За какво творчество, научна работа и професионално развитие може да се говори, ако учителят бъде натоварен така, че да "има време да напише лекции и да се подготви за тях след 8-часова "седянка" на катедрата". Известно е, че за писането и подготовката на лекция за периода от един академичен час са необходими до 8 астрономически часа. И пороят от "ранно зреещи" статии, които сякаш отразяват нарасналия интерес на преподавателите към науката, чиято научна стойност е близо до нула, макар че "повишава" университетския рейтинг и дори се плаща от университета, привиква учителя към безразсъдното размножаване на "научна отпадъчна хартия". Кого мамим? Себе си и нашето бъдеще!
А въвеждането на новата система под формата на електронна база данни от руския индекс за научно цитиране (РИНЦ) доведе до различни недоразумения - базата беше непълна, непредставителна и т.н. Но най-важното беше друго - тъй като системата РИНЦ се подобряваше, представители на академичната общност се научиха да я заблуждават (както пише Балацки). Всичко това доведе до следващия парадокс - най-некомпетентните учени се оказаха най-талантливите. Принадлежността към научната кохорта от учени не е резултат, постигнат от конкретен човек, а е наличието на научна степен и брой на публикациите. И не е случайно, че великият преподавател-реформатор К. Д. Ушински не е признат за учен от научните среди, понеже няма академична степен или академично звание. Тогава как за педагога-новатор Л.Н.Толстой идеалът за реформиране, по-специално в училището, беше крайният резултат, т.е. такава ситуация, когато учещият може и ще иска да се учи САМ - без принуда, с интерес, радостно и успешно.
Като основна задача за училището си Л.Н. Толстой виждал в предоставянето на студентите на широк спектър от знания и развитие на творческите сили на обучавания, неговата инициатива и самостоятелност: "Ако един ученик в училище не се научи сам да твори нещо, подчертава учителят, то и в живота той винаги ще имитира, копира, тъй като са малко хората, които след като са се научили да копират, биха могли да направят самостоятелно приложение на тази информация".
Парадокс обаче тук няма, а за да може студентите да се обучат добре, трябва да бъдат научени да учат. Но освен това обучаемият трябва да се запознае с елементите на методологията на научното познание. В краен случай, да му се разкаже за закономерностите на развитието на научните системи (знания), тогава той ще се научи да извлича нови знания.
Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.