Човекът - творение на еволюцията или не ?

Съвременният човек още от ученическите си години започва да възприема хипотезата на Дарвин като велико научно откритие. На всички ученици в продължение на години им се внушава, че за милиони години трудът е превърнал маймуната в човек. Разказите за първите оръдия на труда, за това как за първи път възникнала необходимостта от общуване, за борбата за съществуване, за естествения подбор, изглеждат твърде правдоподобни.
Но го няма най-главното: доказателство за този факт, доказателството за прераждането на маймуната в човек.
Странно е, но много хора искрено вярват, че науката днес има достатъчно археологически данни, които доказват, че човекът е произлязъл от маймуната. Но това не е така – няма такова доказателство.
Дарвин твърдял, че преходните форми непременно ще бъдат намерени при по-продължително изучаване на останките. Повярвали в това еволюционистите и досега по всички краища на света изследват останки, опитвайки се да намерят потвърждение на неговата теория. Но реални доказателства към настоящия момент така и не са намерени.
С всяко ново откритие броят на въпросите не намалявал, а обратното – само се увеличавал. Къде е този предтеча на всички хоминиди и на човека? Действително ли единствената люлка на човечеството е Африка? Ако това е така то кога и колко пъти човекът е напускал континента? Кога е покорил огъня? И най-важното – кога човекът е проговорил? С всяка нова находка времето на появяването на първите предци на човека се отдалечава в дълбините на вековете.
Отначало за промеждутъчни форми се считали неандерталците и кроманьонците, но съвременната наука вече не ги счита за прадедите на човека. Това е само човешка раса с неголеми особености на скелета и черепа. И сега на Земята могат да се намерят племена с физиологични особености, които са присъщи на расата им.
В Африка през 1959 г. бяха намерени отделни кости, челюсти, зъби, фрагменти от черепи. Нарекли ги австралопитек. Тъй като това същество е могло да ходи изправено, било решено, че австралопитекът е напълно възможно да е предшественикът на човека. Но останалите параметри на находката съответствали на маймуна – раменната кост била приспособена за катерене по дървета, мозъкът бил малък, теглото – само 27 кг. И ръстът – 105 см. Ето защо само въз основата на подобни данни не бива да се прави извод, че това е така търсената междинна форма.
Учените Окснард и Цукерман публикуваха данни от обстойно биометрично изследване, които доказват, че австралопитеките не са били човекоподобни същества. Но дарвиновото мислене устройва много авторитетни учени и се оказало по-силно от тези чисто научни данни.
В пещери в Китай през 1920-1940 година били намерени останки от същества, получили названието синантропи. Фрагментите от черепите били повредени много силно, но било ясно, че мозъкът по размерите си е много близък до този на маймуните. Там били намерени човешки останки, оръдия на труда и лова, камина. Било ясно обаче, че синантропите не са могли да живеят човешки живот тъй като притежавали много малък мозък. Единственият логичен извод бил, че това е убежище на хора, на които любимото блюдо били маймунски мозъци. Това беше посочено на изследователите от професор Брел, но коментарите му бяха оставени без внимание.
Така в ръцете на учените към настоящия момент са няколко изкопаеми – части от крайници, парченца от върха на череп, зъби, които само с доста труд може да се припишат на междинното звено. Но те не са пригодни за аргументирани доказателства. Тези елементи могат да принадлежат на човекоподобни маймуни. Вярата в еволюцията, отсъствието на доказателства и желание да се докаже, че предците на човека са били маймуни доведоха до това, че някои учени направиха дори фалшификации.
Въпросът: Откъде се е взело човечеството, и досега е една от най-великите загадки. Науката и религията спорят по въпроса отдавна, но може би истината и тук е някъде по средата?
Загадките и въпросите, които не са намерили отговор, станаха причина за много версии и догадки. Любознателните изследователи винаги ги е занимавал въпросът: защо във всички религии – християнството, езическите вярвания на племената, исляма, има нещо общо. А именно – за висше същество, което живее на небето. То е създало хората и им е дало основните понятия за това как трябва да живеят – в нравствен и битов аспект.
На никой и през ум не му е минавало до сегашния XXI век, че на практика човекът може да е бил създаден в лаборатория. Но сега генното инженерство стана обичайна работа и хората погледнаха на религиозните сюжети с нови очи. Може ли човекът в действителност да е бил създаден от някакви могъщи същества от съвършено друга планета?
Удивително е, но науката вече плътно се приближава към момента, в който ще докаже това. Геномът на човека, според последните данни, се състои от 30-35 хиляди гена. 99 на сто от тези гени съвпадат с гените на шимпанзето. Също така съществуват гени, родеещи човека с безгръбначните и дори – с растенията. Това, разбира се, доказва в някаква степен теорията на Дарвин. Но изследванията също така показват, че съвременният човек притежава 223 гена, които не съществуват у никое друго същество на планетата. Тези гени отговарят за езика, разума и т.н. Тоест, за разликите между човека и маймуната.
От древни времена има факти, които потвърждават присъствието на Земята на извънземни цивилизации. Невероятни находки с извънземен произход, които са престояли в земята милиони години, скални рисунки, свидетелстват за това. Иначе как може да се обясни произходът на летящата чиния, която била намерена в ледовете на Антарктида? Или пък например болтът, стоял в земните недра 200 милиона години? Такива находки има много. Те говорят за това, че тук винаги е имало пришълци – още преди появата на човека. Възможно е тук да сме били заселени от извънземни, които в момента ни наблюдават.

Артефакти и доказателства…

Те правят каквото си искат. Прелитат, когато си искат и вземат това, което им е нужно. Те не се крият и не се страхуват от нас, а обратното – демонстрират своето присъствие сякаш те са хазяите. Ние не можем да попречим на това. Напълно възможно е хората да са всичко на всичко опитни зайчета, с които извънземните извършват своите експерименти.
Дават на хората съвременни технологии и след това наблюдават как ще ги използваме. Тези технологии са примитивни за тях и иновативни за нас. В разни кътчета на Земята всеки ден се засичат стотици НЛО. Особено често те се появяват близко до места, където се извършват някакви научни изпитания, близко до военни обекти и космически станции. Всяка година изчезват милиони хора. Напълно възможно е те да са похитени от извънземни, за да се изследват телата и съзнанието им, да се правят експерименти.
Много велики умове и гениални творци виждат своите изобретения в съня си и ли ги вземат „свише”. Само някои се признават, че получават това от тях. Извънземните дават на човека знания. Иначе как да си обясним този невероятен скок през миналия век в развитието на технологиите. Защо дават на хората нови възможности? Може би те просто чакат хората сами да се унищожат, защото тези възможности ние използваме сами срещу себе си. Възможно е те да се опитват да ни научат на законите на Вселената без които е невъзможно съществуването в нея? Може би се опитват да ни възпитат…
Ученият от САЩ Закария Ситчин публикува статия, в която твърди, че човекът е творение на генното инженерство. Според него на Земята някога се прелетели извънземни от планетата Нибиру. В древните шумерски източници се споменава за нея. Нибиру се появява веднъж на 4000 години близо до Слънцето. Ситчин предполага, че корабът на нибирейците преди 300 хиляди години е кацнал на Земята. Те притежавали високи технологии и дошли на нашата планета в търсене на полезни изкопаеми. На извънземните им е трябвала работна сила. Тогава те взели маймуна, на която прибавили няколко „излишни” гени. След намесата им у маймуните се появил разум. Ученият счита, че именно така е бил създаден Адам – първият човек, а после като клонинг е била направена и Ева, но с малко по различен комплект от хромозоми.
Извънземните вероятно са подозирали каква може да бъде природата на човека, който сътворили от див звяр и затова внушили на своите деца правила за живот. Вероятно са искали на Земята да не съществува общество на зверове, а на човеци. Затова държали връзка с планетата ни и продължавали да извършват наблюдения. Хората се размножавали и плодили и вероятно не отговаряли напълно на представите на извънземните за праведен живот. И тогава се случил Всемирният потоп, за който пришълците знаели предварително. Те предупредили само праведника Ной, който се спасил на своя Ковчег. В един момент извънземните напуснали Земята, оставяйки я на разумния човек – творение на техните ръце, който постоянно е принуден да се бори със своята животинска същност.
Но и тази версия не дава еднозначен отговор на най-великата загадка на Вселената. Дори човекът да е бил създаден от извънземни, възниква още по-големият въпрос: тях пък кой ги е създал? Но така или иначе едно е ясно:
Човекът не е произлязъл по еволюционен път от животно. Резултатите от изследванията показват, че той се е появил на Земята внезапно и в завършен човешки вид.

http://fresh-science.com/choveka-t-tvorenie-na-evolyutsiyata-ili-ne/

Как да се защитим от зомбиране

Много хора са сериозно загрижени от опасностите, свързани с подчиняването на волята им от други хора, които могат да нахлуят сугестивно в психиката им. Зомбирането в наше време се превърна от сюжетна идея на ужасите в булевардните разкази в страшна ежедневна истина. Оказа се, че на практика е много по-лесно да подчиниш мисленето и волята на някого, отколкото се е смятало преди. Политиците, журналистите, търговците, учителите, престъпниците и различни любители на манипулациите – всички те проявяват интерес към подчиняването на този главен ресурс на съвременността, който е самият човек – с неговите способности, енергии и не на последно място – собственост.
Надеждна пасивна (т.е. не изискваща личната творческа активно и съзнателност) защита от зомбиращите сугестивни нахлувания не съществува. Няма таблетки, прибори и устройства, които биха могли надеждно да предпазят човешкият мозък от психопрограмиращото влияние на другите хора, особено психотехнологично умелите и въоръжени технически. Единственият надежден начин за предпазване на психиката от такива външни влияние е, да се осъществи програмата по осъзнатото управление на собственото развитие. Ако самият човек е господар на себе си и най-добре разбира собствения си вътрешен живот, ако редовно препроверява психопрограмите си, като прави и генерално прочистване на душата, включва нови програми за развитие, то никой не е в състояние да заеме законното му място, вътре в самия него. За да не се възцари някой друг в теб, трябва да си мъдър и обичащ господар на себе си.
Истинският и ефективен имунитет против външни влияния трябва да е активен, настъпателен и изпреварващ.
За поддържане пълното здраве на психиката, което включва преди всичко висока степен на самостоятелност при взимане на решенията, трябва редовно да проследявате съдържанието на вътрешния си свят и да проверявате дали няма чужди модели, дали не вървим срещу собствените си интереси и лични желания? Разбира се, това не трябва да се прави до степен параноя, от която може да се зарази и елементарното здравомислие при преодоляването на опасностите. Но все пак такъв преглед и препроверка с търсенето на отговорите на най-щекотливите и съкровени въпроси, е надеждна гаранция за своевременното откриване на различни по род влияния и програмирания.
Единствено вие сте в правото си да се разпореждате със собствената си психика.
Затова трябва винаги да сте пълноправен собственик на вътрешния си свят. Постоянно трябва да събеседвате с вътрешните си гласове и да се стремите да разбирате закономерностите, които определят динамиката им. Защитата всъщност е следствие на общата целенасочена творческа активност, чиято интензивност е в такт с вътрешното психопространство и високата ефективност при действието на осъзнато конструираните психопрограми. Колкото по-активен, свободен и отговорен е животът на човек, толкова по-добре той разбира собствените си мотиви и ценности и толкова по-трудно може да бъде манипулиран отвън. А тези манипулации са достатъчно примитивни и неизменно ограничени от привързаността към малък на брой зоологически автоматизми – страх, алчност, използвачество и масови стереотипи.
Всяко зомбиране е успешно само в условията на достатъчна пасивност на самия зомбиран.
Зомбирането предполага пълно отсъствие на психокултура и неразвити навици за съзнателно самоуправление. Всеки човек (дори намиращият се в кома или парализираният от страх), в голяма или малка степен, е отворен за външни влияния, които свободно проникват в силата на отворените му възприятия. Но не е задължително те да властват във вътрешния свят на човека. Самият човек знае, какви са стремежите му, какво иска, и как да постигне това. Затова самият той е пълновластен разпоредител на действията си и няма нужда от непоискани съветници.
Окончателното решение човек взима сам – на кого да се подчини, в какво и доколко.
Само неувереният в силите си, този, който не се доверява на самия себе си и се съмнява в собствените принципи и ориентири, предоставя властта над вътрешния си свят на първия срещнат, независимо дали е авторитетен или просто си търси психически крепостници. За такъв вид зомбиране, дори техническите средства и дори най-простите психохватки не са нужни, защото потърпевшият се радва на самозалъгването си.
Колкото по-ясна, структурирана, конкретна и ясна е системната стратегия за личностна самореализация, толкова е по-малко податлив е човек на влияние от различен вид. Винаги е едно от двете – или сам сдаваш властта над себе си на друг човек, заради илюзорна сигурност и така ставаш неговата дойна крава, или поемаш отговорността за вътрешния си свят и се разпореждаш самостоятелно с живота си.
С годините практиката за активна защита от външно сугестивно влияние, се превръща в увлекателно психоизкуство – всеки ден експериментираш в собственото си психическо пространство и отделяш осъзнато семената на своето и на плевелите, като всеки път нараства майсторството ти за самоуправление.
Превод: Анита
http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=3418

Заобикаля ни "реална илюзия" ?

От какво се състои Вселената? Според науката едни от най-малките частици, образуващи нашия свят са атомите. В атомния състав влизат електрони, както и ядро, състоящо се от протони и неутрони. При по-детайлно изучаване се установи, че протоните и неутроните се състоят от още по-малки частици - кварки. По-нататък следва неутриното - най-малката частица, известна на съвременната наука. Някои физици дори смятат, че няма маса .
  Милиони такива частици, излъчвани от Слънцето всеки ден свободно преминават през нашите тела, сякаш те изобщо не съществуват. Ако продължим пътешествието си в микросвета, ще навлезем в загадъчна област, която поразява дори квантовите физици, пише наблюдателят Леонардо Винтини в Epoch-Times.
   Откакто преди повече от 2000 г. Демокрит предположил съществуването на атомите, или "неделимите частици", човек продължава да изследва и разглежда елементите, от които се състои Вселената. За последното столетие е изучен не само вътрешния строеж на атома, но учените успяха и да го разцепят. Но както протоните, неутроните и електроните някога са били смятани за най-малки частици във Вселената, последвалото откриване на още по-малки частици продължава пътешествието в дълбините на материята.
   Най-новите познания в областта на квантовата физика - теорията на суперструните, предполага, че съществува още по-микроскопичен свят. Според физиците е напълно възможно да има частици, подобни на неутрино, различни видове кварки, мезони, лептони, бозони и други. Теорията на суперструните предполага, че тази субатомна "прежда" постоянно вибрира и различните форми на вибрации се проявяват пред очите на наблюдателя във вид на частици от различни типове.

  На този етап изследванията са на ниво, което е трудно да си представи човек : тези предполагаеми фундаментални струни имат диаметър една милионна, една трилионна част от сантиметъра. Фактически според учените тези нишки не заемат никакъв обем в пространството, но съществуването на такива фундаментални елементи, които нямат обем, води до невероятен парадокс - те не съществуват !
  Да не забравяме, че голяма част от обема на атома е празно пространство. Ако бихме могли да увеличим атома до такава степен, че неговият диаметър да съответства на 220 м( около 2 градски пресечки), то размерът му би се равнявал на песъчинка, а електронният облак - практически неразличим, би се въртял около ядрото на разстояние една пресечка.
   Подобни доказателства на това микроскопично явление биха могли да се открият и в макрокосмоса. Веществото, съставящо 90 % от нашата Вселена, което учените наричат "Тъмна материя", продължава да остава загадка за преобладаващата част съвременни изследователи, които независимо, че не могат да го видят, са зафиксирали неговото гравитационно въздействие върху галактиките.