събота, 7 януари 2012 г.

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение • Огледалната Вселена - част 5


   Наново събуденият интерес на част от академичния авангард към възможностите на древното разбиране за Космоса е повече от оку­ражаващ знак. Макар съвременната чувствителност да проявява тър­пение към метафизиката, възприемайки я като изтъкана от високо-морални и изтънчени абстракции в сложна градация, истината е както ще ви каже всеки почтен историк на идеите, че космологията на древния свят е всъщност една великолепна философска машина. Със своите преплитащи се и еволюиращи измерения, със сблъсъка, сливането и преплитането на великите си системи, с мащабите, комплексността и удивителната си обяснителна мощ тя напълно дос­тойно съперничи на науката на модерността.
Не можем просто да кажем, че физиката е заменила напълно метафизиката, правейки я излишна. Защото между двете системи съществуват коренни различия, тъй като обектите на техните изс­ледвания са съвсем различни неща. Модерната наука обяснява как Вселената е станала такава, каквато е. Древната философия - или поне онази от вида, за който говорим в тази книга, обяснява как преживяването ни на Вселената е станало такова, каквото е. Най-великото чудо в света на езотеричната философия е човешкото съз­нание.
Учените продължават да се дивят на невероятния баланс между различните фактори, необходими за раждането и поддържането на живота на Земята. Говорят за баланс между горещината и студа, между влагата и сушата, за това, че Земята се намира на най-подходящото разстояние от Слънцето (нито по-далече, нито по-близо), че Слънцето се намира точно на този етап от своята еволюция (нито по-горещо, нито по-студено), и т.н. А на по-фундаментално ниво съществуването на материята се определя като пряко зависимо от определени стойности на гравитацията и магнетизма, и на равнове­сието между тях (нито по-силни, нито по-слаби). Изброяването мо­же да продължи още десетки страници.
Заставайки на позициите на езотеричната философия, веднага започваме да прозираме, че за субективното ни съзнание са били необходими идентични, невероятни поредици от баланси - сили и фактори, които да придадат на преживяванията ни структурата, ко­ято те имат. В случая в думата „баланс" не влагам нейния разгово­рен смисъл, касаещ емоциите ни, които все трябвало да бъдат в баланс - нито много силни, нито много слаби. За мен балансът има много по-дълбоко, основно, фундаментално значение.
Какво, да кажем, е необходимо, за да направим възможен вът­решния набор от разкази, които навързваме един след друг, за да формираме основното си усещане за самоличност? Отговорът, раз­бира се, е ясен - необходима е памет. Само чрез спомена за онова, което съм правил вчера, мога да се идентифицирам с човека, който е извършил тези конкретни неща. Същественото в случая е, че за цел­та ни е необходима особена стенен на паметливост - нито прекале­но силна, нито твърде слаба.
Италианският белетрист Итало Калвино, един от съвременните писатели, избрали да тръгнат по пътя на древната мистична фило­софия, като че ли го е казал най-добре: „Паметта трябва да бъде достатъчно силна, за да ни помага да действаме, без да забравяме какво сме искали да направим; да се учим, без да преставаме да бъ­дем същите личности; но и едновременно с това трябва да бъде дос­татъчно слаба, за да ни позволява да се придвижваме напред към бъдещето."
Необходими са и други равновесни състояния, които да ни поз­воляват да мислим свободно, да тъчем мисъл след мисъл около яд­рото, представляващо нашето усещане за самоличност. Трябва да имаме възможността да възприемаме външния свят посредством сетивата си, но точно толкова важно е и да не се оставяме да бъдем потопени в чувствата си, които, ако им се предостави шанс, биха могли да окупират цялото ни мисловно пространство. Ако допус­нем последното, не бихме могли нито да разсъждаваме, нито да из­ползваме въображението си.
Самият факт на съществуването на този баланс е точно толкова невероятен, колкото е например фактът, че нашата планета не е ни­то прекалено близо, нито прекалено далече от Слънцето.
Паралелно с това притежаваме способността да преместваме точ­ката на съзнанието си около вътрешността на нашия живот - подоб­но на курсора по монитора на компютъра. В резултат на това сме надарени със свободата да избираме за какво да мислим. Ако не притежаваме точната доза баланс на привързаност и отдалеченост от вътрешните си пориви - от една страна, и от възприятията си на външния свят - от друга, то дори в този момент не бихте разполага­ли със свободата на избор да откъснете вниманието си от страница­та, която сега четете, за да помислите за нещо друго.
И така стигаме до ключовия извод: ако най-фундаменталните характеристики на човешкото съзнание не се дефинираха посредст­вом изброените фини баланси и настройки, за нас не биха били въз­можни нито свободната мисъл, нито свободната воля.
А когато стане въпрос за най-ярките точки на човешкото прежи­вяване - онези, които американският психолог Ейбрахам Маслоу сполучливо определя като „върхови преживявания", се включват в действие още по-фини балансиращи настройки.
Например в повратните моменти от нашия живот ни се налага да вземаме важни решения. Тогава в действие отново влиза истори­ческата памет, универсалният човешки опит, който ни подсказва, че ако се опитаме да осъзнаем посредством вродения си интелект кое е най-доброто за нашия живот, ако го направим с добри намерения и от все сърце, ако го сторим с търпение и смирение, то тогава - може би - бихме могли да съзрем правилния за себе си път. И веднъж взели правилното решение, избраният начин на действие обикнове­но изисква да впрегнем цялата сила на волята, на която сме способ­ни - или най-малкото, докато сме в състояние да я издържим, за да достигнем до успешен завършек. Този подход е сърцевината на це­лия ни живот като човешки същества.
Няма никаква неизбежност във факта, че съзнанието ни има точ­но тази структура, която прави възможни изброените свободи, въз­можностите ни да избираме правилните за нас неща, да израстваме и да се превръщаме в добри, дори героични личности - освен ако не вярвате в провидението, което ще рече, освен ако не вярвате, че всичко това е било писано да стане.
Следователно човешкото съзнание е също едно от чудесата на света. И ако днес като че ли сме престанали да го забелязваме, то древните нито за миг не са преставали да му се дивят. Както скоро ще разберем, интелектуалните водачи на древността са проследявали и най-неуловимите промени в човешкото съзнание точно толко­ва усърдно и прилежно, колкото съвременните учени проследяват измененията в околната среда. Техният разказ за историята с всичките и митични и свръхестествени случки, е всъщност разказ за еволюцията на човешкото съзнание.
Модерната наука се опитва да наложи тясна, редукционистка гледна точка върху човешкото съзнание. Тя полага неистови усилия да ни убеди в нереалността на елементи, та били те и постоянно повтарящи се, които не може да обясни. Сред тях са странната мощ на молитвата, силните предчувствия, усещането, че някой те наб­людава, доказателствата за наличие на телепатия, астралните пъту­вания и данните от тях, многозначителните съвпадения и редица дру­ги неща, които съвременната наука предпочита набързо да замете под килима.
И което е далеч по-важно, науката - или поне в тази своя редук­ционистка настройка - отрича универсалното човешко преживяване на смисъла на живота. Някои учени стигат дори дотам, че да се чу­дят дали си струва да задаваме въпроса за смисъла на живота, има ли го или не.
В тази наша апокрифна история ще видим, че повечето от инте­лигентните люде, живели на тази земя, са били поклонници и при­върженици на езотеричната философия. А моето лично виждане е, че всеки интелигентен човек рано или късно се е опитвал или се опитва да достигне до нея.
Съвсем естествено и човешко е да се запиташ дали животът има смисъл, а най-изчерпателните, най-задълбочените и най-концентри­рани мисли по този въпрос дава езотеричната философия. Впрочем, преди да се впуснем в това повествователно пътешествие, от жизне­новажно значение е да приложим още едно строго философско раз­граничение към по-нежните ръбове на съвременната научна мисъл.



" Апокрифната история на света "

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.