Съвременните учени ще ви
кажат, че в мигове на най-голяма
болка няма никакъв смисъл да си изплаквате очите и да виете до небесата, за да изразите чувствата си, защото там няма да
намерите никой, който да ви чуе. Единственият
начин, по който могат да реагират звездите,
е с безразличие. А задачата на човеците е да израснат, да съзреят и да се
научат да живеят с това безразличие.
Вселената, която тази книга описва, е съвсем
различна, защото е сътворена с мисъл за човека.
В тази апокрифна история Вселената е
антропоцентрична, всяка отделна частица от нея е насочена към човечеството. Именно тази Вселена ни е люляла в обятията си през вековете, именно тя ни е изхранвала, тя е подпомогнала развитието на онова
уникално нещо, наречено човешко съзнание, и тя ни е насочвала във всеки
важен момент от нашия живот. Затова, когато
някой от нас се разплаче и завие от болка, Вселената се обръща към него
и го обгръща със съчувствие. А когато всеки
от нас приближи до поредния кръстопът в
своя живот, Вселената затаява дъх и чака да види по кой път ще поемем.
Учените се възторгват от мистерията и чудото на
Вселената, разказват как
всяка отделна нейна частица е свързана с останалите. Обичат да изтъкват различни удивителни факти, като
например как всеки от нас съдържа милиони атоми, които някога са се
подвизавали в тялото на
Юлий Цезар. Обичат да подчертават, че всички ние сме звезден прах - ала само в разочароващия смисъл, че атомите, от които сме направени, са изковани в пещите
на звезди, избухнали милиони години преди раждането на нашата Слънчева система. Колкото обаче
и да се надпреварват в реториката
си за мистериите и чудесата на Вселената,
те не са в състояние да проумеят едно - че тяхната Вселена е вселена на слепите
сили.
Във вселената на науката материята превъзхожда съзнанието. Съзнанието е вторично, едва ли не случаен продукт на материята, несъществен и напълно
неприсъщ на съществуването й. Един учен стига дори дотам, че да го определи като „болест на материята".
Докато във Вселената, в която съзнанието предхожда
материята, връзката между мисълта
и материята е далеч по-близка и неразривна. Тя е жива, дишаща, динамична. Всичко в тази Вселена е живо и притежава някакво съзнание, дори и в по-малка
степен, всичко е чувствително
и реагира интелигентно на нашите най-изконни, неизказани, истински нужди. Тук
материята не само е произлязла от мисълта на Бога, но и самото й създаване е с цел осигуряване на подходящите условия за разцъфването на човешкото
съзнание. Тук именно човешката мисъл, човешкото съзнание са
фокусът на целия космос, който ги развива и реагира на нуждите им. Човешкото
съзнание движи материята ако
не в същата степен, то най-малкото по същия начин, по който тя се задвижва от мисълта на Бога.
През 1935 г. австрийският физик Ервин Шрьодингер формулира прочутата си теза за начина, по който събитията се променят, когато ги наблюдаваме. Така той по същество
пренася към сферата на елементарните частици разбиранията и учението на тайните общества.
На някакъв етап от детството си повечето деца започват да се питат дали
падащото дърво се чува, ако това става в гора, където няма никой, който да го чуе. Та нали, ако никой не го чува, звукът не може да бъде описан по същество като звук?!
Тайните общества учат, че
разсъждение от този порядък е напълно вярно. Според тях падането на едно дърво в гора, та била тя и
най-затънтената на света, е вследствие
на някого, отнякъде, от което и да е време. В Космоса не може да се случи нищо, което да не е под
въздействието на човешката мисъл.
Прочутият теоретичен експеримент на Шрьодингер е
свързан с котка, поставена в кутия с
радиоактивен материал. Вероятността това вещество да убие котката е 50%. Статистическите вероятности котката да бъде мъртва
или да бъде жива са по 50% и това остава така, докато не вдигнем капака на кутията, за да видим
какво има вътре. И точно тогава се случва истинското
събитие - котката да е мъртва или жива. Поглеждайки към нея, ние или я убиваме, или я спасяваме. Тайните общества още от зората на времето
споделят разбирането, че
ежедневният ни свят се държи по абсолютно същия начин.
Вероятностите монетата, хвърлена при строги
лабораторни условия, да се
приземи с ези или тура, се равняват на 50% и за тайните общества. В
този смисъл те споделят законите на вероятностите. Но подчертават, че те са константни тогава и само тогава, когато
експериментът се извършва при лабораторни условия. Иначе казано,
законите на вероятностите важат само при съзнателното изключване на всички елементи на човешката
субективност. В нормалния ход на
живота, когато човешкото щастие и надежди за сбъдване на желанията зависят
изцяло от заровете на съдбата, законите на вероятностите
престават да важат. На тяхно място започват да действат по-мощни и по-неуловими
закони.
"Aпокрифната история на света"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.