събота, 29 юни 2013 г.

Атланти, Чужди посещения, и генетични манипулации (Майкъл Царион) - 4

Келтските легенди също говорят за потопа: 
Аз бях на платнохода на Дилън, син на Wave, когато водата се надигна като пик, 
падайки от небето, върху откритата бездна. (Книгата на Taliesin)
Индианците от езерото Мисула, Вашингтон, имат в митове си следният разказ: 
Една лятна утрин хората се стреснаха от тътен и едно разклащане на Земята. 
Тогава слънцето се скри ... Уплашени хората бягаха в планината за да избягат...
от погрома на водата ... След това дъжд от пепел започна да пада. Той падаше в 
продължение на няколко седмици.
Индианците Уте разказват: 
Слънцето се тресеше и хиляди отломки падаха на земята причинявайки голям
пожар. Тогава TA Уотс, побягнал преди разрушението, което си проправяло път 
и като побягнал, горящата Земята изгорила стъпалата му, краката, тялото, 
ръцете,  докато най-сетне, набъбнали от топлина, очите на бога на 
експлоадираха и сълзи бликнаха като порой, който се разпростря над Земята и
прекрати огъня.
В Навахо, Койотерос и Пуеблос индианците имат подобни разкази:
Единствената им храна  беше месото ...  за всички видове краят беше близо ... 
Тогава мъжете и животните започнаха да излизат от своите пещери и затова 
им  бяха  необходими няколко дни.  А  Земята беше по това време много малка, а 
светлината оскъдна; нямаше небе, нито слънце, нито луна, нито звезди. 
От тевтонските легенди четем: 
 Земята потъна в морето, слънцето  стана черно,  От небето  падаха  горещи ...
звезди, Димът вонеше, в огнени пламъци, Небето беше обгорено с огън.
От чуднесният катастрофист и изследовател Comyns Beaumont, четем:
Потопът, за света като цяло неясна и мъглява традиция, наистина крие най-
ужасяващото посещение  и опустошение на Британските острови и 
Скандинавските земи може да бъде проследен до голяма степен от ефектите на 
това, което геолозите наричат "Плаваща" епоха. Той е не просто плаващи 
ледени блокове. Той е бил внезапен и страшно бърз стихиен.
Той изцяло е засегнал световния климат към по-големи екстремални стойности 
на студ и влага, удължаването на слънчевата година с разширяване орбитата на 
света.  Той  оформя история на света, като вменява  бягство на оцелелите към 
друг по-малко негостоприем климат и довежда в значителна степен да 
разпръскването на арийците. Той  потопи до  голяма степен  Британските 
острови  с изключение на по-високите земи. Това е удавянето на Атлантида. 
Потопът обезсмърти сблъсъкът на една паднала планета, по-късно наречен
Сатана, всъщност кометно тяло с нашата земя - Comyns Beaumont
(Загадката на праисторическа Великобритания)
Отломките от унищожения Тиамат е днешният астероиден пояс със собствена 
орбита. Когато  той  наближава  Границата на Рош на тази планета,  отломките
понякога навлизат отново в атмосферата,  падайки на повърхността. 
Изследователи като Чарлз Форт  чудесно  съпоставят, че на нашата Земя  са 
забелязани странни дъждове от риби и жаби, масло и камък, градушка и лед 
спускащи се от небето.  Това което е било скрито, е фактът, че тези аномалии 
наистина са останките на цяла планета, на Тиамат. Водите на неговия голям океан
са останали замразени в космоса. Когато  навлезли в атмосферата ни, те  се 
втечнили, оставяйки обитателите му на повърхността на Земята като объркващи и 
изумяващи/доказателства.
Както е споменато в Откровение на Йоан, "битката при Армагедон" се е състояла
във "въздуха" и  е довела до последици, свързани с унищожаването на второто 
светило в нашата собствена слънчева система или до вероятна междугалактическа 
война, от която са се отклонили и са влезли в нашия собствен двор. (Виж Загубеният
Зодиак, и творчеството на Ерих фон Деникен, Имануел Великовски, Уилям Брамлей,
Дейвид Хатчър Чилдрес и Хъртак).
Както се предполага,  провежданата във въздуха  война,  очевидно се виждала от 
Земята от  нейните  местните жители. Освен това  разузнавателни мисии на 
"падналите" боговете в техните странни "колесници"  са били засвидетелсвани и 
записани. Тези архиви остават и до днес, но мнозина вярват, че те  са само 
вълшебни приказки: 
Повече от 30 000 писмени документи от всички краища на света разказват за 
напреднали същества, които или са дошли на Земята, или по-рано са живяли на 
Земята. (Джак Беринджер, Шок в моналото)
А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при  живите 
същества, за всяко от четирите им лица. Изгледът на колелата и направата им 
бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и 
направата им бяха като че ли на колело в колело. (Книга на Езекиил 1:15,16)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.