четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Кой има полза от това, че сме забравили за "играта" на нивото на физическата реалност?

Въпросът тук не е за компютърни и мрежови "играчки", а за тази игра, в която съзнателно или несъзнателно всеки един от нас играе роля, като излиза на сцената на театъра, наречен "живот" в света на грубата материя. Нашите физически тела и определени личности - това са просто персонажи, чиято роля сме избрали като актьори от театъра, за нашето собствено удоволствие и обучение. Едновременно с това, много хора толкова сериозно са се превъплътили в ролята си, че не само напълно забравят, че това е просто "игра", а и  започват погрешно да се отъждествяват като нещо отделно от истинския си "Аз".


Ето какво пише за това Е. Кравец в книгата си "Цялата система на Ричард Бах": "Работата е там, че дори и най-сериозните и несклонни за игра хора все още играят, независимо дали им харесва или не. Ние всички играем различни роли, изживяваме различни драматични и трагични ситуации, точно като актьори на сцената, с тази разлика, че в живота не помним, че ние сме актьори и че всичко, което ни се случва е просто роля.

Да си спомниш за това - е като да се събудиш от дълъг сън и да започнеш да живееш с отворени очи, ясно виждайки и разбирайки истинската същност на това, което се случва. И ако решим да се събудим, трябва за минимум да разберем какви са тези игри и роли, и защо изобщо ги играем.

Нека се запитаме: защо изобщо хората играят игри? Защо децата играят  игри? За развлечение и забавление. Защото това е забавно и вълнуващо. Тъй като играта е подобна на приключение. И защото в играта можете да научите нещо. Нещо наистина важно и полезно.

Така че, играта под името "Живот" е измислена именно за тази цел. Нашата истинска същност - духът - обича да играе. Той се радва на играта. Игрите му харесват, понеже за духа това е едно приключение. Но това е приключение със смисъл. Това е приключение, в което духът се учи. Духът се закалява в тях, става по-силен - първо. Дух изпитва себе си - второ. Духът придобива нужните му нови качества и необходимия му опит - трето.

Следователно, тези игри, които избира духът на планетата Земя изобщо не са случайни. Напротив, техният избор е подчинен на строги правила. Духът избира само тези игри, които са му наистина необходими. Тези игри, които са му необходими за обучение и придобиване на нови умения.

Тук е време отново да си припомним, че духът не е нещо отделно от нас. Това не е някаква външна сила, стояща над нас. Не, духът - това е част от нас. Това също сме ние. Оказва се, че игрите, които играем на Земята, сме ги избрали самите ние. Макар и да забравяме за това".

И така, кой има полза да забравяме за това? Това е същата паразитна вампирска система, която по някакъв начин е построена в "игровата реалност". Именно на паразитните същности (за удължаване на своето съществуване) им е необходимо ние сериозно да излъчваме колкото е възможно повече негативни емоции и чувства.

Ето защо нашето съзнание попада почти от раждането във физическо тяло в строен и смазан механизъм на манипулации, чиято основна цел се състои в това да загубим паметта за тази "игра" и да възприемаме всичко, което ни се случва с цялата си сериозност. Точно тогава става възможно да се подчини нашата дейност във физическата реалност на интересите за благоденствието на паразитната система, а не на еволюцията и развитието на съзнанието и духа.

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.