Какво да кажем в такъв случай за закона за естествения
подбор на Дарвин? Този закон е основан на случайни мутации. Но във
Вселената няма нищо случайно. Случайно изглежда явлението само в нашия
физически свят - в света на следствията. В глобалната взаимовръзка на
световете на Вселената всяко явление е строго закономерно. Всеки вид
живи същества се създава и се развива строго по своята програма.
По такъв начин програмата за развитие на вида, заложена в информационната сфера на съществото, определя строгата посока на развитие на вида, формира в нея „програмен коридор", вътре в който се допускат мутации за постигане на необходимото разнообразие и за развитие на наследствените признаци на вида, а мутациите, които излизат извън рамките на този „програмен коридор", се прекъсват.
Това също е подбор, но програмиран, който върви в строго определена посока.
Природата живее именно по такъв закон. Ще си послужим с примери. В горите на Русия има няколко вида глухари. Основните от тях са черен, сив и каменен. Всички останали са техни кръстоски (подвидове). Глухарите, които са с окраски на трите вида, имат междинна окраска, междинни форми и размери. Подвидовете дават потомство и се размножават. Това свидетелства за факта, че вътрешновидовите мутации не излизат от „програмния коридор" за развитие на вида. Един от тези подвидове изглежда твърде странно: размерите са на единия вид, формата на другия, окраската е неопределена. Той е безплоден и никога не дава потомство, това означава, че дадената мутация е излязла извън границите на програмния „коридор" за развитие на вида.
Мелезът между дивия заек и заекът, чиято козина става бяла през зимата, е винаги безплоден и не дава потомство, тъй като това също е излизане извън границите на програмния „коридор" за развитие на дадения вид.
И ние не сме произлезли от маймуната и не сме можели да произлезем при цялото ни желание и при цялото старание на маймуната.
Това са две съвършено различни програми за създаване и развитие на два съвършено независими един от друг видове. Законът за естествения подбор не е закон. Това е следствие на Вселенския принцип за програмиране на създаването и развитието на материалното образувание!
Принципът на Глобалното взаимодействие на видовете е следният: всеки вид възниква и се развива само по силата на глобалното взаимодействие-сътрудничество с всички заобикалящи ги видове.
Във Вселената няма борба, а всеобщо глобално взаимодействие - глобално съгласие, глобално сътрудничество. По тази причини във Вселената няма хаос, той е само в нашето съзнание.
Следващата теза може да бъде формулирана накратко така: човекът, както и Вселената, е многослоен, представлява информационно-енергетична система от сфери (слоеве) и се състои от ядро, сфера на съзнанието, информационна сфера и физическа сфера (физическо тяло).
Ядрото, сферата на съзнанието, информационната и енергетичната сфера на човека съществуват винаги - това е системата на фините енергии. Отмира само последната - физическото тяло на човека - най-грубата и най-краткотрайната сфера.
Навремето, когато бях убеден материалист, смятах понятия като Дух, душа, безсмъртие на душата за измислица и чиста измама. А пък Духът - това всъщност е ядрото на човека. Душата е съвкупност от трите сфери: на съзнанието, информационната и енергетичната. Безсмъртието на душата представлява законът за запазване на енергията в действие: „Енергията не възниква от нищото и не изчезва безследно." Това, което сме свикнали да възприемаме като смърт на човека, е само отмиране на външната му обвивка. То е разкъсване на връзките между висшите информационно-енергетични сфери на човека и неговата нисша сфера - физическата. Няма го физическото тяло, но човекът като система на фините енергии ще съществува винаги, докато съществува Вселената.
Следващата теза: човешкият мозък е система за управление на физическото тяло на човека и канал за връзка на физическото тяло със съзнанието на човека.
Човешкият мозък няма отношение към съзнанието на човека. Той привежда в действие физическото му тяло и осигурява информационна връзка със сферата на съзнанието му. Мозъкът възприема информацията от сферата на съзнанието и я формира в последователност от въздействия върху нервните центрове, а пък те - върху мускулите на един или друг орган на физическото тяло. Това, което днес наричаме инстинкти, представлява основният комплекс от функции на човешкия мозък.
Информационната сфера е сферата на информационно взаимодействие между човека и Вселената. В информационната сфера на човека е съсредоточена цялата информация за него, жизнената му програма и всичките му постъпки, които той извършва в живота си Енергетичната сфера е сферата на енергетичното взаимодействие между човека и Вселената. Сферата на съзнанието осъществява всичките интелектуални и емоционални процеси в съществото на човека. Процесът на мислене и вземане на решения се осъществява извън нашия мозък, извън нашето физическо тяло, в друго измерение - в сферата на съзнанието, а нашият мозък отработва само следствията от процеса на мисленето - неговия резултат. И още една важна теза: човечеството на Земята излъчва отрицателен информационно-енергетичен поток, който стига до информационния слой на планетата, като изкривява информацията и нарушава хода на планетарните процеси.
От материалистична гледна точка ние сме твърдо убедени, че човек живее един път на Земята и бързаме „да грабнем" от живота всичко, каквото можем, на всяка цена, без да се ограничаваме, що се отнася до средствата за постигането на целта.
Като резултат от подобна стратегия на живота човечеството на Земята излъчва колосален поток отрицателна информация и енергия на ЗЛОТО. Този поток е толкова мощен, че стига до информационния слой, разрушава цели информационни области и нарушава закономерностите на планетарните процеси. Затова не трябва да се чудим защо има земни катаклизми: нарастване на междунационалните конфликти; войни на места, където никой не ги е очаквал; нетипична постъпка на конкретен човек, който по принцип не би постъпил по този начин.
С черните си души, с мръсните си помисли, със злобата помежду ни ние, хората, предизвикваме земетресение или ураган в някаква част на планетата. Ние сме тези, които предизвикваме стълкновение между два народа, живели в мир векове наред. Днес човечеството на Земята прилича на организъм, който не се пречиства от собствените си шлаки. Той или ще се отрови от собствените си отпадъци, или ще трябва да се спаси чрез самопречистване. Когато бях млад, не разбирах значението на призива за любов към всичко съществуващо. Не разбирах какво означава да обичаш всички, защо е нужно това и как може да се постигне. Едва сега схванах смисъла на този призив и едва сега осъзнах смисъла на кратката фраза: „Твори Добро и ще „стопиш" Злото." Това не е обикновена фраза, а Великият Вселенски Закон: „Животът се дава на човека, за да „стопи" световното зло."
Изпълнявайки този закон през целия си живот, съществото на човека се извисява духовно и помага за извисяването и на другиго.
Съвременният ни начин на живот не е насочен към усъвършенстване на Духа. Днес духовният мрак и невежеството на човечеството са стигнали краен предел. За нас се отнася фразата: „Който върви в тъмнина, не знае накъде отива." Тъй като не познаваме Вселенските закони, ние измисляме свои собствени. И днес нашият живот е изграден върху изкуствени, удобни закони и лъжливи „истини". Затова нашият жизнепоток е път към катастрофа на човечеството. То е като един скорпион, който се стреми към отравяне със собствената си отрова. А научно-техническият прогрес само ускорява това движение към края.
Още от ранния материализъм понятието за духовност е деформирано, силно е изкривено от войнстващия материализъм и окончателно е изкривено от комунизма и развития социализъм. Духовността е сведена до фанатична реалност, като по този начин се изкривява ценностната система и смисълът на човешкия живот.
Духовността не е фанатична реалност, тя е непрекъснато усъвършенстване на човешкия Дух до такова възвишено състояние, когато съществото на човека не е в състояние да твори зло, когато този човек ще излъчва само топлина, когато в него ще се формира братско отношение към всичко съществуващо на Земята, когато у човека ще се събуди истинската любов към планетата като към Майка, когато човекът разбере, че той е част от цялостния жив организъм, наречен Вселена.
Отдавна ни е известна библейската фраза: „В началото бе Словото..." Тази фраза не ме впечатляваше никак, да не говорим как съм я схващал. А сега, читателю, надявам се, че вие също сте схванали съкровения й смисъл: „В началото бе информацията - основата на Мирозданието."
Дълго време ме шокираше фразата: ,,...и създаде Бог твърд... И я нарече Бог Небе." Преди смятах, че това си е чист абсурд. Как е възможно небето да бъде твърд? Сега разбрах, че затворените вихрови информационно-енергетични потоци, организирани в енергетични вселенски килийки от типа на „пчелни пити", образуват твърд - стегната енергетична структура на Вселената. Самата Вселена е твърд, а не пустота (вакуум), както смятаме днес.
Изпадах в недоумение от стих 7, глава 1 от Битие: „И създаде Бог твърд: и отдели водата, която е под нея, от водата, която е над нея..." Какви са тези води, отделени една от друга и защо трябва да бъдат отделяни? Недоумението ми продължи дотогава, докато не бяха открити двете информационни основи във Вселената. Едната е информационната основа на биологичните процеси и биологичния живот във Вселената - това е водата (Н2О). Втората е информационната основа на вътрешнозвездните процеси във Вселената - литиевата вода (Li2O).
Десетки пъти съм прочитал, без да мога да възприема фразата „...Както горе, така и долу, както на Земята, така и на небето". Десетки години съм минавал покрай Голямата Мъдрост, която се съдържа в тази кратка фраза. А Мъдростта гласи, че цялата Вселена е изградена върху едни закони. Всичко живо и неживо (от сегашната ни гледна точка), всичко твърдо, течно и газообразно е изградено и живее по единни Вселенски закони. Без да разбира (или без да приема) тази Библейска Мъдрост, човечеството на Земята кривва от правия път на своето развитие. Без да знаем Истината, ние разкъсваме науката на парчета. За всеки обект на изследването създаваме конкретна наука. В тези науки подходите, методите и закономерностите са различни. Едва сега започнахме да усещаме трагичния резултат на подобно разслоение.
„...Както горе, така и долу, както на Земята, така и на небето" - това означава, че структурата на света на микрониво на съществото е абсолютно идентична с микроструктурата на света във Вселенски мащаб. Тъй като микро- и макроструктурата на Вселената са създадени от информация и енергия.
Съвременният учен трябва да се трансформира в съвършено различен човек, освободен от суета, горделивост, жажда за доминиране, ламтеж за научни звания. Основата на този човек трябва да стане служенето на човечеството, не на националност, народ, страна, а на човечеството на Земята. Това е тежко, сложно, изисква всички сили без остатък и целия живот, но за един истински учен друг път няма.
Пътят към Истината минава единствено през Вселенския Разум. А задачата на човечеството се свежда до възприемане на тази истина. Но това изисква всеки човек да се трансформира в съвършено различно същество, изпълнено с добро и любов към всичко съществуващо във Вселената.
Физикът Артур Комптон, лауреат на Нобелова награда, пише: „За мен вярата започва оттам, че Висшият Разум провокира съществуването на Вселената и сътворява човека. Не ми е трудно да съм вярващ, тъй като е безспорно, че там, където има план, има разум. Свидетелство за това е подредбата на Вселената."
Друга „рожба" на материализма е законът за конкуренцията. Ние го смятаме за основен закон в развитието на човешкото общество. Законът за конкуренцията е изкуствен закон, той е следствие на друг изкуствен закон - за естествения подбор. Изкуствено въведената от Дарвин междувидова и вътрешновидова борба за оцеляване е пренесена от учените върху човешкото общество - „Оцелява най-силният". А това води до конкуренция между държавите, между фирмите вътре в държавите, между предприятията вътре във фирмите, между службите вътре в предприятията и между сътрудниците вътре в службите. Тоест в основата на устройството на човешкото общество днес е борбата - от самия връх до самите основи на йерархията на човешкото общество.
По-rope беше показано, че законът за естествения подбор не е закон и видовете се развиват не благодарение на борбата, а в съответствие с Вселенската Програма за развитие на всеки вид. Няма вътрешновидова борба за оцеляване, а има вътрешновидово взаимодействие, сътрудничество, което осигурява изпълнение на програмата за развитие на вида. При което вътре във вида отделните „индивиди" се стремят към коопериране, към създаване на общност - осигуряване на количество от взаимодействия, необходимо за възникване на съзнание на общността, без което тя, а следователно и видът не са в състояние да съществуват на Земята. Няма междувидова борба за оцеляване, а има междувидово взаимодействие (сътрудничество), което осигурява оцеляване на всеки вид. Всяко нарушаване в това сътрудничество води до необратими процеси.
Нека си спомним общоизвестния показателен факт за намеса на човека в Природата като едно от най-абсурдните човешки действия - китайската всенародна война срещу врабците, която завърти с „блестяща" победа на китайците и след която полските насекоми успешно унищожиха основната част на посевите. И китайците бяха принудени да си внесат отвън победения от тях „враг".
Следствие от закона за конкуренцията, негово извращение (следствие на следствието) са съвременните пари. Навремето изобретяването на парите като средство за обмяна е било полезно.
Конкуренцията, потискането на слабия от силния превръща парите в средство за увеличаване силата на силния и намаляване силата на слабия. Парите са залегнали в основата на съвременното общество и животът ни неумолимо зависи от тях. Днес те дават възможност да се избегне затворът. И да бъде затворен невинен човек. Днес всичко се продава. При което, ако проблемът не може да бъде решен с пари, се решава с много пари. Човечеството е паднало до нивото на примитивна надпревара за трупане на парични състояния, до нивото на алъшвериш, което е причина за страховитото нарастване на човешката нищета.
Истинският закон за развитие на човешкото общество е Законът на Вселенската Любов: „...Възлюби ближния си като самия себе си." Само този Закон на общественото устройство е в състояние да спаси човечеството на Земята от духовна деградация. Не парите, а Духовността и Братството трябва да бъдат доминиращи в устройството на обществото.
Всички ние имаме един общ враг - световното Зло, тоест сумарното зло, формирано от всички хора на човечеството на Земята. Борбата срещу него е била и ще бъде винаги свещена. За нея са необходими колосални духовни сили. Те се таят в нашето единство. Множество птици в единство придобиват съзнание. Човечеството в единство придобива мир.
По-rope беше споменато, че около Земята има информационен слой, който осъществява обмена на информация между Земята и Вселената. Той съдържа програми за управление на всички планетарни процеси на Земята. Този слой е уязвим и напълно незащитен от бездуховното човечество на Земята. Той непрекъснато се деформира под въздействието на мощни отрицателни информационно-енергетични потоци от човечеството на Земята (завист, алчност, злоба, омраза, агресивност - всичко накуп). Този поток изопачава информацията в информационния слой, което на свой ред предизвиква изкривяване в енергетиката на нашата планета. Това води до катаклизми от регионални до общопланетарни мащаби. Всяко изстрелване на космическа или балистична ракета предизвиква необратими процеси в организма на хората и в планетарните процеси на Земята. В този случай не просто се деформира, а се изгаря цяла зона от информационния слой и мащабите на информационно-енергетичните изкривявания и техните последствия на планетата трудно могат да се оценят.
Информацията е фундамент на Вселената. Информационният слой на Земята е фундамент на нашата планета. В своята бездуховност и невежество човечеството разрушава този фундамент. Поради това всички сили сега трябва да бъдат концентрирани върху запазването на този фундамент, а следователно - върху обуздаването на войнстващото научнообосновано невежество. Необходим е прелом в светогледа на човека, необходимо е духовно израстване, необходимо е човекът да бъде издигнат до такова ниво, че да почувства себе си като син на майката Земя. В името на тази цел трябва да се борим с всички сили, тъй като нивото на човешката духовност винаги трябва да бъде над нивото на знанията. Превишаването на нивото на знанията на човека над нивото на неговата духовност води до създаване на такива „шедьоври" на човешката мисъл като атомното и термоядреното оръжие, атомните електроцентрали, генното инженерство, зариването на радиоактивните отпадъци в земните дълбини, протоколите на сионските мъдреци, стратегията за създаване на „златния милиард" и т. н. Всички тези неща и свързаните с тях открития са изключително опасни за човечеството на Земята. Надеждата ни е в духовността на науката и научността на религията, тоест в тяхното единство в планетарен мащаб.
Бих искал да обърна внимание на това как съществото на човека става червиво от бездуховност още от първите му крачки на земята. Още в ранни детски години - в детската градина, в училище, института у детето се възпитава да е горделиво и да бъде като единак: да е най-силното, най-бързото, най-умното... най-най- „първото". Отначало това изглежда безобидно като детска игра, след това то се враства в съществото на човека дотолкова, че се превръща в жизнена стратегия. Защо трябва да обичаме ближния си и да му помагаме, когато в живота успява най-силният? Ти трябва да бъдеш пръв, следователно трябва да победиш всички съперници в своята сфера на дейност, при което средствата за постигането на целта нямат значение. Победителите не ги съдят. Ние сме свидетели на резултатите от подобна всеобща жизнена стратегия, имайки предвид съвременното общество в Русия. Но много по-опасно за човечеството е един учен да има подобна жизнена стратегия. Отначало той влиза в борба със сътрудниците за място под „научното слънце", след това се бори с колегите за право да презастрахова своя научен периметър, след това се бори, за да учуди света с уникалността на своите резултати. И той го прави, без да се замисля над това, какви плодове ще донесат тези резултати: благоденствие и процъфтяване на човечеството или катастрофа от планетарен мащаб. Това няма значение, важно е само това, какво е направил той самият и никой друг, освен него. И целият свят трябва непременно да научи за това. Но съвременният учен е материалист и той оценява резултатите от своите изследвания по тяхното действие на материално ниво, а материята е следствие, а не причина. И ако нашите научни „фокуси" с материята не винаги са опасни, подобните „фокуси" с причината, тоест с информацията са винаги опасни.
Генното инженерство представлява изкуствено изкривяване на Вселенската Програма за развитие на клетката. Като резултат от всичко това от царевичния зародиш израства огромен пшеничен клас. Това е много добре от гледна точка на „фокуса", свързан с преобразуване на материята и подобряване на реколтата, но извънредно опасно от гледна точка на изкривяването на информацията в клетката. Не бихме посъветвали никого да яде такава пшеница, тъй като в нея не се съдържа характерната за дадения продукт информация, която ще бъде предадена в клетките на храносмилателните ви органи. От своя страна те могат да започнат да се развиват по несвойствена за тях програма и в организма ви ще започне да расте чужда тъкан. Това е точно злокачествен тумор. Той е резултат от изкривяване на информацията в клетките на дадения орган.
Талантът трябва да се използва само за благото на хората. Не трябва да се забравя, че информацията е основата на Мирозданието. Понякога излишъкът от информация е по-опасен от недостига. Човечеството може да възприема и правилно да използва единствено онази информация, за която има готовност в този момент. Поради това далеч не всички резултати от нашите изследвания трябва да се „стоварват" върху човечеството.
Още преди 5000 години египетските жреци са притежавали задълбочени знания относно действителната подредба на Вселената. Но като истински бащи на човечеството те много мъдро са дозирали информацията и много прецизно са предавали знанията, за да могат хората да ги използват по предназначение и да не си причиняват щети.
Жреците са смятали, че Знанието, което те оповестяват на площада, веднага ще бъде изкривено от тълпата и насочено срещу истинските мъдреци. Те са казвали, че Знанието, като една военна сила, ако попадне в неподходящи ръце, може да доведе до безброй беди. Жреците не са били разпространители на Знанието, а негови пазители. Те са възпитавали високо духовни младежи в своята среда и са им предавали това Знание. То никога не е излизало от тези среди и това е било гаранция за сигурността на човечеството. Смята се, че Христос се е опасявал да поднесе на хората от онова време тайните на Вселената и е учел апостолите, че Божествената Мъдрост не трябва да се дава на неподготвени духовно хора, тъй като те нима да я възприемат и могат да я насочат срещу другите хора. В стих 6, глава 7 на Евангелието от Матей пише: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите пред свинете, за да не ги стъпчат с краката си и след това да се обърнат и да ви разкъсат." За огромно съжаление съвременното човечество е именно тълпата, за която се споменава no-горе. Но тъй като не трябва да се допуска да се стига до границата на духовното падение на човечеството, след което идва катастрофата, трябва да му се предадат някои тайни на Вселената още днес. След като осъзнае тези тайни и необходимостта от духовно преустройство, човечеството трябва да премине от ерата на научно обоснованото невежество в ерата на натрупване на истинското Знание.
Във всички времена начело на човечеството са стояли учените. Политиците оказват влияние само в текущия момент от време. A стратегическата посока на движение се определя винаги от учените.
Хората не знаят кой е бил папа по времето на Галилей, но Галилей ще го помнят винаги. Хората не знаят коя е била кралицата на Англия по времето на Нютон, но Нютон ще го помнят винаги. Хората не знаят кой е царувал в Русия по времето на Ломоносов, но Ломоносов ще го помнят за вечни времена. Хората не знаят, кои е бил кайзер в Германия и кой е бил президент на САЩ по времето на Айнщайн, но името на Айнщайн човечеството ще пренесе през вековете. Причината е тази, че именно учените управляват човечеството, разкривайки пътища за неговото развитие в една или друга посока.
Галилей е бащата на съвременната наука. Нютон дава тласък на човечеството към осъзнаване и практическо използване на силите на междупланетното въздействие. Ломоносов дава тласък на човечеството към развитие във всички сфери на живота: наука, материално производство, използване на суровинните ресурси от земните недра, литература, изкуство и т. н. Със своята теория на относителността Айнщайн отклонява човечеството встрани и за цял век задържа развитието на физиката, с което запазва човечеството от самоунищожение, тъй като предстоят две световни войни и човечеството не е трябвало да бъде допуснато до основите на устройството на Света и до новата енергетика.
Няма смисъл да изброяваме тук съвременните направления в науката, техниката, социалната сфера, някои от които имат нужда от сериозна корекция и контрол, а други трябва да бъдат закрити, при това колкото no-скоро, толкова по-добре, тъй като са опасни за човечеството. Знанието за информационно-енергетичната структура на Вселената "вече дава възможност да се направят важни фактически препоръки за елиминиране на катастрофите и големите аварии в планетарен мащаб.
Това не може да стане от само себе си. Във връзка с това искаме да изразим няколко пожелания. Необходима е точна координация и управление на всички прогресивни сили на планетата. Необходим е орган с абсолютен международен авторитет - Световен Научен Съвет. В него трябва да влязат високодуховни научни авторитети от целия свят и решенията му трябва да се изпълняват не само от всички научни организации в света, но и от правителствата на всички страни.
Създаването на такъв орган може да бъде преди всичко начало на движението на човечеството на Земята към планетарното братство; второ, този орган е гаранция за сигурността на човечеството във връзка с научни разработки, изобретения и политика.
Може би това е точно пътят, който води към създаването на друга, различна наука, откриваща реална възможност за създаването на нова техника, нови технологии и ново материално производство.
Трябва да се надяваме, че щом достигнат необходимото ниво на духовност, хората ще достигнат нужното ниво на единство, ще използват научните открития само за благото на всички хора и ще намерят път към нов начин на съществуване на планетата Земя.
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/256-ajaja
По такъв начин програмата за развитие на вида, заложена в информационната сфера на съществото, определя строгата посока на развитие на вида, формира в нея „програмен коридор", вътре в който се допускат мутации за постигане на необходимото разнообразие и за развитие на наследствените признаци на вида, а мутациите, които излизат извън рамките на този „програмен коридор", се прекъсват.
Това също е подбор, но програмиран, който върви в строго определена посока.
Природата живее именно по такъв закон. Ще си послужим с примери. В горите на Русия има няколко вида глухари. Основните от тях са черен, сив и каменен. Всички останали са техни кръстоски (подвидове). Глухарите, които са с окраски на трите вида, имат междинна окраска, междинни форми и размери. Подвидовете дават потомство и се размножават. Това свидетелства за факта, че вътрешновидовите мутации не излизат от „програмния коридор" за развитие на вида. Един от тези подвидове изглежда твърде странно: размерите са на единия вид, формата на другия, окраската е неопределена. Той е безплоден и никога не дава потомство, това означава, че дадената мутация е излязла извън границите на програмния „коридор" за развитие на вида.
Мелезът между дивия заек и заекът, чиято козина става бяла през зимата, е винаги безплоден и не дава потомство, тъй като това също е излизане извън границите на програмния „коридор" за развитие на дадения вид.
И ние не сме произлезли от маймуната и не сме можели да произлезем при цялото ни желание и при цялото старание на маймуната.
Това са две съвършено различни програми за създаване и развитие на два съвършено независими един от друг видове. Законът за естествения подбор не е закон. Това е следствие на Вселенския принцип за програмиране на създаването и развитието на материалното образувание!
Принципът на Глобалното взаимодействие на видовете е следният: всеки вид възниква и се развива само по силата на глобалното взаимодействие-сътрудничество с всички заобикалящи ги видове.
Във Вселената няма борба, а всеобщо глобално взаимодействие - глобално съгласие, глобално сътрудничество. По тази причини във Вселената няма хаос, той е само в нашето съзнание.
Следващата теза може да бъде формулирана накратко така: човекът, както и Вселената, е многослоен, представлява информационно-енергетична система от сфери (слоеве) и се състои от ядро, сфера на съзнанието, информационна сфера и физическа сфера (физическо тяло).
Ядрото, сферата на съзнанието, информационната и енергетичната сфера на човека съществуват винаги - това е системата на фините енергии. Отмира само последната - физическото тяло на човека - най-грубата и най-краткотрайната сфера.
Навремето, когато бях убеден материалист, смятах понятия като Дух, душа, безсмъртие на душата за измислица и чиста измама. А пък Духът - това всъщност е ядрото на човека. Душата е съвкупност от трите сфери: на съзнанието, информационната и енергетичната. Безсмъртието на душата представлява законът за запазване на енергията в действие: „Енергията не възниква от нищото и не изчезва безследно." Това, което сме свикнали да възприемаме като смърт на човека, е само отмиране на външната му обвивка. То е разкъсване на връзките между висшите информационно-енергетични сфери на човека и неговата нисша сфера - физическата. Няма го физическото тяло, но човекът като система на фините енергии ще съществува винаги, докато съществува Вселената.
Следващата теза: човешкият мозък е система за управление на физическото тяло на човека и канал за връзка на физическото тяло със съзнанието на човека.
Човешкият мозък няма отношение към съзнанието на човека. Той привежда в действие физическото му тяло и осигурява информационна връзка със сферата на съзнанието му. Мозъкът възприема информацията от сферата на съзнанието и я формира в последователност от въздействия върху нервните центрове, а пък те - върху мускулите на един или друг орган на физическото тяло. Това, което днес наричаме инстинкти, представлява основният комплекс от функции на човешкия мозък.
Информационната сфера е сферата на информационно взаимодействие между човека и Вселената. В информационната сфера на човека е съсредоточена цялата информация за него, жизнената му програма и всичките му постъпки, които той извършва в живота си Енергетичната сфера е сферата на енергетичното взаимодействие между човека и Вселената. Сферата на съзнанието осъществява всичките интелектуални и емоционални процеси в съществото на човека. Процесът на мислене и вземане на решения се осъществява извън нашия мозък, извън нашето физическо тяло, в друго измерение - в сферата на съзнанието, а нашият мозък отработва само следствията от процеса на мисленето - неговия резултат. И още една важна теза: човечеството на Земята излъчва отрицателен информационно-енергетичен поток, който стига до информационния слой на планетата, като изкривява информацията и нарушава хода на планетарните процеси.
От материалистична гледна точка ние сме твърдо убедени, че човек живее един път на Земята и бързаме „да грабнем" от живота всичко, каквото можем, на всяка цена, без да се ограничаваме, що се отнася до средствата за постигането на целта.
Като резултат от подобна стратегия на живота човечеството на Земята излъчва колосален поток отрицателна информация и енергия на ЗЛОТО. Този поток е толкова мощен, че стига до информационния слой, разрушава цели информационни области и нарушава закономерностите на планетарните процеси. Затова не трябва да се чудим защо има земни катаклизми: нарастване на междунационалните конфликти; войни на места, където никой не ги е очаквал; нетипична постъпка на конкретен човек, който по принцип не би постъпил по този начин.
С черните си души, с мръсните си помисли, със злобата помежду ни ние, хората, предизвикваме земетресение или ураган в някаква част на планетата. Ние сме тези, които предизвикваме стълкновение между два народа, живели в мир векове наред. Днес човечеството на Земята прилича на организъм, който не се пречиства от собствените си шлаки. Той или ще се отрови от собствените си отпадъци, или ще трябва да се спаси чрез самопречистване. Когато бях млад, не разбирах значението на призива за любов към всичко съществуващо. Не разбирах какво означава да обичаш всички, защо е нужно това и как може да се постигне. Едва сега схванах смисъла на този призив и едва сега осъзнах смисъла на кратката фраза: „Твори Добро и ще „стопиш" Злото." Това не е обикновена фраза, а Великият Вселенски Закон: „Животът се дава на човека, за да „стопи" световното зло."
Изпълнявайки този закон през целия си живот, съществото на човека се извисява духовно и помага за извисяването и на другиго.
Съвременният ни начин на живот не е насочен към усъвършенстване на Духа. Днес духовният мрак и невежеството на човечеството са стигнали краен предел. За нас се отнася фразата: „Който върви в тъмнина, не знае накъде отива." Тъй като не познаваме Вселенските закони, ние измисляме свои собствени. И днес нашият живот е изграден върху изкуствени, удобни закони и лъжливи „истини". Затова нашият жизнепоток е път към катастрофа на човечеството. То е като един скорпион, който се стреми към отравяне със собствената си отрова. А научно-техническият прогрес само ускорява това движение към края.
Още от ранния материализъм понятието за духовност е деформирано, силно е изкривено от войнстващия материализъм и окончателно е изкривено от комунизма и развития социализъм. Духовността е сведена до фанатична реалност, като по този начин се изкривява ценностната система и смисълът на човешкия живот.
Духовността не е фанатична реалност, тя е непрекъснато усъвършенстване на човешкия Дух до такова възвишено състояние, когато съществото на човека не е в състояние да твори зло, когато този човек ще излъчва само топлина, когато в него ще се формира братско отношение към всичко съществуващо на Земята, когато у човека ще се събуди истинската любов към планетата като към Майка, когато човекът разбере, че той е част от цялостния жив организъм, наречен Вселена.
Отдавна ни е известна библейската фраза: „В началото бе Словото..." Тази фраза не ме впечатляваше никак, да не говорим как съм я схващал. А сега, читателю, надявам се, че вие също сте схванали съкровения й смисъл: „В началото бе информацията - основата на Мирозданието."
Дълго време ме шокираше фразата: ,,...и създаде Бог твърд... И я нарече Бог Небе." Преди смятах, че това си е чист абсурд. Как е възможно небето да бъде твърд? Сега разбрах, че затворените вихрови информационно-енергетични потоци, организирани в енергетични вселенски килийки от типа на „пчелни пити", образуват твърд - стегната енергетична структура на Вселената. Самата Вселена е твърд, а не пустота (вакуум), както смятаме днес.
Изпадах в недоумение от стих 7, глава 1 от Битие: „И създаде Бог твърд: и отдели водата, която е под нея, от водата, която е над нея..." Какви са тези води, отделени една от друга и защо трябва да бъдат отделяни? Недоумението ми продължи дотогава, докато не бяха открити двете информационни основи във Вселената. Едната е информационната основа на биологичните процеси и биологичния живот във Вселената - това е водата (Н2О). Втората е информационната основа на вътрешнозвездните процеси във Вселената - литиевата вода (Li2O).
Десетки пъти съм прочитал, без да мога да възприема фразата „...Както горе, така и долу, както на Земята, така и на небето". Десетки години съм минавал покрай Голямата Мъдрост, която се съдържа в тази кратка фраза. А Мъдростта гласи, че цялата Вселена е изградена върху едни закони. Всичко живо и неживо (от сегашната ни гледна точка), всичко твърдо, течно и газообразно е изградено и живее по единни Вселенски закони. Без да разбира (или без да приема) тази Библейска Мъдрост, човечеството на Земята кривва от правия път на своето развитие. Без да знаем Истината, ние разкъсваме науката на парчета. За всеки обект на изследването създаваме конкретна наука. В тези науки подходите, методите и закономерностите са различни. Едва сега започнахме да усещаме трагичния резултат на подобно разслоение.
„...Както горе, така и долу, както на Земята, така и на небето" - това означава, че структурата на света на микрониво на съществото е абсолютно идентична с микроструктурата на света във Вселенски мащаб. Тъй като микро- и макроструктурата на Вселената са създадени от информация и енергия.
Съвременният учен трябва да се трансформира в съвършено различен човек, освободен от суета, горделивост, жажда за доминиране, ламтеж за научни звания. Основата на този човек трябва да стане служенето на човечеството, не на националност, народ, страна, а на човечеството на Земята. Това е тежко, сложно, изисква всички сили без остатък и целия живот, но за един истински учен друг път няма.
Пътят към Истината минава единствено през Вселенския Разум. А задачата на човечеството се свежда до възприемане на тази истина. Но това изисква всеки човек да се трансформира в съвършено различно същество, изпълнено с добро и любов към всичко съществуващо във Вселената.
Физикът Артур Комптон, лауреат на Нобелова награда, пише: „За мен вярата започва оттам, че Висшият Разум провокира съществуването на Вселената и сътворява човека. Не ми е трудно да съм вярващ, тъй като е безспорно, че там, където има план, има разум. Свидетелство за това е подредбата на Вселената."
Друга „рожба" на материализма е законът за конкуренцията. Ние го смятаме за основен закон в развитието на човешкото общество. Законът за конкуренцията е изкуствен закон, той е следствие на друг изкуствен закон - за естествения подбор. Изкуствено въведената от Дарвин междувидова и вътрешновидова борба за оцеляване е пренесена от учените върху човешкото общество - „Оцелява най-силният". А това води до конкуренция между държавите, между фирмите вътре в държавите, между предприятията вътре във фирмите, между службите вътре в предприятията и между сътрудниците вътре в службите. Тоест в основата на устройството на човешкото общество днес е борбата - от самия връх до самите основи на йерархията на човешкото общество.
По-rope беше показано, че законът за естествения подбор не е закон и видовете се развиват не благодарение на борбата, а в съответствие с Вселенската Програма за развитие на всеки вид. Няма вътрешновидова борба за оцеляване, а има вътрешновидово взаимодействие, сътрудничество, което осигурява изпълнение на програмата за развитие на вида. При което вътре във вида отделните „индивиди" се стремят към коопериране, към създаване на общност - осигуряване на количество от взаимодействия, необходимо за възникване на съзнание на общността, без което тя, а следователно и видът не са в състояние да съществуват на Земята. Няма междувидова борба за оцеляване, а има междувидово взаимодействие (сътрудничество), което осигурява оцеляване на всеки вид. Всяко нарушаване в това сътрудничество води до необратими процеси.
Нека си спомним общоизвестния показателен факт за намеса на човека в Природата като едно от най-абсурдните човешки действия - китайската всенародна война срещу врабците, която завърти с „блестяща" победа на китайците и след която полските насекоми успешно унищожиха основната част на посевите. И китайците бяха принудени да си внесат отвън победения от тях „враг".
Следствие от закона за конкуренцията, негово извращение (следствие на следствието) са съвременните пари. Навремето изобретяването на парите като средство за обмяна е било полезно.
Конкуренцията, потискането на слабия от силния превръща парите в средство за увеличаване силата на силния и намаляване силата на слабия. Парите са залегнали в основата на съвременното общество и животът ни неумолимо зависи от тях. Днес те дават възможност да се избегне затворът. И да бъде затворен невинен човек. Днес всичко се продава. При което, ако проблемът не може да бъде решен с пари, се решава с много пари. Човечеството е паднало до нивото на примитивна надпревара за трупане на парични състояния, до нивото на алъшвериш, което е причина за страховитото нарастване на човешката нищета.
Истинският закон за развитие на човешкото общество е Законът на Вселенската Любов: „...Възлюби ближния си като самия себе си." Само този Закон на общественото устройство е в състояние да спаси човечеството на Земята от духовна деградация. Не парите, а Духовността и Братството трябва да бъдат доминиращи в устройството на обществото.
Всички ние имаме един общ враг - световното Зло, тоест сумарното зло, формирано от всички хора на човечеството на Земята. Борбата срещу него е била и ще бъде винаги свещена. За нея са необходими колосални духовни сили. Те се таят в нашето единство. Множество птици в единство придобиват съзнание. Човечеството в единство придобива мир.
По-rope беше споменато, че около Земята има информационен слой, който осъществява обмена на информация между Земята и Вселената. Той съдържа програми за управление на всички планетарни процеси на Земята. Този слой е уязвим и напълно незащитен от бездуховното човечество на Земята. Той непрекъснато се деформира под въздействието на мощни отрицателни информационно-енергетични потоци от човечеството на Земята (завист, алчност, злоба, омраза, агресивност - всичко накуп). Този поток изопачава информацията в информационния слой, което на свой ред предизвиква изкривяване в енергетиката на нашата планета. Това води до катаклизми от регионални до общопланетарни мащаби. Всяко изстрелване на космическа или балистична ракета предизвиква необратими процеси в организма на хората и в планетарните процеси на Земята. В този случай не просто се деформира, а се изгаря цяла зона от информационния слой и мащабите на информационно-енергетичните изкривявания и техните последствия на планетата трудно могат да се оценят.
Информацията е фундамент на Вселената. Информационният слой на Земята е фундамент на нашата планета. В своята бездуховност и невежество човечеството разрушава този фундамент. Поради това всички сили сега трябва да бъдат концентрирани върху запазването на този фундамент, а следователно - върху обуздаването на войнстващото научнообосновано невежество. Необходим е прелом в светогледа на човека, необходимо е духовно израстване, необходимо е човекът да бъде издигнат до такова ниво, че да почувства себе си като син на майката Земя. В името на тази цел трябва да се борим с всички сили, тъй като нивото на човешката духовност винаги трябва да бъде над нивото на знанията. Превишаването на нивото на знанията на човека над нивото на неговата духовност води до създаване на такива „шедьоври" на човешката мисъл като атомното и термоядреното оръжие, атомните електроцентрали, генното инженерство, зариването на радиоактивните отпадъци в земните дълбини, протоколите на сионските мъдреци, стратегията за създаване на „златния милиард" и т. н. Всички тези неща и свързаните с тях открития са изключително опасни за човечеството на Земята. Надеждата ни е в духовността на науката и научността на религията, тоест в тяхното единство в планетарен мащаб.
Бих искал да обърна внимание на това как съществото на човека става червиво от бездуховност още от първите му крачки на земята. Още в ранни детски години - в детската градина, в училище, института у детето се възпитава да е горделиво и да бъде като единак: да е най-силното, най-бързото, най-умното... най-най- „първото". Отначало това изглежда безобидно като детска игра, след това то се враства в съществото на човека дотолкова, че се превръща в жизнена стратегия. Защо трябва да обичаме ближния си и да му помагаме, когато в живота успява най-силният? Ти трябва да бъдеш пръв, следователно трябва да победиш всички съперници в своята сфера на дейност, при което средствата за постигането на целта нямат значение. Победителите не ги съдят. Ние сме свидетели на резултатите от подобна всеобща жизнена стратегия, имайки предвид съвременното общество в Русия. Но много по-опасно за човечеството е един учен да има подобна жизнена стратегия. Отначало той влиза в борба със сътрудниците за място под „научното слънце", след това се бори с колегите за право да презастрахова своя научен периметър, след това се бори, за да учуди света с уникалността на своите резултати. И той го прави, без да се замисля над това, какви плодове ще донесат тези резултати: благоденствие и процъфтяване на човечеството или катастрофа от планетарен мащаб. Това няма значение, важно е само това, какво е направил той самият и никой друг, освен него. И целият свят трябва непременно да научи за това. Но съвременният учен е материалист и той оценява резултатите от своите изследвания по тяхното действие на материално ниво, а материята е следствие, а не причина. И ако нашите научни „фокуси" с материята не винаги са опасни, подобните „фокуси" с причината, тоест с информацията са винаги опасни.
Генното инженерство представлява изкуствено изкривяване на Вселенската Програма за развитие на клетката. Като резултат от всичко това от царевичния зародиш израства огромен пшеничен клас. Това е много добре от гледна точка на „фокуса", свързан с преобразуване на материята и подобряване на реколтата, но извънредно опасно от гледна точка на изкривяването на информацията в клетката. Не бихме посъветвали никого да яде такава пшеница, тъй като в нея не се съдържа характерната за дадения продукт информация, която ще бъде предадена в клетките на храносмилателните ви органи. От своя страна те могат да започнат да се развиват по несвойствена за тях програма и в организма ви ще започне да расте чужда тъкан. Това е точно злокачествен тумор. Той е резултат от изкривяване на информацията в клетките на дадения орган.
Талантът трябва да се използва само за благото на хората. Не трябва да се забравя, че информацията е основата на Мирозданието. Понякога излишъкът от информация е по-опасен от недостига. Човечеството може да възприема и правилно да използва единствено онази информация, за която има готовност в този момент. Поради това далеч не всички резултати от нашите изследвания трябва да се „стоварват" върху човечеството.
Още преди 5000 години египетските жреци са притежавали задълбочени знания относно действителната подредба на Вселената. Но като истински бащи на човечеството те много мъдро са дозирали информацията и много прецизно са предавали знанията, за да могат хората да ги използват по предназначение и да не си причиняват щети.
Жреците са смятали, че Знанието, което те оповестяват на площада, веднага ще бъде изкривено от тълпата и насочено срещу истинските мъдреци. Те са казвали, че Знанието, като една военна сила, ако попадне в неподходящи ръце, може да доведе до безброй беди. Жреците не са били разпространители на Знанието, а негови пазители. Те са възпитавали високо духовни младежи в своята среда и са им предавали това Знание. То никога не е излизало от тези среди и това е било гаранция за сигурността на човечеството. Смята се, че Христос се е опасявал да поднесе на хората от онова време тайните на Вселената и е учел апостолите, че Божествената Мъдрост не трябва да се дава на неподготвени духовно хора, тъй като те нима да я възприемат и могат да я насочат срещу другите хора. В стих 6, глава 7 на Евангелието от Матей пише: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите пред свинете, за да не ги стъпчат с краката си и след това да се обърнат и да ви разкъсат." За огромно съжаление съвременното човечество е именно тълпата, за която се споменава no-горе. Но тъй като не трябва да се допуска да се стига до границата на духовното падение на човечеството, след което идва катастрофата, трябва да му се предадат някои тайни на Вселената още днес. След като осъзнае тези тайни и необходимостта от духовно преустройство, човечеството трябва да премине от ерата на научно обоснованото невежество в ерата на натрупване на истинското Знание.
Във всички времена начело на човечеството са стояли учените. Политиците оказват влияние само в текущия момент от време. A стратегическата посока на движение се определя винаги от учените.
Хората не знаят кой е бил папа по времето на Галилей, но Галилей ще го помнят винаги. Хората не знаят коя е била кралицата на Англия по времето на Нютон, но Нютон ще го помнят винаги. Хората не знаят кой е царувал в Русия по времето на Ломоносов, но Ломоносов ще го помнят за вечни времена. Хората не знаят, кои е бил кайзер в Германия и кой е бил президент на САЩ по времето на Айнщайн, но името на Айнщайн човечеството ще пренесе през вековете. Причината е тази, че именно учените управляват човечеството, разкривайки пътища за неговото развитие в една или друга посока.
Галилей е бащата на съвременната наука. Нютон дава тласък на човечеството към осъзнаване и практическо използване на силите на междупланетното въздействие. Ломоносов дава тласък на човечеството към развитие във всички сфери на живота: наука, материално производство, използване на суровинните ресурси от земните недра, литература, изкуство и т. н. Със своята теория на относителността Айнщайн отклонява човечеството встрани и за цял век задържа развитието на физиката, с което запазва човечеството от самоунищожение, тъй като предстоят две световни войни и човечеството не е трябвало да бъде допуснато до основите на устройството на Света и до новата енергетика.
Няма смисъл да изброяваме тук съвременните направления в науката, техниката, социалната сфера, някои от които имат нужда от сериозна корекция и контрол, а други трябва да бъдат закрити, при това колкото no-скоро, толкова по-добре, тъй като са опасни за човечеството. Знанието за информационно-енергетичната структура на Вселената "вече дава възможност да се направят важни фактически препоръки за елиминиране на катастрофите и големите аварии в планетарен мащаб.
Това не може да стане от само себе си. Във връзка с това искаме да изразим няколко пожелания. Необходима е точна координация и управление на всички прогресивни сили на планетата. Необходим е орган с абсолютен международен авторитет - Световен Научен Съвет. В него трябва да влязат високодуховни научни авторитети от целия свят и решенията му трябва да се изпълняват не само от всички научни организации в света, но и от правителствата на всички страни.
Създаването на такъв орган може да бъде преди всичко начало на движението на човечеството на Земята към планетарното братство; второ, този орган е гаранция за сигурността на човечеството във връзка с научни разработки, изобретения и политика.
Може би това е точно пътят, който води към създаването на друга, различна наука, откриваща реална възможност за създаването на нова техника, нови технологии и ново материално производство.
Трябва да се надяваме, че щом достигнат необходимото ниво на духовност, хората ще достигнат нужното ниво на единство, ще използват научните открития само за благото на всички хора и ще намерят път към нов начин на съществуване на планетата Земя.
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/256-ajaja
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.