Паралелно текат два процеса, които на пръв поглед не свързани един с друг. Първият: родителите не забелязват, че детето расте и се превръща в самостоятелна
личност, изпълняваща своя кармична програма. Те изобщо не
допускат, че детето им не е тяхно собствено продължение. Вторият:
детето също не забелязва, че расте, че неговото съзнание се разширява
и от него се изисква повече /ситуациите, родителите, егрегорът/.
Ето пример. Майката понякога е тъжна, понякога весела и в ранно детство детето възприема това като слънчево
или дъждовно време. Но на десет години детето вечe
може приблизително да
определи причината за майчините настроения, а на тринадесет
съвсем съзнателно се опитва да влияе върху тях, тоест - върху семейния
климат. А това всъщност е влияние върху енергетиката на цялото
семейство.
И ако детето не върши това, неговите родители вътрешно престават да го уважават.
Получава се така, че детето не уважава родители, които не виждат, че то расте. А родителите не уважават дете, което не вижда какво става край него. Как да се излезе от този омагьосан кръг?
Леност
Отново се връщаме към проблема за независимостта. Ако родителите наистина уважават детето си, трябва да му предоставят по-голяма независимост. Уважение то
може да си заслужи, само ако притежава известна независимост. Класическата ситуация изглежда така:
"- На мен нищо не ми разрешават, нищо не ми поръчват, нищо не ми дават да върша!
- О, Божичко! Писна ми тоя шемет всеки ден да ме побърква! На теб не може се разчита, ти си напълно безотговорен!"
Особеното в подобни ситуации е в това, че на повърхностно равнище и двете страни говорят истината, а едва на
по-дълбоко ниво става ясно, че и двете страни са напълно доволни от
съществуващото положение и всъщност демагогстват.
От една страна, майката наистина върши всичко сама, но на нея й е по-лесно така, отколкото да научи детето си на труд. Защото това просто изисква повече енергия, търпение и нерви. Но и трудолюбието, и отговорността се възпитават чрез
истинска работа, когато
отговорността пада върху детските рамене. Само тогава детето усеща
реална помощ от своя егрегор.От друга страна, на детето настина нищо не
му разрешават, не му поръчват. Но ако родителят се обърне към него с
молба за помощ в неподходящ момент, то отказва.
Авесалом Подводни
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.