сряда, 11 януари 2012 г.

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение • Огледалната Вселена - част 6




ПОНЯКОГА НЕЩАТА СЕ ОБЪРКВАТ И животът изглежда безсмислен. Но в други моменти смисълът на живота, на нещата, които вършим, се набива от пръв поглед. Например има мигове, когато животът ни сякаш взема погрешен завой - провал на важен изпит, загуба на работа или край на любовна връзка, но ето че не след дълго и най-неочаквано намираме истинското си призвание или срещаме истинската любов. И всичко това - вследствие на този привидно погрешен житейски завой. Друг път става така, че внезапно се отказваме да се качим на определен самолет, а после този самолет катастрофира.
При подобни обстоятелства не можем да не стигнем до заключението, че „някой там горе" се грижи за нас, следи всяка наша стъпка и ни направлява. Вследствие на това е възможно да се сдобием с по-наситено усещане за крехкостта на живота, за това, колко различно и необратимо биха се развили нещата, ако не е бил онзи неуловим, почти мистичен подтик, който ни е накарал да вземем точно това решение.
В същия ред на мисли със своята земна, научно ориентирана част бихме могли да разгледаме определено съвпадение като случайно събиране на сходни събития, но дълбоко в себе си да имаме усещането, че съвпадението в никакъв случай не е въпрос на случайност. При преживяване на някакво съвпадение повечето от нас долавят лек намек, макар и обикновено мимолетен, за наличието на важен модел от значения, скрит дълбоко в хаотичната плетеница на нашето ежедневие.А понякога, точно когато си мислят, че вече няма никаква надежда, хората установяват, че от другата страна на отчаянието ги очаква щастие; или че странната, изпепеляваща омраза всъщност крие кълновете на любовта. По причини, на които ще се спрем по-нататък, в съвремието ни въпросите за щастието са неразривно свързани с понятието за сексуалната любов, поради което често именно преживяването на влюбване ни зарежда с усещането, че „това е било писано".
НАПОСЛЕДЪК РЕДИЦА ВОДЕЩИ УЧЕНИ твърдят, че науката е на път да обясни всичко в живота и във Вселената. Подобни твърдения се чуват преди всичко във връзка с прочутата „струнна теория" на физиката, от чието формулиране се очаква да осветли всички сили на природата, обединявайки законите на гравитацията с физиката на квантовия свят. Тогава сме щели да имаме възможността да свържем разумните закони, които управляват видимите от нас обекти, със съвсем различното поведение на обектите от сферата на елементарните частици.

Щом веднъж струнната теория бъде окончателно формулирана, ще разберем всичко, което има да се разбира за структурата, произхода и бъдещето на Космоса. И така ще сме обяснили всичко, което има да се обясни, защото - както твърди науката -няма нищо друго.
На фона на всичко това, и преди да започнем да навлизаме в тайните на скритото познание, се налага да направим едно ясно разграничение. То касае думата „смисъл" - смисълът във връзка с въпросите за значението на живота и смисълът според гледището на учените.
Момче си урежда среща с момиче, обаче момичето му погажда номер. Момчето е обидено и бясно. Иска да разбере болката, която го е сполетяла. Когато накрая успява да се добере до момичето и започва да го разпитва, основният му въпрос, разбира се, е ЗАЩО?
„Защото изпуснах автобуса" - казва тя.
„Защото се наложи да остана до късно на работа."
„Защото бях заета с други мисли и не забелязах колко е часът."
„Защото съм нещастна за нещо."
Той обаче продължава да настоява и продължава да задава въпроса ЗАЩО, и ето че накрая получава онова, което сам си търси:
„Защото не искам да те виждам повече!"
Когато задаваме въпроса ЗАЩО, той може да бъде приет по два различни начина: или като изискващ първите, уклончивите отговори на момичето, което го прави равнозначен на въпроса КАК, тоест, изискващ отговори, предоставящи последователността от причина и следствие, от удрянето на атом в друг атом, или ЗАЩО да бъде приет по начина, който изисква момчето, което е по същество опит за измъкване истината за НАМЕРЕНИЕТО.
По аналогия, когато задаваме въпроса за смисъла на живота и Вселената, всъщност нямаме желание да научим КАК се е случило това в рамките на причинно-следствените връзки между подходящите елементи и условия, довели до образуването на материята, звездите, планетите, органичните вещества и т.н. Обратното, стремежът ни е да се запознаем с НАМЕРЕНИЕТО зад всичко това.
Следователно, големите въпроси от типа „ЗАЩО" - ЗАЩО е животът? ЗАЩО е Вселената? - в рамките на най-елементарните философски разграничения не биха могли да получат подходящите си отговори от учените или, ако трябва да бъдем по-точни, от учени, действащи в ролята си на учени. Ако попитаме: „ЗАЩО сме тук?", по-вероятно е да бъдем засипани с отговори, които - подобно на уклончивите отговори на момичето - са напълно правдоподобни, в смисъл че са граматически верни отговори на въпроса, но които оставят в устата ни известен горчив привкус, тъй като не отговарят на въпроса ни по начина, който дълбоко в себе си очакваме.
Истината е, че всички ние притежаваме дълбоко стаен, вероятно неизкореним копнеж да получим отговори на този въпрос на ниво НАМЕРЕНИЕ. А учените, които не са в състояние да схванат тази разлика, независимо колко брилянтни са те като учени, във философски план са бавноразвиващи се.
Няма съмнение, че всеки от нас би могъл да вземе решение да придаде цел и смисъл на части от своя живот. Ако избера да играя футбол, ритането на топката в мрежата безспорно е голяма цел. Ала животът ни като цяло, от раждането до смъртта, не би могъл да има значение без мисъл, съществувала преди него - мисъл, която да му предаде смисъл.Същото е валидно и за Вселената.
Когато слушаме учените как определят Вселената като „смислена", „прекрасна" или „загадъчна", трябва да имаме предвид, че те най-вероятно използват тези епитети с известна доза интелектуална нечестност. Една атеистична Вселена би могла да бъде смислена, прекрасна или загадъчна единствено във вторичен и доста разочароващ смисъл - в същия смисъл, по който за обикновения факир на сцената се говори, че правел „магии". И наистина, когато се стигне до великите въпроси за живота и смъртта, всички сложни уравнения на науката не са нищо повече от трудни и твърде витиевати начини за изричане на простичката фраза: „Просто не знаем."

"Апокрифната история на света"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.