Дарвинизъм - зараждането на хибриди от маймунски гени

Въпреки многото противоречия и съвсем очевидната за адекватните хора несъстоятелност, теорията на Дарвин за еволюцията продължава да бъде за най-ортодоксалните учени безспорна истина, в която те сляпо вярват. Все пак всичко може да се опише много по-лесно. Възможно е от маймуните да са произлезли само всички тези, които приемат на едната вяра тази абсолютно недоказана теория.

И тази сляпа и напълно нелогична вяра в нейната вярност - това е един вид генетичната памет на маймунските хибриди - представители на тези раси и народи, които са били създадени от генетични експерименти на нехуманоиден разум по кръстосване на архантропи с хора. За щастие, не всички народи на земята имат такъв произход и най-малкото някои от тях са произлезли от звездни пришълци, за което има директни препратки в епоса и митологията на различните народи.

За пълния провал на по-голямата част от теорията на Дарвин изтъква и биологът, антропологът, изследователят Г. Сидоров. Така например, в книгата си "Тайната хронология и психофизика на руския народ", той пише той: "Просто нашата наука е доказала склонност да пренебрегва факти, които тя не е в състояние да обясни. През 70-те години научният свят бе потресен от сензационно откритие на Майкъл Кремо: в пустинята Гоби и северната част на Китай - на места, където има добре запазени отпечатъци от лапи на мезозойските динозаври - с изненада учените откриват следи от боси крака на човек.

По този повод са публикувани няколко статии, били измислени различни версии за това, че тези следи не са оставени от човек, а от някакъв непознат вид динозаври. Въпросът обаче веднага възниква: как може еволюцията да "подари" на примитивните гущери съвършен човешки крак или да обясни намерените камъни от Ика? На това науката не дава отговор.

Тя предпочита да запази мълчание и по други въпроси, предявени от времето. Как например, да се обясни присъствието на няколко десетки пирони в парче варовик или изваяни стоманени части в блок от швейцарски въглища? Подобни примери има много. Проблемът е, че всички тези открития не могат да окажат влияние върху отношението на съвременната наука към миналото. За нея отдавна е ясно: Дарвиновата теория е обяснила произхода на всички живи видове, включително и човека. А това, което не се вписва в тази теория, просто не е достойно за внимание.

Еволюционистите-дарвинисти не се опитват поне за себе си да обяснят защо в историята на съвременното човечество на Земята не са възникнали никакви нови видове. Какво, еволюцията е спряла? Или е спряла борбата за съществуване? Някои биолози заради това започнаха да виждат в борбата за съществуване само механизъм за съхранение на вида.

Може би те са прави. В края на краищата, модерните генетични изследвания на човекоподобни маймуни, които са извършени от американски учени показват, че всички човекоподобни маймуни от Африка и Азия са по-млади от човека. Ако следваме еволюционното становище, то не човекът е произлязъл от общ прародител с маймуните, а този генетичен общ прародител на маймуните е от човека.

Но тогава може да възникне естествен въпрос: как да се обясни еволюционната верига на маймуноподобните предци на човека, от които по-късно се е развил Хомо сапиенс? Защо непременно всичко трябва да обясни от гледна точка на еволюцията? Може би е по-лесно да се обясни от гледна точка на инволюцията?

В края на краищата, ако направим поправка с факта, че човечеството е дошло от космоса, а не е възникнало на Земята, както се опитват да ни убедят еволюционистите, всичко си идва на мястото. И за да имаме моралното право да направим такова изменение, е необходимо да се обърнем към свещените зороастрийски, ведически, будистки и шинтоистки текстове. Тези текстове разказват, че на Земята много пъти са възниквали и загивали древни, неизвестни за съвременното човечество цивилизации ...

Учените дарвинисти, подреждайки в стройна верига маймуночовеците, започвайки от австралопитеките и завършвайки с разумния човек, с този ход се опитват да докажат еволюцията на Хомо сапиенс, да го приземят, да го направят земно творение. И те не се съобразяват с данните на генетиката, която поставя на първо място във веригата Хомо сапиенс, а не австралопитека, понеже по нейните констатации човекът е по-стар от всички земни примати.

Официалната наука не отчита и факта за човешки следи в мезозоя. Тя не се опитва да обясни и уникалните знания на древните, които пряко посочват факта, че човечеството многократно е основавало на Земята високо развита цивилизация. Разбира се, съвременната наука не признава факта за периодичната инволюция на човека, както е показано от маймуноподобните "роднини", като се започне с австралопитеците.

Съвременната наука следва да признае, че преди нашата технократична цивилизация на Земята са процъфтявали - неведнъж - други цивилизации, също с много високо ниво. Не непременно технократски, а по-скоро магични, както е посочено от впечатляващите езотерични знания ...

Нашата наука е длъжна най-накрая да се освободи от абсолютизацията  на закона на еволюцията, дойде време да се признае, че има и обратен закон. И част от древното човечеството, по правило най-назадничавият му в духовно отношение пласт, след унищожаването на някоя от горепосочените цивилизации, подчинявайки се на законите на природата нерядко е инволюирал почти до нивото на животно.

И ако отчетем, че човечеството пребивава на Земята от периода Креда, а може би дори от по-рано, както е указано от отпечатъците от човешки крака в близост до отпечатъците от лапи на юрски динозаври и други находки за бита, "консервирани" в пясъчник или варовик, то времето за инволюция на човека е повече от достатъчно".

Освен това винаги е по-лесно да се деградира, отколкото да се развива. Това може да бъде напълно потвърдено и от съвременното човечество, което, заедно с развитието на интелекта силно деградира в духовно отношение. Оттук и хищническата култура на масовото потребление, насочена към унищожаване на собствената си естествена среда, както и заплахата от самоунищожение, в резултат на нова световна война и възраждането на култовете към "златния телец", насилието и материалните удоволствия, превръщащи човек в говорещо и най-жестоко животно. Но само хибридите между хора и архантропи, напълно загубили своята "искра от Бога", могат да вярват в животинската си природа - за произхода си от маймуни или някакво друго животно.

По материали от Интернет

КЪСЕН ЕТАП (Робърт Монро)

(Октомври 1962 — октомври 1970 г.)
 

Експериментирането през този период бе ограничено поради принципната липса на възможност. Предимство имаха заниманията ми с материални дела и усъвършенстване на предишна работа като вторично усилие.

Въздействия. По време на този период чувството за вибрации напълно изчезна, преминавайки в усещане за горещина, а после в неопределено „съществуване“.

Отделянето от физическото бе възможно само в тази форма на „съществуване“, и то с минимално усилие. Единственият физически ефект, който бе отбелязан, бе слабото чувство за неориентираност, замайване и лек дискомфорт за около девет часа след обичайното експериментиране. Никакви специални опити не бяха осъществени, но причината за това не е известна.

В средата на периода се разболях от възпаление на хемороид. Приписах го на преживяване по време на опит, който проведох около четири дни преди появата на симптома. Преди това не бях страдал никога от такъв медицински проблем. Намаляха и потребностите ми за сън. Въпреки това, когато се появеше нужда от сън, бе абсолютно наложително да я задоволя. Ако не го направех, получавах физическо и умствено неразположение. Не повече от пет минути сън обаче ме възстановяваха из основи. Единственият друг забележителен ефект, който съм записал, бе двукратната поява на цялостното усещане за „близка билокация“^[1].

Това бе състояние на пълно съзнание на равнище, където цялата сетивна чувствителност към материалното обкръжение бе активна, макар че собственото „аз“ бе „на една степен по-далече“. И в двата случая то изискваше обмислено решение за пълно интегриране с материалното обкръжение. Ефектът от оставането с „една степен по-далече“ в друга околна среда бе и остава неизвестен. Продължаваше звукът от „свистенето на въздуха“.

Емоционални образци. Страховете, които все още се срещаха през миналия период, бяха напълно разсеяни. Най-важната причина бе пълното доверие в методите, които довеждаха до мигновено връщане към физическото, и то по собствено желание. Нещо повече, оценката на предишните данни допринесе за възприемане на състоянието в условия на развитие повече, отколкото на израждане.

В същото време започнаха да се изявяват лошите страни на продължителното съществувание във физическото тяло. В резултат значително отслабна и пренебрежението към физическите опасности. Причината за това не е известна.

Последователност на експериментирането. През целия период не въведох никаква определена последователност, което се дължеше на неотложността на други въпроси. По този начин експериментирането бе спорадично и ставаше само когато ми се откриеше възможност. Бяха направени няколко силно доказателствени посещения в Място I и в Място II. Повечето пътешествия бяха до Място II. Резултатите от тях по отношение на материалния свят (Място I) бяха неточно упоменати. Експериментирането на стриктна научна почва започна по-късно през периода под контрола на лабораторни условия.

Методология. На тази област бе обърнато малко внимание, тъй като два принципни въпроса останаха неразрешени. Първият проблем бе развитието на техниката за дълбока релаксация, която се придобиваше с нарастваща трудност. Вторият бе хроничният проблем с контролирането на набелязаната посока. Приложени бяха разнообразни техники, но резултатите не бяха значителни. Сърцевината на трудността се състоеше в противоположните желания на съзнанието и свръхсъзнанието, когато и двете действаха с пълен капацитет. Във Второто състояние свръхсъзнанието е по-силно определящият елемент.

Заключения. 1. Докато сме във Второто тяло, е възможно да се окаже физическо влияние върху физически живо човешко създание, когато последното е в будно състояние. 2. Има неразкрити сфери на познанието и науката извън обхвата на съзнанието на настоящия експериментатор.

[1] Билокация — едновременно присъствие на две места. — Бел. прев.

Робърт Монро

СРЕДЕН ЕТАП (Робърт Монро)

Август 1959 — септември 1962 г.)
 

Ефекти. Началото на периода бе отбелязано с лекия сърдечен удар. Нямаше доказателство за взаимна връзка между експериментирането и болестта. Въпреки това отсъствието на доказателство не можеше напълно да отхвърли тази възможност.

Вибрационното състояние се усъвършенства, докато накрая започна да се проявява само като усещане за горещина. Тази промяна бе резултат от постепенното „ускоряване“ на честотата, докато не започнаха да се усещат само единични пулсации. През този период феноменът на слуховото възприятие за „свистене на въздуха“ остана непроменен.

Отделянето от физическото стана по-малко процедурно и по-естествено. Имах съвсем редки проблеми с връщането. Вибрационното състояние бе преднамерено възбуждано през дневните часове и ставаше спонтанно през късна нощ.

Очевидните психологични ефекти останаха същите: никакви изнервяния или отклонения в резултат на някои стимулации. Те бяха разгледани по-внимателно от гледна точка на сърдечния удар.

Емоционални образци. В началото на периода съществуваше някаква тревога за възможно психологично въздействие. Невъзможността да контролирам преживяването напълно по свое желание, оказваше влияние на тези страхове. Но те намаляха значително към средата на периода, което се дължеше главно на липсата на потвърждаващо доказателство и нарастваща самоувереност. Все още съществуваха опасенията във връзка с контрола по връщането към физическото и възможностите от грешки от невежеството ми в непознати области.

Последователност на експериментирането. Удължени визити в Място I, които ставаха все по-чести. Понякога по невнимание бяха замествани от пътешествия до Място II. В късните части от периода бяха открити и посещения до Място III, като последователно бяха изучавани. Състоянието на безвремие бе открито късно през този период.

Методология. Техниката на „преброяването“ за релаксация бе приложена в тестовете през деня. В късните нощи граничното състояние на сън бе преобразувано в сега вече известното състояние на вибрации-горещина. Дишането с уста стана механично действие при някои по-нататъшни експерименти с „челюстно настройване“.

Заключения. 1. Потвърдено бе съществуването на Второто тяло. 2. Открито бе Място II, чиито качества се отличаваха от тези на Място I. 3. Съществуването на Място III влезе в обсега на хипотетичното. Неговите характеристики бяха свързани с тези на Място I, но на различни етапи от научно развитие. 4. Човешката личност преживяваше преходния период на смърт и продължаваше да съществува в Място II. 5. Комуникацията между човешките същества можеше да се извършва и извън равнището на говорене с уста, по време на ходене или в спящо състояние и/или във Второто състояние. 6. Някои (или повечето?) живи човешки физически създания се отделят от физическото си тяло по време на сън. Причината за това не е известна.

Робърт Монро