ЗВЕЗДНИТЕ РОДИТЕЛИ НА АТЛАНТИТЕ

Да бъде очернено е възможно само светлото 

   В онова далечно и красиво време в детската градина за бебешкото човечество работили много медицински сестри, лекари и учители от звездните пришълци. Техните методи на пристрастно обучение били така неподходящи, че те често се карали и дори започвали да воюват помежду си. В космическите противоречия възпитателите постоянно въвличали своите биороботи, мирно пасящи си на уютните континенти на Земята. Новодошлите от време на време експериментирали с хромозомите на хората. В ДНК на човешките хромозоми добавили свои хромозоми повече от двадесет извънземни раси от хуманоидните. Най-решаващо влияние върху хората имат четири звездни народа. Това са Лирианците, Сирианците, Плеядианците и Дзeтианците. Хората, които идват от съзвездието Зета Ретикули, ние понякога наричаме "сиви".

   По време на последното потъване на Лемурия в океанските дълбини нашите богове-създатели на формата Лирианците се държали като последователни врагове на човечеството. Те хвърлили своите "дефектни деца" на гладните вълни на потопа и отпътували на собствените си технически несъвършени кораби за завладяване на нови планети и впечатления. Външно бащите ни изглежали като скалоподобни гиганти с правилни европеидни черти на лицето . Тяхната кожа била бяла, като неизписан лист на скъпа хартия , имали руса коса като на лайка, която все още не е намерила истинската любов. Лирианските очи били различни - като метличина синьо, кафяво или като на котка, в сравнение с нашите са били необичайно големи и дълбоки. Една от основните черти на създателите била авторитаризма.
   Много народи от съзвездието Лира първи заселили планетите около Вега, Сириус и Плеядите, които преди са били необитаеми. И навсякъде лирианците създавали от местната глина техните помощници биороботи, които често били унищожавани, за да се заменят с по-сложни. Тази “почетна” роля на сурови и жестоки родители била втъкана в колониалния сценарий с помощта на много закостенели догми, егоистични закони и измислени правила. Хората от Земята и другите млади планети им се подчинявали , и в същото време отчаяно се страхували. Символите на тази група от звездни пришълци били изображения на котки и птици, тъй като учителите на лирианците са били други, по-високоразвити богове, приличащи на тези животни.

   Друга група от звездните пришълци, които никога не оставят децата си без надзор – това са Сирианците. Символите на тези симпатични извънземни били змии и кучета. За тяхната цивилизация учители са динозаври от района на Капела, в съзвездието Колар, и кучеглавести хуманоиди от Вега. Сирианците произлизат от лирианците, които отначало заселили планетите на Вега, а после в ролята на бойки веганци колонизирали планетите на трите Сириуса. Външно те се различават от лирианците с по-тъмна кожа, тъмни очи и коса, както и с по-малки размери на тялото. Въпреки че бездънните очи на сирианците били също така нечовешки големи. Ако лирианците са манипулирали хората с меркантилна цел, виждайки в земното човечество само неудачни варианти на биороботи, то сирианците винаги се стремяли да помагат безкористно на това човечество. Неведнъж те спасявали провинилите се земляни от пълното унищожение, с което ги застрашавали лирианците. Понякога заради хората избухвали “семейни” войни между родителите.

   Друга важна група oт звездните цивилизатори, които помагат на неспокойното човечество да оцелеят, да растат и стават по-силни са Плеядианците. Нашето Слънце е осмата най-крайна звезда на Плеядите. Ето защо, когато част от лирианците колонизират Плеядите, първо колонизирали 4 планети от всичките 12, въртящи се в орбита около Слънцето. След заселването на Немезида, Фаетон, Земята и Марс, пъргавите лирианци отишли към планетите на звездата Майя. Символи на плеядианците, постоянно връщащи се към своята “прародина” – Земята, били птици и всякакви крилати фигури. Външно жителите на Плеядите изглеждат като техните предци лирианците, единствено са далеч по-ниски от тях, подобно на техни умалени версии, но за това пък били изключително духовни. И до днес те са подобни на хората, но по-елегантни и красиви от нас, и ние понякога ги бъркаме по улиците на града с 13-годишни деца. Ако лирианците и сирианците са като бащите и майките на хората, плеядианците са нашите по-големи братя, постоянни застъпници за малтретираните атланти.

   Началото на цивилизацията в съзвездието Зета Ретикули също положила хуманоидна лирианска раса. Имало е една планета Aпeкс, подобно на нашата Земя, приличали като две капки сълзи. Многобройните лириански народи периодично отвоювали помежду си тази щедра и сита планета. Расите се смесвали , Апекс се превърнала в "генетичен коктейл" на много видове хуманоиди. Чувството за собствена правота апексианските народи доказват помежду си с помощта на атомни и водородни бомби. Като последица от това на планетата започнала да изчезва красивата растителност и атмосферата. Част от безразсъдните апексианци напуснали обезлесената планета и насочили корабите си към съзвездието Орион. Но по-голямата част от депресираното население започнали да копаят огромни тунели и подземни убежища в подготовката за пълно прекратяване на "наземния живот". В резултат на дълга и мъчителна мутация aпексианците се научили да живеят в свят без слънчева светлина и атмосфера. С течение на времето, техният ръст е намален до 120, а размерът на черепа се е увеличил до 40 см в диаметър. След такъв неестествен подбор смъртността сред майките се е повишила рязко. Жените спряли да раждат, тъй като панически се страхуват да не умрат в този процес За да оцелеят като раса, след редица шеметни експерименти апексианците изоставили половото размножаване. Те прибягват до стария и надежден начин за клониране на собствения си вид, тиражирайки еталонни клетки. Учените от Апекс започват да променят генетиката така, че очистеното тяло започва да възприема невидимите честоти на светлината и след това превръща електромагнитни вълни в топлина и енергия. Рафинираните тела на дзeтианците се научили да абсорбират рентгенови лъчи и слаби вибрации на атомите на трансуранови елементи, както захарта абсорбира вода. В продължение на стотици хиляди години съществуване "ъндърграунд" aпексианците умишлено увеличили очите си, променили структурата на зениците, намаляват ръста на тялото, отървават се от репродуктивната система и храносмилателните органи. Бездънните зеници на подземните жители нарастват до размера на техните очи и започват да абсорбират и преобразуват в храна светлинните вълни от етерния и астралния свят.

   През цялото това време aпексианците постоянно размишлявали над причините за своята конфликтност и непоносимост, със съжаление дъвчели мисълта за погубената планета. В крайна сметка те стигнали до извода, че поставили себе си и планетата на ръба на изчезването заради своите емоции. Тогава учените създали обща неврохимична структура на народа, в която всяко външно нещо предизвика еднаква реакция у всеки индивид. Чрез генна манипулация и промени в ДНК спиралите те се избавили от индивидуални чувства и желания и се интегрирали в единен народ-организъм. Това помогнало на неусмихващите се апексианци да отстранят междуособните войни и раздори, царящи в културата на лирианците.

   Все пак различни и изолирани една от друга групи апексианци услужливо внасяли свои отличителни характеристики в генетичните и духовни структури на подземните общности. Най-светли и благородни по стандартите на човечеството в света са тези, които условно наричаме цивилизацията Зета Ретикули. Съществуват и десетки други групи aпексианци, които се интересували подробно за увеличаване на властта си над одухотворената материя. Това ние по детски наричаме тъмните сили. Но повечето жители на Зета Ретикули заемат междинно положение между идеологиите на тъмните и светли апексианци. Именно тях наричаме с неудачната дума “сиви”. По същество, те са огледален образ на недалечното бъдеще с обединеното земно човечество.

   Всички тези народи отдавна излезли на преболедувалата повърхност на Апекс и заселили пространството около близките звезди. Най-негативните според нашите възгледи дзeтианци колонизирани планети от съзвездието Орион, по-специално системата на звездата Бетелгейзе. Тяхната столица е белокаменната и замускулена планета Арий, символ - черен пречупен кръст, вписан в червен кръг. От времето на Атлантида, представители на трите групи от Апекс са били на Земята постоянно. Те идват от соленото небе на мъката, от горчивите ветрове на раздялата и са смесили в космически лаборатории генофондовете на дзeтианците и земляните. А след това се реинкарнирали в "подобрените" подраси на Атлантида. Приключило безсмъртието на боговете.
   - Това е доста странно нещо - казва в интервю за списание Nature американският учен Робърт Мартин, който работи в Палеонтологичен музей в Чикаго. - Но това не променя факта. Първите вкаменени отпечатъци на непознати двукраки същества, които ние открихме, са относими към времето, когато са изчезнали динозаврите. Какви са били тези същества - някаква нова раса или просто появили се преди петдесет милиона години човекоподобни маймуни - не мога да кажа. Въпреки че, разбира се ние вече водим някакъв дебат и дискусия - а не са ли тези "двукраките" , които постепенно унищожили всички динозаври, ловувайки с тях като на игра?

   През 1961 г. експедицията на френския изследовател Сезар Геман намери в отдалечен планински район на Конго (Margherita Peak) племето на пигмеите "Монг" (40 туземци), които никога не са виждали бял човек. Находката е дала отлични резултати - след вземане на проби пигмейска кръв Гемaн установява, че тя ... не е гореща. Хората са били в състояние да изпаднат в анабиоза, като гущери в студено време, от което обаче е малко вероятно да се нуждаят в африканския климат. Племето се покланяли на фигура, изваяна от дърво - стоящ на задните си крака гущер , в който лесно познали ... тиранозавъра. Върнал се в Париж, ученият веднага започва да събира средства за следващото си пътуване, но на експедицията попречила войната в Конго. И шест месеца по-късно Сезар умира от малария. Да се изпрати експедиция не станало - в района се водели ожесточени битки между войниците и местните милиции : в продължение на много години не позволяват на учените да стигнат до местните жители, в чиито вени може да има кръв на динозаврите.

   Вкаменени силуети на човешки крак се намирали редом до отпечатъци от динозаври на много места, главно в Съединените щати - например в реката Палукси в Тексас и Фишър каньон в Невада - това е предизвикало шок и ожесточени дебати: дали е валидна изобщо теорията на еволюцията? Някои археолози са обвинявали други за фалшифициране, другите отговорили с викове на упрек в невежество и нежелание да "разберат очевидното."
Професионални и любителски експедиции от САЩ и Канада, повече от сто пъти в последните пет години посещават храмове на отдавна изчезналата индианска цивилизация на Tиауанако на територията на съвременна Боливия, където каменни скулптури изобразяват хора в люспи - древни индианци (като по някои предположения империята на Tиауанако е основана преди 15 000 години ) , които били наричали основатели на държавата. Освен това, само три племена в боливийската джунгла все още наричат себе си "хора-гущери".

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 4

Поетапно образуване на енергийната връзка

Повечето астрални връзки имат ментална основа, което ще рече, че един човек съвсем съзнателно се стреми да привлече вниманието на друг, да контактува с него и т. н. Това поражда поток от мисли, светлинен сноп от мисловна енергия.

Телепатията не е някакво изключително рядко явле­ние, както смятат мнозина. Според мен тя е част от на­шето ежедневие, но остава почти незабелязана. Критич­ният разум не закъснява да поеме ролята на филтър, предпочитайки да отхвърли знаците за нея като безсмис­лица. В момента разполагаме все още с твърде малко възможности за експериментално доказване на същест­вуването й, тъй като филтрите, които възпрепятстват възприемането на интересуващите ни сфери от фина ма­терия, не са един и два.

Менталният филтър на неверието обаче предпазва ня­кои хора от будещото страх докосване до невидимото. В главата, посветена на средствата за защита, ще видим, че ментални филтри могат да бъдат създавани и използвани напълно съзнателно. Оказваното достатъчно дълго мисловно въздействие се отразява с времето в астралното ниво и води до образуването на астрална връзка, т.е.  енергийният импулс се разпростира и на други честоти. Можем да си я представим като пипало или светлинен лъч, излизащ от някоя чакра на единия участник и дости­гащ съответната чакра на другия. Колкото по-много­странни и интензивни са отношенията между двама ду­ши, толкова повече техни чакри се свързват и в случай на траен рапорт постоянно играят ролята на предаватели.
Онази силна обсебеност вследствие наличието на астрална пъпна връв все пак не се наблюдава при контакт между по-горните чакри (сърдечната, гърлената, челна­та, теменната), но двете явления могат, разбира се, да съ­ществуват паралелно. Тогава тези чакри се оказват блокирани или работят на свръхобороти. Астралната пъпна връв поглъща енергиите им и ги снижава до едно чисто личностно ниво

Резултатът може да е например някаква крайно объркваща смесица от личен интерес към дониране и истинско сърдечно чувство или пък от личностно надмо­щие и надличностна духовност.  Хората, току-що започ­нали да отварят горните си чакри, също често се люшкат между желанието да властват и да се оставят да бъдат во­дени, тоест - да се оставят на волята на висшия Аз. Мо­тивацията на действията им е понякога непонятна за страничния наблюдател. „Астралният натиск" веднъж е забележим, а друг път - ни най-малко.

Колкото и различни да са съзнаваните или несъзнаваните подбуди, създаването на траен рапорт протича винаги по един и същ начин:

Първи етап: установяване на физически контакт, т. е. някакво преживяване от сферата на сетивните възприя­тия - било то среща, телефонен разговор или друг вид ди­ректно общуване.

Втори етап: установяване на мисловен контакт - от обикновено съсредоточаване на мислите върху обекта до волево изпращане на телепатични импулси. „Инсталира­нето" на ментална връзка е напълно възможно, стига да се поддържа достатъчно дълго и другият да я допуска (което по принцип се случва съвсем неволно) и да от­кликва.

Трети етап: възникване на астрална връзка, ако менталната е вече стабилизирана. Бихме могли да го наре­чем и „мислено раздухване на емоциите". Астралното ниво отразява всички вибрации от света на мислите. То е с по-фино трептене и затова минава известно време, до­като бъде организирано така, че да отговори с желаната форма.

Създадените на астрално ниво дръзки са трайни и опитате ли се да ги прекъснете, се оказват по-упорити от връзките на ментално ниво. Върху волята и разума се влияе по-лесно, отколкото върху чувствата, чиито „дви­жения" обикновено са несъзнателни. Менталното ниво се достига с утвърждения, тъй като реагира на думи и на ясни логически формулировки. Проблемът на астралното Аз е, че комуникира невербално. Разпознава образи, чувства, състояния, но езикът и неговата линейност са му недостъпни. То е по-слабо диференцирано в сравнение с будния ум. Едно астрално впечатление е винаги многоизмерно и се получава с посредничеството на знаци и сим­воли, които не могат да се предадат достатъчно добре с езикови средства. И точно поради това голяма част от психологическите практики, основаващи се единствено и само на разговори, имат ограничен ефект. В енергийно­то поле на астралното ниво, както и в подсъзнанието на човека, думите отзвучават, без да бъдат чути.

Ето защо за прекъсването на астралните връзки се употребяват магически (възпроизвеждащи определен образ) техники или методи за визуализация. Подсъзнанието разбира картините и умее да чете онова, което изпитваме съвсем буквално. Подсилената със съответното чувство представа води до абсолютно точното й осъщест­вяване в материалния план. Това е основният принцип на магията, прилаган от нас в ежедневието доста по-често, отколкото си даваме сметка. В този смисъл всички ние творим и сме съответно създатели на собствения си живот.

Често срещани причини за възникването на астрална връзка

Кармичната връзка

Причината за възникването на силна психо-енергийна връзка може да е по-специална и да се крие в някоя пре­дишна инкарнация. Това твърдение се основава на идея­та за прераждането на душата и въплъщаването й в ново тяло в продължение на много животи.

Двама души, поддържали някога такава връзка, могат следователно да се срещнат отново. Споменът у тях се ак­тивира повече или по-малко неосъзнато. Тогава най-често се стига до подновяване на рапорта, понеже той е един от аспектите на душевната им структура. Прословутата лю­бов от пръв поглед, както и необясними, крайни чувства на омраза в повечето случаи са продиктувани от нея.

При срещата някогашният модел на зависимост се за­действа от само себе си. 3а препоръчване е и двамата да се подложат на регресивна терапия или друг вид духовно лечение за изчистване на кармата. Тъй като не е изклю­чено кармичният ребус да е заплетен, т. е. в него да участ­ват евентуално и други хора, е добре в да се потърси по­мощта на опитен специалист. Кармата на човека е като Гордиев възел. За да бъде разсечен, е нужен чувствите­лен меч (ясновиждащ ум) и известна тренировка.

Кармата - това е законът за причината и следствието. Душата запаметява всичко, преживяно през един или друг живот. Ако дадено събитие е било натоварено с много силни емоции, то, както вече споменахме, ще се превърне в причина за нова среща в някоя по-сетнешна инкарнация, понеже душата е прилепнала към него. Зна­чи нашите навици и щения също са карма и ни подтикват да се преродим, за да им се отдадем.

Негативната карма, като например силното чувство за вина, може да ни подведе да създадем житейски обстоя­телства, за да го изпитваме отново и да бъдем наказвани. Или пък - ако сме се сраснали с жертвеното мислене и поведение - да продължим да се движим в тяхното русло, докато с времето съберем сили за преобразуването на то­зи модел. Позитивната карма, тоест - добрите навици, също се повтарят и така доброто се умножава.

Целта на кармичния кръговрат е превръщането на емоционалните импулси в духовни, а то е равнозначно на освобождаването от колелото на преражданията. На ни­вото на егото, което съставлява и нашата личност, чо­векът казва: „Да бъде моята воля!" и бива увлечен от проявленията на астралния, менталния и сетивния свят. На духовно ниво обаче той казва: „Да бъде Твоята воля!", имайки предвид волята на космическия Дух, супра-имплицитния порядък, който е всеобхватен.

Следователно кармата е нещо като прилепване към определени фази от пътя на душата или пък дълбоко опиянение от определени аспекти на живота. Всички силни емоции могат да станат причина за ново въплъщение и за създаване на ситуации, в които отново да намерят израз.

Ние можем да получим прозрение за кармата си и от символите. По време на сън или релаксация/медитация нашето подсъзнание изпраща до повърхността на съзна­нието ни образи, а там те имат шанс да бъдат разбрани. Често пъти сънят е метафора за нещо, случващо се дълбо­ко в душата, а тълкуването му ни позволява да вникнем в собствения си вътрешен свят. Кармичните образи и чув­ства лежат в най-дълбоките пластове на подсъзнанието. Ако се изкачат до съзнанието внезапно, то е само защото случващото се в момента има някакво отношение към кармата. Това би могло да бъде нова среща с някоя позна­та душа или създаването на известна ни отпреди ситуация.

Някои хора отхвърлят мисълта за връщането на ду­шата поради липса на доказателства. Но нима не е все едно съществуват ли някакви сведения и могат ли да се проследят имена и години, които да потвърдят, че видя­ното с вътрешния взор действително е било. Този подход изобщо не е надежден, защото в края на краищата какво бива доказано с едно извлечение от старите хроники и регистрите на общината? Ами само това, че данните, ко­ито си видял с очите си, са наистина там, но инак кой мо­же да гарантира, че става дума за теб.

Всичко това е чисто философстване, а отсъствието на конкретни сведения също не е никакъв довод. Аргумен­тацията, отхвърляща прераждането поради неговата недоказуемост, за мен е своего рода рационален отпор и претекст да не търсим по-дълбока причинност в същест­вуването.

За тълкуването бездруго не е от първостепенно значе­ние от какъв източник произлизат тези често спонтанно и мигновено улавяни образи. Иска се само нашата готов­ност да ги приемем и разгледаме. Защото е факт, че би­дейки натоварени със силен емоционален заряд, те прите­жават психична реалност и в настоящия момент. Имат си­ла и власт, усещат се, а понякога дори се отлагат в тялото. Това вече е достатъчен повод да бъдат тълкувани също тъй грижливо както и сънищата, понеже никога не се по­явяват случайно, а са метафори на нещо, случващо се вът­ре в душата - в най-дълбоките пластове на подсъзнанието. Ако ви е трудно да погледнете на тях като на карма от предишни въплъщения, поне ги приемете сериозно като символни образи на сегашната ви психична реалност, тъй като винаги имат нещо общо с вас и с вашето Сега.

Придвижвайки се обратно към духовното ниво, тряб­ва да преминем през астралното - склада на емоциите в съзнанието. Не ни остава нищо друго, освен отново и отново да изхвърляме кармичното, психичното и емоционалното бреме, за да можем да позволим висшата воля на Аза да се осъществи. В този смисъл прерязването на астралната пъпна връв и елиминирането на  отношенията  предполага отработване на причините за кармично връщане, освобождаване от тях или поне от натрапливостта на старите модели.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 3

Близки отношения и завладяване

В тази книга се говори за силната и свръхсилната енергийна връзка, която, докато всичко върви добре, се окачествява като огромна любов, а вземе ли негативен обрат - като маниакално вкопчване (с жажда за мъст). Най-често двата полюса се оказват в обхвата на едни изискващи изключителна отдаденост психо-енергийни отношения, започнали като луда любов и сведени до зависимост и упражняване на власт. В началото им винаги стои установяването на физически контакт, породен от симпатия или любовно чувство. След дълго, белязано от доминирането на единия съществуване, те може да се пропият с омраза, но и в този случай причината е няко­гашната симпатия.

Такава обвързаност се нуждае от социална база, от желанието за приятелство, партньорство или от някакъв друг емоционален интерес, съставляващ конкретно осно­вание за обмен. Ние не можем да станем зависими от хо­ра, които са ни абсолютно безразлични, нито пък да установим с тях продължителен енергиен рапорт. (Да ра­портувам означава: да докладвам нещо.) Енергийният рапорт ориентира астралната пъпна връв къде се нами­рат обвързаните. В екстремните случаи посредством него помежду им непрекъснато се предават чувства и мисли.

По този начин започват естествено всички връзки, приятелства и партньорства. Но има голяма разлика между благоразумно създадените отношения и отноше­нията, основани на астрална пъпна връв: първите се поддържат от обич и внимание. Те също не са лишени от енергийно обвързване, но то служи на продиктуваното от свободната воля на хората даване и вземане, което нито е едностранно, нито изискващо или задължаващо. Енер­гийното сливане в здравото партньорство подхранва и подпомага директното общуване и полека-лека изблед­нява след прекратяване на физическия контакт. То нико­га не закрепостява участниците, но макар и „гъвкаво", е изключително устойчиво. Каква е тайната на щастливо­то партньорство?

Главният фактор за него е взаимното освобождаване с любов, независимо от характера и личността на двама­та. Важно е полярността, която е резултат от техните личностни специфики и която запазва напрежението във връзката, да продължи да съществува. Това означава респект и уважение към другата душа и нейното непов­торимо развитие.

Такива отношения не допускат завземане на властта, а чувството за свързаност - колкото и да е чудно - създа­ва доста голяма психическа дистанция, тоест - двамата могат да се самонаблюдават и да анализират действията си. Така конфликтите се смекчават и психическите про­екции се редуцират. Това не значи, че отношенията са лишени от страст, но партньорите управляват съзнател­но емоциите си, а не са управлявани от тях.

Вредната психо-енергийна връзка си проличава по неравностойното разпределение на властта в нея и по сери­озното психическо вкопчване, което често е резултат от безсилието пред произвола на собствените чувства. Тези наблюденията валидни за енергийната сфера. Употребя­вам понятието „власт" не в смисъл на обществена по­зиция, а в смисъл на психически потенциал за надмощие на даден човек. Той е различен у отделните хора, както и индивидуалните потребности от доминиране. Съществува например надменният тип, чиято аура изглежда прекалено надута и винаги пращяща от енергия. В повечето случаи за него е особено важно да минава за велик и да играе определена роля в своето социално обкръжение.

„Тихата вода" пък е човек, който не демонстрира своята сила. Не може веднага да се познае какво се крие в него, но се усеща, че притежава определен енергиен по­тенциал. Аурата му изобщо не заема чак такова про­странство като аурата на надменния, но при необходи­мост може да стане също толкова голяма.

Това са само два най-общо скицирани човешки типа, но в тях разпознаваме и два различни вида упражняване на власт: в първия случай то е явно и натрапчиво (все ед­но дали зад него стои добра или лоша мотивация), а във втория е сдържано, завоалирано, но в някакъв момент -ударно и внезапно. Магнитното привличане на тези два типа е изглежда неписан закон. Причината се таи във факта, че те прекрасно се допълват, доколкото се стре­мят към едно и също нещо. Експанзивността на единия се компенсира от кротостта на другия. Двамата заедно образуват едно цяло.

Астралната пъпна връв съдържа романтичната пред­става на астралните близнаци за взаимно допълващите се половинки на душата. С времето тя се превръща в тясна устойчива връзка. Екстремата на това състояние се изразява във възникването на общ за двамата астрален организьм, който напълно заличава индивидуалните им личностни особености.

Пъпната връв, тази психологическа компенсация на споменатите човешки типове, се закотвя с времето в слънчевия:.сплит. „Силни сме, когато сме заедно! Взети поотделно, не сме нищо повече от две половинки!" В ре­зултат се появява формулата „Имам нужда от теб!" или още по-лошото: „Не мога да живея без теб!" Тогава все­ки от тях е предал на партньора си своята собствена ця­лост. И то не само във външните структури на материал­ния свят, но и в сферата на менталното и душевното. Причината за енергийното привличане на двама души е напрежението, създавано от тяхната специфичност, от полярността им. Въпреки това, общо взето, различното се разбира и приема като допълване. Но именно илюзия­та за взаимното допълване и премахването на поляр­ността води до зависимост от партньора. Ако сам по себе си съм едната половина на цялото, то без другия нещо ми липсва.

Устойчивата астрална връзка би могла да бъде сред­ство за понасяне и надмогване на физическото отсъствие на партньора. Но тук вече опираме до проблема за упражняването на власт в нея. Заредено ли е с напреже­ние, различието на двете личности няма да се запази. Може би поради страх от непознатото, от другостта на полярното и съответно - от неговата непредвидимост. А може би поради това, че напрежението е непоносимо силно.

Енергийният поток между двама души е сравним с енергийния поток между два електрически полюса. Без напрежение между полюсите през връзката не протича никакъв ток. Тя ще бъде скучна и немощна и ще „тъпче на едно място".

Перфектните астрални близнаци са като излезли от един и същи калъп, еднакви като вадейки. Сега високият емоционален градус на началото, когато пъпната връв „е била инсталирана", бива редуциран до безопасна величи­на. Взаимният контрол се увеличава, скрепявайки полю­сите един за друг и по отношение на тяхното душевно и кармично развитие.