Рудолф Щайнер: Силите и субстанциите, които проникват в духовното: Въпросът за наторяването. – част 2

Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах. В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че животът да се пренася точно с помощта на азота. Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот. Такава е сега задачата и тя трябва да се изпълни точно.
Едно солидно указание може да даде обстоятелството, че ако за наторяване употребите едно чисто минерално вещество, то Вие в действителност никога няма да повлияете земната маса, а в краен случай само воднистата част на земята. С минерални торове можете да въздействате върху водната част на почвата, но не можете да постигнете оживяване на самата почва. Затова растение, което се намира под влияние на минерални вещества, ще Ви покаже такова израстване, такова развитие, което издава както е подпомогнато само от стимулираната водна съставна част на земята, а не от оживената земя.
Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва. Компостът е средство, което оживява почвата. В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни. Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно. В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила. Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило. И сега е особено важно да се съобразим с тази уседналост и устойчивост. Ако е налице прекалено силно избуяване на етерното, веднага ще се затрудни правилното действие на астралните сили върху азота. Прекалено силното избуяване на живота в етерното не позволява в компоста да се прояви астралното.
В природата се намира нещо, за чието предимство вече Ви говорих от различни гледни точки. Това е калцият, варовикът. Ако в компоста се внесе варовик във формата на негасена вар, тогава става нещо особено. Без да се въздейства особено силно върху астралните сили, етерното съдържание се поема от варта, кислородът също и на астралните сили се осигурява най-добро действие. С това се постига нещо съвсем определено. С такъв компост на почвата се придава нещо, което силно я прониква с астрални сили без обиколния път през етерните сили.
Помислете само, астралното, без да минава по околния път на етерното, прониква много силно в почвата, така че почвата по особен начин бива, така да се каже, астрализирана и по този път на астрализиране бива проникната от азотните съединения и така се задвижва процес много подобен на известен растителноподобен процес в човешкия организъм, но така растителноподобен, че не достига до образуване на плодове, а спира при израстването на листата и стъблата. Процесът, който иначе предаваме на почвата, в нас по съответния начин насочва хранителните вещества към активността, за която Ви говорих, че трябва да съществува. Когато действаме по описания начин, ние подбуждаме също и почвата към такава активност. Така подготвяме почвата да ни произведе продукт, който като бъде изяден, например от животното, с по-нататъшното свое въздействие да развива вътрешна активност и да прави тялото вътрешно подвижно. С други думи: ще постъпваме добре, ако наторяваме нашите ливади и пасища с този компост и ако строго изпълняваме и другите предписани процедури. Точно с това ще добиваме добро сено и добър сух фураж. Но за да се изпълняват правилно тези неща, трябва да се вникне в целия процес. Осъществяването в подробности често зависи от усета, а такъв усет се развива, когато човек е вникнал в естеството на целия процес.
Ако приготвеният по този начин компост се остави в това положение, което досега описах, той лесно може да разпространи на всички посоки своите астрални сили, да излети и да мирише. За да се намали или предотврати това, трябва да се изгради личното отношение към нещата, като се доведе купчината компост до състояние да мирише възможно минимално, което лесно се постига, като се правят пластове и между пластовете се посипва натрошен торф. По този начин се задържа това, което иначе ще се изпари. Азотът има силната тенденция навсякъде да се свързва във всевъзможни връзки, а по описания начин той ще се задържа. Селското стопанство трябва да се води с убеждението, че животът, жизнените и астралните сили трябва да бъдат насочвани да проникват навсякъде, за да може всичко правилно да се развива.
Във връзка с това следва нещо друго. Замисляли ли сте се, защо кравите имат рога или защо известни животни имат разклонени рога? Това е извънредно важен въпрос. Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън силови течения, а също и силови течения насочени навътре, насочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре. Това щеше да е съвсем необичайно и би се стигнало до едно тромаво, неугледно живо същество. Ако беше така при кравите, те щяха да изглеждат много странно, те биха били като буци с прибавени наченки на крака, каквито са били в ембрионалния стадий. Такива биха си останали и биха изглеждали гротескно. Кравата обаче не е устроена така, а има рога и копита. Какво става на местата, където расте рогът, копитото? Там се образува място, което по особено силен начин изпраща силови течения навътре. Там има особено рязка граница спрямо външното. Изключена е не само комуникацията, която става през пропускливата кожа и косми, а там напълно са заключени портите за течения отвътре навън. Оттук следва, че образуването на рогата е свързано с цялата фигура на животното. Образуването на рогата и копитата е свързано с цялото формообразуване на животното.
При разклонените рога на елените нещата стоят съвсем другояче. При еленовите рога се касае не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън. Рогата на елена са вентили, през които се изпращат определени течения навън. Теченията не винаги са течни или въздушни, те могат да бъдат също и силови, локализирани в еленовите рога, откъдето биват разтоварвани навън. Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива. Той става един нервен елен. В известно отношение всички животни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
Кравата има рога, за да изпраща в собственото си тяло това, което астрално-етерно трябва да изгражда и формира, и което трябва да проникне чак до храносмилателните органи, така че тъкмо чрез силовите излъчвания, които идват от рогата и копитата, произлиза много работа в храносмилателния организъм. Който иска да разбере епидемията шап болест на муцуната и копитата, т.е. естеството на обратното действие на периферията върху храносмилателния тракт, той трябва да прозре тази връзка. И нашето лекарство против шап е съставено въз основа на разбирането на тази връзка. И така рогата на кравата, чрез своята особена природа и мъдрост са добре нагодени да отразяват във вътрешния живот етерните и астралните сили. В рогата има нещо, излъчващо живот и даже астрални сили. Ако бихте могли да се промъкнете в живия организъм на кравата, когато сте в нейния стомах, бихте усетили как от рогата навътре текат астралните и етерните сили. При копитата по подобен начин става същото.
От казаното може да се даде указание, как да се увеличи активността на силите, които са вложени в обикновения оборски тор. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване със субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, разнасящи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
Ние вземаме тази маса, предаваме я на земята в някаква форма в подробностите ще навлезем по-късно, с това доставяме на земята етерни и астрални сили, които нормално се намират в корема на животното и там, в корема, произвеждат за организма сили от растително естество. Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
Това, което даваме на земята като тор, трябва да загуби първичната си форма, която е имало като поета храна. То трябва да е преминало през органичния процес на обмяната на веществата, в известно отношение трябва да е обхванато от разлагане, да бъде разтворено. Най-добре е, когато това разтваряне стане чрез собствените етерни и астрални сили. Тогава там се настаняват паразити, микроскопични живи същества. Там те намират добра хранителна почва. По тази причина се вярва, че те са елемент от доброкачествеността на тора. Те обаче всъщност са указание, че торът е в едно или друго състояние. Тяхното значение е, че по тях се установява състоянието на тора. Измама е обаче да се мисли, че торът може радикално да се подобри чрез инжектирането на такива бактерии и подобни на тях микроорганизми. Така изглежда само от външен пръв поглед, но в действителност не е истина. Ще говоря още за това, но сега да продължим по-нататък.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е заобиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно. Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
Тогава рогът може да се изрови и торът се изважда. При нашите последни проби в Дорнах дамите и господата се убедиха, че изваденият от рога тор не миришеше. Това беше особено впечатляващо. Той вече нямаше миризма, но започна естествено малко да мирише, когато беше обработен във вода. Това свидетелства, че всичко миришещо в него беше концентрирано и преработено. Вътре в него се намира невероятна сила от астрално и етерно естество, която можете да употребите, като разредите презимувалия в рога тор в обикновена вода, която трябва да бъде малко затоплена. Като се вземе предвид площта, която трябва да бъде наторена, и количеството от този тор, от опит се установи, че за една площ от около 1200 кв.м. е нужен само един рог, чието съдържание се разрежда в около половин кофа вода. Тогава цялото съдържание на рога трябва много добре да се разтвори и да се свърже с водата. Това значи тази смес да започне да се бърка, да се разбърква толкова бързо, че да се върти в кръг около ръба на кофата, по периферията на кофата. Вътре в средата трябва да се образува кратер почти до дъното на кофата, така че цялата смес да се ротира чрез въртене в кръг. Тогава бързо се сменя посоката, така че сместа да закипи и да се завърти обратно. Ако това продължи един час, получава се основно взаимопроникване на тора и водата.
Помислете колко малко работа изисква това. За тези неща не се изисква много работа. Мога да си представя, че незаетите с друго членове на семейството ще имат особено забавление, тъкмо по този начин най-малко в началото на работата да бъркат тора. Ако за това се погрижат дъщерите или синовете на стопаните, те ще го направят по чудесен начин, тъй като при тази работа се получава много приятно чувство да се открие, как от съвсем немиришещата смес се разнася съвсем леко благоухание. Това лично отношение, което можете да развиете към тази работа, ще подейства извънредно добре на човека, който обича да възприема природата в нейната цялост, а не такава, каквато е представена в ръководството на Баедекер.
С този разтвор се ръси разораната почва при малки площи това може да се направи с обикновена пръскачка а именно приготвеният по този начин разтвор да се смеси с пръстта. Разбира се, за големи площи трябва да се конструират специални машини. Ако обаче обикновен тор се смеси с този, тъй да се каже „духовен тор”, тогава ще се установи каква голяма плодовитост ще се получи. Между другото ще се види също, че тези неща могат да бъдат значително развити, тъй като към това мероприятие, което току що описах, може да се прибави едно друго, което се състои в следното:
Отново се взема рог на крава, обаче той не се напълва с тор, а със смлян на брашно кварц или силиций, или също ортоклас или фелдшпат, прави се каша гъста като меко тесто, и с нея се напълва рога. Заравя се да престои в земята през лятото, а не през зимата, изважда се през късна есен, запазва се до пролетта и тогава това, което е било изложено на действието на летния живот се употребява по същия начин, като се разрежда с вода по същия начин, само че от него е необходимо много по-малко количество. В една кофа вода може да се разтвори едно късче, голямо колкото грахово зърно, може би и само колкото глава на топлийка. Сместа трябва да се бърка в продължение на един час. Когато поръсите леко самото растение, не до намокряне, ще видите какво подсилващо действие има, което от друга страна се подкрепя от тора на кравешкия рог, който действа отдолу от земята. Така се получава особено добър резултат при зеленчуците и при подобни на тях растения.
И когато трябва да се напръскат големи площи, защо да не се използват машини, които могат лесно да се произведат, те просто ще поръсят целите поля съвсем слабо, от каквото слабо шприцоване се нуждаем. Тогава ще видите как торът на кравешкия рог тласка растението от долу, а другият, кварцовият тор го изтегля отгоре нито много слабо, нито много силно. И това би могло да действа чудесно точно при узряване на семената.
Както виждате, тези указания почиват на разглеждане на нещата в тяхната пълнота от един по-обширен кръгозор, а не откъм една отделна част, както би било ако искаме да изградим теоретично целия човек, като познаваме само един пръст от ръката му. По описания начин може да се постигне и нещо, което също не трябва да се подценява. Това, което днес се проучва, което, както се казва, може да е по-продуктивно за земеделеца, в последна сметка стига до изследването, как производството да бъде финансово по-доходно. Много други неща не се отчитат. Ето защо естествено хората не винаги мислят за това, но то неосъзнавано лежи в основата земеделецът е учуден, когато чрез някои мероприятия мигновено постига големи резултати, получава едри картофи, продукти с големи размери. Да, но проучването не излиза извън този количествен показател и не отива по-нататък, защото се смята, че останалото не е най-важното.
А най-важното е, когато нещата се преценяват с оглед на човека те да са най-благоприятни за неговото съществуване. Може на полето или в градината да отгледате някакъв плод блестящ на вид, но да е годен може би само да напълни стомаха на човека, без да допринася за неговия вътрешен органически живот. До този резултат обаче, човекът да получи най-добрия вид храна за своя организъм, днешната наука не стига, защото тя съвсем не знае и не намира пътя към това.
А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата. То се извлича от нейната цялост и затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко начинание се изхожда от човека, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа най-добре да се подържа. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.
Рудолф Щайнер
Биодинамично земеделие

http://biozemedelie.com/biozemedelie/rudolf-shtainer-natoriavane2/