Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 6

Oт "конския подход" към научна методология

И така, в момента имаме:

в горната част на пирамидата са математиците, които създават псевдоструктури;
гениите-самотници, те са единици и всичко, което получават е само това, което могат реално да въплътят;
творци, изпълнители и други научни деятели. Тук е събрано всичко, от критиката до създаването на собствени теории.

И така, веднага щом се появи "динамиката", израстнаха ефиродинамиката, ритмодинамиката и т.н. по аналогия с факта, че веднага щом в компютъра се появи "виртуална памет", във филмите се появиха "виртуални убийци".
Гледната точка на науката за материалния (и нематериалния) свят е следната:
Твърдо тяло → течност → газ → неорганизирана плазма.
За съжаление, официалната наука започва процеса на формиране на идеи за материята с "края", т.е. с изучаването на твърдото тяло - търсенето на атомните структури в него. А за това тя създава синхрофазотрони, колайдери. A.M. Хатибов, като учен, който разбира важността на методологията на науката за правилното формиране на мироглед, предложи различна гледна точка:
"Строго организирана плазма → материални структури (газообразни → течни → твърди). Тоест последователността от октави ((128) → (126 - 74) → (72 - 66)) → (64) → (62 - 34) → (32-28) - (24-26) → (22-16).
Атомните структури трябва да се разглеждат само в горните октави на плазмата.
Контролната система днес има к-структура, всички решетки са изградени върху кубове (в органичната химия кубът се превръща в хексахедрон).
Ето защо свойствата на химичните елементи зависят не само от състава на веществата, тяхната структура, динамика, но и от пространственото разположение на частите от състава на веществото, тъй като качеството на пространствената структура (размерност) на мястото на атомите на веществата определя техните свойства (виж рис. 1 и 2). Не е съвпадение, че съвкупността от Платоновите тела (куб, икосаедър, додекаедър) са последователно вплетени един в друг. Икосаедър и додекаедър са взаимно допълващи се.

 

Дискретността и структурираната материя на по-ниските нива на организация, в съответствие със законите за развитие на системата, води до структуриране на пространството, в което се намира материята.
Тези геометрични форми (тетраедър, октаедър (куб), икосаедър, додекаедър) приемат много кристали в процеса на растеж.

Суперпозицията на различни части от спектъра на електромагнитното лъчение - от гама-лъчение до дълги електромагнитни вълни, разпределението на материята в нехомогенно пространство в съответствие със законите на синергетиката и хармонията, формира съответните структури, например решетки (Хартман, Кюри). Тук самата хибридна материя участва в това взаимодействие, като структурира пространството около себе си и вътре в себе си, създавайки кристални и други мрежи до Големия Космос.

Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев