понеделник, 2 януари 2012 г.

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение • Огледалната Вселена - част 4


Според космологията на древността и според тайните общест­ва, еманациите на Космическия разум трябва да се разбират по съ­щия начин - като работещи отгоре надолу в йерархичен ред, от най-висшия, най-могъщ и всепроникващ принцип към все по-тесните, по-частни и по-конкретни такива, с други думи - всяко ниво направ­ляващо и насочващо нивото непосредствено под себе си.
Тези еманации се разглеждат в известна степен и като персони­фицирани, притежаващи своеобразен интелект.
       Когато през 2001 г. слушах Кевин Уоруик как представя откри­тията си пред своите колеги от Кралския научен институт, станах свидетел и на ожесточените критики, отправени срещу него. Крити­ките бяха породени от възмущението на определени лица от твър­денията на Уоруик, че роботите му са интелигентни, откъдето след­вало, че имат съзнание. Както и да стоят нещата обаче, безспорна истина е, че мозъците на тези роботи се развиват някак си по орга­ничен път. Всеки от тях има своя специфична индивидуалност, об­щува с останалите роботи и прави избори, които са отвъд цялата му програма, с която е бил създаден.
Кевин се аргументира с довода, че роботите му може и да не притежават съзнание в човешкия смисъл на думата, но пък същото е положението и при кучетата! Кучетата са съзнателни същества по кучешки начин, а роботите - по роботски. В определени отношения, например способността за скоростно извършване на сложни и обемни математически изчисления, съзнанието на роботите далеч надвишава дори нашето, човешкото.
В същия смисъл бихме могли да разглеждаме и съзнанието на еманациите на Космическия разум.
Тук е мястото да си спомним за тибетските духовни наставници, за които се твърди, че са в състояние да оформят определени мисли, наречени тулпи - посредством невероятна концентрация и визуали­зация. Тези същества, тулпите, които могат да се определят като мисловни същества, придобиват известна независимост, отдалеча­ват се и изпълняват заповедите на своите господари. Швейцарският маг от XVI в., познат повече като Парацелс, пише за нещо подобно - за същество, наречено „аквастор", което се ражда от силата на концентрираното внимание и което е в състояние да се сдобие със свой собствен живот и при определени обстоятелства да стане дори видимо и осезаемо.

Както разказва древната и тайна доктрина на всички световни култури, на най-ниското ниво на йерархията тези еманации, тези мис­ловни същества на Космическия разум се сливат толкова плътно, че създават впечатлението за твърдо вещество.
Днес, ако искате да откриете словесните средства, подходящи за описването на този странен феномен, бихте могли да се обърнете към квантовата физика. Но според учението на тайното познание преплитането на невидимите сили с цел създаване на материалния свят открай време се разглежда като мрежа от светлина и багри или, казано на алхимичен език, матрицата.

АПОКРИФНАТА ИСТОРИЯ НА СВЕТА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.