Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят" ( откъси )

Няколко месеца преди приключението на Юргенсон един глас бил чут. В Англия през май 1959 г. г-н Сидни Уудс бил с приятелка при един медиум в Лондон и записвал думите му. Изведнъж един друг глас се намесил “бавно и трудно”, както уточнява Жан Прийор : “Добър ден на всички, тук е монсеньор Ланг” . Архиепископът на Кентърбъри бил починал през 1945 г. Гласът създавал впечатление, че идва отдясно на медиума, на около метър от главата му. Следователно в този случай гласът бил чут едновременно със записа му на лентата. Гласът малко по малко “станал по-твърд, по-бърз и издиктувал 20-минутно послание , в което архиепископът подчертал едновременно величието и опасностите на спиритизма”. Всички, които бяха познавали добре монсеньор Ланг и на които се пусна този запис, наистина имаха впечатлението, че са разпознали гласа му. Пастор Джон Хигинс – викарий в Пътни, дори разпространи този запис чрез английската телевизия.
Но всичко това,което минава през медиумите, е било априорно подценявано от твърде много хора. Голямата новост, свързана със записите върху магнетофонна лента се състои в това, че всички могат да ги чуват, без да имат заложби за това. Достатъчни са добри апарати и голямо търпение.
Явлението обаче се разпространява твърде бавно. Първият колоквиум на тази тема се състоя в Хорб на Некар, през пролетта на 1972 г. Последва го втори, през 1973 г, в същия град, след това в Калдарола, Италия, през юни с. г. ,като от него се заинтересуваха пресата и телевизията. През 1974 г. в Хорб се проведе друга сесия. Този път интерес прояви германската телевизия. Следва Дюселдорф със 130 участника и отново Хорб през май 1975 г. Именно тогава се създаде първата асоциация за проучване на записите на гласове.
Голям фактор, който влияел върху оповестяването на тези изследвания бил скептицизмът на учените. Да признаеш отведнъж, че смъртта не е смърт , че “мъртвите” продължават да живеят и че те се чувстват много добре, че на всичкото отгоре поддържат връзка с нашия свят, всичко това едновременно е много. Те предложиха всевъзможни хипотези , което от чисто научна гледна точка е съвсем нормално. Нито една не се потвърди и те трябваше да отстъпят пред очевидното и да признаят, че “мъртвите” ни говорят. Тогава какво чакат, за да го обявят ?
Все повече си мисля, че всеки човек вярва единствено в това, в което иска да вярва. Научните или разумните доводи са все още далеч от това да бъдат най-дълбоките и най-решаващите.
Несъмнено в това почти всеобщо задушаване на голямата новост роля играе също и инстинктивната враждебност на църковните служители. Че религията няма да бъде вече необходима, за да се вярва в отвъдния живот, че тя се оказва изпреварена по по-късия път от някакви си транзисторни апарати, всичко това им се струва непоносимо.
Въпреки това,както вече видяхме, монсеньор Ланг не се поколеба да заяви за себе си с посредничеството на един медиум, и то именно, за да говори за спиритизма, без да го осъжда изцяло и опростенчески. Други известни служители на Църквата, които приживе са се посветили на тези проучвания са католическия пастор Лео Шмид , както и прелат Карл Пфлегер – елзаски свещеник, следял отблизо трудовете на Раудив.
Ще добавя още, че отказът на наши събеседници от отвъдното да отговорят на някои наши въпроси явно подсказва, че тези общувания са напълно разрешени от “висши инстанции” . Много от тези гласове са казвали, че всичко това е част от Господния план и то ще продължи да се развива, и скоро ще бъде допълнено от някакъв образ на духовното тяло на “мъртвите”. Скоро ще имаме и аудиовръзка с тях !
Видяхме, че Константин Раудив изобрети психофона, за да улесни тези общувания. След това една немска фирма за магнетофони доставя по поръчка пригоден за този род записи модел. Много подробният труд на Хилдегард Шефер посочва 19 различни метода за улавяне на гласове от отвъдното. В тази връзка изглежда е подходящо в същото помещение , в което се записва, да бъдат предизвикани различни шумове. Нерядко тези шумове , отлично доловими по време на записа , в момента на прослушването частично или напълно изчезват. Например Юргенсон отбелязва по време на записа 6 напълно ясни вида кучешки лай. При прослушването се долавят само 2. Вибрациите на останалите са били използвани от “мъртвите”, за да запечатат своите гласове върху лентата. Книгата на г-жа Шефер описва как да бъде приготвена цялата тази суровина за гласове на покойните. Тя също старателно описва как да се упражняваме да слушаме.
Една последна причина за всеобщото равнодушие : съдържанието на посланията често разочарова. Не защото светът, за който те говорят е разочароващ, а защото те почти не говорят за него. Нашите лични кореспонденти в отвъдното не ни изпращат никакви по-точни сведения за условията на новия живот. Това сигурно е част от забранените въпроси.
Ние сме още в зората на изследването. В началото изглежда главната грижа на починалите е да ни накара да забележим, че връзката е действително осъществена. При прочита на анализираните послания човек има усета, че те са се страхували най-много да не преустановим. Но тяхната огромна грижа е преди всичко да бъдат разпознати, да докажат своята идентичност, като припомнят интимни детайли, малки житейски тайни, които само те биха могли да познават.......