четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Експеримент с Електроенцефалография

ЕКСПЕРИМЕНТ ЕЕГ — 5 (Електроенцефалография)
19 юли 1966 г.
 
Пристигнах в болничната лаборатория по ЕЕГ в 21 часа, след като карах 100 километра от Ричмънд. Нямах обикновеното чувство за умора. Сънливостта от по-ранните часове на същия ден (около 13 часа) бе напълно изчезнала. Много активен ден от около 6,30 часа сутринта.
В 21.30 часа вечерта ми бяха поставени всички електроди от специалистката, която бе сама, когато пристигнах. Отпуснах се на едно походно легло в полузатъмнена стая, като използвах възглавница и чаршаф. Бях без риза, по панталони. Преживях обикновената трудност да наглася удобно главата си, особено ухото си, притиснато към възглавницата. Като „странично спящ“, нямаше значение на коя страна — всяка бе еднакво неудобна поради електродите, закрепени към ушите ми. Направих опит да релаксирам по естествен начин, но не успях. Накрая достигнах частично релаксационния модел (броих от едно, свързвайки всяко число с част от тялото, започвайки от краката. Със затворени очи поглеждах по посока на съответната част от тялото, чийто номер бях изброил, и мозъчната команда за отпускане бе мисловна). Преживях обикновените „разсейвания“ на вниманието в различни моменти и принудих вниманието си да се върне към техниката на релаксирането. Минах през всички последователни етапи, без да се отпусна докрай. Затова започнах отново, от началото. След около четиридесет и пет минути, без да достигна пълна релаксация, реших да прекъсна, седнах и повиках специалистката.
Бях полуседнал, пушех цигара и разговарях със специалистката в продължение на пет до осем минути, после реших да опитам отново. След известно време, прекарано в опити да освободя ухото си от причиненото от електрода неудобство, когато се концентрирах върху ухото си, за да го „вцепеня“, имах частичен успех. Пак започнах с техниката за частична релаксация. На половината път през втората обиколка по шаблона се появи чувството за горещина, съзнанието ми остана будно (или поне така ми се струваше). Реших да опитам метода на „изтъркулването“ (тоест започнах внимателно да се въртя, точно както се въртите в леглото, използвайки материалното си тяло). Започнах да чувствам, че се обръщам, и при първата мисъл аз наистина движех физическото си тяло. Усетих, че се претъркулвам през ръба на походното легло и се стегнах за падането на земята. Щом не се ударих веднага, разбрах, че съм се отделил. Излязох от физическото си тяло и се отдалечих през затъмнена стая, после дойдоха двама мъже и една жена. „Виждането“ не беше съвсем добро, но като се приближавах, се подобри. Жената — висока, тъмнокоса, на около четиридесет, седеше на канапенце или диван. Отдясно седеше мъж. Пред нея и малко вляво бе другият мъж. Всички те бяха непознати за мен. Водеха разговор, който не можех да чуя. Опитах се да привлека вниманието им, но не успях. Накрая доближих и ощипах жената (много нежно) отляво, точно под гръдния кош. Сякаш имаше реакция, но не и връзка. Реших да се върна към материалното за ориентация и да започна отново.
Връщането във физическото тяло бе постигнато просто, само с мисъл за връщане. Отворих физическите си очи, всичко бе прекрасно. Преглътнах, за да навлажня сухото си гърло. Затворих очи и позволих на горещината да бушува, после използвах същата техника на „изтъркулването“. Този път се оставих да долетя до леглото. Снижавах се бавно и чувствах, че преминавам през различни кабели за ЕЕГ по пътя ми надолу. Леко докоснах пода, сетне можах да „видя“ светлината, прокрадваща се през отворената врата към външната стая за ЕЕГ. Като внимавах да не напускам „мястото“, минах под походното легло и заплувах из въздуха в хоризонтално положение. Върховете на пръстите ми докосваха пода, за да пазя положението си. Минах бавно през вратата и потърсих специалистката, но не я намерих. Не беше в стаята отдясно (контролната стая) и излязох в една силно осветена стая. Огледах се на всички посоки и изведнъж я открих, но не беше сама. От лявата й страна, обърнат с лице към нея, стоеше един мъж. Тя беше с лице към мен.
Направих опит да привлека вниманието й. Почти мигновено бях възнаграден с прилив на топла радост и щастие, че най-накрая съм постигнал това, за което бяхме работили. Тя наистина бе развълнувана. Прегърна ме възбудено и с радост. Отговорих на прегръдката и усетих съвсем слаби сексуални вибрации, на които бях в състояние почти да не обърна внимание. След малко се дръпнах назад и нежно сложих ръцете си върху нейното лице, по една на всяка буза. Благодарих й за помощта. Не се получи друга директна разумна и обективна връзка, освен споменатата по-горе. Нищо такова не бе опитано, понеже бях развълнуван, че най-накрая достигнах до отделяне и оставане „на място“.
После се обърнах към мъжа. Той бе с нейния ръст, къдрава коса, част от която бе паднала отстрани на челото му. Опитах се да привлека вниманието му, но не бях в състояние да го направя. Отново, съвсем случайно, реших да я ощипя нежно, което и направих. Не предизвика никакъв отговор. Усетих нещо да ме вика обратно към материалното. Олюлях се наоколо и преминах през вратата, като се плъзнах лесно назад във физическото си тяло. Причина за дискомфорт: сухо гърло и пулсиращо ухо.
След като се уверих, че съединяването е завършено и „чувствам“ нормално всички части на тялото си, отворих очи. Седнах и повиках специалистката. Уведомих я, че най-накрая съм го направил — видял съм я, макар и с един мъж. Отговори, че това е бил мъжът й. Попитах дали той е бил навън и тя отговори утвърдително. Попитах защо не съм го виждал преди. Отговори, че такава била „тактиката“ — външен човек не трябвало да вижда пациентите и опитите. Изразих желание да го видя и тя се съгласи.
Свалих електродите. Излязох с нея и срещнах мъжа й. Ръстът му беше колкото нейния, косата — къдрава. Разменихме си няколко любезности и аз си тръгнах. Не разпитах специалистката и мъжа й за нещата, които са видели, забелязали или почувствали. Бях напълно убеден обаче, че той бе мъжът, когото видях с нея по време на нематериалната ми дейност. Второто ми впечатление бе, че когато ги посетих, тя не бе в междинната стая, а в съвсем друга стая, стоеше права заедно с него. Трудно може да се определи дали има стриктно правило специалистката винаги да бъде в междинната стая. Ако тя може да бъде убедена, че в случая истината е най-важното нещо, вероятно този втори аспект може да бъде убедителен. Единственото доказателство, което би могло да бъде от полза, освен това, което би могла да покаже електроенцефалограмата, бе присъствието на съпруга. Не бях уведомен за него преди опита. Последният факт може да бъде потвърден от специалистката.
Важни последствия: В доклада си пред д-р Тарт специалистката потвърди, че е била във външния коридор със съпруга си в момента на отбелязване на „отделянето“. Тя потвърди също, че не съм знаел за присъствието му и не съм го срещал никога преди. Д-р Тарт установи, че ЕЕГ е показала определено необикновени и уникални графични изображения през времето на дейността.

Робърт Монро

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.