четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Връзки с външния свят. Разпад. Независимост и отчуждение от родителите

Връзки с външния свят


Като всеки егрегор, и семейният е свързан с много други. В същото време у него има
тенденция да се затваря в собствените си рамки.  При възрастните тази тенденция се проявява във вид на ревност, която понякога е толкова мъчителна, че на човек му се иска да се гръмне.  Но защо мисълта,  че любимото същество може да попадне в чужди прегръдки е толкова непоносима?  Може би защото ревността бива възбуждана от егрегора? Толкова по-силна е тя, колкото по-малко средства му остават? Когато семейният егрегор се разпада, ревността си отива последна.
С появата на деца се появява и друга форма на затваряне на семейния егрегор. Това е стесняване на родителското съзнание, особено при майката. Онова, което не засяга пряко детето, престава да я интересува. И докато децата са още малки, това поведение има някакво оправдание. Но ако с израстване на децата тази съблазън не бъде преодоляна,  това ще доведе до рязко падане на енергетиката на семейния егрегор.  Той започва да кристализира," а кристализиралият егрегор не е в състояние да възпитава деца.
На тенденцията за затваряне на семейния егрегор може да се противопостави само активизирането на неговите отношения с други егрегори, разширяването на сферата на семейното влияние извън собствените й рамки. И тук не трябва да се приемат за връзки със семейния егрегор личните канали за връзка на двамата родители.  Например бащата, който интензивно експлоатира канала за връзка с егрегора на своята работа, не е длъжен да включва този канал към семейния егрегор.  Семейните канали за връзка с други егрегори са онези общи връзки с външния свят, разбираеми за всички членове на семейството.
Семейството открива своята сила,  именно когато въздействува върху своето обкръжение и възпитателното значение на подобни действия е огромно. Това е първият момент от детския живот,  когато детето влиза в група и започва да участвува в еволюционна работа. Тогава се откриват и канали за връзка с тънките светове, които не биха били включени при други обстоятелства.
Семействата, живеещи правилно, притежават силно излъчване. Хората около тях са привличани от могъщи сили,  неясни както за тях,  така и за членовете на семейството. 
Човек, попаднал в орбитата на подобно семейство, може да се върти в нея кратко или дълго, но неговото отчуждаване изглежда естествено. А в резултат на това въздействие у него задължително настъпват изменения.
 
Разпад
 
Когато децата пораснат,  семейният егрегор загубва голяма част от функциите и от енергетиката си.  Това фактически представлява разпад на егрегора,  макар и непълен. Пълният разпад настъпва тогава, когато си тръгне единият от съпрузите и това винаги е болезнено.
Нека разгледаме някои от характерните черти на този процес.
 
Независимост и отчуждение от родителите
 
След като навърши четиринадесет-петнадесет години,  у детето рязко се усилва енергетиката на егоичния егрегор. Във връзка с това бързо нараства самосъзнанието и усещането за собствената ценност.  Детето чувства, "че нещо става в моята глава и в сърцето ми, и това е нещо важно не само за мен, но и за другите". Детето, подчинявайки се на егоическия егрегор, започва да се противопоставя на семейния егрегор, особено в ситуации на самоутвърждаване.  Семейният егрегор предпочита груповата работа,  която дава възможност за лично утвърждаване само на възрастния, и то след трийсете. А егоическият егрегор дава възможности за лично утвърждаване, недостъпни за семейния и това подбужда у детето силно желание за лично утвърждаване.
Сега позицията "  аз сам!"  вече се отнася не само към материалната действителност /обличане и хранене/, но и към мисленето и избора на житейски път. И точно тук настъпва отчуждаване на детето от семейството.  Това става,  тъй като етиката,  която му диктува егоическият егрегор, може рязко да се отличава както от етиката на семейния егрегор, така и от етиката на двамата родители.  Отчуждението е до такава степен,  че сякаш у дома се е появил напълно непознат, чужд човек, само външно приличен на предишното дете. Според еволюционното равнище на егоическия егрегор на детето,  родителите могат да изпитат мъка,  разочарование,  недоумение,  възхищение,  гняв,  дори злоба.  Започва да работи програмата на висшия кармичен егрегор на детето, която ще го води по неговия собствен път,  често отличаващ се от онзи,  който са предвиждали родителите.  И в такива случаи семейството не е в състояние да разбере какво се случва с този негов член. Това е драмата на кокошката, която е измътила патенце. Но самото патенце все още има желание да се крие под крилото на семейния егрегор. И тук му се налага да се сблъска с обратната страна на трудно извоюваната независимост.  Родителите започват да се отнасят с него като с чужд човек и в случаи на конфликт детето се сблъсква с деструктивна критика от типа "ама голямо лайно си станал/а". А понякога дори и с истинска ненавист,  облечена като загриженост.  Детската реакция обикновено е пълно вътрешно осъждане на родителите. И те престават да отговарят на неговия детски идеал.
 
Авесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.