сряда, 21 декември 2011 г.

Начало на началата : Бог се Вглежда В своето отражение • Огледалната Вселена - част 1


  НЯМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ изобщо никакво време. Времето не е нищо друго, освен мярка за преместването на обектите в пространството, и както ще ви каже всеки учен, мистик или луд, в началото е прост­ранството не е имало никакви обекти.
Една година е мярка за една обиколка на Земята около Слънце­то. Едно денонощие е мярка за едно завъртане на Земята около соб­ствената й ос. И тъй като сами по себе си нито Земята, нито Слънце­то не ги е имало в началото, авторите на Библията въобще не са искали да кажат, че всичко е било създадено в рамките на седем дни - в обичайния смисъл на думата „ден", тоест „денонощие".
Но въпреки това първоначално отсъствие на материя, време и пространство, нещо трябва да се е случило, за да задвижи всичко. Казано иначе, нещо трябва да се е случило в нищото. Обаче тъй като, когато нещо се е случило за първи път, не е имало нищо, спо­койно можем да заключим, че това първо случване трябва да е било доста по-различно от всички останали случвания и събития, които сме свикнали да обясняваме чрез законите на физиката.
Дали би имало смисъл да допуснем, че това първо случване е било по-скоро мисловно, отколкото физично събитие? Идеята, че мисловните събития генерират физични ефекти, може и да изглеж­да на пръв поглед контрапродуктивна, но истината е, че това е факт, който всички ние преживяваме всеки ден. Например, когато съм осе­нен от идея от рода на: „Просто трябва да протегна ръка и да погаля бузата й!", знам, че в този момент в мозъка ми светва импулс, нещо прищраква и изпраща електрически ток по нерва на ръката ми, при­нуждавайки я да се вдигне.
Възможно ли е този ежедневен пример да ни подсказва нещо за произхода на вселенския Космос?
Да, в началото също трябва да е имало импулс, който да задви­жи нещата. Но откъде е дошъл той? Кой не се е дивил като дете на утайката на дъното на чашата, сякаш тя се е промъкнала там от дру­го измерение? В историята, която държите в ръцете си, ще видите как за огромен брой от най-великите личности на света раждането на Вселената, мистериозният преход от нематерия към материя, се обяснява точно по такъв начин. Защото те са зърнали импулса, кой­то се промъква от друго измерение в нашето. И са формулирали това друго измерение като мисълта на Бога, Божия промисъл.
   Докато сте все още на прага - и преди да сте поели риска да изгу­бите прекалено много време с тази апокрифна история, съм длъжен да ви предупредя, че възнамерявам да ви убедя да се замислите за нещо, което може и да е правилно по стандартите на мистика и на лудия, но което нито един учен не би приел. Ако трябва да бъдем честни, на учения това никак, ама никак няма да му хареса.
За най-напредничавите мислители на нашето време - академици като Ричард Доукинс, професор по публично тълкуване на науката в Оксфорд, както и за други войнстващи материалисти, присвоили си ролята на регулатори и управници на научния мироглед, „мисълта за Бога" не е нищо повече от белокос старец с дълга брада, кацнал на пухкав облак. По тяхно мнение това е същата грешка, която пра­вят децата и примитивните племена, приемайки, че Господ е като тях - антропоморфна заблуда. Подчертават, че дори и да приемем, че Бог наистина съществува, защо непременно трябва да бъде като нас? И защо „Неговата" мисъл да бъде като нашата?
Истината е, че те са прави. Разбира се, че няма причина Бог да бъде като нас... освен ако не е обратното. С други думи, единствена­та причина Божият промисъл да бъде като нашата мисъл е нашата да е направена по подобие на Неговата - тоест, ако Бог ни е сътво­рил по Негов образ и подобие.
Точно това се случва в тази наша книга, тъй като в тази история всичко е на обратно, наопаки. Тук всичко е с краката нагоре и с хастара навън. На страниците, които следват, ще бъдете подканени да помислите за последното от нещата, които стражите на консенсуса искат от вас да мислите. Ще бъдете изкусени да допуснете в главите си забранени мисли и да вкусите философии, които интелектуални­те лидери на нашата епоха определят като еретични, налудничави и идиотски.
Бързам да ви успокоя, че въобще не възнамерявам да ви въвли­чам в какъвто и да било академичен дебат, нито да се опитвам да ви убеждавам посредством какъвто и да било логически способ, че ня­коя от тези забранени идеи е единствено правата. Официалните ар­гументи „за" и „против" могат да бъдат прочетени във всеки стан­дартен академичен труд. Единственото, което целя да сторя, е да ви помоля да събудите въображението си. Бих искал от вас да си пред­ставите какво ли би било, ако погледнете на света и неговата исто­рия от позиция, която е толкова отдалечена от всичко, на което са ви учили в училище, че просто не можете да си представите!
Многоуважаваните ни най-напредничави мислители биха били буквално ужасени и автоматично биха ви препоръчали дори да не се спирате на подобни идеи, а какво остава - да размишлявате върху тях. Открай време се полагат организирани и целенасочени усилия за окончателното изтриване от вселената на паметта на подобни идеи, дори и на най-дребното зрънце от тях. Съвременният интелектуа­лен елит е убеден, че ако допуснем даже само трошица от тези идеи отново във въображението си, рискуваме да бъдем повлечени об­ратно към първобитната, атавистична форма на съзнание, която е била в началото - мисловната слуз, излизането от която ни е стру­вало милиони години.


 Та какво, в крайна сметка, се е случило в началото на началата, преди началото на времето? Кое е първичното мисловно събитие? Според нашата история Бог се е втренчил в себе си. Вгледал се е във въображаемото огледало и е видял бъдещето. Представил си е същества точно като Себе си. Представил си е свободни, творчески личности, способни да обичат толкова интелигентно и да мислят толкова грижовно, че да постигнат пълна вътрешна трансформация - за себе си и за другите. Тези същества биха могли да разширят съзнанието си дотолкова, че да обгърнат необятността на Космоса, а в дълбините на сърцата си да разпознават тайните и на най-неуло­вимите ходове. Понякога любовта у тях би била потисната, друг път биха открили по-голямо щастие от другата страна на отчаяние­то, а защо не и от другата страна на лудостта.

"Апокрифната история на света" 

3 коментара:

  1. Да не забравяме,че и това е наша
    представа за "началото на началата"

    ОтговорИзтриване
  2. Точно казано - как да има Сътворение, когато няма среда, в която да се сътвори?

    ОтговорИзтриване
  3. каква ти представа...това е знание <3<3<3

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.