Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 1

Приемствеността в науката

Науката, като всяка система, има минало, настояще и бъдеще. Технологията на познанието и развитието на науката е проста - тя се основава на опит и грешка или на метода на "научното разклащане", но като цяло науката се развива в съответствие с обективните закони на развитието на системата - най-важният компонент в системата на научното знание. Следователно, тя преминава през съответните етапи на своето развитие, които се различават един от друг (както ембрионът и неговите фази на развитие от формирания организъм), но в същото време тези етапи са свързани един с друг, защото всяка нова фаза носи отпечатък от предишни етапи. Това се нарича приемственост.
На всеки етап от развитието науката има свой концептуален апарат, формиран въз основа на придобитите нови знания. В науката имаме работа с научни системи, които представят набор от представи за определена природна или изкуствена система, свързани помежду си така, че да са достатъчни, за да опишат съответната (природна или изкуствена) система на даден етап от нейното развитие. Същевременно науката има (или трябва да има) своята инструментална база и методология на познанието, които като по правило не се справят с бързите промени в самата парадигма на науката. Нещо повече, самата система се развива по-бързо от нейния концептуален апарат, което води до недоразумения в науката, когато представите, въведени в нея в началото на пътя на нейното развитие, мигрират към по-късни етапи.
Това е добре показано от А.М. Хатибов в много от трудовете му. Така например, в ранните етапи на развитие на механиката на мезосвета е било достатъчно да се измери силата в "конски сили", защото конят е бил основната теглеща сила и може да служи като еквивалент на сила. На тази основа се базират всички съвременни науки, т.е. Пирамидата на знанието, отклонението от която бива строго наказано от комисията за борба с псевдонауката в Руската академия на науките. Академик В.Л. Гинзбург, обобщаващ развитието на съвременната наука, изведе основните тенденции в развитието на физиката през XXI век въз основа на неговите догми: от 1964 г. РАН забрани критиките на Айнщайн, а академикът в своята статия във вестник "Съветска култура" подчерта, че този, който критикува А. Айнщайн - ще е неговият личен враг!
Това, всъщност, е връхната точка на "конския" подход към науката и мракобесието в нея.
Целта на тази наука е "... да формира камшик в полза на експлоататорската класа (или някаква мафиотска структура) за управлението на обществото, както на нивото на социалните отношения, така и с използването на новите технически средства".
И това беше в реда на нещата до определен момент.
Но времето и задачите, пред които е изправена науката, се променят: на определен етап от развитието учените започват да "гледат" в тайните на природата не само със силата на ума си и въображението си, но и с изобретателските средства за разбиране на макросвета (космоса) и микросвета. Да се използват старите концепции в нови условия и да се изразят, например, силите, действащи тук в "конски", е доста неподходящо. Може би не е уместно и да се назовават единиците за измерване с имената на техните откриватели. Това е добре показано във филма "Девет дни от една година", в който един ядрен физик казва на другия, че би било забавно да се въведе нова измервателна единица за енергия, на името на откривателя на нов ефект - Гусев, величина на една "гъска".

Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев