Както е отбелязано в статията "Приемственост на научното знание": "През последните 500 години на Земята е създадена мрежа, която е от основно значение за развитието и съществуването на човечеството. Мрежата е електромагнитна (по термините на съвременната "конска" наука) решетка, в която съществува всичко живо на Земята. Използвайки решетката, можете да дадете информация, да я заснемете, да промените структурата на живота според съответната програма.
Докато съответните закони не са открити, човек може само да опише явления, да събира, систематизира фактите, но не може да обясни или предскаже нищо. И ако е възможно да се намерят някои закономерности, то се дължи на натрупването на емпирични данни, плавно попадащи на определена линия на развитие на изследваната система.
Но напредъкът в областта на информационните технологии, в противоречие с очакванията, доведе до факта, че сегашното поколение загуби интерес към нови научни знания и към обучението. Училището престава да бъде символ на знанието, университетите са се превърнали в търговски организация, на производство не се учи и така всеки се адаптира доколкото може. Нито в училище, нито в университетите, нито в производството те учат на творчество, на методологията за получаване на нови знания. Как да решим този проблем? Как да заинтересуваме поне тази част от населението, която все още не е забравила да мисли, която не е безразлична към собственото бъдеще и бъдещето на техните деца. Най-малкото човек винаги трябва да знае истината за себе си и за света около него, тогава той винаги правилно ще оценява действията си и ще определя целите на своя живот, т.е. той трябва да има точния мироглед, формиран въз основа на истинското познание за света и за себе си.
Ситуацията не се развива по-добре след прословутата перестройка и в системата на висшето образование. Докосваме само някои от неговите аспекти. Както пише в статията си "Изчерпването на академичната рента" E.В. Балатски: "Първият елемент от Непаричната академична рента (НAР) - удовлетвореността от творчеството - беше почти напълно унищожен от "експлоататорската система", въведена във вузовете.
Натоварването върху учителите непрекъснато се увеличава. Така, според нашите най-груби оценки, през периода на реформите то се е увеличило 4 пъти: ако по време на СССР работната натовареност на професора беше 2 часа на седмица, то през 2012 г. достигна 8 часа. През 2013 г. започна масовото освобождаване на преподаватели от вузове, което доведе до безпрецедентно увеличаване на натовареността на останалите учители в учебните зали. Така например, през 2014 г. в ГУУ лекционната активност на служителите през есенния семестър трябва да бъде увеличена на 450 часа в сравнение с 220 часа през пролетния семестър. Резултатът от тези промени е пълното унищожаване на творческия принцип в работата на учителя". Могат ли учителите в такива условия да дават качествено образование? Отговорът е очевиден - Не!
Автор: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.