петък, 5 февруари 2016 г.

БЕЗКРАЙНОСТ, ЖИВОТ В ОТВЪДНОТО


Най-добрият начин да бъдем въведени в Място II е да си представим стая, на чиято врата има надпис: „Моля, проверете всички материални знания тук.“ Ако не особено лесно сте привикнали към идеята на Второто тяло, възприемането на Място II ще ви затрудни. Сигурно е, че ще се получат емоционални ефекти, тъй като идеята за Място II е сериозна стъпка срещу всичко, прието от нас за реалност. Нещо повече, много от нашите религиозни доктрини и тълкуванията им предизвикват въпроси.

Достатъчно е само да кажем, че съвсем малка част от визитите в Място II посредством Второто тяло са осигурили доказателствени данни, защото самите посещения са доста трудни за доказване. Затова голяма част от материалите за Място II са предпазлива екстраполация. Въпреки това, неколкостотин опита точно в тази област предоставят определени заключения. Ако A + B = C шейсет и три пъти, съществува огромна вероятност и на шейсет и четвъртия път да получим съвсем същия резултат.
Твърдение: Място II е нематериална среда, чиито закони за движението и материята само отчасти се отнасят и до материалния свят. Това е безкрайност, чиито граници са непознати (поне на автора), а дълбочината и размерите й са непонятни за ограничената съзнателна мисъл. В тази необятност се простират всичките аспекти, които ние приписваме на рая и ада, а те не са нищо друго, освен част от Място II. Населена е, ако това е думата, от групи с различна степен на интелигентност и комуникацията с тях е напълно възможна.
Както бе отбелязано в предишната глава, в Място II принципите са променени. Времето, според стандартите на материалния свят, не съществува. Съществува последователност от събития, минало и бъдеще, но няма циклично отделяне. Те продължават да съществуват едновременно със „сега“. Разделението от микросекунда до хилядна е безполезно. Може би други измерителни единици представят тези фактори в абстрактни изчисления, но не е сигурно. Законите за съхраняване на енергията, теориите за силите на полетата, вълновата механика, гравитацията, строежът на материята — всичко това остава да бъде доказано от тези, които са по-компетентни в съответните области.
Има само един главен закон. Той е състоянието на живот — източник на съществуването. Това е живата съзидателна сила, която произвежда енергия, от „материята“ сътворява форми и ни предоставя канали от усещания и комуникации. Подозирам, че самата личност или душата в Място II не е нищо повече от организиран вихър, основан на тези принципи. Вие сте това, което мислите.
В тази среда не се намират никакви механични прибавки. Няма леки коли, кораби, самолети и ракети — те просто не са нужни за транспорт. Само си „помисляте“ за движение и то вече е факт. Телефоните, радиото, телевизията и другите средства за комуникация нямат стойност. Осъществяването на връзките е мигновено. Няма ферми, зеленчукови градини, заводи и търговски предприятия. При всички експериментални посещения не бяха отбелязани нужди от хранителна енергия. Ако енергията въобще се използва, не се знае как става движението й.
„Чистата“ мисъл е силата, която доставя всичко необходимо и желано, а това, за което си мислите, е матрицата на вашата постъпка, положение и ситуация в тази величествена реалност. Това по същество е посланието, което религията и философията през всичките тези години са се опитвали да предадат на поколенията, макар и не съвсем пряко, а често изопачено. Един аспект от тази мисловна среда обяснява много. Той е: Обичта поражда обич. Не съм си давал сметка, че има такова правило, действащо съвсем специфично. За мен то не бе ни повече, ни по-малко абстракция. Конкретизирайте го за околния свят и ще започнете да оценявате безкрайните разновидности на Място II. Сякаш вашето предназначение е изцяло вградено между рамките на интимните и постоянни ваши обосновки, емоции и желания. Може би съзнателно вие не искате да „отидете“ там, но нямате друг избор. Свръхсъзнанието ви (душата?) е по-силно и обикновено решава вместо вас. Харесването поражда харесване.
Интересна страна от този мисловен свят (или светове) на Място II е, че човек може да разбере както сериозния проблем, така и онова, което е дело на човешката ръка от материалния свят. Тяхното „съществуване“ очевидно се дължи на три източника. Първо — те са продукт на мисълта на онези, които някога са живели в материалния свят и чиито следи са останали и до днес. Това става напълно автоматично, без предумисъл. Вторият източник са онези, които харесват определени неща от материалния свят, пресъздадени, както изглежда, от тях, за да подобрят средата си в Място II.
Третият източник, предполагам, са същества с по-висока степен на интелигентност и по-добре опознали средата на Място II, отколкото останалите обитатели. Тяхната цел сякаш е да уподобяват материалната среда — временно, най-малкото в полза на онези, които току-що са се появили от материалния свят — след „смърт“. Целта е да се намали травмата и шокът за „новодошлите“, които се разполагат в позната среда и сред познати форми в ранните стадии на превъплъщението.
От този момент човек може да започне да разбира връзката между Второто тяло и Място II, което е естествената околна среда за Второто тяло. Принципите, включени в неговото действие, устройство, усещане и контрол, съответстват на онези в Място II. В такъв случай ето защо мнозинството от опитите за експериментално пътуване неволно ме доведоха някъде в Място II. Второто тяло в основата си не принадлежи на материалния свят. Да приложим това към посещенията в дома на Джордж или към други направления в материалното е все едно да накараме водолаза да се спусне към дъното на океана без акваланг. Той може да го направи, но не задълго и на много пъти. От друга страна, той може всеки ден да изминава два километра до магазина без лоши последствия. По този начин пътуването до места от материалния свят е „принудителен“ процес за състоянието на Второто тяло. Като се даде възможност и за най-леката умствена релаксация, свръхсъзнанието ще ви заведе във вашето Второ тяло и в Място II. Това е съвсем „естествено“ да се прави.
Нашето традиционно познание за място въобще не е приложимо към Място II. Изглежда, че се е навлязло дълбоко в нашия материален свят, макар че обхватът неограничено излиза извън разбирането. През вековете книгите са предлагали много теории, но ограничен брой са достигнали до съвременната научна мисъл.
Всички експериментални посещения в тази област помогнаха твърде малко за формулирането на приемлива теория. Най-приемливо е познанието за вибрациите на вълните, което допуска съществуването на безкрайност от светове, всички действащи в различни честоти. Един от тези светове е материалният. Така както разнообразните вълнови честоти от електромагнитния спектър могат едновременно да съществуват в космоса при минимално взаимодействие, така и светът или световете на Място II биха могли да осейват нашия свят на материалното. При много редки или необикновени условия нашите „природни“ сетива и измерителните прибори като тяхно продължение са напълно неспособни да доловят и запишат този потенциал. Имайки предвид тази предпоставка, въпросът „къде“ лесно ще намери своя отговор. „къде“ е „тук“.
Историята на човешката наука ни предлага такава предпоставка. Не сме и знаели, че съществуват звуци извън сферата на човешкия слух, докато не изработихме прибори, които да ги улавят, измерват и да ги създават. До съвсем скоро онези, които твърдяха, че могат да чуват това, което другите не са в състояние да уловят, бяха обявявани за луди или бяха преследвани като вещици и магьосници. Ние бяхме в състояние да усещаме електромагнитния спектър само в условията на топлината и светлината до миналия век. И досега сме в неведение за капацитета на човешкия мозък — един електрохимически организъм в условията на предаване и получаване на електромагнитната радиация. С тази незапълнена пролука не е трудно да се разбере защо съвременната наука все още не е започнала да приема способността на човешкото съзнание да прониква в област, където никаква сериозна теория не е създадена.
Има толкова много информация за Място II, че ще ми бъде невъзможно да ви я представя цялата, както е в стотиците написани страници.
В повечето от следващите глави на книгата са включени съобщения за посещения близо и далеч в Място II. Те са сбор от последователни преживявания, които могат да покажат следата и да поставят въпроси, молещи за отговор. На всяка известна информация сигурно отговарят милиони неизвестни, но най-малкото тук е началната точка.
В място II действителността е съставена от най-дълбоки желания и безумни страхове. Мисълта е действие и никакви скрити пластове на условност и забрана не бранят вътрешния ви свят от другите. Там честността е най-добрата политика, защото не може да има нищо по-просто.
При основните стандарти, описани по-горе, съществуването е, разбира се, различно. Това е тази разлика, която създава огромните проблеми на приспособяването, дори когато опитвате да отидете там заедно с Второто тяло. Грубото чувство, така грижливо потъпквано в нашата материална цивилизация, е освободено с пълна сила. Да се каже, че е изумително, е твърде пестеливо. В съзнателния материален живот това условие би било прието за лудост.
Първите ми посещения в Място II извадиха на показ всички потискани емоционални следи, които смътно допусках, че притежавам, плюс много други, за които въобще не знаех, че съществуват. Те така влияеха на действията ми, че аз се върнах напълно сконфузен и смутен към тяхното величие и моята неспособност да ги контролирам. Страхът бе доминиращата тема — страх от непознатото, от странните същества (нематериални), от „смъртта“, от Бог, от нарушаване на правилата, от откритията, от болката — споменавам малко. Такива страхове бяха по-силни от сексуалния нагон, който, вече споменах някъде, от само себе си е огромно препятствие.
Една по една, болезнено и с много труд, взривяващите се, неконтролируеми емоционални страсти трябваше да бъдат обуздани. Докато това не бе направено, никаква рационална мисъл не бе възможна. С непреклонна последователност те започнаха да се появяват. Детето се учи да бъде „цивилизовано“ по време на неговия растеж през детството, докато стане възрастен човек. Подозирам, че същото се случва отново по време на адаптацията към Място II. Ако това не стане през материалния живот, то е първа точка от дневния ред след смъртта.
Оттук се подразбира, че в областите на Място II, „най-близки“ до материалния свят (в честота на вибрирането?), са хората, в преобладаващата си част луди или в близко до душевното заболяване емоционално състояние. За повечето този факт изглежда е верен. Включени са онези живи, но „заспали“ или дрогирани, намиращи се в своето Второ тяло, а много вероятно и тези, които са „умрели“, но все пак емоционално потиснати. Съществува доказателство, подкрепящо предишното, и последното изглежда вероятно.
Тази близка област, съвсем разбираемо, не е много приятно място. Това е ниво или равнина, където ти „принадлежиш“, докато не научиш нещо повече. Не зная какво се случва на онези, които не учат. Може би остават там завинаги. В момента, когато се откъсвате от материалното посредством Второто тяло, попадате на повърхността на този най-близък сектор от Място II. Точно тук се срещат различни видове развързани личности и живи същества. Ако съществува някакъв предпазен механизъм за новопокръстените, за мен той е останал незабелязан. Само по пътя на предпазливи и понякога ужасяващи експерименти аз бях в състояние да изуча изкуството или може би триковете на минаването през тази област. Все още не съм съвсем сигурен за всички точки на този учебен процес и затова съм представил само очевидното. Какъвто и да е този процес, за щастие аз не съм попадал на неприятности при тези преминавания в продължение на няколко години.

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.