"В лудницата видях цялата беснотия и кошмар" - споделяне в предаването на руски блогър

 ...Затвориха ме в лудницата чрез моята лековерна майка, убеждавайки я че имам психологично разстройство, макар и да нямах такова - имах тревожност, страх от резки звуци и от черен цвят. Лежах, бях много слаб, метаболизмът бе силно затруднен и нямах сила да стана от леглото. Дойде майка ми да ме види и след това позвъни в "Бърза помощ" - те дойдоха. Майка ми им отвори и те насила ме подкараха към психо диспансера. Попадайки там, аз се отказвах, казвах, че никъде няма да ходя, а те ме моряха от глад, не ме пускаха, казваха, че няма къде да ходя, защото едва стоя на краката си. В крайна сметка отседях в лудницата 3 месеца...

Принудиха ме да легна на кушетката и санитарят ме набоде с нещо, от което станах сънлив и впоследствие спях постоянно, сякаш преди това не бях спал 1-2 седмици. Сънувах неестествени сънища и времето минаваше много странно. Сънищата бяха като истински и в тях сякаш пребиваваш в миналото - там, където няма друг. С какво ме помпаха не можах да разбера. Времето се точеше като вечност - постоянно лежах и спях, събуждах се за кратко и ми писна от това - нямах сили да спя толкова много. Лежах в някакво мазе на една кушетка, както си го спомням, но когато се събуждах, се оказвах в коридора сред пациентите. Не знам как съм попадал там и какво се е случвало. След това се въстанових от инжекцията и ми се проясни. Извикаха ме в столовата и за пръв път се храних. Ядох такива неща, които не са ми свойствени. 

В лудницата видях цялата беснотия и кошмар. Видях хора, обладани от някакви същества и всяко същество има свой характер. Някой си удряше главата в стената, някой движеше ръцете си натрапчиво и имаше нездрав вид, някой неспокойно и суетливо говореше нещо за кратко време... Видях и хора, в чиито тела някакви твари, подобни на бактерии влияеха на тяхното поведение; видях, че дори и лекарите са обладани от тях. Видях как санитарите издевателстват и се надсмиват над хората. Имаше даже диви маугли, които се държаха като невръстни деца, хващаха всеки за ръката и молеха да ги заведат до тоалетната. Имаше и бесни, имаше и наркомани. В общи линии бе спокойно - ако не провокираш. Мнозина от тези, които бяха там от доста време бяха станали болезнено бели - подобно на децата в детски градини и училища, а и на войниците в армията. Струва ми се, че това е заради излишък на сода или алуминий - там готвеха със сода в големи алуминиеви тенджери. На моменти ставаше ужас - някой мажеше стената със своите екскременти, някой режеше вените си, имаше и религиозни фанатици. Гледах в чернеещите и избледнели очи на хората и виждах в тях тъма. Имаше и отчасти вменяеми - хора на възраст. В болницата присъстваше атмосфера на униние тъга и неизбежност. 

Вечерта всички гледаха телевизора, след което отиваха да спят, след което през нощта около 22 часа ни будеха, за да пием таблетките. Имаше интересен случай - един пациент, узнавайки от мен че съм вегетарианец, по време на разговора ме погледна рязко и каза: "Яж месо, яж месо!" - като във филм на ужасите. А това виждах само аз - в този промеждутък от време никой друг, освен нас не присъстваше и не е чул това. Също така имах един приятел, с който общувах, мюсюлманин, който ми разказа, че е обладан от джинове. Когато му казах за усещането си, че някакви зли духове витаят наоколо и че лекарите убиват пациентите и усещам моменти, когато те искат да довършат някого, то той изведнъж бързо ми пробърбори: "Това ще бъдеш ти!". Не мога да опиша ужаса, който изпитах тогава. 

Някои от тези, които видях, бяха на прага на смъртта - те се тресяха от действието на препарата и се разбираше, че скоро ще умрат. И скоро те тайнствено изчезнаха. Разбира се, аз схванах, че в това място се случват убийства на хора и преди това ги тъпчат с химия, парализиращи препарати. Зловещият глас, с който призоваваха да пием таблетките и до ден-днешен звучи в главата ми, сякаш е било преди миг. Таблетките разбира се не пиех - ако съм пил, то бе в началото, без да ги дъвча. Не всеки път успявах да ги скрия, понеже имаше стриктно наблюдаващи санитари, но в общи линии ги криех зад устната или бузата, след което ги плюех в тоалетната. Имаше и такива, на които им бяха предписани цяла дузина таблетки - заставяха ги да гълтат, стоейки и изучавайки тяхното поведение и реакция. Ако хленчиш и се оплакваш - те увеличават дозите.

Всички прозорци там са затворени, няма свеж въздух, разходка се полага веднъж на 2-3 дни, по усмотрение и в зависимост от времето. Хранеха ни без сол основно с каши - ечемичена, пшенична, от елда, грах, царевица, грис, колбаси, компот, бисквити; сол не даваха. Но незнайно защо можеше да си вземаш майонеза и кетчуп от своя пакет. Всякакви чипсове и сокове също се разрешаваха, а сол ползвахме скришом. Телефоните там бяха забранени, но можеше реално да бъдат внесени, понеже не всекиго и не всеки път обискираха. Свижданията бяха позволени.

Това бе най-страшното, което изпитах в живота си. Видях също, че всички тези санитари изяждат твоите емоции и провокират за изблици на енергия. И ето какво разбрах от всичко това: болшинството хора нямат самообладание, самосъзнание и имунитет към тях. Щом ти покажеш, че си уязвим, те веднага безсъзнателно се заговарят с теб - чрез техните гласове, но не и със собствените мисли, което говори за тяхното обладаване. Голяма част от хората на планетата са обладани от тях и са им под контрол. Разумът на тези хора-ботове е завладян още от самото детство. Какво обединява всички тях - храненето. В тях преобладават патогенни газове, произведени от бактериите и отравящи организма. Всички те ядят кисела храна, мая, амоний и всякакви фосфати. Ето с какво си обяснявам тяхното колективно съзнание: това са съвсем истински разлагачи, които съкращават човешката популация. Аз не виждам у тях никаква индивидуалност, любопитство на ума, заинтересованост от живота, борба за съществувание... Казано по-просто - нямат искрата на Създателя. Изобщо, тогава по чудо оживях, благодарение защитата на светли сили. Считам, че хората в чиито тела няма светимост, са мъртви; те нямат някакъв минерал и съдържат само един гол въглерод, магнитна лента без информация. И се опитват да запишат нещо на нея при взаимодействието с вас, донорите на енергия, т.е. без нас те са мъртви. 

Източник:

https://www.youtube.com/watch?v=_yCmfhl7jE0

Нуждата от сън не е изначално заложена

Има легенди, че някога хората изобщо не са спяли и изобщо не е имало нощ. Но след като се е случило нещо (промяна в матричните настройки), сънят станал наша потребност - сякаш без него не може. И което не е по-маловажно - появила се нощта. 

Има версия, че слънцето, което сега знаем, не е нашето родно, а е грубо казано фенер, който просто грее, свети и изгаря. А нашето старо, истинско слънце е било нещо като източник на Божествена енергия, част от енергията на Създателя, което е светело и греело, но не е изгаряло и е зареждало по такъв начин хората, че изобщо не им е бил нужен сън. А сега той е важна част от нашия живот и като че никой не се смущава от това, че фактически около половината ни живот преминава в сън. Но ми се струва, че Създателят е направил съвършено творение - такова като човека - за което сънят е бил ненужен изначално. Да се направи такова сложно творение като човека, да му се даде съзнание на творец и при всичко това да е включено да проспи половината свой живот - нее, това не прилича на дадено от Създателя. Щом е нужен сън - значи си уязвим и несъвършен. Което води до извода, че в този свят са станали изменения. Някой ни е изменил, внесъл е изменения в нашия живот, откраднал е нашето слънце, енергията на Създателя (оставена ни от него) и го е заменил с изкуствена лампа, която създава главоболие, изгаря ни, заставя ни да спим при изчезването си от небето. Възможно е в сегашното слънце да е вложена малка част от енергията на Създателя, която ни кара сутрин да се събудим и ни дава сила и енергия. Но тя е толкова малко, че не стига за всички. И при залез уморените ни и останали без енергийно захранване тела искат да легнат в леглото и да почиват. 

В рамките на тази хипотеза си струва да отбележа, че човек наистина живее по график, подобно на програмиран робот - няма как да се опише другояче. Ще дойде време, когато ще разберем истината.

Богове и ботове

 Примерно около 5% от пребиваващите в тази ферма са богове или създатели. Именно срещу тях тече преследване в момента, всичко е концентрирано върху целта те да бъдат изтребени, объркани, настроени срещу своите - тогава и играта ще бъде завършена. Но докато създателите са живи тук - играта продължава. 

Ние сме богове и точно това се опитват всячески да го скрият от нас. Те знаят, че само ние можем да изменим ситуацията и да създадем свой свят. Но тогава те вече не ще могат да ни управляват, поради което не могат да допуснат такъв сценарий. 

Когато сме сами - ние мислим и можем да намерим себе си. Когато сме в обществото, което са построили те - сякаш попадаме в друг свят и започваме да губим връзка със себе си, затрупани от грижи и проблеми. Излиза, че човек е способен да намери отговорите, намирайки се в определени условия - насаме със себе си. В какви именно условия? - ще попитат някои. Всичко следва да е хармонично, мястото да носи радост и положителни емоции. Може да бъде гора, планина, езеро и т.н. А когато си заобиколен от хора - да направиш това е доста трудно, почти невъзможно. Има постоянна суета, отрицателни емоции, ежечасно те отклоняват да направиш нещо важно за себе си - да се намериш и да се чуеш....

Коректорите на времевите събития съществуват. Сигурно сте го преживяли - когато искате да направите нещо истински важно, изведнъж нещо ви спира и вие преосмисляте, пропада желанието, дори преди това да е било силен порив... Точно това е дело на коректорите на времето и събитията. Те са ви спрели, изтрили паметта, може да скрият и дадена вещ, и т.н. Някой може да каже - щом забравяш, това е склероза. Не - склерозата е тогава, когато забравяш всичко на различни теми, но когато помниш всичко и си забравил само най-важното (и то по нашата тематика) - това вече не е склероза, а явно изтриване на паметта. Нали помните всичко останало, което сте планирали и което не може да навреди на матрицата... Но ако има заплаха - точно това изпада от вашия твърд диск в главата. В най-добрия случай го помните частично или пък рязко губите интерес и превключвате на други дела и теми, които реално за момента изобщо не са ви нужни. 

Надявам се, че сте в течение за това, че сме богове и творци... В този свят ние сме боговете и освен нас няма други. Останалото е измислица на матрицата, за да ни подчини и отвлече от главното, а и се явява един от способите да ни застави да смятаме, че сме просто някакви човечета, подобно на малки винтчета в големия машинен механизъм. А и какво се крие зад определението "човек"? Къде е този първоизточник, в който се указва, че именно ние се наричаме "човеци"? Кой е точно този, който най-напред ни е нарекъл "човеци" и откъде го е взел? Нима мислите, че са седели в кръг и изведнъж на един от тях му хрумнало: "Слушайте, а защо да не започнем да се наричаме човеци ?" Не. Това трябва да е взето изначално отнякъде. Аз по-скоро бих считал, че сме богове, тъй като можем да правим много необясними за тази ферма неща. Ние можем да творим и сме творци на съдбата си. Само е нужно да си спомним кои сме. 

А на какви неща ни внушават да отдаваме значение - например на напредналите технологии за унищожение. Наистина е сериозно "достижение"! Но способно ли е то да нахрани бедните? Не. Способно ли е да внесе щастие и хармония в тази ферма? Не. Те имат пари за войни и оръжия, но не могат да нахранят бедните. И това носи ново разрушение, страдание и унищожение на всичко живо. И това бива наричано "Венец на Сътворението"? Даже не е смешно. Именно заради това са ни затворили в тази ферма. Свалете розовите очила, огледайте се, вижте какво се случва във фермата сега и накъде води всичко. Нима все така мнозина от вас са все така слепи? Макар че ако 95% от обитателите на фермата са ботове, неспособни да мислят самостоятелно, то за какво да говорим изобщо... Сега сме в нова пиеса от замисления спектакъл. Ще има още промени и да се надяваме, че поне 2 от 5-те процента, които все още мислят в тази ферма ще стигнат до края на това ниво на играта.