Оценка на нивото на свързване към земния живот

Чрез обръщение до информационното поле (ноосфера) можете да видите всеки герой на нашия земен театър за неговото ниво на привързване към земния живот. Това се прави така. Нужният човек се визуализира, но с уговорката, че това е именно той. Едновременно с това към информационното поле се изпраща искане да се покаже търсеното ниво. Представената картина варира според него - човешката фигура е боядисана в черно от краката до определена точка. Над тази точка се вижда чисто бяла енергия.

Важен въпрос е за скалата на показателите на дадено ниво. Болшинството прегледани материалисти са оцветени в черно или до раменете (Путин), или над врата (Oбама). Това са типични земни материалисти, независимо какви са в обществото. По-развитата съзнателно категория от населението се вижда оцветена в черно до средата на гърдите. Нивото на привързване към земното все още е висок, но духът вече чука на вратата им. Магическите - с други думи, духовно надарените хора започват с черно, достигащо само до стомаха. Тези хора започват да прозряват духовната реалност и разбират, че да си твърде прикрепен към земното не си струва, защото това ще се отрази сериозно на качеството на живот след напускането на земния план.

Индикатор за нивото при прегледа може да плува, но незначително. Разбира се, за да се настрои към информационното поле и да получава от него някакви данни, операторът трябва на първо място да може да управлява своето внимание (концентрация дисциплина), а от друга страна да бъде достатъчно чист за това действие, тъй като в противен случай от информационното поле ще бъдат привлечени купчина измислени боклуци.

По материали от Интернет

Изгубеният свят на планината Рорайма

Тепуи е единственото място на Земята, където не е стъпвал човешки крак. Загадка остава за хората какви животни живеят там, какви растения виреят...

Най-големият природен резерват на Венецуела – националният парк Канайма, е основан през 1962 г. и се смята за най-древната част на Земята, чиято възраст надвишава 2 млн. години. Този изгубен свят по някаква случайност се е съхранил такъв, какъвто е бил преди милиони години.

Рорайма е най-високата тепуи на територията на Венецуела. Височината й е 2810 м, а върхът на платото е с площ 34 кв. км, покрит с гъста растителност, причудливи камъни, стръмни склонове, пещери, малки езера и блата. Местните индианци наричат Рорайма „пъпа на земята“ и вярват, че там живее прародителката на човешкия род – богинята Куин.

Природата на националния парк Канайма е необичайно разнообразна и уникална. Освен величествени планини, увенчани с прекрасни водопади, на територията на парка могат да се видят редки видове флора и фауна, които живеят само в тази местност. Например месоядни растения, примамващи с красивите си ароматни капани насекомите. Подножието и склоновете на планините са заобиколени с гори, в които се виждат ярките петна на изискани бромелии и орхидеи.

Тази местност е обвита в ореол от тайни и загадки, с които са изпъстрени не само древните легенди и митове, но и отчетите на няколко експедиции, организирани от смели изследователи. Последната голяма експедиция по тези труднодостъпни места в Рорайма е сформирана през 1965 г. от сина на знаменития Хуан Анхел – първооткривателя на най-високия водопад в света.

В дневника на експедицията се описва удивителен свят, в който плоската повърхност на планината е покрита с причудливи хълмове, напомнящи по форма гъби, необичайни вдлъбнатини, пълни с вода, а освен известните на науката животни е открито необичайно същество, наречено кадборозавър. Невижданият звяр има глава на кон и тяло на змия с гърбици. Там са открити и жаби, снасящи яйца, кръвосмучещи насекоми, на които не действат никакви средства за защита, мравки великани, дълги над 5 см, способни със „стоманените“ си челюсти да откъсват клончета от дърветата.

Най-голямото откритие на учените са останките от древни животни, които доскоро са обитавали тези места. Има предположение, че са загинали в резултат на експеримент на извънземни. Тази догадка на учените е породена от откритата от експедицията голяма кръгла площадка, лишена от растителност и цялата обсипана със сребрист прах с неизвестен произход. Лабораторните изследвания показват, че става дума за сплав от редки метали, която в земни условия не може да бъде създадена.

При изследването на пещерите специалистите са открили голямо количество наскални рисунки, изобразяващи фантастични животни и същества, наподобяващи хора. Участниците в експедицията са открили и няколко гробници, изпълнени с гъста мъгла и сладникав аромат. Някои от членовете на екипа, които го вдишват, изпаднали за няколко дни в кома, а когато се свестили, разказали на колегите си за невероятни видения и пътешествия в други светове.

След този случай било взето решение да се върнат обратно, но тогава пътешествениците се сблъскали с друга изненада: не успели да намерят изхода от този омагьосан свят, сякаш някакви тайнствени сили им пречели да го открият. Едва след няколко месеца измъчените от търсенето хора успели да се върнат у дома. Те твърдят, че им помогнала неизвестна сила, която ги повдигнала и бавно ги спуснала на централния площад на едно от индианските селища.

Когато най-накрая учените се добрали до цивилизацията, установили, че семействата им отдавна са изгубили надежда да ги видят, тъй като експедицията, която по план трябвало да се завърне след няколко месеца, отсъствала 4 години!...

Дълго време в този регион не са организирани експедиции, но днес изгубеният свят, всяващ някога страх и ужас у хората, всеки ден се посещава от няколко десетки търсачи на приключения.  

НЛО в Марианската падина

1964 година ¬ Студената война е в разгара си и американци и руснаци се дебнат и шпионират с всички възможни средства. По това време във водите на Атлантическия океан редовно патрулират съветски атомни подводници. Една от тях попада на странен обект. Подробностите за мистериозната срещата стават известни едва преди няколко месеца, след разсекретяването на някои документи за мисиите на съветските подводничари. Ето какво пише в рапорта си за тази среща капитан ІІ ранг А. Воронов: "Предстоеше ни да изплуваме в определена точка на океана за кратка среща с помощния кораб. Стигнахме до координатите за рандевуто близо половин час по-рано. Затова реших да се възползвам от тъмнината и да позволя на част от екипажа да глътне свеж въздух на палубата. Моряците не бяха успели още да дръпнат по няколко пъти от цигарите, когато вахтеният откри на фона на звездното небе голям обект с формата на пура. Той се придвижваше съвършено безшумно по небосклона. Предположих, че това може да е патрулен дирижабъл на бреговата морска охрана на САЩ, затова заповядах да се готвим за бързо потапяне. Внезапно от дъното на "дирижабъла" светнаха три мощни прожектора. В светлината им забелязах, че под корпуса липсва каквато и да било гондола, а не открих и наличието на вертикален и хоризонтален рул на опашката. Дължината на обекта, който се намираше на около миля от нас (приблизително 1,8 км) беше около 200-250 м. После стана нещо невероятно. Без да изключва прожекторите, обектът започна бавно да се спуска, докосна водната повърхност и след секунди се скри под водата. При това хидролокаторите на лодката засякоха кратък свистящ звук." Този и множество други подобни рапорти са потъвали години наред в секретните папки. Едва в началото на 1980 г. част от тях започват да постъпват за проучване и анализ в комисията по аномални явления на Всесъюзния съвет на научно-техническото общество (ВСНТО). Така до нея стига и рапортът на капитана на кораба "Новокузнецк". Той описва мистериозна среща на екипажа с неидентифициран обект, станала на излизане от еквадорския залив Гуаякил. Рапортът е изпратен с радиограма до базата в Балтийското морско параходство на 15 юни 1978 г. В него се
описва, че през нощта пред носа на кораба били забелязани 4 бързо отдалечаващи се кипящи бели ленти с дължина от около 20 м. Малко по-късно към 3 часа, от водата пред кораба изскочил светещ обект с формата на сплескана топка. Той се приближил до кораба и застинал над палубата на двадесетина метра височина. След това обектът се издигнал зигзагообразно, спуснал се над водата и отново се скрил под морската повърхност. Американски океанолози едва не загубиха един от най-съвършените си и скъпи подводни роботи при последното си и останало недовършено проучване на най-дълбокото място на планетата - Марианската падина (11 045 м) в Тихия океан. Управляваната от борда на изследователски кораб подводна платформа с видеокамери, микрофони и мощни прожектори била спусната с помощта на 6 яки стоманени въжета. Отначало всичко вървяло по предварителния план, но няколко часа след потапянето пред мониторите на борда на кораба започнали да преминават някакви силуети и големи странни обекти. Според дежурните оператори размерът им бил между 12 и 16 метра. В същото време от
високоговорителите прозвучал ужасяващ звук на разкъсващ се метал, чули се и равномерни тъпи удари. При наличието на тези странни явления американските учени взели решение да прекратят спускането на подводния робот и да го изтеглят бързо на повърхността. След като качили апарата на борда, изследователите се уверили в правилността на решението си. Състоянието на скъпата подводна платформа било плачевно. Яката є стоманена конструкция била изкривена и усукана като настъпена кибритена кутийка. Шестте яки стоманени въжета били почти изцяло отрязани и се държали само на по няколко нишки. Участниците в последното изследване на Марианската падина не могли да скрият информацията за инцидента с подводния робот. Те обаче категорично отказали да коментират случая и да градят каквито и да било хипотези за мистериозните подводни обекти. С това те само разпалили фантазията на преследващите ги репортери от научно-популярните издания. Експертите още не могат да отговорят какво е това ¬ уникално фотопопадение или ловка фалшификация. Мистериозният инцидент с подводната американска платформа е само поредната загадъчна случка със сновящи в дълбините на океана неидентифицирани подводни обекти (НПО). Някои от тях могат да се означат и със съкращението НПЛО ¬неидентифицирани плаващо-летящи обекти, тъй като те били забелязани от очевидци да излитат от морските дълбини или пък ¬ обратно ¬ да се потапят под водата, след като са летели преди това над морската повърхност. Един от тези инциденти се случва привечер на 3 август 1999 г. край северозападното крайбрежие на Куба. Риболовният траулер "Хермес" се намирал на 27 мили (около 50 км.) от брега, когато членовете на екипажа стават свидетели на невероятно зрелище. В настъпващия сумрак отначало пред носа на кораба, а в последствие отляво, отдясно и зад кърмата се появило мощно сияние, наподобяващо на светещи под водата мощни прожектори. В един момент корпусът на кораба попаднал в центъра на подводния светлинен лъч. Повечето от моряците се изплашили ужасно, някои започнали да се молят, а други да плачат. Изведнъж със звука на изскачаща от шише с шампанско тапа от водата излетял светкавично неизвестен обект с форма капка. Той направил бърз кръг над кораба, след което застинал във въздуха над кораба на височина от двадесетина метра. При това "капката" осветила палубата с мек зеленикав лъч. След петнадесетина секунди НПЛО-то се оттеглил мълниеносно с огромна скорост и на разстояние от около 500 м се потопил във водата и изчезнал под морската повърхност. "Бяхме като втрещени. Не ми оставаше нищо друго, освен да съобщя по радиостанцията за случилото се и да дам заповед за прибиране в базата", записал в корабния дневник капитанът на траулера Валентино Пейра. Една година преди това ¬ на 14 ноември, се случва друг мистериозен инцидент с рибаря Тони Памака от адриатическия град Тронт. Очевидецът описва по следния начин случилото се пред кореспондента на в.
"Еуропео": "Около 4 часа сутринта, когато вадех риболовната мрежа, внезапно забелязах идваща от дълбините червена светлина. Щом извадих мрежата, побързах да се махна от това място, но светлината ме последва, като ту се потапяше надълбоко, ту идваше по-близо до повърхността. Беше ужасно и се тресях цели два часа от страх, докато не се добрах до брега. След това цяла седмица не посмях да изляза в морето, а и сега не се отдалечавам на повече от 200 метра от брега." Странен инцидент претърпява преди няколко години и екипажът на голям японски товарен кораб с 80 000 тона водоизместване. Корабът плавал към Сан Франциско. Едно денонощие след като потеглил от изходното пристанище, съдът се сблъскал посред нощ с нещо под водата. Огромният корпус първо се разтърсил, после подскочил леко нагоре и накрая се разлюлял странично няколко пъти от борд на борд. Вахтеният офицер обявил тревога, но морето било спокойно, в трюма не била открита пробойна, затова капитанът наредил да продължат по същия курс. Пребледнелите от страх моряци обаче попитали капитана какво може да е накарало огромният кораб да подскочи като тапа. "Първо предположих, че може да сме попаднали на риф или пясъчна плитчина. След това обаче съобразих, че дълбочината наоколо е не по-малка от 4-5 километра. Единственото ми обяснение беше, че сме се сблъскали с някакъв масивен подводен обект. Само че никаква построена на Земята суперподводница или пък какво и да било морско животно не биха могли да разтърсят огромен кораб с дебела 2,5 сантиметра стоманена
обшивка", припомня си японският капитан. Още по-сериозна уплаха преживели и моряците от италианския траулер "Троза". Риболовците били спуснали трала на 6 мили (десетина км) от италианското пристанище Гротамаре. "Двигателите вадеха трала, когато изведнъж стрелката на корабния компас започна да се върти като бясна. В следващия момент почувствахме, че тралът натежа страшно и корабът започна да се движи все по-бързо с кърмата назад. Ако тралът не се беше скъсал след минута-две, сигурно щяхме да потънем. Всички бяхме ужасени от случилото се", разказва преживяванията си 47-годишният боцман на "Троза" Пиетро Ферес. Той и останалите членове на екипажа още се чудят що за маса и мощ ще е имал мистериозният НПО, за да може да подлуди компаса и да тегли траулера като коркова тапа. Не всички срещи с НПО обаче завършват без опасни за очевидците последствия. На 2 август 1965 г. шестима египтяни ловели риба с моторна джонка в Червено море. Изведнъж на около 200 метра от тях от водата изплувал овален предмет с диаметър от около 50 м. След като застинал в продължение на около минута неподвижно над водата, предметът започнал стремително да набира височина. Възникналата от него въздушна струя обърнала лодката. Единият от рибарите се удавил на място, а други трима от тях починали в течението на следващите няколко месеца. На двама от тях била поставена диагноза "рак на кръвта". Списъкът с подобни разкази набъбва с всеки изминат ден, твърдят изследователите на феномените НЛО, НПО и НПЛО. Според една от най-често
лансираните хипотези в морските дълбини паралелно с нас може да живее подводна цивилизация със земен или извънземен произход. В крайна сметка, две трети от земната повърхност са покрити с морета и океани и, ако някой иска да се скрие от нас, това ще стане по-лесно под водата, отколкото във въздуха. Освен това човекът отдава стъпи на Луната, но повечето от най-големите океански падини са все още недостъпни за него. И още нещо съществено ¬ природните ресурси под водата със сигурност са повече от тези, които могат да се намерят на земната повърхност. Затова,ако някоя извънземна и по-развита цивилизация реши да се възползва скришом от тях, това ще стане най-лесно чрез колонизирането на морските дълбини.