През 70-те години на миналия век светът беше буквално взривен от книгите на Реймънд Мууди, Тимъти Лиъри, Карлос Кастанеда и редица други автори, които като цяло не откриха нищо ново, но въпреки това популяризираха знания, известни преди това само на малки групи от хора. Стана случайно или някой насочи ръката на редакторите, но информацията подейства и всички започнаха да обсъждат темата със страшна сила.
Оттогава минаха 50 години и трябва да се каже, че няма никакъв напредък: страните и народите не разбираха природата на реалността и продължават да не я разбират. Освен това ни се струва, че гражданите в 333-та степен също не знаят много. Те, разбира се, знаят повече от официалните академици, които са слабоумни по дефиниция, но те не знаят всичко. И затова доказателствата за различни видове астрални пътешественици продължават да предизвикват силен обществен интерес.
За да се съберат такива доказателства, има много сайтове с профили, където никой наистина не гледа, но въпреки това някои истории, които се публикуват частно в дискусионни платформи, получават обществено внимание.
Историите, с които ще ви запозная са съвсем прости: едно момиче, като дете, умира, след което преживяването й силно промени представата й за бъдещия й живот, а вторият случай - младеж прекалява с гъби, като взема смъртоносна доза, след което моментално изпита просветление, в това число за плоската-кръгла Земя и за всичко останало. Може би това също ще помогне на някого в търсенето на истината и своето място в този увеселителен парк.
РАЗКАЗ ПЪРВИ: Когато бях дете, бях много болнава. Не можех да задържа нищо в стомаха си - постоянно повръщах и имах висока температура. Майка ми ме постави в хладка вана с вода, за да се опита да смъкне температурата. Подейства, но тогава температурата изведнъж скочи до 40+.
Мама бързо ме взе и изтича с мен до нейния бял фолксваген. Беше нощно време. Виждах звездите от предната седалка. Прозорецът беше открехнат и хладният въздух така приятно докосваше сгорещената ми кожа.
Когато пристигнахме в болницата, веднага ме изпратиха в реанимация. Майка ми говореше с лекаря, докато една от сестрите се опитваше да постави интравенозно. От другата страна на леглото друга сестра се опита да ме накара да говоря.
Много бях уморена от всичко това, никога преди или след това не съм се чувствала толкова претоварена. Мислех си, че ако затворя очи дори за минута, няма да ме боли повече. Така и направих.
Звуците в стаята звучаха някак металически и далечни. Изведнъж усетих края на леглото с пръстите на краката си. Бях изненадана и исках да видя дали са ми пораснали краката. Отворих очи и открих, че се взирам в лицето си. В този момент очите ми бяха отворени. Кожата ми беше сива, а устните ми бяха сини.
Сестрата, която постави капковото вливане, изкрещя: „О, мамка му!“ и натисна паник бутона на стената. Дотичаха лекари и започнаха да ме съживяват.
Майка ми плачеше. Исках да й се обадя, за да й кажа, че се чувствам по-добре. Но аз нямах уста. Бях част от всичко. Плувах през тавана и видях много, много неща.
Видях, че Вселената е едно цяло, че всичко е свързано помежду си с някаква сила, подобно на гравитационните дупки. Наподобяващи затворени фунии, тези тунели са безкрайни. Едното поражда другото. Няма бъдеще, няма минало, има само тук и сега, защото всичко и навсякъде се случва едновременно.
Не ме беше страх. Не се нараних. В един миг преживях хиляди животи. И тогава видях светлината. Това беше Източникът. В този момент нещо изведнъж ме сграбчи и ме дръпна обратно в тялото ми.
ИСТОРИЯ ВТОРА: През 2018 г. се сприятелих с група хора, един от които беше някакъв наркокуриер. Пичът имаше много добри връзки и често носеше нещо вкъщи от пътуване. Винаги съм обичал партитата, които предлагаше, и вземах гъби наред с всички останали. Много високи дози. Не беше необичайно за мен да експериментирам с астрономически високи дози псилоцибин. По време на този инцидент бях на 27 години.
За да разберете ситуацията, ще говоря накратко за себе си. Кратката история е, че винаги съм се чувствал сам, много различен от общото население. Детството ми беше различно, постоянно имах ярки сънища, които ме водеха през пространство-времето, експоненциално набирах скорост и кацах на друга планета.
Имаше моменти, когато бях малко момче, когато се събуждах и леглото ми се тресеше силно, а родителите ми стояха и полудяваха. До сега сънувам по 5-6 сънища на нощ, всичките са много ярки и реални. И навсякъде съм в някаква друга или алтернативна реалност, живея подобен, но различен живот.
И така, по някакъв начин този мой другар, ще го наречем Джо, донесе литър кана от нещо на партито. Този Джо беше онзи странен пич, той винаги раздаваше готини неща безплатно и мисля, че просто се наслаждаваше да гледа как хората пътуват. Но този път беше различно.
Джо не ми каза директно какво и колко има в тази бутилка, но беше видял преди това, че съм погълнал толкова много психеделици, че друг човек ще напусне този свят след пътуването завинаги. И сега искаше да види как ще се справя с всичко това.
Вече се чувствах весел, докато пиех и пиех през цялата весела вечер, така че неочаквано за Джо изпих цялата бутилка. После разбрах, че в нея има 12 000 микрограма киселина, докато 80 микрограма са достатъчни, за да ме изпратят на пътуване, което не подлежи на връщане.
Въпреки това я изпих, сбогувах се с всички и заплувах към дома. Отначало всичко беше съвсем нормално, но след това всичко започна да се върти - започнах да изпитвам такова пристигане, каквото никога преди в живота си не бях имал. Не помня как се прибрах и паднах на леглото. И тогава съзнанието ми излетя от тялото ми.
Това не беше обикновено пътуване. Наистина вече не бях привързан към тялото и се превърнах в самодостатъчно съзнание. Започнах да виждам неща в пространство-времето, които просто ме поразиха. Това, което видях, беше толкова силно и грандиозно, че умът ми отказваше да разбере, защото беше само част от по-голям ум, който съществува някъде в друго измерение. Оттам управлявах живота си, беше един или друг избор, а най-важната задача беше да избягам от този свят - част от съзнанието ми беше заключено тук, като в саркофаг.
След това преживяване няколко години не мога да дойда на себе си, защото вече разбирам, че истинското ми „аз“ е някъде там, а тук не съществувам, а сякаш спя. Мисля, че след това пътуване стигнах до осъзнаването, че този свят е просто конструкт в някаква симулация и че всъщност живеем безкрайни животи в различни измерения. Остава само да съберем парчетата от пъзела и да разберем: кой е създал тази симулация и защо?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.