понеделник, 9 юли 2018 г.

Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 2


Във физиката е обичайно да се предполага, че "новата" теория трябва плавно да преминава в "старата" теория при определени условия. Например: специалната теория на относителността на Айнщайн, когато скоростта на движението на обекта е много по-малка от скоростта на светлината, гладко преминава в механиката на Нютон. Например: кинетична енергия според Айнщайн при
v<.
mv21 + 1-v2c2 = mv21 + 1 = mv22, където m-m01-v2c2
Но това не е обективен критерий. Например във физиката, с промяна на парадигмата, се променят смисъла и съдържанието на предишните термини. С настъпването на нови теории "старите" се разглеждат като пределно състояние на новите, при което "старите" теории се отричат като обективно отразяващи изучавания свят. С други думи, с формализирането на теорията, т.е. с въвеждането на математическия апарат, истинската представа (образ) на обекта е размита и се въвеждат псевдо представяния на математическия апарат, под формата на математически модели или представи, които нямат нищо общо с реалния обект (цвят, очарование, странност и т.н. за кварките). Почти всичко това е по представите на К. Прутков.
Например, в теоретичната физика думата потенциал често се използва абстрактно, в същия смисъл, както е прието в математиката. Също така в теоретичната физика терминът потенциал често служи като кратък синоним на термина потенциална енергия. И понятието потенциална енергия се появи по време на развитието на механиката на твърдите вещества. Но този термин постепенно премина към квантовата физика, а след това към всички други нови теории. Понятието беше просто изпълнено с нов смисъл, но то има и свои граници на приложение. Например: електромагнитният потенциал е четиримерна величина (4 вектора - три пространствени и една времева координати), характеризираща електромагнитното поле. Или: гравитационният потенциал в Нютоновата теория на гравитацията е скаларна величина, която характеризира гравитационното поле; в съвременните теории за гравитацията - обикновено е тензорно поле. 4-вектор и тензор са чисто математически понятия. Понятието потенциал се разпростира върху много явления, където вече губи първоначалното си значение и придобива, основно, абстрактно значение или отразява някои функционални характеристики: термодинамични потенциали; химически потенциал - термодинамична функция; потенциала на електрода; Електрохимията използва и понятията: галваничен потенциал (Потенциал на Галвани); волтов потенциал (потенциал на Волт) и т.н.
Например, под доста общоприетата представа за албедо, Хатибов разбира не отражателната способност на веществото, а разликата в мащабите на енергийните потенциали на разглежданата структура (свойството за промяната на електрическия потенциал под действието на магнитен импулс и гравитационна вълна). Всичко това отново подчертава бедността на научния език, придобит в опит да се определят недвусмислено определени понятия.
Така че общоприетите термини мигрират от "стари" теории към нови, но с нов допълнителен, изкривен смисъл. Което не може да се каже за самата математика, където веднъж установено правило, първоначално максимално формализирано, остава практически непроменено дори след появата на нови теории. Например, след появата на теорията на групите, която ни позволява да определим, без да решим уравнение от n-та степен, дали това уравнение има корени. Но в тази ситуация и досега теоремата на Виет се използва за решаване на уравнение от втората степен или: алгоритъмът за решаване на уравнение с една или две неизвестни остава непроменен, с появата на редица математически теории. Това се дължи на факта, че математиката е без значение за сферата на човешките интереси - тя може да се използва навсякъде, където има цифрови взаимоотношения между параметрите на обекта или явлението, което се изучава, било като функция, или като аргумент. И веднъж намереният алгоритъм за решаване на определен тип уравнение се използва - независимо от новите теории. А съвременната физика е осеяна с много различни математически модели, пределно опростяващи и както се предполага - описващи изследваните явления, обекти и т.н. В това отношение A.M. Хатибов написа: разработването на нови модели, основани на предишни разработки (логически спекулации, превъзходство на субективното над обективното):

 гравитони, магнитони, електрони, фотони (кванти на въображаеми физически полета);
модели на планетарни атоми (изградени от електрони и протони, за които се предполага, че притежават електрически заряди);
силни взаимодействия (те удържат в ядрата на атомите отблъскващите се един от друг протони);
вълните на Шрьодингер и Дьо Бройл (отразяват въображаемия корпускуларно-вълнов дуализъм на електроните);
квантово действие (константата на Планк) и принципа за забрана на Паули (появяват се, когато физиците коригираха хипотетичния планетарен модел на атома - Нагаоки-Резерфорд) и т.н.
В този случай под поле се разбира ограниченото пространство около субекта и съществуващо независимо от него, имащо комуникационна структура (например мрежови възли), метод на комуникация (например нишка между възлите) и притежаващо способност да променя състоянието си под въздействието на външни или вътрешни фактори, в строго съответствие с времето за реакция на такова въздействие. Възможно ли е такъв подход да се нарече годен за научна научна парадигма?



Автори:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.