понеделник, 15 януари 2018 г.

Живеем ли в Матрицата!?

"Ако знаем, че сме в симулация, ще бъде интересно да комуникираме със симулиращите." Силас Бийн

Идеята, че всички ние сме пионки във вселена, която е симулация, въобще не е нова по никакъв начин. В известната си "Приказка за пещерата" древногръцкият философ Платон показва как онова, което приемаме за реално, лесно може да се окаже илюзия. 2 000 години по-късно френският философ Рене Декарт обмисля съществуването на зъл демон, който постоянно подвежда сетивата ни, така че живеем в една илюзия за реалността.

А ако наистина живеем в симулация, как можем да разберем, че е така? В култовия филм "Матрицата" главният герой Нео трябва да избере едното от две хапчета. Дилемата му е дали да избере синьото е и да остане във фабрикуваната реалност завинаги, или да вземе червеното хапче и да избяга в истинския свят.

За наше съжаление не е толкова лесно. Списание ВВС ЗНАНИЕ изследва в обширен материал този много стар въпрос, на който един физик смята, че скоро може да разберем отговора. Запознайте се със Силас Бийн, който мисли, че е намерил начин да провери колко реална е нашата реалност...

В: Кой за първи път предполага, че може да живеем в симулация?
О: Различни версии на тази идея са били предлагани и достигат чак до Платон. Аз и моите колеги обаче се интересуваме от работата на Шведския философ от Оксфордския университет Ник Бостром. Той изказва интересния аргумент, че ако изчислителната мощ на компютрите нараства както в момента, то нашите наследници ще могат да симулират реалността. А ако те нямат особени скрупули за това, то те най-вероятно ще извършат множество симулации. Така че си струва да се запитаме: какви са шансовете ние да сме единствената истинска реалност, а не някоя от многото симулации?

В: Как това се връзва с вашата собствена работа?
О: Преди около 8 години заедно с моите колеги започнахме да използваме много мощни изчислителни машини, за да симулираме едно от фундаменталните взаимодействия на природата – силното ядрено взаимодействие. Решихме, че можем да се наречем дори "симулатори на вселената", тъй като по същество правим точно това. Симулираме силното ядрено взаимодействие в малки кутийки, които ни позволяват да пресметнем характеристиките на материята.

В: Какво точно е силното взаимодействие?

О: То е една от четирите основни сили в природата заедно със слабото ядрено взаимодействие, гравитацията и електромагнетизма. Ние познаваме съответните уравнения, които описват взаимодействието между фундаментални частици, наречени кварки и глуони. Проблемът е, че макар да знаем уравненията, решенията им са твърде сложни. Ето защо имаме нужда от най-мощните суперкомпютри на Земята, за да извършим съответните симулации.

В: И като пресметнете силата, можете да симулирате Вселената, така ли?
О: Не съвсем. Размерите на кутийките, които в момента симулираме, са от порядъка на един протон – т.е. с дължина около 1 фемтометър (което е една милионна част от нанометъра). Това все още е доста мъничък мащаб. Но ако екстраполираме в бъдеще, заедно с напредъка на технологиите ще дойде момент, в който тези кутийки ще са достатъчно големи, за да съдържат микроскопични обекти като клетки. А след това – и макробекти, като нас самите. Евентуално, с нарастването на изчислителната мощ, ще е възможно да симулираме цяла Вселена.

В: Как можем да разберем дали живеем в симулация?
Как можем да разберем дали живеем в симулация?

О: Британският физик Джон Бароу отбелязва, че ако сме симулация, то трябва да има и бъгове, направени от страна на симулиращите. Това ни е доста познато, тъй като в пресмятанията ние винаги се притесняваме за подобни неща и работим много усилено, за да ги премахнем.

В: Как можем да видим подобни бъгове?
О: Знаем само един-единствен начин за симулиране на силното ядрено взаимодействие и това е да използваме решетка - един вид рамка, която разделя пространство-времето на мрежовидна структура. Приемаме тогава за основна хипотезата, че който и да симулира Вселената, също ще използва подобна решетка. А ако сме симулирани в решетка с краен размер, то по правилата на квантовата механика трябва да има максимална енергия, която частиците биха могли да имат. Когато частиците отиват все по-близко и по-близко до този максимум, те ще обитават все по-малки и по-малки области от пространството. И ето как за достатъчно големи енергии би трябвало да можем да видим структурата на решетката. Ето този бъг търсим ние.

В: Следователно можем да видим тази "матрица", като изследваме най-високоенергетичните процеси?
О: Да, едно от местата, на които очакваме да намерим подобни ефекти, е много високоенергийната част от спектъра на космичните лъчи. В нашата работа ние пресмятаме сблъсъците между много високоенергетични космични лъчи и много нискоенергетичните фотони, останали от Големия взрив. Пресмятанията показват, че при наличие на решетка резултантните частици от подобен сблъсък ще имат посока по определени оси, а не равномерно във всички посоки. И ако можем да определим тези посоки с достатъчно добра точност, то ще можем да проверим и дали Вселената ни действително е изградена върху матрица.

В: Можем ли наистина да измерим това?
О: Принципно да. Трябва да измерим сблъсъци с космични лъчи под различни ъгли и да се опитаме да разберем има или няма преференциална ос. Такива събития обаче са доста редки и затова не ни е много ясно как точно да го направим. Все пак ние сме физици – теоретици!

В: А ако Вселената е илюзия, какво можем да направим по въпроса?
О: Мисля, че ако наистина живеем в симулация, то ще е интересно да комуникираме със симулиращите. Освен това смятаме, че в този случай няма да има само една симулация. Така че може да е възможно да комуникираме и с някои от другите симулации.

В: Защо една напреднала цивилизация би решила да симулира Вселената?
О: Изглежда ми много вероятно симулиращите да са заинтересувани от анализа на много Вселени, като променят параметрите, за да видят какво се получава. Например, ако променят фундаменталните константи на природата или масите на частиците, може би животът, базиран на силиций, ще възникне вместо този, основан на въглерод (какъвто е нашият). Мисля си, че подобна цивилизация би се интересувала от наблюдение на еволюцията и крайната съдба на тези вселени.

В: Така че нашите потенциални създатели биха правили онова, което правим и ние, но в по-голям мащаб?
О: (Смях.) Точно така... хубаво е от време на време и учените да поемат кормилото, за разнообразие.

В: А вие смятате ли, че живеем в симулация?
О: Намирам аргумента на Болстром за доста интригуващ и... доста депресиращ. За мен основното в тази аргументация е, че единственият начин, по който можем да заключим, че не сме в симулация, е, ако се самоунищожим в близко бъдеще. Или пък, от друга страна, може би когато технологията се появи, хората ще решат изобщо да не симулират никакви вселени? Възможно е, но ние знаем, че хората правят всичко, стига да са способни... нали така?
® Livenews.bg / Владимир Маргитин

http://www.livenews.bg/Jiveem-li-v-Matritsata!.-52950

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.