо. Някои от тях се явяват като че ли без конкретна цел, и очевидецът не е в състояние да разбере намеренията на необикновения посетител.

В други случаи, те показват явни признаци на интелект и разумно изразени идеи, проявявайки инициатива за постигането им. Понякога духовете изглеждат много сериозни, но се случва също да се държат или игриво, или покорно, или плашещо, или дори демонично.

Често духовете имитират поведението на човека и се държат толкова естествено, че очевидецът не знае с кого си има работа. Най-често те приличат по външен вид на хора, но рядко оставят физически следи. Така например, според едно проучване, проведено през 1990 г. в 30 от 40 изследвани случая призраците са се появили и после изчезват физически без следа.

 


Автор: Юрий Пернатиев, от книгата "Тайните на задгробния свят. Духове, призраци, гласове"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.