събота, 31 декември 2011 г.

Начало на началата : Бог се Вглежда В своето отражение • Огледалната Вселена - част 3


Днес вече приемаме като напълно нормален факта, че емоцио­налните ни състояния оказват влияние върху кондицията на тялото ни, както и че дълбоко стаените, силни и дълготрайни емоции са в състояние да породят коренни промени у нас - било в посока на лечение, било на болка, тоест т.нар. психосоматични ефекти. Но във Вселената, за която разказва апокрифната история, емоционалните ни състояние оказват директно въздействие и върху света извън телата ни. В тази психосоматична вселена поведението на физически­те обекти в пространството се влияе директно от мисловните ни със­тояния, без да се налага да правим нищо по този въпрос. Така ние се оказваме в състояние да задвижваме материята само чрез начина, по който я поглеждаме.
В наскоро публикуваните мемоари на Боб Дилън - „Хроники, том първи ", той разказва за онова, което би се случило, ако някой човек реши да промени времето, в което живее. За тази цел „трябва да притежаващ сила и власт над духовете - лично аз съм го правил веднъж". Според него „хората, които умеят това, виждат в сърцеви­ната на нещата, истината за нещата. При това не в метафоричен смисъл, а наистина виждат - поглеждат метала и го карат да се то­пи, виждат го такъв, какъвто е."
Обърнете внимание на факта, че Боб Дилън изрично подчертава липсата на метафоричен смисъл в думите си. Говори директно и поч­ти буквално за могъщата мъдрост на древността, съхранявана от тайните общества, в която се къпят всички велики художници, мис­лители и писатели, изковали човешката култура. А в сърцевината на тази мъдрост се крие представата, че най-дълбоките извори на на­шия мисловен живот са и най-дълбоките извори на физическия ни свят, защото във вселената на тайното познание цялата химия е психохимия, а начините, по които физическото съдържание на Все­лената реагира на човешката психика, се описват от по-дълбоки и по-могъщи закони, отколкото законите на материалната наука.
Тук е мястото да подчертаем, че чрез израза „по-дълбоки зако­ни" имаме предвид нещо много повече от обикновения „късмет" на любителя на хазарта и доста повече от неприятностите, които уж вървели все по три. Чрез този израз тайните общества имат предвид закони, които се вплитат и вмъкват в самата тъкан на жи­вота на всеки отделен индивид, на нейното най-основно ниво, как­то и великите и сложни модели на провидението, оформило и дало насока на историята на света. Основната теза, от която изхожда тази книга, гласи, че хрониките на миналото притежават много по-дълбока структура, че събитията, които по традиция обясняваме на езика на политиката и икономиката, биха могли да бъдат разб­рани и разгледани много по-ефективно в рамките на други базис­ни духовни модели . 
ВСИЧКИ обърнати с КРАКАТА НАГОРЕ, с хастара навън и отзад нап­ред концепции на тайните общества, всичко чудато, умопомрачи­телно и възхитително, което следва оттук нататък, произлиза от убеждението, че съзнанието предхожда материята. Не разполагаме с почти никакви данни, на които да се опрем, за да решим какво точно се е случило в началото на времето, но изборът на позиция, който правим по този въпрос, оказва огромно въздействие върху оформянето на разбиранията ни за начина, по който върви светът.
Ако вярвате, че материята предхожда духа, се налага да обясни­те как случайното смесване на химически вещества е създало съзна­нието - задача, която със сигурност не е по силите на никого. Ако пък вярвате, че материята се предхожда от космическия дух, сте из­правени пред също толкова трудния проблем да обясните как точно е станало това, да формулирате ясен модел.
Още от жреците на древните египетски храмове до съвременните тайни общества, от Питагор до Рудолф Щайнер - великия австрийски философ и адепт на тайното познание от края на XIX и началото на XX в., този модел неизменно е включвал поредица от мисли, емана­ция на Космическия разум. В началото чиста мисъл, тези еманации на ума впоследствие се превръщат в нещо като протоматерия, енер­гия, която настъпателно се сгъстява, за да се превърне в материя, но толкова ефирна, че е по-фина и от газ, без никакви частици. Постепен­но тези еманации се превръщат в газ, след това в течност и накрая придобиват характеристиките на твърдите вещества.
Кевин Уоруик е професор по кибернетика в университета на Рединг, Великобритания, един от водещите световни учени в сферата на изкуствения интелект. Намиращ се в постоянно творческо сърев­нование с колегите си от Масачузетския технологичен институт в САЩ, той вече е създал роботи, които са в състояние да взаимо­действат с околната си среда, да се обучават и да приспособяват поведението си към нея. Тези роботи демонстрират ниво на интели­гентност, съответстващо на нивото на по-нисшите животински ви­дове, например пчелите. Но според учения в рамките на не повече от пет години роботите му ще са достигнали нивото на интелекта на котките, а след десет години ще бъдат интелигентни колкото чове­ците, ако не и повече. Същевременно Уоруик се намира в процес на създаване на ново поколение роботизирани компютри, за които се надява, че ще бъдат в състояние да проектират и произвеждат други компютри, като всяко следващо поколение поражда по-ниското по­коление под него.

"Апокрифната история на света"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.