Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 9

     Ако вярвате, че в нашата Вселена съзнанието е първично спрямо материята, ако подобно на древния човек сте убедени, че идеите са по-реални от предметите, то тогава бихте приели колективните ха­люцинации далеч по-лесно, отколкото ако обитавате Вселена, в ко­ято материята предхожда съзнанието. Защото във втория случай по­добни духовни проявления са почти невъзможни за обяснение.

В историята, която държите в ръцете си, боговете и духовете са онези, които контролират материалния свят и упражняват властта си над него. Ще прочетете и за случаи, в които безтелесните същес­тва успяват да проникнат през бариерата между световете и да се появят, макар и неканени. В не една и две хроники се разказва как цели човешки общности са били внезапно обладани от неконтроли­руема сексуална енергия. Точно поради това общуването с духовете се счита открай време за изключително опасно начинание. В древ­ността контролираното общуване с богове и духове е приоритет най-вече на мистичните школи и храмовете.

     Робърт Темпъл, който напоследък работи като гостуващ про­фесор по история и философия на науката в университета на Луизвил, САЩ, и по философия на науката в университета Дзинхуа, Пе­кин, още преди години привежда убедителни данни в полза на теза­та, че разбирането за Вселената, характерно за древни култури като китайската и египетската, в редица отношения превъзхожда наше­то, западното. Доказва например, че египтяните не само че не са изостанали и примитивни във връзка с подобни въпроси, а още пре­ди хилядолетия са били наясно, че системата Сириус се състои от три звезди - факт, който модерната наука „откри" едва през 1995 г., когато френски астрономи с помощта на мощни радиотелескопи ре­гистрират червеното джудже, впоследствие наречено „Сириус С". Същественото в случая е, че египтяните не са нито невежи, нито наивни, както редица представители на съвременния научен елит се опитват да ни внушат.

Едно от най-превратните убеждения, които сме приучени да при­писваме на древните, е преклонението им пред Слънцето и вярата им, че то не е физичен обект, а по-скоро чувствително същество. Коментарите на Робърт Темпъл върху някои текстове на Аристо­тел, Страбон и други антични философи доказват, че хората от оне­зи епохи са възприемали Слънцето като своеобразна леща, през ко­ято се пречупват лъчите на Бога, за да нахлуят от духовния в земния свят. Лъчите на останалите богове проникват посредством другите планети и съзвездия. С промяната в позицията на небесните тела се променят и разнообразните модели на влияние, които на свой ред придават на историята посока и същност.

Завръщайки се при нашия приятел, разхождащ се из лесовете на древността, разбираме, че той е имал преживявания с духовете, скри­ти зад Слънцето, Луната и другите небесни тела, работещи върху различните части от ума и тялото му. Вече чувства краката си леки като волния вестоносец Меркурий, а кръвта си - подобно на буйна река от разтопено желязо, раздвижено от духа на Марс.

Състоянието на бъбреците пък е повлияно от движенията на Ве­нера. Съвременната наука едва наскоро започна да си дава сметка за ролята на бъбреците при сексуалността на човека. В началото на XX в. бе открито значението на този човешки орган за складирането на хормона тестостерон. А после, през 80-те години, швейцарският фармацевтичен гигант „Веледа" започна серия тестове, доказващи, че движението на планетите повлиява химичните промени в метал­ните солни разтвори до такава степен, че те биха могли да бъдат зърнати и с просто око дори и когато влиянията са толкова слаби, че почти не могат да бъдат регистрирани от съвременните уреди.

Ала още по-забележителен е фактът, че тези драматични проме­ни настъпват тогава, когато разтворът от метална сол се разглеж­да във връзка с движението на планетата, с която традиционно се асоциира. Така медната сол, съдържаща се в бъбреците, се влияе от положението на Венера, тъй като медта открай време се свързва с тази планета. Възможно е някой ден съвременната наука да пот­върди изчерпателните знания на древните. Защото няма нищо по-вярно от това, че Венера е планетата на желанието и страстта.

Мистичните школи учат, че освен съзнанието на ума, което всич­ки ние притежаваме, през сърцето към ума ни навлиза и сърдечното съзнание, еманация от Слънцето. Или казано по друг начин, сърце­то е порталът, през който Слънчевият бог навлиза в живота ни. По аналогия, бъбреците са проводници на нещо като бъбречно съзна­ние, еманация на Венера, което се разпростира и плъзва из цялото ни тяло благодарение на тези органи. Съвместната работа на всички тези центрове на съзнанието ни прави алтернативно влюбени, гнев­ни, меланхолични, неспокойни, храбри, замислени и т.н., формирайки уникалната единица, наречена човешки опит.

Навлизайки през различните центрове на нашето съзнание, бо­говете на планетите и съзвездията ни подготвят за уникалните пре­живявания, за великите изпитания и сполуки, които Космосът е пред­видил за нас. А движенията на небесните тела формират самата структура и същност на нашия живот.

В този миг ми говори Венера, защото ме води желанието, обаче знам, че скоро ще се завърне Сатурн и ще ме обземат угризения.

"Апокрифната история на света"

Начало на началата Бог се Вглежда В своето отражение - част 8

    Та нека сега се поставим на мястото на човека от древността. живял преди две-три хиляди години, и да предприемем кратка раз­ходка из близката свещена горичка или някой храм, например Нюгрейндж в Ирландия или Елевсина в Гърция.

Придобивайки съзнанието на древния си предшественик, авто­матично разбираме, че за него гората и всичко в нея е живо. Всичко диша, всичко го наблюдава. Сред дърветата невидими духове на­шепват древни предания. Лекият бриз, погалил бузата му, е милувка на някой бог. А случайната светкавица в небето е изблик на косми­ческата воля - предупреждение, което вероятно го подтиква да ус­кори крачка. Може би намира подслон в близката пещера?

Когато човекът на древността се реши да влезе в пещера, той има чувството, че се намира във вътрешността на собствения си череп, откъснат в собственото си мисловно пространство. Ако из­качи върха на планина, той усеща как мисълта му се втурва във всич­ки посоки, далече отвъд хоризонта - и той става едно цяло с Вселе­ната. А през нощта възприема небето като Космическото съзнание.

Когато древният човек поеме по горска пътека, се изпълва с усе­щането, че следва съдбата си. Днес мнозина от нас си задават въп­роса: „Как се озовах в този живот, който като че ли няма нищо или почти нищо общо с мен?" Подобна мисъл е немислима за живеещия в древния свят, където всеки отделен индивид напълно съзнава мяс­тото си във Вселената. Всичко, което му се случва - дори и случай­но съзряната мушица в снопа на слънчевия лъч, дори и жуженето на пчелата или гледката на падащ врабец, - е било писано да се случи.

Всичко около него му говори. Всичко е наказание, възмездие, награда, предупреждение или предчувствие. Ако види например ку­кумявка, тя не е просто символ на богинята - тя е самата Атина. Или поне част от нея.

От ключово значение е специфичният начин на връзка на човеш­ките същества с физическата реалност. Древните са вярвали, че вся­ко нещо вътре в нас има своето съответствие в природата. Напри­мер червеите са във формата на черва, следователно те обработват материята по начина, по който го правят червата. Белите дробове, които ни дават възможност да се движим свободно през пространс­твото с лекотата на птиците, имат същата форма като птиците. Ви­димият свят е човечеството, обърнато с хастара навън. И белият дроб, и птицата са изражение на един и същи дух - космическия, но в различни негови проявления.

Учителите в мистичните школи съзират огромна значимост във факта, че когато погледнеш към човешките органи от небето, раз­положението им отразява разположението на планетите в Слънче­вата система. Цялата биология на древните е астробиология. Днес вече ни е известно, че Слънцето дава живот на всички живи същест­ва - изтегля растението от семето му, придумвайки го да расте на­горе. Но древните са познавали също така и силата на Луната, коя­то, за разлика от Слънцето, сплесква и разширява растенията. За особено податливи на въздействието на Луната са считани грудко-вите растения.

Още по-удивително е схващането, че сложните, симетрични форми на растенията са причинявани от моделите на движение на звездите и планетите по небесния свод. Както небесното тяло пое­ма по път, който се вие и завършва там, откъдето е започнал, така и листото завършва своето движение, извивайки се. Например Са­турн, чиято орбита е твърде изострена, се възприема като офор­мящ бодличките на иглолистните растения. Съвпадение ли е, че модерната наука доказа необичайно голямото съдържание на оло­во в иглолистните растения - металът, който според древните е пораждан от планетата Сатурн?

Според тях формата на човешкото тяло също е повлияна от модела на движението на звездите и планетите в небесния свод. Например планетарните орбити се представляват от извивката на ребрата, а възловите точки - от преплитащите се неврони.

Науката сътвори наскоро думата „биоритми", за да опише био­химичната връзка на всяко живо същество със Земята, Луната и Слънцето, функция от последователността на сезоните и от смяна­та на деня с нощта. Ярък пример за постоянен биоритъм е моделът на съня. Древните обаче са познавали още множество биоритми, далеч по-сложни в математическо отношение и при това такива, ко­ито се влияят и от най-далечните селения на Космоса. Например човешките същества си поемат дъх средно по 25 920 пъти на ден, което е броят на годините в една голяма Платонична (или галактич-на) година (тоест броят на годините, за които Слънцето изминава пълния кръг на зодиака). Средностатистическата продължителност на човешкия живот или „идеалният" човешки живот - 72 години -съдържа същия брой дни като галактичната година.

Това усещане за свързаност между всички неща не касае единс­твено човешкото тяло. То се простира и върху съзнанието. Когато нашият приятел от древността, разхождащ се из гората, зърне ято птици, което прави завой в небето като едно цяло, не само му се струва, че ятото е задвижвано от една мисъл - той напълно вярва, че нещата са точно така. Ако животните в гората се стрелнат внезапно и уплашено, ако са паникьосани от нещо, за него причината е в иг­рите на бог Пан. За нашия човек това е реалността. И тя е точно такава, защото и самият той често е преживявал размислите на ве­ликите духове чрез своето съзнание и едновременно чрез съзнание­то на другите. Той е наясно, че когато прекрачи портите на мистич­ната школа и духовният му наставник представи на него и другите ученици удивителни нови мисли, всички ще ги преживяват едновременно, сякаш Учителят е вдигнал пред очите им ярко кълбо и всички го наблюдават едновременно. Всъщност тогавашният човек се чувства много по-близо до хората, когато споделя мислите им, отколкото когато се намира във физическа близост до тях.

Днес сме настроени изключително собственически към мислите . Държим тяхното пораждане да ни бъде признато, държим личното ни мисловно пространство да си остане неуязвимо - ничие друго съзнание да не разполага с достъп до него.

Ала надали е необходимо да се спираме пространно върху тези пристрастия, за да проумеем, че те не винаги пасват на опита. Ако сме честни към себе си, трябва да признаем, чене винаги сме пър-восъздателите на нашите мисли. Дори безспорни гении като Исак Нютон, Йоханес Кеплер, Леонардо да Винчи, Томас Едисън и Никола Тесла споделят, че често вдъхновенията им идват спонтанно, сякаш насън, а понякога и буквално в съня им. И при повечето от нас мислите ни идват спонтанно, простонахлуват в съзнанието ни. В разговорната реч често използваме изрази от рода на: „Хрумна ми, че...", „Осени ме една мисъл" и т.н. Ако имаме късмет, в главите ни

може да се роди и някоя перфектно структурирана фраза, която да накара цялата компания да се залее от смях.

И тогава, разбира се, имаме пълното основание да се къпем в лъчите на краткотрайната си слава, макар че голата истина е твърде различна - фразата просто е изскочила от устата ни, преди да сме разполагали с каквото и да било време да я оформим съзнателно.

Истината за нашето ежедневие сочи, че мислите ни обикновено нахлуват сами от някъде другаде в менталното ни пространство, което сме свикнали да считаме за неприкосновено. Древните разг­леждат това „някъде другаде" по-скоро като „някой друг" - бог, ан­гел или дух. Но този бог, ангел или дух, който подсказва разни неща на отделния индивид, не винаги е един и същи. Докато днес предпо­читаме да се определяме като притежаващи един-единствен център на съзнанието, локализиран във вътрешността на главата ни, в древ­ността всеки човек се е възприемал като разполагащ с няколко раз­лични центъра на съзнанието, разположени извън главата.

Вече разбрахме, че боговете, ангелите и духовете се определят като еманации на Великия космически разум - с други думи, че са мисловни същества. Същите тези мисловни същества предпочитат да се изразяват посредством човеците. И ако днес обикновено възприемаме хората като мислещи, то в древността са казвали, че мис­лите приемат човешки образ.

Както ще видим по-нататък, боговете, ангелите и духовете са в състояние да породят огромни промени в съдбините на всяка една нация. Фокусът на тези промени обикновено е конкретен индивид. Например Александър Македонски и Наполеон са били проводници на волята на велики духове и затова в продължение на дълги години са жънели невиждани успехи. Никой не е бил в състояние да им се противопостави и те са извоювали победа след победа, докато духо­вете не са ги напуснали. И тогава всичко се объркало.

Абсолютно същият процес се наблюдава при хората на изкуст­вото, които за определен период от живота си се превръщат в про­водници на волята на велик бог или дух. В такива периоди те като че ли „намират собствения си глас" и създават шедьовър след шедьо­вър, често трансформирайки съзнанието на цяло поколение, а поня­кога дори изначално променяйки посоката на културната история. Ала след като духът ги напусне, художниците или писателите не създават повече нито едно произведение, достойно да се нарече шедьовър.

А понякога се случва така, че когато определен дух проникне в съзнанието на творец, помагайки му да създаде неповторимо про­изведение на изкуството, същият този дух присъства и в моменти­те, когато произведението бива съзерцавано от другите. В тази връзка един съвременник на Бах казва: „Когато Йохан Себастиан свири на орган, дори Бог прекратява делата си и пристига на служ­бата."

Съвременните християни са убедени, че Бог присъства лично във виното и нафората по време на причастие, макар и по един твър­де неясен и съмнителен начин, който богословите и до ден днешен не са успели да дефинират докрай. От друга страна, ако се зачетем в литургиите, достигнали до нас от Древен Египет, и особено в „Кни­гата за отваряне на устата ", или разгледаме хрониките, пазени в Храма на весталките в Рим, съдържащи редовните „богоявления" -появи на боговете, от пръв поглед става ясно, че в онази епоха при­съствието на боговете при кулминацията на религиозната церемония се е  считало за нещо напълно естествено и очаквано, при това по далеч по-внушителен начин, отколкото се опитват да ни го представят  днешните християнски църковни служби. Тогава хората са преживявали лично присъствието на боговете, усещайки го като из­пълващо и душите, и пространството около тях.

Когато в главата на човека, разхождащ се из лесовете на древ­ността, премине някоя мисъл, той я възприема като докосване от крилото на ангел или от мантията на Бога. В такива моменти той неизменно усеща нечие присъствие, макар не винаги да го вижда или да е в състояние да го опише в подробности. Но веднъж навля­зъл в светостта на храма, той осъзнава не само крилата, не само вихрушката от светлинни вълни и енергия, съставляващи Божията роба. Насред светлината той съзира ангела или самия Бог. И в по­добни моменти той наистина вярва, че е зърнал същество от духов­ните селения.

Днес преживяваме миговете си на просветление като вътрешни събития, докато древните са ги възприемали като породени отвън. Древният човек, когото сега следваме, определено очаква мислов­ното същество, което той долавя, да бъде доловимо и дори видимо и за останалите - нещо, което в наши дни бихме захвърлили с пре­небрежителното „колективна халюцинация".

Ние, съвременните хора, не знаем как да приемаме подобни пре­живявания. Ние нямаме представа какво да правим, когато срещнем безтелесно същество. Преди всичко нямаме представа кое е то. По­лагаме неистови усилия да открием истинско духовно преживяване, но накрая нямаме представа дали сме го имали - нещо, което да си заслужава името. В древността контактите със света на духовното са били нещо толкова нормално, че на никого не би му хрумнало да ги отрича. Впрочем на древните би било точно толкова трудно да отрекат съществуването на духовете, колкото и на нас да изберем да не вярваме в съществуването на масата и на стола пред очите ни.

Оскъдността на преживяванията от подобен характер прави вя­рата на съвременния човек в безтелесните същества почти невъз­можна. 

"Апокрифната история на света" 

Завръщане в световете на блаженството ( "Мъртвите ни говорят" )

 Силите на щастието ни помагат

   В действителност ние откриваме в Доброто същите по род съставки, както и в Злото. Много от посланията, получени от отвъдното, използват понятието ангел за означаване на напредналите в своето развитие покойници, особено ако те вече са в състояние да ни помагат. Авторите им неведнъж обясняват ясно това. Следователно по този въпрос не може да има съмнение. Някои от пратениците уточняват, че при тях тази дума никога не се употребява с друго значение, тъй като не им е известно в отвъдното да има „ангели” в обичайния смисъл на думата. Същевременно великите пратеници, на които според мен може да се има пълно доверие, тъй като смятам, че те са по-напреднали в своето развитие, твърдят, че има духовни същества, които никога не са живели нито на нашата, нито на която и да е друга планета, и никога не са се „въплъщавали” на нивото на нашата материя – което не значи непременно, че те изобщо нямат тяло, а по-скоро че още от сътворението си живеят в блажено тяло, изградено от материя, различна от тази на нашите физически тела.

   Разбира се, към тези две категории трябва да се прибавят и съществата, дошли от други планети, от други населени светове. На едно определено ниво на развитие в отвъдното всички сътворени създания, способни да обичат, се събират заедно, и би трябвало да се допълни прочутият текст на Свети Павел: освен че вече няма да има евреи и християни, няма да има също така и земни жители и „марсианци”. . .

   И накрая, паралелно с егрегорите, сили на Злото, пораждани от нашите лоши помисли и лоши чувства, съществуват и сили на доброто, сили на любовта, лъчения от сърцата ни, на които Бог вдъхва живот. Ето какво казва за тях Пиер Моние:

   „Ала съществуват също така и прекрасни, сияйни духове, чиито бели одежди блестят като сняг под слънцето, и които не са ангели, макар че никога не са живели в тяло от плът. Те се реят над хората като техни закрилници; те са породени от великите мисли, узрели в сърцата и умовете на народите. Утешително и прекрасно е, скъпа мамо, че „уханията на душите”, които имат самостоятелно и трайно съществуване, са най-често именно тези царствено чисти цялости, за които ти говоря; това потвърждава въпреки всичко надмощието на Доброто над Неправдата. Бог дарява дъха на живота (искам да кажа -душа) на тази „Енергия”, излъчена от човечеството. Всъщност тя се превръща в независима сила, чиято личност се образува от личностите на нейните безброй създатели, и която има за задача да бди над мястото, станало нейна люлка и нейна родина. . .”.

    Тяхната дейност на Земята

   Без съмнение всички тези сили ни обграждат с много по-голямо постоянство, отколкото бихме могли да си представим, тъй като, както казва Ален Тесие, младеж, работил като пиколо в асансьор и загинал при мотоциклетна катастрофа:

   „Невъплътените са по-многобройни, тъй като мъртвите са повече от живите, а освен това съществуват духове, които никога не са се въплъщавали и няма да го сторят.”

   Вероятно сме постоянно подложени на тяхното влияние, като това на „добрите” духове уравновесява това на „злите”. Това влияние изглежда се упражнява чрез многобройни форми на дейност. Изказвани са твърдения, че ние на Земята не можем да направим научно откритие, без то да е било предварително направено в отвъдното. Това може би обяснява факта, че много често едно и също откритие се прави почти по едно и също време от напълно независими едни от други изследователски екипи. След като откритието е извършено в отвъдното, „те” се опитват да ни го предадат, и тъй като това никак не е лесно, те правят този опит едновременно с.няколко екипа, достигнали до едно и също ниво. Може би именно този механизъм обяснява как Джордж Ричи, младият американски войник, изследвал отвъдното, съпровождан от Христос, още през 1943 г. посетил атомна централа, каквито са били построени едва през 1952 г. Ала централата, която той е видял заедно с Христос, е била обслужвана от учени, чиито лица излъчвали душевна хармония, почти както в манастир.

   Много произведения на изкуството са може би повече произведения на анонимни (или поне за нас в този свят) покойници, отколкото на творците, които дължат на тях своята известност. Уйлям Блейк без колебание казвал за някои от стихотворенията си, че той не е техният автор, а просто ги е записал като под диктовка. Това е механизмът на вдъхновението не само на поетите, но без съмнение и на светите отци. Откакто узнах за тези явления, всички заплетени обяснения на толкова много философи и теолози по въпроса за Вдъхновението на Библията ми изглеждат безвъзвратно остарели и именно техният рационализъм днес предизвиква усмивка у мен. Многобройните изображения на ангел, шепнещ на ухото на вдъхновения свише писател, не са толкова наивни, колкото обикновено се смята. „Демонът” на Сократ също трябва да се разбира по този начин, а без съмнение и диктуването на Корана.

   Вероятно вследствие на дейността на невидимите понякога всред нас се появяват деца-чудо, като Моцарт или Сен-Саис, способни да композират музика още на четири или петгодишна възраст. Дори и тяхната преждевременна виртуозност на пианото би могла да се обясни по този начин. Розмари Браун разказва, че някои композитори, намиращи се днес в отвъдното, за да й покажат как да интерпретира новите произведения, които те и диктуват, надяват ръцете и като ръкавици и им придават виртуозност, на каквато те обикновено не са способни. Без съмнение именно по същия начин Викториен Сарду, писател и медиум, става също така и медиум-гравьор, способен без никакво предварително обучение да създаде от първи път напълно завършена творба. Друг подобен случай е този на бразилския художник Луис Гаспарето, когото видяхме в директно предаване по телевизията да рисува за няколко минути или даже секунди, понякога дори със затворени очи, картини с твърде различен стил.

   Ала независимо от съществуването на такива зрелищни случаи, които си остават изключения, всъщност този процес е постоянен, но много по-дискретен. Ален Тесие, израснал в дом за сираци и останал без особено добро образование, обяснява това много добре:

   „Човек е така устроен, че цялото му подсъзнание – или онова, което той нарича така – е потопено в мисълта на другите и ние (в отвъдното) го приемаме така, както той ни приема. Не съществува самостоятелност, всичко е свързано от „центрове”, които са азове, потопени в духовен разтвор, като в някаква течност. . .”
   Другаде пак Ален използва едно може би по-просто сравнение, за да ни помогне да разберем тази постоянна интерференция между тяхното влияние и нашата свобода:

   „Също както понякога нишките от кълбетата с различни цветове са преплитат.”

   Той уточнява още:

    „За вас (живите), които не различавате тези „цветове”, е почти невъзможно да отделите тези нишки една от друга; ала за нас (напусналите телесната си обвивка) това е по-лесно, защото ние виждаме цветовете и добре знаем кое именно идва от нас,”

   Ако невидимите вече ни помагат по този начин в нашите научни изследвания или нашите произведения на изкуството, тяхната помощ, разбира се, е още по-голяма при творбите с благотворителна или духовна насоченост.

   Както вече видяхме, Лист и неговите приятели целят посредством Розмари Браун не само да ни предадат своите най-нови творения, а главно да накарат хората да разберат, че този живот има смисъл, защото е вечен, и че още от този първи етап зависи целият по-нататъшен ход на нашето развитие.

           Хирурзите от невидимото

   Други са се заели пряко да облекчават нашите страдания. Имам предвид различните лекари от отвъдното. Много от тях работят за възстановяването на блажените тела на онези, които пристигат при тях. Ала някои, като например д-р Уйлям Ланг, бързо разбират, че всъщност болниците в отвъдното са достатъчно добре осигурени с висококвалифициран медицински персонал и че те ще бъдат много по-полезни, ако се съгласят да се върнат по някакъв начин на този свят, донасяйки ни облаги от методите, научени в отвъдното.

   Най-доброто свидетелство за това фантастично явление е без съмнение това на Дж. Бърнард Хътън, по професия журналист, който, след като бил лекуван и излекуван през 1963 г. от починалия през 1937 г. д-р Уйлям Ланг, започнал с разрешението на покойния доктор обширно проучване на явлението.

   През есента на 1963 г. Дж. Бърнард Хътън заболял от полиомиелит без парализа. Изпитвал болки в ръцете и бедрата, световъртежи. После започнал да ослепява. На десет метра разстояние едва успявал да различи човешка фигура. Долавял само нещо като неясни очертания. Освен това понякога откривал признаци на двойно виждане. Един ден жена му открила в някакво списание статия за лечител посредством духа, който извършвал изумителни очни операции в Ейлсбъри. След дълги колебания Хътън накрая приел да си запише час при него и жена му го завела на посоченото място.

   След като прекарал няколко минути в чакалнята, дошли да го повикат, като му съобщили: „Господин Хътън, д-р Ланг ще ви приеме.” Да, именно починалият през 1937 г. д-р Ланг!

   Тогава той се озовал пред облечен в бяло човек с напълно затворени очи, който го наричал „млади човече” с ясен и твърд глас, издаващ обаче напреднала възраст. Отблизо Хътън различил дори дълбоките бръчки, набраздили лицето му. С все така затворени очи човекът в бяло го уверил, че той е д-р Ланг. После го накарал да седне и уверено свалил очилата му, като се извинил, прокарал ги с вид на познавач пред затворените си очи и възкликнал: „О, драги, та вие имате минус осемнадесет диоптъра!”. Точно така било!

   „Доктор Ланг” пъхнал очилата в джоба си и внимателно опипал с палци очите на пациента . След една-две минути се изправил и заявил: „Когато сте бил малък, са ви оперирали двете очи. Добра работа!” Невероятно! Това било толкова отдавна и така добре забравено, че Бърнард Хътън дори не го бил разказвал на жена си.

   Тогава „докторът” отново леко опипал очите му, като изброявал разни медицински термини, после го попитал: „Млади човече, ако не греша, вие страдате от двойно виждане?” Това също било вярно. „Но има още нещо болно освен очите ви. Нека ви направя един малък преглед.” И тогава, без да го кара да ляга и да се съблича, „д-р Ланг” внимателно опипал пациента си през дрехите: „Добре” – заявил той накрая – „вирусът, причинил вашата болест, която лекарите определят като полиомиелит от непаралитичен тип, вече е изчезнал. Но вие страдате от нещо много сериозно – вирусен хепатит, който нарушава функционирането на черния ви дроб. . .” А само трима души знаели, че Бърнард Хътън бил болен: лекуващият лекар, жена му и той самият.

   Тогава „д-р Ланг” му обяснил: „Разбирате ли, всеки от нас има две тела, физическо и ефирно, и аз сега ще оперирам вашето ефирно тяло. Надявам се, че ще успея да предизвикам съответният резултат върху вашето физическо тяло. Не се тревожете, ако ме чуете да говоря, да изричам имена или да искам инструменти. По време на операцията ще ми асистира синът ми Базил* и няколко колеги, които вие няма да видите, защото и те имат вече само ефирно тяло. Но вие няма да изпитвате болка. Сега ще ви помоля да легнете ето там, на онази кушетка.”

   Вече легнал и все така облечен, Бърнард Хътън с широко отворени очи присъствал на една изключителна сцена. Човекът в бяло с все така затворени очи се навел над него и започнал да прави поредица от много прецизни жестове точно над широко отворените очи на журналиста, като сякаш свивал и разпервал пръстите си, поемал невидими инструменти, като през цялото време съпровождал движенията си с коментари. Пациентът отначало бил обхванат от неудържим смях, но бързо се успокоил. Той усетил, че нещо сякаш разрязва очите му, макар че мъжът в бяло не ги докосвал. Не изпитвал болка, а просто едно усещане, подобно на това при операция под местна упойка. Последвала нова операция в областта на черния дроб. Той отново изпитал усещането за разрязване, а после за зашиване.

   И тогава чудото станало – Бърнард Хътън отначало изобщо не виждал нищо, но докато чакал в колата жена си и децата си, отишли за покупки, малко по малко зрението му се възвърнало!

   Оттогава той може да чете, да пише и сам да кара колата си. Той успял да се върне към работата си и, потресен от това невероятно приключение, решил да събере цялата възможна документация за случая на д-р Ланг, известен бивш лондонски офталмолог, който продължавал да лекува чрез един смирен и предан медиум, бивш пожарникар на име Джордж Чапман.

   Тази медицинска дейност на нашите скъпи покойници може впрочем да се осъществява под твърде различни форми. Не всички от прочутите филипински лечители са шарлатани, както някои се опитаха да ни накарат да повярваме. Аз лично познавам хора, които са били при тях и са могли сами да снимат операциите им. Филмът добре показва, че няма никакви фокуси. Впрочем можем да се убедим в това, като прочетем книгите на д-р Жанин Фонтен, чиято медицинска компетентност не подлежи на съмнение. Филипинците докосват пряко болните области и забиват надълбоко пръстите си в тях, като понякога изваждат от тялото без никакъв разрез и никакъв белег странни материи, нещо като плазма.

   Други ни помагат посредством медиуми, като например случаят на Маги Лебрьон и съпругът й Даниел. В Бразилия спиритичната медицина изглежда даже твърде често практикувана и със също така голямо разнообразие от форми. Може би при изследванията на болести и терапии посредством радиестезията също се намесва някаква помощ от отвъдното, дори и тя не винаги да се възприема от живите хора.

   Ала освен тези явни дейности за наше благо, които понякога, както в цитираните случаи, успяваме да открием, със сигурност съществува и друга форма, обикновено по-дискретна, но без съмнение и по-постоянна и по-широко разпространена. Много от покойниците са натоварени да ни оказват духовна помощ. Те дискретно бдят над нас, като понякога се намесват дори и в материалните събития, когато последните могат да упражнят върху нас духовно влияние. Ала тази дейност според техните думи често е трудна за тях и изисква продължителна работа. Така ние им дължим много от нашите „съдбовни” срещи. Те дискретно ни помагат и за нашата свобода. Понякога няколко покойника заедно бдят над един жив земен жител. А понякога ги съпровожда и ангел, ангел-хранител.


   «Мъртвите ни говорят» — книга, разтърсваща съвременните религиозни и научни схващания за смъртта.
   Реалността на отвъдния живот днес става научен факт.Човечеството влиза във връзка с невидимото...
   Книгата на Франсоа Брюн не само набляга на основните научни открития на 20 век: записа на гласовете на мъртвите върху магнетофонна лента, видеоизображенията от отвъдното, апаратурите за улавяне на гласове и образи от минали събития... Този труд има амбицията също да синтезира и основните насоки на бъдещия ни живот.
   За първи път един пастор и богослов открито се опълчва срещу догмите на католическото християнство, изпразнили от съдържание основните понятия на човешкото съществуване. Нещо повече, посланията, изпратени ни от «мъртъвци» по време на техните общувания с хора от Земята, са преценени от ъгъла на най-големите мистични текстове в различните религиозни традиции.
               Франсоа Брюн