четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Активното, пасивното и "никаквото" дете. Въпроси и отговори

 Активното, пасивното и "никаквото" дете

   Активното дете е онова дете,  за което външният свят играе по-важна роля от
вътрешния. То създава себе си в действия и главна задача на възпитателя не е да вмести това дете в някакви рамки, а да му обясни границата на тези рамки.
За пасивното дете, обратно, най-важен е вътрешният свят и задачата на възпитателя е по-сложна. От една страна, той трябва да задълбочи вътрешния живот на детето, да му помогне да оформи своя вътрешен свят и да се ориентира в него, като настрои канала за връзка с егрегора. От друга страна трябва да научи детето да намери език за изразяване на своя вътрешен свят.
   Пасивното дете с активен вътрешен живот не трябва да се бърка с "никаквото" дете. При него липсва както външен,  така и вътрешен живот,  от които израства  "никакъв" възрастен - чист проводник на общественото подсъзнание. На подобни хора им е много трудно да открият собствената си индивидуалност, онова, което ги различава от другите. Животът им преминава под силното влияние на средата.
Такива деца трябва да бъдат възпитавани тактично,  вкусът им трябва да бъде изграждан внимателно и постоянно.За всяко дете е важна не толкова външната похвала, а и вътрешната /от егрегора/, а за "никаквото" дете това се отнася в двойна степен: за да намери своята индивидуализация, на него му е нужно да усети вкуса на енергията на своя висш кармичен егрегор.

Въпроси и отговори

   Главният начин за разширяване на детското съзнание е следният: на детето трябва да му се обръща внимание върху нещо, най-добре под формата на въпрос. Същностното съзнание не може да бъде разширено насила според желанието на възпитателя.
   Ако на детето му се зададе въпрос,  то ще се замисли,  докато не отговори или вниманието му не бъде привлечено от нещо друго. Времето за размишление е показател за качеството на въпроса. Ако това време е повече от минута - детето вътрешно ще се измени и ще запомни въпроса за цял живот.  Съсредоточеното размишление,  медитацията са основа за всяка дейност и навиците за това се оформят у детето след втората година. Равнището на детската концентрация често е необичайно високо и на възрастните им остава само да насочат детското внимание в необходимата посока и да не пречат на медитативния му процес.
   Трябва добре да се помни, че канали за връзка се откриват и отговорите идват сами по тях, но че това никога не става изведнъж. Състоянието на детето в момента на медитация, когато то открива канал за връзка с тънките светове и се променя вътрешно,  е най-незабележимо от родителите.
   Отговорите на детските въпроси в никакъв случай не трябва да бъдат изчерпателни. Иначе интересът на детето ще се блокира.  Може да се каже,  че информационното "обслужване" на детето има съмнителна стойност. По-важно е усещането за единството на света, в който живее детето, и то във всички възможни аспекти.
   В своите отговори възпитателят трябва да се старае да поддържа определено равнище на съпротивление на материала спрямо детето.  И то така,  че в главата му да цари хаос, и вместо да задава хиляди въпроси, да зададе десет, но да възприеме глъбинно отговорите. Лесните отговори на детските въпроси не го учат на нищо и дори отслабват способността му за концентрация. Изобщо, умилителната картинка "детето - защо" и охотно обясняващият родител, по принцип участват в процес на притъпяване на вродените детски способности. Много по-добре е, когато родителят задава повече въпроси, а детето мисли и отговаря.

Авесалом Подводни

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.